Търсенето на работници по Черноморието остава високо

Под 1000 са обявените свободни работни места в дирекциите „Бюро по труда“ (ДБТ) в Бургаско към 2 юни, показа справка на БТА. Най-много незаети позиции има в областния център Бургас – 675, при 871 обявени.
Голяма част от свободните работни места са за обекти в курортните населени места като Приморско, Несебър и Созопол. 
Персонал от Индия ще ни обслужва на морето
Не се отчитат промени при позициите за сезонна заетост. Въпреки началото на летния сезон част от хотелите и собственици на заведения по Южното Черноморие все още не са наели необходимия персонал, става ясно от данните. Затова и свободните работни места в сектор „Туризъм“ са най-много, като само един работодател търси 50 сезонни работници. Бизнесът край морето иска да наеме още бармани, сервитьори, работници за топла и студена кухня, служители в хотели, рецепционисти и др.
 
Транспортният бранш също има нужда от кадри като монтьори, шофьори за извършване на трансфери, шофьори на автобуси и кондуктори. 
Безработицата в Бургаско се задържа под 3 на сто
Само преди няколко дни бургаското Бюро по труда организира трудова борса, на която свободни позиции представиха фирми от промишлеността. В сектора се отчита увеличение на заплатите, но въпреки това компаниите изпитват трудности при намирането на висококвалифицирани служители в сферата на металургията, добивната промишленост, хранително-вкусовата промишленост и машиностроенето. 

Кристин Лагард: Инфлационният натиск остава силен, лихвите ще растат още

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че инфлационният натиск остава силен и лихвите по заемите ще бъдат повишени още, предава Bloomberg.
В момент, когато пълните последици от действията на ЕЦБ досега още не са изцяло усетени, Лагард повтори, че няма ясни данни, че основната инфлация е достигнала връхна точка. „Инфлацията при храните остава висока“, заяви тя пред евродепутатите в Брюксел.
„Ценовият натиск остава силен. Бъдещите ни решения ще гарантират, че лихвите ще бъдат вдигнати до нива, които са достатъчно ограничителни, за да се постигне навременно връщане на инфлацията до средносрочната ни цел от 2% и да бъде задържана на тези нива, колкото е необходимо“, заяви Лагард.
Представители на ЕЦБ подчертават, че макар историческата поредица от повишения на лихвите да наближава края си, тя още не е приключила. Макар че индексът на основната инфлация, която те наблюдават внимателно, се успокоява за втори месец през май, се очаква ново повишаване на лихвите на 15 юни. Това е в унисон с мнението на повечето инвеститори и икономисти.

Управителят на Ирландската централна банка Гейбриъл Махлуф заяви, че ЕЦБ вероятно ще повиши лихвата на заседанията си през юни и юли, с което депозитната лихва ще достигне 3,75% спрямо сегашните 3,25%. Игнацио Виско, не така агресивно настроеният ръководител на Италианската централна банка, заяви през уикенда, че „би настоявал за по-постепенен подход“ към повишаването на лихвите, което вече достигна 375 б.п. от миналия юли.
„Финансовата стабилност в еврозоната се оказва устойчива до момента, но продължаваме да преценяваме възможни рискове, като вземаме предвид широка гама от индикатори. Не виждаме размяна между финансовата стабилност и ценовата стабилност в еврозоната“, заяви Лагард.
Инфлацията в 20-те страни от еврозоната се забави до 6,1% през май спрямо 7% през април, а основните цени, изключващи волатилните цени на храните и на горивото, внимателно следени от ЕЦБ, нараснаха само с 5,3% спрямо 5,6% предходния месец.
Това засили дебата за необходимостта от нови повишения на лихвите от ЕЦБ отвъд очакваното увеличение на следващото заседание на 15 юни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ предупреди: Водещите банки в еврозоната са застрашени
ЕЦБ: Неясни са перспективите за финансова стабилност в еврозоната. Защо?

ЕЦБ затяга контрола върху банките

Коя централна банка изненада с ново вдигане на лихвите?

Австралийската централна банка повиши изненадващо лихвите за 12-ти път до 11-годишен връх, като същевременно предупреди, че може да се наложи допълнително затягане, за да се гарантира, че инфлацията ще се върне към целевото ниво от 2 на сто.
Резервната банка на Австралия (RBA) повиши водещата си кешова лихва с 25 пункта до 4,1%, след като месец по-рано направи същото, заявявайки, че инфлацията все още е твърде висока и че иска да предотврати стабилизиране на високите ценови очаквания.
Повишаването на лихвите продължаваl
Така само в рамките на година австралийската лихва беше повишена с общо 400 базисни пункта до 4,1% – най-високо ниво от април 2012 г насам.

„Инфлацията в Австралия премина своя пик, но ниво от 7% все още е твърде високо и ще мине известно време, преди тя да се върне към целевия диапазон от 2 на сто“, посочи след края на заседанието управителят на RBA Филип Лоу.
„Това допълнително увеличение на лихвените проценти има за цел да даде по-голяма увереност, че инфлацията ще се върне към целта в рамките на разумен период от време“, посочи той.
През следващата седмица ще се проведе заседание на Федералния резерв на САЩ, на което се очаква американската централна банка да направи пауза в цикъла на 10 поредни увеличения на основната лихва.

Черни облаци над технологичния сектор в Европа: Инвестициите в стартъпи намаляват с близо 40%

Инвестициите в европейски технологични стартъпи се очаква да намалеят с още 39% през тази година, сочи проучване на компанията за рисков капитал Atomico.
Дяловото финансиране на европейските стартъпи ще намалее от 83 млрд. долара през миналата 2022 година до 51 млрд. долара през настоящата 2023 година, сочи прогнозата на компанията, цитирана от CNBC.
Понижението се дължи на отстъплението на инвеститорите от САЩ. Американските средства бяха значителен двигател на инвестиционната активност на това поле в Европа, като няколко значими фондове за рисков капитал в САЩ се позиционираха в Лондон с цел увеличаване на присъствието си в региона.
Очакваното понижение на финансирането в Европа идва след лоша година за технологичната индустрия – инвестициите в частните европейски технологични стартъпи намаляха с 22% до 83 млрд. долара през 2022 година спрямо 106 млрд. долара през 2021 година, посочват от Atomico.
Докладът представлява понижена прогноза за тази година от базирания в Лондон фонд, който има инвестиции в компании като Stripe, Klarna и Graphcore.
България е първа в Югоизточна Европа по брой финтех компании
Според Atomico има сигнали на „устойчивост” в европейската технологична индустрия, включително фактът, че общата стойност на публичните и частните компании се върна към равнището от 3 трлн. долара – ниво, което достигна през 2021 година.
Междувременно, финансирането на компаниите в ранен етап на развитие намалява с по-слаби темпове спрямо инвестициите в компаниите, които се намират на по-късен етап в развитието си, отбелязват от Atomico.
Компаниите в късен етап на развитие оформят 93% от общия спад в инвестициите размер на 28 млрд. долара в периода 2022 и 2023 година.
Технологичните фирми се оказаха под сериозно напрежение през последната година и половина след като компаниите бяха накарани да приоритизират печалбите пред растежа в резултат на преоценка на сектора от страна на инвеститорите.
Revolut отново няма да получи банков лиценз
Акциите на някога високо оценявани технологични компании бяха поставени под натиск от глобални фактори, включително руската инвазия в Украйна и затягането на паричната политика.
Федералният резерв на САЩ и други централни банки по света повишават лихвените си проценти, загърбвайки ерата на стимули от преди пандемията, опитвайки се да забавят ускорената инфлация. Това провокира инвеститорите да преосмислят позициите си когато говорим за технологични компании, които не генерират печалби, въпреки, че тези стойността на тези стартъпи обикновено се базира на очакванията за бъдещи постъпления и потенциал.
Тъмни времена
През миналата година компаниите станаха свидетели на сериозна ревизия на цената на техните акции.
Шведската финтех компания Klarna понижи оценката си с 85% до 6.7 млрд. долара. Според публикация на Sifted, Checkout.com е намалила вътрешната данъчна стойност на акциите си с 15%.
От Atomico посочват, че като цяло технологичен пазар в Европа е претърпял значително свиване на коефициентите на оценка.
Медианната стойност на публичните софтуерни компании понастоящем се движи пет пъти над приходите, което е по-ниско ниво спрямо дългосрочто средно равнище от 7.8 пъти.
Atomico посочват, че 20% от рундовете за набиране на капитал през първото тримесечие на 2023 година са предлагали акции на по-ниска цена от предходни рундове, което е 3.6 пъти по-висок дял спрямо същия период на предходната година.
Европейските стартъпи привлякоха 44 млрд. евро само за половин година
Съкращенията на персонал също се отразяват на индустрията. През първото тримесечие се отчитат около 11 100 съкращения в Европа, според Atomico, което представлява около 6% от световната технологична индустрия, която освободи приблизително 185 000 души.
„Твърде рано е да се каже сега дали изрично това е пикът”, казва Том Вемайер, партньор в Atomico. „Очакваме продължаване на повишените нива на съкращения през 2023 г. след това. Това винаги е неразделна част от естеството на пазарните цикли.”, казва той.
В същото време, повече от всякога нови компании са били стартирани от екипи, съставени от бивши служители на технологични компании с оценка от над 1 млрд. долара – 1 406 нови основатели идват от компании, създадени през първото десетилетие на новия век, става ясно от данните на Atomico.
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол
Сара Гумори, директор в Atomico, посочва, че е било прекалено рано да се определи дали съкращенията от миналата година са имали ефект върху прехвърлянето на таланти от съществуващи еднорози (компания с оценка от над 1 млрд. долара) към нови стартъпи.
Според скорошен доклад на компанията за рисков капитал Accel, технологичните стартъпи в Европа и Израел произвеждат пет пъти повече стартъпи, тъй като преструктурирането на европейската технологична екосистема води до прехвърляне на таланти.
Изкуствен интелект
Изкуственият интелект се явява светлината в тунела за индустрията според мнозина, като някои стартъпи набират сериозни средства благодарение на огромното внимание, което се насочи към изкуствения интелект.
След Microsoft: Google също инвестира в стартъп за изкуствен интелект
Стартъпите за генеративен изкуствен интелект оформят 35% от общите инвестиции в изкуствен интелект и машинно обучение през миналата година. Това е най-високият дял отчитан някога.
„Ние сме в началото на това, което е нова AI суперциклична технология“, казва Вемайер, добавяйки, че генеративният изкуствен интелект движи „огромна степен от иновации“ и че Европа „има място на масата“.
„Това, което е важно е създаването на среда, която позволява на европейските таланти да реализират този потенциал на следващия суперцикъл.”, добвя той.
Активите на инвестиционните фондове у нас възлизат на 8.8 млрд. лева към края на март

ЕК удължи ограничителните мерки за внос на зърно от Украйна за 5 страни, включително и България

До 15 септември ЕС ще отмени извънредните временни предпазни мерки, приети на 2 май, срещу вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна, обяви ЕК.
Временните мерки бяха приети заради логистични затруднения за тези стоки в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия и при условие, че държавите от ЕС не поддържат едностранни мерки, гласи съобщението.
ЕК допълва, че за още година беше удължено решението за отпадане на митата за вноса от Украйна. Посочва се, че е силно свидетелство за непоколебимата подкрепа на ЕС за Украйна, което ще помогне на украинските производители и износители.

Според ЕК временните ограничения за вноса на някои земеделски стоки още са необходими заради липсата на достатъчно възможности за съхранение на зърно преди събирането на реколтата в 5-те посочени страни от ЕС. Ако транзитът на украински стоки е възпрепятстван от неоправдани изисквания в една или няколко от 5-те държави, ЕК ще направи оценка, според съобщението.
Ограниченията за украинския земеделски внос трябваше да продължат до вчера. До септември се предвижда вносът да бъде предлаган на пазара в ЕС, освен в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. През тези страни вносът на стоките ще може да се превозва транзитно към някоя от останалите страни в ЕС или за износ.
По-рано вчера говорител на ЕК уточни, че още земеделците в 5-те засегнати от украинския внос държави не са получили договорените обезщетения от ЕС за общо 100 млн. евро. По думите му причината е, че Унгария още не е премахнала едностранните мерки срещу украинския внос.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?
България официално спря вноса на зърно от Украйна
Забраната за внос на украински храни в ЦИЕ: Как Русия може да се възползва?

Хампарцумян: Mълчанието и политкоректността дават възможност на кресливи фашизоиди да получават обществено внимание

„Василев е най-напористата кандидатура очевидно, защото много иска да е финансов министър. Млад човек с необходимото образование. В предишната …