Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на май ще бъде отрицателно в размер на 1,2 млрд. лева, или 0,6% от очаквания БВП, сочат предварителните разчети на Министерството на финансите.
В периода януари – май 2022 г. беше отчетен излишък в размер на 0,6 млрд. лв. Това означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1,8 млрд. лв., отбелязват от ведомството. Причината е, че темпът на ръст на разходите (17%) надвишава този на приходите (9%).
Към края на април дефицитът в държавния бюджет възлизаше на 1,09 млрд. лв.
Приходите в бюджета към края на май се очаква да достигнат 24,8 млрд. лв., или с 2 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2022 г. Това е ръст от 8,6% и се дължи главно на данъчните приходи, които са с 2,04 млрд. лв. повече спрямо 2022 г., но средствата от ЕС намаляват с 0,18 млрд. лв.

За сравнение към края на април приходите достигаха 19,8 млрд. лв. От тях малко над 16 млрд. лв. са данъчните постъпления, от които 7,09 млрд. лв. са само от косвените данъци. Приходите във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ възлизат на почти 1,4 млрд. лв. Те се ползват за компенсиране на разходите за компенсациите, свързани с енергийната криза.
Приходите от социални и здравни осгигуровки са в размер на 4,88 млрд. лв., или ръст от почти 18% спрямо същия период на 2022 г.
Разходите към края на май са в размер на 26 млрд. лв., а вноската в бюджета на ЕС към 31 май е в размер на 0,7 млрд. лв., сочат още прогнозните данни на финансовото министерство.
През април разходите в бюджета бяха 20,9 млрд. лв., като има ръст от почти 24% спрямо същия период на 2022 г. Най-съществено се увеличават разходите за пенсии (с 1,35 млрд. лв.) и за персонал (със 774 млн. лв.). Причината за увеличаването на разходите са промените в пенсионната сфера и изплащаните коменсации за електроенергия, обясняват от Министерството на финансите.
Размерът на фискалния резерв към края на април е 11,95 млрд. лв. – 10,78 млрд. лева под формата на депозити в БНБ и банки и 1,17 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бюджетният дефицит продължава да расте
Бюджетът на дефицит от 690 млн. лева за първите три месеца на годината
Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство

Илон Мъск върна лидерството си като най-богатия човек в света. Това показват актуализираните данни на Bloomberg Billionaires Index, предаде Си Ен Би Си.

Според най-новите оценки богатството на Мъск тази година е нараснало с 40,3 на сто до 192 млрд. долара, като през май акциите на управлявания от него производител на електромобили Tesla поскъпнаха с 24 на сто. Към момента милиардерът притежава 13 на сто от автомобилостроителната компания. 
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
През декември миналата година Мъск отстъпи първото си място на главния изпълнителен директор на компанията за луксозни стоки LVMH Бернар Арно.
Тогава придобиването на „Туитър“ от Илон Мъск за 44 милиарда долара тласна надолу акциите на „Тесла“.

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на април 2023 г. възлиза на 37.892 млрд. лева, като бележи намаление с 18.7 млн. лева спрямо края на март 2023 година. Вътрешните задължения са 11.119 млрд. лева, докато външните достигат 26.772 млрд. лева, съобщават от Министерство на финансите.
В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 20,5 %, като делът на вътрешния дълг е 6,0 %, а на външния дълг – 14,5 %. В структурата на дълга на подсектора за април 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 29,3 % и 70,7 %.
В структурата на дълга по инструменти към 30 април 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 53,9 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 28,4 % и заеми – 17,8 %.
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98,4 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99,9 %).
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март
В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59,3 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30,0 % и от 1 до 5 г. – 10,7 %. В структурата по остатъчен матуритет 1,8 % представляват плащанията до 1 г., 38,5 % – от 1 до 5 г., 33,6 % – от 5 до 10 г. и 26,1 % – над 10 години.ю
Дългът на подсектор „Централно управление“ нарасна до 40 млрд. лева към края на януари
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 април 2023 г. е в размер на 600.8 млн. лева. Вътрешните гаранции са 60,9 млн. лева, а външните – 539.8 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,3 %.
Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на април 2023 г. достига до 36.795 млрд. лева или 19,9 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10.965 млрд. лева, а външните – в размер на 25.830 млрд. лева.
Държавногарантираният дълг през април 2023 г. възлиза на 1.689 млрд. лева, вътрешните гаранции са 60.9 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,9 %.
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство

Добавеният капацитет за възобновяема енергия се очаква да нарасне с една трета през настоящата година благодарение на по-силните правителствени политики и опасенията за енергийната сигурност стимулират внедряването на повече чиста енергия. Това съобщи в свой доклад Международната агенция по енергетика (МАЕ), предаде Ройтерс.
МАЕ посочва, че добавянето на възобновяеми мощности в световен мащаб ще скочи със 107 гигавата (GW) – най-голямото увеличение досега като абсолютна стойност – до повече от 440 GW през 2023 г.
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол
За 2024 г. се очаква общият глобален капацитет на възобновяема електроенергия да нарасне до 4500 GW, което се равнява на общата енергийна мощност на Китай и САЩ взети заедно.
„Слънчевата и вятърната енергия са в основата на бързото разрастване на новата глобална енергийна икономика“, отбеляза изпълнителният директор на МАЕ (IEA) Фатих Бирол.
„Тази година светът е готов да добави рекордно голямо количество възобновяеми енергийни източници към електрическата ситема – повече от общия енергиен капацитет на Германия и Испания взети заедно“, каза още той.

В Европа растежът на възобновяемата енергия е в основата на отговора на единния блок на енергийната криза след войната в Украйна. Новите мерки също така помагат за значително увеличаване на капацитетите на САЩ и Индия през следващите две години.
В същото време се очаква Китай да формира близо 55% от глобалните увеличения на капацитета за възобновяема енергия през 2023 г. и 2024 г., отбеляза МАЕ.
Добавянето на слънчеви фотоволтаични мощности ще представлява две трети от тазгодишното увеличение на възобновяемата енергия, като се очаква тези мощности да продължат да нарастват през 2024 г. Високите цени на тока стимулират по-бързия растеж на слънчевите фотоволтаици, разположение на покривите, се казва още в доклада.
Предвижда се и добавянето на капацитет за вятърна енергия да нарасне с почти 70% през 2023 г. спрямо година по-рано поради завършването на проекти, които бяха забавени от Covid ограниченията в Китай и от проблеми с веригите на доставки в САЩ и Европа.