Извънредното общо събрание на акционерите на „Алтерко“ АД , доставчик на IoT решения и продукти за интелигентен дом със седалище в София, прие предложението на Съвета на директорите за промяна на името на компанията на „Шелли Груп“ АД (Shelly Group Plc). Всички решения, предложени по точките от дневния ред, получиха високо одобрение, като участието в гласуването на извънредното общо събрание беше 77,27%.
Новото име на дружеството – Shelly Group, отразява водещата пазарна позиция на продуктите с марка Shelly и също така ще послужи за унифициране на идентичността на марката в цялата Група. Промяната на наименованието вплита развитието на бизнес модела на Групата в нейната корпоративна идентичност. Първоначално основана през 2003 г. като компания, фокусирана върху телекомуникациите и мобилните иновации, преди 10 години фирмата създава своя IoT отдел, полагайки основите на днешната марка Shelly. През 2015 г. компанията беше изцяло преструктурирана, за да се фокусира върху IoT бизнеса. Международният успех на IoT продуктите в крайна сметка доведе до стратегическото решение за продажба на телекомуникационния бизнес на компанията през 2019 г.
Димитър Димитров, съизпълнителен директор на Групата, каза: „Като един от основателите на дружеството съм много доволен, че успешното развитие на бизнеса ни сега намира отражение и в решението за ново име на компанията. Нашите продукти Shelly се отличават с ефективност и функционалност, в съчетание с адаптивен и модерен софтуер, както и с креативната и динамична общност на нашите потребители. Не мога да се сетя за по-идеално име, което да описва по-добре нашата бързо развиваща се група от компании, от Shelly Group.“
За да приведе корпоративната структура на Групата в съответствие с нейните планове за растеж и разширяване на IoT бизнеса, съветът на директорите реши да въведе оперативен борд. Новата управленска структура има за цел да подпомогне по-добрата координация в стратегическото управление и оперативната дейност. Сред факторите, които допринасят за това, са дългогодишният опит на новите членове на оперативния борд, включително заеманите от тях ръководни позиции в сферата на дистрибуцията на водещи международни пазарни лидери като Coca-Cola и Qubinо. В допълнение към двамата изпълнителни директори Димитър Димитров и Волфганг Кирш, оперативният борд включва следните членове:
– Мирче Атанасовски, главен търговски директор на Групата (CCO)
– Светозар Илиев, главен финансов директор на Групата (CFO)
– Иван Захов, главен маркетинг директор на Групата (CMO)
– Леон Крал, главен технически директор на Групата (CTO)
Волфганг Кирш, съизпълнителен директор на Групата, коментира: „С новата управленска структура правим още една важна стъпка в по-нататъшното развитие на корпоративното ни управление. Координираното възлагане на задачи и отговорности насърчава ползотворното взаимодействие между различните екипи за постигане на по-добра ефективност и резултати. Това допринася за по-бързо идентифициране на възможностите за оптимизация и необходимите промени могат да се извършат по-прецизно. Целта ни е да се възползваме от всички възможности, които ще доведат до разрастване на бизнеса.“

Германският жп оператор Deutsche Bahn представи днес мащабни планове за развитие на над 33 000-километровата си мрежа, включително за подобряване на точността на влаковете – проблем, заради който компанията често е критикувана, предаде ДПА, като за целта са предвидени 4 млрд. евро.
По-голямата част от средствата ще се инвестират в железопътната мрежа до 2027 г., макар че ще продължат да постъпват и до 2030 г., каза представител на ръководството на компанията, изброявайки 355 планирани мерки, най-вече в региони с по-слаб трафик.

Пакетът ще има „положителен ефект върху цялата мрежа, така че очакваме на края точността да се подобри с 4 процентни пункта“, каза Бертолд Хубер от борда на Deutsche Bahn.
Точността на влаковете на Deutsche Bahn е сериозен проблем през последните години. През 2022 г. 1/3 от влаковете са пристигали на местоназначението си, изоставайки с 6 минути от разписанието, според основната дефиниция на компанията за закъснение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Deutsche Bahn и синдикатите започнаха най-дългите по рода си трудови преговори
Край на стачките? Deutsche Bahn предложи увеличение на заплатите на служителите си
Германските железници наемат хиляди нови служители, търсят хора от Балканите

Депозитите на домакинствата в родната банкова система нарастват с 6.7 млрд. лева за година, като към края на месец май достигат общата сума от 74.158 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява ръст от 10% спрямо същия месец на миналата 2022 година. За сравнение, през май 2022 година депозитите на домакинствата достигаха 67.4 млрд. лева. Годишният темп на растеж се засилва през май спрямо предходния месец април, когато увеличението бе 9.5%. Депозитите на домакинствата (и НТООД) се равняват на 42% от брутния вътрешен продукт на България.
Депозитите на нефинансовия бизнес нарастват с 20.6% на годишна база, достигайки 41.038 млрд. лева към края на май. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния месец април, когато годишното увеличение бе 21.3%. Депозитите на нефинансовия бизнес се равняват на 23.2% от БВП на България.
Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 16% на годишна база през май 2023 година (3.1% годишно намаление през април 2023 г.) и в края на месеца достигат 3.577 млрд. лв. (2% от БВП).
Като цяло депозитите на неправителствения сектор у нас нарастват с 12.4% на годишна база през май (12.8% годишно увеличение през април) до общо 118.77 млрд. лева. Сумата се равнява на 67.2 от БВП на България.
Нарастването на депозитите в родната банкова система през последната година се случва на фона на нулеви лихви и ускорена инфлация.
*Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата);
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Домакинствата държат в банките над 74 млрд. лева
Милионерските депозити растат с най-бързия темп от десетилетие

По време на пандемията големите финансови институции дори не успяваха да наемат достатъчно банкери. Сега обаче им се налага да съкращават персонал и то в големи мащаби. Междувременно обявените съкращения на работни места достигат 12 000, пише в свой анализ германският икономически всекидневник Handelsblatt.
HR специалистите очакват, че до 15 000 служители могат да загубят работата си в големите американски банки. Това означава, че след годините на подем пазарът на труда за банкери е по-лош, отколкото беше след финансовата криза.
Последните лоши новини дойдоха преди няколко дни от Citigroup. Банката обяви, че до края на юни ще съкрати 5000 служители, главно в сферата на инвестиционното банкиране и търговията. Финансовият директор Марк Мейсън обоснова мерките за съкращаване на разходите със слабия бизнес, но и с технологичния напредък, позволяващ на банката да се справя с по-малко служители. Преди това Goldman Sachs, Morgan Stanley и Bank of America вече обявиха вълни от съкращения.
Така банките се адаптират към новите реалности. От една страна, търсят експерти в областта на ИИ, за да се възползват от иновациите и повишаването на ефективността, които новата технология носи. От друга страна, се разделят с трейдъри и инвестиционни банкери, тъй като спадът в бизнеса на капиталовите пазари продължи по-дълго, от първоначалните очаквания.
В началото на годината, на Световната икономическа среща на върха в Давос, много изпълнителни директори от Wall Street предполагаха, че ситуацията ще се облекчи отново най-късно през втората половина на годината. Сега обаче много топ мениджъри осъзнават, че кризата ще продължи по-дълго.

Goldman съкращава 6% от персонала си
Джон Уолдрон, номер 2 в Goldman Sachs, говори на конференция в началото на юни за „изключително сложната“ макроикономическа ситуация. Той подчерта, че Goldman се подготвя за „по-тежка среда“. Уолдрон призна, че през това тримесечие търговският бизнес е спаднал с над ¼ спрямо 2022 г.
Според информация от финансовите среди Goldman планира трети кръг от съкращения за по-малко от 12 месеца. Банката вече премахна стотици работни места през септември. След това през първото тримесечие Goldman съкрати 3200 служители, или цели 6% от работната си сила. Това беше най-голямото съкращение от финансовата криза през 2008 г.
Сега американската банка може да премахне още близо 250 работни места през следващите седмици, включително позиции за по-висши банкери. „Сега започваме допълнителни целенасочени мерки в числеността на персонала ни“, потвърди Уолдрон на инвеститорската конференция.

В началото на май Morgan Stanley обяви съкращаването на 3000 работни места или 5% от работната сила. В началото на юни Bank of America последва примера, като планира да премахне 4000 работни места.
Това е смесица от лоши новини, която разваля настроението на банките след рекордната 2021 г. Войната в Украйна, бързото покачване на основните лихвени проценти, съчетано с опасенията за рецесия и енергийната криза в Европа, отблъснаха клиентите.
Обемът на емисиите за първично публично предлагане е със 74% по-нисък от предходната година, изчислява доставчикът на данни Dealogic. На моменти някога доходоносният пазар стигна до пълен застой. Таксите от глобалния бизнес с поглъщания и пласиране на ценни книжа в момента са с около 16% под нивото от предходната година, сочат данни на компанията за анализи Refinitiv. Спадът в търговията обаче удря силно финансовите институции.

Deutsche Bank предупреждава за спад в търговския бизнес
Това се отнася и за Deutsche Bank. В средата на юни финансовият директор Джеймс фон Молтке призна, че приходите от търговия могат да спаднат с до 20% през второто тримесечие. С това спадът би бил с 8 пр. п. по-голям от предварително очакваното от анализаторите.
Това превръща Deutsche Bank в първата голяма европейска инвестиционна банка, която предупреждава за сериозно забавяне на бизнеса. Миналата година бизнесът с търговия е отговарял за около 1/3 от общите приходи на компанията.
Най-голямата местна банка вече обяви плановете си да съкрати 800 служители в неклиентската дейност и вероятно ще засегне и служители с по-висок ранг.
Същевременно банката иска да използва затишието в консултантския бизнес, за да привлече ограничен брой служители от конкуренцията. Банката е наела 25 високопоставени специалисти да консултират по сливания и придобивания.
Специален случай в Европа е Credit Suisse. В средата на март силно закъсалата компания беше поета от своя конкурент UBS. Още тогава се появиха съобщения, че банката иска да съкрати хиляди служители. Сега ръководителят на UBS Серджо Ермоти намекна за мащабно съкращаване в инвестиционното банкиране на Credit Suisse.

Свободните работни места вече няма да се попълват автоматично
Това е болезнен обрат за финансовия сектор. През 2020 г. и 2021 г. банките изплащаха на служителите си щедри бонуси за задържане, за да ги предпазят от напускане при конкуренцията. Обажданията до хедхънтърите обикновено протичаха по следния начин: „Клиентът спешно търси банкер с определен профил. И е готов да плати почти всякаква цена, за да получи банкера“, разказва за тогава Пол Уебстър, партньор в консултантската компания за подбор на персонал Page Executive.
През двете години след края на март 2020 г. 5-те големи американски банки – JP Morgan Chase, Bank of America, Morgan Stanley, Goldman Sachs и Citi – са наели общо 100 000 души. Така те са имали повече служители от всякога – общо 882 000.
Броят на служителите в сектора на борсовата индустрия в Ню Йорк е нараснал с 6% през 2022 г., най-бързото увеличение от 20 години. За 2021 г. банкерите прибраха по-високи бонуси от всякога. А сега настъпи обрат.

Според специалистите по подбор на персонал пазарът на труда в момента е по-сложен, отколкото е бил през последните 15 години. Свободните работни места вече не се запълват автоматично. Освен това банкерите вече не са толкова склонни да сменят работата си, както в годините на бума. Това усложнява плановете за намаляване на работната сила, без да се обявяват мащабни съкращения, както първоначално е планирал Брайън Мойнихан, ръководител на Bank of America. Редовното текучество на персонала е „само половината от това, което беше миналата година“.
По-малките инвестиционни банки също ще трябва да съкратят работни места. Lazard например ще се раздели с всеки 10-и служител през годината. „Ясно е, че приходите от сливания и придобивания ще намалеят значително през тази година“, заяви на конференция новият ръководител на Lazard Питър Оршаг.
Perella Weinberg също планира да съкрати 7% от работните места по данни на информационна агенция Bloomberg. С този ход обаче банката иска да създаде и пространство за наемане на нови таланти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Съдбата на Credit Suisse: Deutsche Bank следващата ли е?
След фалита: Какво ще случи с First Republic Bank и банковия сектор в САЩ?
След кризата с Credit Suisse: Швейцарската централна банка иска нови мерки