Картината е оставена върху статива на Густав Климт, когато художникът умира през 1918 г. Оценена на оценена на 65 млн. паунда (83 млн. долара), „Дамата с ветрилото“ може да бъде най-скъпата картина, продадена на търг в Европа – но кое е това, което я прави шедьовър? От BBC анализират творбата.
Австрийският художник-символист Густав Климт е най-известен с неговите инкрустирани със златни листа платна „Целувката“, 1907-8, и „Портрет на Адел Блох-Бауер I“, 1907. Картината с дамата е по-малко известна творба, но е тази, която още стои на статива на художника, когато Климт умира от пневмония през февруари 1918 г. Месец по-рано той претърпял инсулт, оставил го частично парализиран и неспособен да рисува.
Тези факти са предпоставка за най-високата цена, плащана някога за картина в Европа, Картината ще бъде продадена на търг следващата седмица. Dame mit Fächer („Дама с ветрило“), 1917-18, изглежда почти като от друг свят. Чудо от преплитащи се шарки и смесени ритми, „Дамата с ветрило“ улавя млада жена, потънала в мисли, докато стои, вперила поглед в далечината. Самоличността ѝ остава неизвестна.

Творбата е провокирана от интереса на Климт към културата – от развяващите се китайски одежди до японските дърворезби. Домът на Климт, според австрийския експресионист Егон Шиле, на когото Климт е бил наставник, е бил обзаведен с „голям брой японски щампи, покриващи стените“ и „огромен гардероб, съхранявал неговата прекрасна колекция от китайски и японски дрехи“.
„Дама с ветрило“ е сред малкото портрети на Климт, които са частна собственост. За последно беше продадена през 1994 г., когато достигна 11,6 млн. долара.
30 години по-късно се очаква да достигне близо 7 пъти по-висока цена, като вероятно ще се превърне в един от най-скъпите портрети, излизали някога на търг. Ако Sotheby’s постигне исканата от нея цена, 65,5 млн. паунда (83,4 млн. долара), последната картина на Климт ще надмине L’empire des Lumières на Рене Магрит, която беше продадена за 59,4 млн. паунда (75,6 млн. долара) през 2022 г.; Walking Man I на Алберто Джакомети, поставила рекорд за произведение на изкуството, продадено на търг в Европа през 2010 г. за 65 млн. паунда (83 млн. долара); и Le Bassin aux Nymphéas на Клод Моне, продадена за 40,9 млн. паунда (52 млн. долара) през 2008 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Продадоха картина на Пикасо за 103 милиона долара
Продадоха картина, рисувана от Чърчил, за 1.8 млн. долара

На търг: Ален Делон продаде арт колекцията си за внушителна сума

В последното си изследване „Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката – 2023“ ИПИ представя данни за това дали образованието съответства на икономическата ситуация в България.
Анализът и разработеният индекс съпоставят професионалното обучение по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Измерването както на национално, така и на регионално ниво показва къде подготовката на кадри среща търсенето и възможностите за реализация.

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2023 г. е 53,6 т. (от възможни 100 точки), което означава, че почти половината ученици няма да работят това, за което са учили.
Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между учащите и пазара на труда.
Индексът на съответствието измерва връзката между професионалното образование и профила на икономиката, а близо половината ученици няма да работят това, за което са учили.
Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава спад от 1,2 точки. Причината за това е основно свиването на приема в специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на разширен прием в специалности, насочени към професии в областта на информационните и комуникационните технологии. Въпреки че това прави несъответствието още по-дълбоко, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна.

ИПИ подчертава още, че продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда.
Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които нямат търсене, но запълват места – от една страна, във вече остарели и ненужно широки специалности (селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (хотелиерство и ресторантьорство).
Регионите се представят различно, като в София съответствието е най-високо.
„Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката“, сочи анализът.

С най-висок резултат е столицата – 67,3 т., а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 т. Столицата запазва първото място от предходното издание на индекса. Последното място на Ловеч е заради това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.
Как може да се промени тенденцията?
Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране.
Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училище за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование.
Така например силно специализираните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост.
Важен аспект в професионалното образование и дуалното обучение. Това ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения и възможността за оставане на работа на мястото на обучението.
Ще се повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво.
Подходът трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии и от задължително професионално ориентиране на учениците.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Каква е действителността за работещите млади хора у нас?
В кои държави по света висшето образование е безплатно?

България четвърта в ЕС по дял на младите хора, които нито работят, нито учат