– Детенце, ти слушаш ли мама?
– Слушам я.
– А тате?
– И той я слуша.

Кавказките държави Грузия и Армения, чиито икономики неочаквано се разраснаха след войната в Украйна, сега са изправени пред перспективата за ответни действия от страна на Запада след рязкото увеличаване на търговията с Русия.
Двете бивши съветски републики, разположени близо до южната граница на Русия, отбелязаха двуцифрен икономически растеж през миналата година, тъй като увеличаването на броя на руските работници, богатството и търговията допринесоха за по-бързото им възстановяване след COVID пандемията, пише CNBC.
Икономиката на Грузия нарасна с 10,1% през 2022 г., докато тази на Армения скочи с 12,6%, според данни на Международния валутен фонд (МВФ). През 2023 г. се очаква растежът им да се забави съответно до около 4% и 5,5%, отразявайки общото икономическо забавяне в по-широкия регион на Кавказ и Централна Азия, според МВФ.
Все пак анализаторите твърдят, че основните фактори за растеж „не са изчезнали“ и могат да поставят тези държави под светлината на международното внимание.
„Причината, поради която не се забавихме толкова много, колкото можеше, е, че се възползвахме от това, че Русия остана встрани от останалия свят“, заяви Михаил Кукава, ръководител на отдела за икономическа и социална политика в грузинския мозъчен тръст Институт за развитие на свободата на информацията.
„Посредническа“ търговия с Русия
Тази година западните лидери алармираха, че някои търговци използват страни като Армения, Грузия, Казахстан и Турция, за да заобикалят санкциите срещу Русия.
В последната си икономическа прогноза Европейската банка за възстановяване и развитие отбеляза (ЕБВР), че тези държави се превръщат в т.нар. посреднически търговски партньори на изолираната Русия.
„Износът от Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати за Централна Азия и Кавказ се е увеличил драстично, което подсказва за възхода на „посредническата търговия“, при която стоките се изнасят за икономиките на Централна Азия и след това се продават на Русия“, заявява ЕБВР.
Тази година Русия се превърна във втория по големина търговски партньор на Грузия по отношение на вноса и третия по големина търговски партньор по отношение на износа, според предварителните данни на Националната статистическа служба на Грузия, Геостат. През 2022 г. руският внос в страната е нараснал със 79%, а износът за Русия – със 7%.
Същевременно Русия е най-големият търговски партньор на Армения както по отношение на вноса, така и на износа. Киргизстан, Таджикистан и Азербайджан, както и други държави от региона, също отбелязват рязък ръст на търговията с Русия през последната година, сочат данните на МВФ.
„Променящите се търговски модели в региона са възможност, но и риск“, посочи Субир Лал, заместник-директор на МВФ за Близкия изток и Централна Азия, по време на брифинг по-рано този месец.
Заради санкциите срещу Русия: Microsoft ще трябва да плати глоби, но не чак толкова големи
Говорителите на правителствата на Грузия и Армения не са отговорили към момента на публикуването на материала на искането на CNBC за коментар относно повишението в търговията, нито са предоставили разбивка на конкретните стоки, търгувани с Русия.
Данните на Геостат обаче показват, че автомобилите, бензинът и неуточнените „други стоки“ представляват по-голямата част от търговията на Грузия на обща основа. Особено внимание заслужава фактът, че броят на автомобилите, самолетите и плавателните съдове, изнесени за Русия, се е увеличил четирикратно през 2022 г. и понастоящем е около два пъти по-голям от този през 2021 година.
Кои държави спечелиха най-много от войната и санкциите срещу Русия?

Изглед на Тбилиси, столицата на Грузия;     
Снимка: iStock
„Не мога да си спомня момент, когато Русия е била водещ търговски партньор на Грузия – както във вноса, така и в износа. При някои артикули се наблюдава увеличение от 1000% или 500%. Това е подозрително, нали?“ казва Михаил Кукава.
„Въпреки че тук няма нищо незаконно, това не са санкционирани стоки, подозираме, че става въпрос за изделия с двойна употреба, като перални машини, които могат да бъдат използвани за толкова много цели“, добави той, като отбеляза, че частите от такива изделия могат да бъдат преработени във военни продукти и микрочипове.
Противодействие на заобикалянето на санкциите
Разрастващите се търговски потоци предизвикаха призиви от страна на Европейския съюз и съюзническите държави или да накарат тези държави да се присъединят към санкциите, или да им наложат вторични санкции.
Говорител на Европейската комисия, изпълнителното звено на ЕС, заяви, че в момента тя работи за „откриване на пренасочването на търговските потоци от някои трети страни, действащи като възможни врати към Русия“.
Това следва коментарите по-рано този месец на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която заяви, че 11-ият пакет от санкции на групата срещу Русия ще се съсредоточи върху „пресичане на заобикалянето“ в координация с държавите от Групата на седемте (Г-7).
По оценка на ЕБВР понастоящем „посредническата търговия“ представлява около 4-6% от годишния брутен вътрешен продукт на Армения и Киргизстан. Това, от своя страна, стимулира „процъфтяващите логистични индустрии“ на страните и е в основата на поскъпването на местните валути, посочва ЕБВР.
Русия е най-санкционираната държава, но преди войната заема 2-о място

Изглед над Ереван, столицата на Армения;
Снимка: iStock
Въпреки тези оценки заместник-управителят на Централната банка на Армения Армен Нурбекян настоява, че властите наблюдават седмично търговските модели на страната, за да се уверят, че предприятията не нарушават ембаргото.
„За Армения спазването на санкциите е абсолютен приоритет“, заяви Нурбекян. „Намираме се в регион, който е много неспокоен, така че знаем какво означава да бъдеш в близост до държави, които са под санкции, и мисля, че сме доста успешни в насочването на икономиката ни по начин, който ни държи далеч от проблемните случаи.“
Нурбекян отбелязва, че увеличението на търговията се наблюдава „навсякъде“, включително в областта на хранително-вкусовата промишленост, селскостопанските стоки и автомобилите, тъй като местните предприятия се възползват от повишеното търсене след напускането на западните предприятия от Русия.
Той признава, че процентното увеличение на търсенето на части за напреднали технологии е било „доста голямо“, но казва, че това е така, защото нивата са започнали от ниска база.
Индия реагира на сигнал от ЕС за забрана на внос на индийски петролни продукти
„Никой не е толкова наивен, за да приеме, че предвид размера на санкциите, предвид размера на потоците, някой може да избегне всякакви рискове. Това никога не е така. Но нашият начин на действие винаги е такъв, че ние гарантираме, че спазването на правилата в нашите финансови институции и по-общо казано, е на по-високо ниво спрямо други държави. Накратко, ние няма да бъдем опортюнисти“, добавя той.
Застрашаване на западните отношения
Западните съюзници все още не са уточнили как ще изглежда следващият кръг от санкции, нито кога биха могли да влязат в сила. Някои анализатори обаче твърдят, че перспективата за тях може да накара засегнатите държави да преосмислят своята лоялност.
„Трябва да се освободим от тази зависимост от руската икономика“, каза Кукава.
„Това е страна парий (безправен, презрян, бел. ред.) и икономическата зависимост от тях означава, че няма да можем да търгуваме с ЕС, САЩ и западните страни. Растежът трябва да дойде от търговията с тях, а не с Русия“, добави той.
Това е особено вярно за държавите, които се стремят към членство в ЕС и НАТО.
Грузия подаде молба за членство в ЕС през март 2022 г., една седмица след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, и работи за получаване на статут на кандидат за членство. Страната, наред с Украйна, е заявила стремежа си към членство в НАТО.
Какво се случва с търговията на дребно в Русия след напускането на западните компании?
Грузинската обществена подкрепа за членството в ЕС се възроди през последните месеци, като според неотдавнашно проучване на общественото мнение, проведено от основаната в САЩ организация с нестопанска цел Национален демократичен институт, понастоящем четири пети (81%) от населението е за присъединяване към блока. Три четвърти (73%) продължават да подкрепят членството в НАТО.
Междувременно Армения никога не е подавала молба за членство в някой от двата съюза, а други централноазиатски страни не биха имали право да се присъединят към ЕС.
„Ние наливаме масло в огъня, като засилваме тези търговски отношения с Русия. Геополитическият контекст, за който сега мислим е с други държави от Централна Азия. Но те нямат за цел членство в ЕС – ние имаме“, каза Кукава.
Източник: CNBC
„Газпром“ се е съгласил на отлагане на плащанията за доставка на газ на Турция

САЩ удрят: Без телефони, хладилници и съдомиялни за Русия и Беларус
Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?