Земеделската земя в България поскъпна значително през миналата година, като в някои общини у нас средните цени вече надхвърлят 3000 лева за декар.
Средната цена на сделките с ниви у нас нараства с 21.6% на годишна база през 2022 година до 1 428 лева за един декар, сочат данните на Националния статистически институт.
Темпът на растеж на цената се увеличава, след като през 2021 година средната цена на сделките с ниви отчете годишен ръст от 14.4%. Спрямо 2015 година, средната цена на земеделска земя у нас е нараснала приблизително двойно. За сравнение, през 2015 година средната цена на сделките с ниви възлизаше на 761 лева за декар.
Най-високите средни цени на сделките с ниви през миналата година се наблюдават в общините Добрич-селска и Генерал Тошево – съответно 3 366 лева за декар и 3 025 лева за декар. Това са единствените две общини със средни цени над 3 000 лева за декар, като логично и двете се намират в област Добрич.
В други девет общини у нас средната цена на сделките с ниви надхвърля 2 000 лева. Това са: Хайредин (2 018 лева/дка), Левски (2 013 лева/дка), Пордим (2 223 лева/дка), Сливо поле (2 179 лева/дка), Главница (2 110 лева/дка), Силистра (2 086 лева/дка), Тутракан (2 050 лева/дка), Вълчи дол (2 386 лева/дка) и Крушари (2 007 лева/дка).
Когато говорим за области, най-високите средни цени на сделките с ниви се отчитат традиционно в област Добрич – средно 2 832 лева за декар. Това представлява ръст от 37% на годишна база или увеличение от 765 лева само за година.
Област Силистра се нарежда на второ място по най-високи цени през миналата година – средно 2 007 лева за декар. Това е ръст от 31% на годишна база или увеличение от 483 лева в средната цена спрямо предходната година.
Челната тройка се допълва от област Монтата със средна цена при сделките с ниви в размер на 1 810 лева за декар. През предходната година средната цена в тази област е била 1 559 лева за декар.
Със средни цени над 1 500 лева за декар са още следните области: Видин (1 545 лева/дка), Плевен (1 543 лева/дка), Разград (1 527 лева/дка), Русе (1 632 лева/дка) и Варна (1 590 лева/дка).
Когато говорим за райони, най-високи цени на сделките с ниви се отчитат в Североизточния район – средно 2 043 лева на декар, което е с 32.1% повече спрямо предходната година.
През 2022 г. е налице повишение спрямо предходната година в цената на сделките с ниви във всичките шест статистически района. В Северозападния район цената на сделките с ниви достига 1 525 лв. на декар (с 18.8%), в Северния централен район – 1 575 лв. на декар (с 23.5%), в Югоизточния район – 1 096 лв. на декар (със 17.0%), в Южния централен район – 643 лв. на декар (с 3.0%), и в Югозападния район – 705 лв. на декар (с 0.7%).
На каква площ се простира земеделието в България?

Средната цена на сделките с постоянно затревени площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) през 2022 г. достига 369 лева за един декар като отбелязва увеличение спрямо предходната година в размер на 15.0%.
Цена на рентата на земеделска земя в Република България през 2022 година
През 2022 г. средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 63 лв., което е с 21.2% повече спрямо 2021 година. Средната цена за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи е 26 лв. и запазва цената си спрямо предходната година.
През 2022 г. най-висока е средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Североизточния район – 93 лв., като спрямо 2021 г. увeличението е с 16.3%. Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви, бележи повишение спрямо предходната година във всичките шест статистически района, съответно в Югоизточния район – с 30.0%, в Северозападния район и в Югозападния район – с 16.7%, в Северния централен район – със 17.2%, и в Южния централен район – с 33.3%.
За 10 години: Земеделските земи в България са поскъпнали над 6 пъти
Земеделската земя в Добруджа достигна рекордна цена
Къде в България земеделската земя е най-скъпа и най-евтина?
Земеделската земя стигна 3000 лева на декар

Виена отново беше обявена за най-добрия град за живеене в света. Тази нощ стана известна годишната класация на Economist Intelligence Unit, според която австрийската столица за четвърти път през последните 5 години застава начело, обявиха австрийското обществено радио и телевизия ОРФ.
Второто място е на датската столица Копенхаген, следвана от два австралийски града – Мелбърн и Сидни, и канадския Ванкувър. Цюрих, през миналата година трети, сега заема 6-ото място.
„В първата десетка няма германски град“, отбелязва ОРФ. Щутгарт е минал доста напред и се нарежда на 25-о място.
Пред него се нарежда Париж. Според авторите на проучването големите демонстрации срещу пенсионната реформа са свалили ранкинга на френската столица, която миналата година беше 19-а. За сравнение Лондон се класира тази година на 46-о място, а Ню Йорк – на 69-о.

Класацията на градовете се базира на 30 критерия като стабилността, системата на здравеопазване, културата и околната среда, образованието и инфраструктурата. Виена предлага идеална комбинация на 5-те фактора, се казва в изследването. Единственият недостатък на града е липса на големи спортни събития.
„Какво отличава Виена от останалите претенденти? Това са преди всичко общественият транспорт и жилищното строителство. И сигурността е критерий с особена тежест при оценката: криминалната престъпност е на най-ниското си ниво през последните 20 години. Преценяват се и въздействията на инфлацията върху живота в града, годишното повишаване на наемите и равнището на детска бедност“, пише вестник Kurir.
Едно е ясно, коментира австрийското издание, впечатляващата архитектура и забележителните културни паметници не са достатъчни за добро качество на живота, потребностите на градското население винаги трябва да се поставят на преден план.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой е най-добрият град за живеене в света?
Вижте кой е най-бедният град в България 
Топ 10 на най-добрите градове за живеене в света

Българският износ продължава да расте и през 2022 г. достига 50,25 млрд. долара или с 21% повече, отколкото през 2021 г., когато е 41,9 млрд. долара. Това гласи анализ на Българската стопанска камара, предаде БГНЕС.
Страната ни се изкачва на 57 място в света по експорт от 59 място година през 2021 г. В ЕС запазваме 20-то място – и за 2021 г., и за 2022 г.
За последните 5 години износът ни расте средногодишно с 11%, т.е. България продължава да печели позиции на световните пазари.
При 7 от 10-те водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, заедно с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям отрицателен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.
Групите стоки с най-голям износ са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират над 1/3 от износа ни.

От износа е изключена специалната продукция, защото данните за нея в повечето случаи са засекретени и у нас, и в много други държави по света.
Благодарение на ръст от 147% за година, енергоносителите успяват да се изкачат на първа позиция. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – 892 млн. щ.д., но и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над 400 млн. долара. В количествено изражение, износът на горива се увеличава почти 2,5 пъти през 2022 спрямо 2021 г., на петролен газ – с 1/3. Износът на електроенергия е за малко над 1 млрд. долара, главно за Словения, Сърбия и Македония. Количественият спад в износа на електроенергия е почти 2 пъти за година.
Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните 5 години, при ръст на световният внос за същия период също 7%. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да заема 3-о място. Износът на машини и апарати все по-устойчиво ускорява и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 4%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.
Износът на зърно заема 5-а позиция, като водещите продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15% средно годишно без ръст в количество, и царевицата – ръст от 4% в стойност и спад в количество 11% средно за 5-годишния период. Значим ръст наблюдаваме при ориза, но с по-малки обеми от пшеницата и царевицата.

Новата стокова група с износ над 1 млрд. долара са маслата, най-вече – слънчогледовото масло. Средногодишният ръст е 51%, а само за периода 2022/2021 г. е 117% при 75% ръст в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и др. Наблюдаваме развитие на рапичното масло, чийто количествен ръст е 5-6 пъти над износа през предходните години.
С над 1 млрд. долара износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори.
По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.
Къде България е най-успешна?
България държи 36,7% от световния износ на патешки черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо, макар и не големи обеми – сумарно за около 150 млн. долара. Временно консервираните череши имат 17,6% дял, месинг на листа и ленти – 15%, тръби и маркучи от каучук с принадлежности – 13,5%, слънчогледово кюспе – 12,4%, медни пръти и профили – 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9%.
Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и нови отличници.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българският износ намалява през април с 11.2%
НСИ де факто потвърди: Спасили сме Украйна с износ на гориво
Световната търговия с рекорд през 2022 г.

Слуховете, че водата на Черно море може да бъде заразена с различни бактерии след рухването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ в Украйна, породиха въпроси сред туристите с резервации на българското крайбрежие, но не доведоха до отмяна на почивките. Такава картина засега представят медиите в Румъния.
Притеснения за безопасността на крайбрежието се появиха и по отношение на румънския участък на Черно море. Допълнителни тревога донесе и изявлението на Световната здравна организация преди няколко дни, в което се предупреждаваше за риск от холера във водите по долното течение на река Днепър. Информацията беше погрешно възприета сред мнозина в Румъния, което заради опасения, че холерата може да достигне румънския бряг, въпреки че предупреждението се отнасяше само за района, непосредствено засегнат от разрушаването на язовира край Нова Каховка.
През последните дни институции и специалисти и в Румъния, и в България ежедневно дават информация и коментират колко реална е възможността замърсените води от Днепър да достигнат румънския и българския бряг и дали представлява опасност.
Властите в двете страни увериха през последните дни, че водата на Черно море е безопасна за туристите. В края на миналата седмица министрите на околната среда на България и Румъния обсъдиха координирани действия между двете държави за мониторинга на морската вода след разрушаването на язовирната стена в Украйна. Качеството на водите и в двете държави се следи постоянно.
След погрешно възприетото в Румъния предупреждение на СЗО за опасността от холера, румънската редакция на Радио Свободна Европа потърси за коментар морския биолог Ръзван Попеску Мирчени. Биологът заяви, че няма причини за паника и подчерта, че холерата не се разпространява в солени води.

„Холерата се предава само в сладка вода, замърсена с фекалии или мъртви тела, какъвто е случаят в наводнените райони на Украйна“, обясни Мирчени и подчерта, че няма документиран случай на заразяване с холера от морска вода.
Наводнението, причинено от разрушаването на язовирната стена в Украйна, носи със себе си тонове отпадъци, пестициди и бензин. Част от водите ще достигнат Черно море, но властите и специалистите казват, че няма причина за тревога, обобщи румънската редакция на Радио Свободна Европа.
Биологът обясни, че устието на река Днепър ще изиграе ролята на филтър, като напомни, че пясъкът е един от най-добрите филтриращи материали и ще спре голяма част от бензина и въглеводородите, преди да се излеят в морето.
„Освен това въглеводородите се разпръскват във водата, като се опитват да заемат цялата повърхност, което означава, че докато стигнат до Черно море, количеството им ще е разредено“, обясни специалистът и допълни, че процесът на разсейване ще бъде още по-силен в морската вода.
Според експерта голяма роля за разсейване на замърсителите ще изиграе река Дунав, чийто дебит се очаква да надхвърли средния от 6400 куб. метра в секунда заради проливните дъждове през пролетта. „Инерционното влияние на Дунав смесва много силно цялата тази водна маса и я изтласква на югоизток, към морето“, заяви морският биолог, цитиран от Свободна Европа.

Според него е по-вероятно тези вещества, в разредена форма, да се наблюдават по-скоро край бреговете на България, отколкото на Румъния. „Разбира се, част от замърсените води бавно ще си проправят път към румънския бряг, но вече в процес на смесване със солени морски води и всичко, което достигне брега, ще бъде най-много някакви утайки“, обясни Ръзван Попеску Мирчени.
Въпреки че ще минат няколко месеца преди вредните вещества, изтекли в река Днепър, да достигнат румънския бряг в разреден вид, от 15 юни Дирекцията за обществено здраве в Констанца започна да наблюдава морската вода всеки ден. Преди това тестовете се извършваха 2 пъти месечно, посочва Свободна Европа. Резултатите от анализите се публикуват на уебсайта на дирекцията и следят за наличието на Ешерихия коли, ентерококи и салмонела във водата.
Изпълнителният директор и основател на туристическата агенция „Травъл Планер“ Себастиан Константинеску сподели пред в. „Адевърул“, че след слуховете за замърсяване на водата са получили много въпроси от туристи с резервации на българското крайбрежие. „Съветваме всички, които имат опасения, да търсят информация само от официални източници и да следят официалните данни, публикувани от компетентните органи. Българските власти разбират, проверяват и вземат под внимание опасенията на румънците, още повече че страната ни е най-важният източник на туристи за българското крайбрежие“, заяви Себастиан Константинеску, цитиран от „Адевърул“.
Изданието отбелязва, че напоследък се е забелязал период на стагнация в резервациите за българското крайбрежие, но според медията се дължи по-скоро на стачката в образованието, създала несигурност около периода на ваканциите, а не на опасенията от замърсяване.
Според агенция Медиафакс румънците продължават да резервират почивки в България, като се наблюдава общо увеличение спрмяо лятото на 2022 г.

Румънските медии публикуваха в последните дни изявленията на министерството на околната среда и водите и на министерството на туризма в България във връзка със ситуацията. Отбелязано беше, че българските, румънските, украинските и молдовските власти имат ежедневен обмен на информация за потенциално замърсяване на Черно море.
В атмосферата на слухове и опровержения от компетентните институции румънският министър на икономиката, предприемачеството и туризма Раду Опря обърна внимание и на ролята на дезинформацията. „Никога не забравям, че има и хибридна война“, заяви той, цитиран от телевизия Диджи 24. По думите му хипотезата за хибридна война във връзка със слуховете за замърсено румънско крайбрежие се споделя и от част от хотелиерите.
„Румънците нямат никаква причина да анулират резервациите си на румънското крайбрежие!“, заяви министър Раду Опря.
Голяма част от тях обаче предпочитат България. Страната ни остава сред най-предпочитаните морски дестинации заради близостта, услугата „ол инклузив“, доброто обслужване, множеството исторически и природни забележителности и атрактивните оферти, обобщава в. „Адевърул“.
Броят на румънските туристи по българското Черноморие продължава да расте, като очакванията на хотелиерите през 2023 г. са за добър сезон, съдейки по резервациите около 1 юни и Петдесетница. Въпреки повишаването на цените в туризма и на всичко останало, българското крайбрежие предлага почивки за всеки джоб, пише вестникът и отбелязва, че цените са по-достъпни от тези в Гърция и Турция.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Няма данни за замърсяване на българското Черноморие след разрушения язовир в Украйна
Слънчев бряг е празен в средата на юни. Ето защо 
Колко ще струва семейната почивка на морето?

Общите разходи за труд на работодателите у нас за един отработен час от наетите от тях лица нараснаха с 15.1% на годишна база през първото тримесечие на тази година, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Това представлява забавяне в темпа на растеж, който достигаше 16.1% през последното тримесечие на миналата година.
През първите три месеца на тази година увеличението в индустрията е с 18.2%, в услугите – с 15.7%, и в строителството – с 14.1%.
Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Транспорт, складиране и пощи“ – с 23.6%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 23.5%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 19.6%.
Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 15.7%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 12.4%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 25.8% за „Транспорт, складиране и пощи“ до 3.3% за „Хуманно здравеопазване и социална работа“.
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия

България първа по ръст на заплатите в ЕС
Разходите за труд нараснаха сериозно
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната