Потреблението на хранителни стоки в Европейския съюз продължава да намалява на фона на ускорената инфлация. Оборотът в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия в ЕС намалява с 4.6% на годишна база през месец април, сочат календарно изгладените данни на европейската статистическа служба Евростат. Понижението за еврозоната възлиза на 4.4% на годишна база.
Това е пореден месец на годишно понижение в оборота на търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия – нещо, което се наблюдава от края на 2021 година насам. Спадът в оборота се случва въпреки повишените цени на храните, което е индикатор за продължаващо свиване на потреблението на гражданите на ЕС.
На месечна база оборотът в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия намалява през април с 0.4% в ЕС и с 0.5% в еврозоната, сочат сезонно изгладените данни на Евростат.
Като цяло оборотът в търговията на дребно в ЕС намалява с 2.9% на годишна база през април, като понижението конкретно за еврозоната възлиза на 2.6%.
На месечна база оборотът в търговията на дребно в ЕС нараства 0.1% през април спрямо предходния март и остава непроменен конкретно за еврозоната.
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС

Индекс на оборота в търговията на дребно в ЕС (синята скала) и еврозоната (червената скала);
Източник: Евростат
През април оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива намалява с 2.3% на годишна база в ЕС и с 1.8% в еврозоната. Оборотът в търговията с нехранителни продукти се свива с 1.5% на годишна база в ЕС и с 1.1% в еврозоната.
На месечна база през април оборотът в търговията на дребно с нехранителни продукти в ЕС нараства с 0.6% спрямо предходния март, като увеличението е 0.5% за еврозоната.
Оборотът в търговията с автомобилни горива през април намалява с 2.2% спрямо март в ЕС, докато за еврозоната понижението е 2.3%.
Европейците свиват потреблението на хранителни стоки
Оборотът в търговията на дребно намалява на годишна база през април в повечето страни от ЕС. Най-сериозно понижение се отчита в Унгария (-12.6%), Естония (-10%), Словакия (-9.8%) и Словения (-8.6%). Именно това са и държавите, където се отчитат едни от най-високите нива на инфлацията в ЕС. В същото време, държавите, където оборотите на дребно нарастват най-много през април, са Кипър (+9.4%), Испания (+7.8%) и Люксембург (+6%). В тези страни се наблюдава едни от най-ниските нива на инфлация в ЕС.
Оборотът в търговията на дребно в Германия намалява с 4.4% на годишна база през април.
България също е част от тенденцията, като оборотът в търговията на дребно у нас през април намалява 2.7% на годишна база, след като през предходните месеци отчиташе увеличение.
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки нараства през февруари
На месечна база най-сериозно намаление в оборота на дребно през април се отчита в Словакия (-5.8%), Румъния (-3.7%) и Словения (-2.4%). Най-отчетлив ръст в оборота на дребно през април се наблюдава в Хърватия (+3.4%), Люксембург (+3.3%) и Швеция (+3.1%).
На месечна база оборотът в търговията на дребно в България намалява с 2% през април спрямо предходния месец март, записвайки трети пореден месец на спад.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове

Основен проблем за глобалната икономика остава инфлацията, макар и шоковете от цените на суровините и на енергията да отминаха. Това заяви Джеф Готлиб – старши регионален представител на Международния валутен фонд за Централна, Източна и Югоизточна Европа на откриването на форума „Шумът на парите“ в София.
„През последните 2 години виждаме последствията от войната в Украйна и от пандемията. Преди 2020 г. имаше финансова система с ниски лихви и хора, които правеха бизнес стратегии на тази основа. Определянето на заплатите беше съобразено с ниската инфлация. Веригите на доставките се опираха на Азия и на доставки на суровини и горива от Русия. Ниски бяха и разходите за отбрана. Сега всичко се промени, но не знам дали ще е временно“, каза Готлиб.
По думите му затягането на паричната политика на развитите икономики е помогнало много за борбата с инфлацията. „Наблюдаваме и спад на даването на кредитите, има намаление на икономическия растеж“, допълни той.

Според Готлиб по-голяма част от глобалната икономика стои стабилно с нормален растеж. „Очакваме обаче банковите лихви да са по-високи за дълго време, очертава се забавяне на растежа на икономиката и ограничена безработица. Инфлацията ще бъде укротена, но ще продължи да съществува. Има несигурност за цените и заплатите в развиващите се пазари“, подчерта той.
„МВФ има най-консервативните прогнози за растеж на икономиката от 1990 г. Възможно е войната в Украйна да свърши по-рано и проблемът с инфлацията да се реши по-бързо и тази консервативна оценка да не се осъществи. Търсим обаче начини да планираме и най-лошите сценарии“, посочи той.
„Важно е да се следи банковата система и тези банки с прекалено ниски лихви, както и качеството на активите им“, заяви Готлиб и препоръча да се следи и пазарът на имотите заради ипотеките.
„Има различни ситуации с публичния дълг в различните държави, но се надявам да се затегне фискалната политика на страните. Препоръчваме паричната политика на страните да стои затегната. Инфлацията намалява по-бързо, отколкото очаквахме, но централните банки няма да намаляват лихвите, докато инфлацията не се укроти наистина“, категоричен е Готлиб.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Според МВФ: Какво трябва да се случи с лихвите в следващите 12 месеца?
Кристалина Георгиева с прогноза за инфлацията в Европа

Нова помощ: Колко ще получи Украйна от кредитната програма на МВФ?

Спешните временни мерки, които ЕК предложи за успокояване на енергийната криза в края на 2022 г. – като таван на цената на тока или намаляване на потреблението, вече изглеждат ненужни, пише в доклад на Комисията. Ситуацията вече се успокои – цената на електроенергията спадна под нивата от 80 евро/MWh. Същевременно и цената на природния газ изглежда стабилна и не се очакват скоковете от 2022 г., посочват от Брюксел.
На тази база ЕК няма да предложи удължаване на кризисните мерки, но част от тях са включени в дългосрочни планове за промяна на дизайна на електроенергийния пазар в общността.
Според доклада на ЕК държавите в ЕС спазват целта за намаляване на потреблението с 5% в пиковите часове, което облекчава ценовия натиск. През октомври 2022 г. Съветът прие регулация с две цели – доброволно намаление на потреблението на електроенергия като цяло с 10% и задължително с 5% в пиковите часове. Мярката важеше за зимните месеци – от 31 декември 2022 г. до 31 март 2023 г.
Тогава беше въведен и таван от максимум 180 евро/MWh на приходите на производителите на електроенергия с по-ниски разходи – възобновяеми енергийни източници, ядрени централи и лигнитни въглища. Държавите имаха право на национално ниво да решат как да се прилага тази временна мярка със срок от 31 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.

Като временна мярка за защита от високите цени на електроенергията беше одобрена и възможността за директни субсидии за крайните потребители. Мярката е в сила до края на 2023 г. и тя ще продължи.
Що се отнася до мерките, свързани с пазара на природен газ, в края на март ЕК одобри удължение на целите за намаляване на потреблението на суровината с 15% до края на март 2024 г.
ЕК предложи пакет от мерки за справяне с енергийната криза още със зараждането ѝ в края на 2021 г. Сред тях бяха данъчни облекчения, съхраняване на газа и т.н. и насърчаване на развитието на зелената енергия и подобряване на енергийната ефективност. Това е решението на кризата за зависимостта на ЕС от изкопаемите горива, заявиха тогава от Брюксел.
Заради ниските оперативни разходи възобновяемите енергийни източници могат да окажат натиск върху цените в ЕС, а заедно с мерките за енергийна ефективност ще осигурят и сигурността на енергийните доставки, заявиха от Брюксел.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заради протестите Франция внася скъп ток от Германия
Какви промени се готвят при търговията с ток?
Помощите за тока за фирмите довели до скока на цените

Около 1/3 от домакинствата у нас не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия, става ясно от анкета на Националния статистически институт.
Според проучването, 31.2% от анкетираните са посочили, че са ограничавали потреблението на енергията през последното тримесечие на миналата година. Въпросът се отнася до потреблението на енергия за всякакви цели – електричество, природен газ или др. за отопление, топла вода, готвене, охлаждане, осветление и електрически уреди.
Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна

28.8% от лицата, живеещи в градовете, са посочили, че не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия, докато делът на хората в селата, които са ограничавали потреблението на енергия е далеч по-висок – дял от 37.8% или с 9 процентни пункта повече от лицата в градовете.
Над 320 000 домакинства ще получат еднократна помощ за отопление
Доходите на две трети от българите остават непроменени
Масово анкетираните лица посочват, че не усещат подобрение на доходите си. През първото тримесечие на 2023 г., за 74.6% от лицата доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Този дял нараства с 1.6 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2022 година.
Ето с колко намаля покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки
Увеличение на доходите са посочили 20.1% от лицата, което е също с 1.6 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие на 2022 г., когато увеличение са имали 18.5% от лицата.

Делът на лицата, посочили намаление на доходите за последните 12 месеца, се понижава през първото тримесечие на 2023 г. до 5.3% – с 3.2 процентни пункта по-малко спрямо същото тримесечие на 2022 година.
Затрудненията при покриване на ежедневните разходи остават значителни
През първото тримесечие на 2023 г. делът на лицата, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи , продължава да е относително висок – над 75%. С известни затруднения са 35.8% от лицата, 26.8% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 14.2% – като много трудно.
Реалните доходи у нас нараснаха минимално през последните 2 години
Делът на лицата, които се справят много трудно, се увеличава с 0.6 процентни пункта в сравнение с първото тримесечие на 2022 година.

Относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 19.7% от лицата, а едва 3.5% не изпитват никакви затруднения. Общо делът на лицата без затруднения през първото тримесечие се увеличава с 1.5 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените