Фирмите и едноличните търговци имат малко повече от седмица, за да подадат годишните си декларации и да платят дължимия данък. Към този момент близо 307 000 дружества и физически лица, които извършват дейност като ЕТ, вече са декларирали и внесли данъците си преди изтичането на крайния срок, който е 30 юни.
От тях почти 66 000 са подадените до момента годишни данъчни декларации от едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, съобщават от Националната агенция за приходите.
До края на юни самоосигуряващите се лица, които извършват дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, трябва да декларират и внесат окончателните осигурителни вноски. Заедно с годишната си данъчна декларация, те подават и декларация образец № 6 с общия размер на дължимите за предходната година осигурителни вноски.
От НАП напомнят, че 30 юни е последният ден и за деклариране и плащане на корпоративен данък /чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби. До този момент близо 241 000 компании са обявили приходите си пред НАП 10 дни преди крайния срок.
Подаването на данъчните и осигурителни декларации и документи, както и плащането към бюджета, се извършват онлайн, чрез Портала за електронни услуги на НАП, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП).
Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да получите от сайта на НАП – www.nra.bg или на телефони: 0700 18 700; +359 2 9859 6801 на цена, съгласно тарифата на телефонния оператор.
Новият кабинет върна Румен Спецов в НАП
194 000 дружества и еднолични търговци обявиха доходите си пред НАП повече от месец преди крайния срок
Общо 221 млн. лв. са декларираните данъци от физически лица
22 дpyжecтвa дeĸлapиpaха ДДC зa възcтaнoвявaнe от 760 млн. лв.
2023 г.: Повече данъчни декларации на физически лица, по-малко деклариран данък

Швейцарската национална банка (SNB) заяви, че е много важно да се извлекат поуки от кризата с фалиралия кредитор Credit Suisse, който беше принудително спасен чрез поглъщане от конкурента му UBS и да се обмислят мерки, които биха предотвратили подобни събития за в бъдеще, предаде Reuters.
„Тези мерки трябва да укрепят устойчивостта на банките, за да предотвратят загубата на доверие, когато е възможно, и да осигурят широк набор от ефективни възможности за стабилизиране, възстановяване или ликвидация на системно важна банка в случай на криза“, отбелязва швейцарската централна банка в доклад, посветен на финансовата стабилност през 2023 г.
Експертите призовават също за изискване към банките да подготвят минимално количество активи, които могат да бъдат заложени, за да получат финансиране от централните банки.
Най-голямата швейцарска банка UBS наскоро придоби изпадналата в затруднения Credit Suisse чрез сделка, организирана от швейцарските власти през март и формализирана на 12 юни.

Политици и икономисти обаче изразиха загриженост дали Швейцария може ефективно да контролира банката, сега с активи за 1,6 трлн. долара и 120 000 служители по целия свят.
Швейцарската национална банка обяви, че не е в състояние да прецени колко устойчива ще бъде банката след сделката. „Наличните в момента данни не са достатъчни за цялостна оценка на устойчивостта на банка“, пише в доклада.
В него се посочват и 3 ключови извода, произтичащи от кризата. Като първо се явява спазването на капиталовите изисквания, необходимо, но не достатъчно условие, за да се гарантира доверие в една банка.
„Второ, капиталовите инструменти AT1, (т.нар. подчинени облигации), поеха загуби едва когато точката на нежизнеспособност беше неизбежна и държавната намеса стана необходима“, пише в заключенията от доклада.
Мащабът и темпото на изтичането на депозити от Credit Suisse, в резултат от загубата на доверие, бяха безпрецедентни и по-сериозни от заложеното съгласно разпоредбите за ликвидност, предупреждават от централната банка.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Случи се: UBS завърши придобиването на Credit Suisse
UBS сключи сделка с Швейцария за покриване на загуби за милиарди

Нов проблем: Глоби за стотици милиони долари заплашват UBS
Швейцария започва разследване на фалита на Credit Suisse

Разходите за пенсии нараснаха с 29.3% на годишна база до 7.54 млрд. лева за първите пет месеца на тази година, съобщават от Националния осигурителен институт. Това представлява увеличение от 1.71 млрд. лева спрямо същия период на миналата година. Така, изплащането на пенсиите у нас вече струва на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) средно по 1.5 млрд. лева на месец.
Именно разходите за пенсии са най-голямото перо по ДОО, чиито общи разходи за периода януари – май достигат 8.46 млрд. лева или с 1.66 млрд. лева повече на годишна база към края на май.
Разходите са приблизително два пъти по-големи от приходите по консолидирания бюджет на ДОО. За първите пет месеца на годината приходите възлизат на едва 4.48 млрд. лева, като разликата традиционно се компенсира с трансфери по бюджета на ДОО. За периода януари – май общите нетни трансфери по консолидираният бюджет на ДОО възлизат на цели 4.09 млрд. лева.
Броят на пенсионерите за май 2023 г. е със 7 012 лица по-малък в сравнение със същия период на 2022 година, сочат данните на НОИ.
Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за май т.г. е 736.31 лв. Той е по-нисък от този за април с 39.58 лв. (5.1%), което се дължи на изплатената в предходния месец т.нар. „великденска добавка“. В сравнение със същия месец на 2022 г. средният размер е по-висок със 124.69 лв. (20.4%).
Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за май 2023 г. е 809.16 лв. Той е по-нисък от този за април с 34.20 лв. (4,1%), поради изплатената тогава „великденска добавка“. В сравнение със същия месец на 2022 г. средният размер е по-висок със 148.50 лв. (22.5%).
Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към 31 май 2023 г. са в размер на 849.8 млн. лв. Отчетените разходи са с 0.9 млн. лв. по-малко спрямо същия период на 2022 година.
Инвалидните пенсии отбелязаха невиждано увеличение
Работодатели се обявиха против ново повишение на пенсиите
Ето колко пари са изплатени за пенсии
Близо 800 лева ще е средната пенсия през 2023 година
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната

Постоянните представители на страните членки в Европейския съюз в Брюксел са постигнали споразумение по 11-ия санкционен пакет срещу Русия, предава шведското председателство. В него са включени мерки, насочени срещу заобикалянето на санкциите. За първи път ще могат да бъдат санкционирани трети страни, които помагат на Москва да избегне санкционния режим.
Ограничителни мерки ще могат да се налагат в случай, че държави не спазват западните санкции или не могат да обяснят внезапния скок на търговията със забранени стоки, твърди Politico, предава БНР.
Източници от Съвета уточняват, че се въвежда възможността за изключителни мерки, които да бъдат налагани в краен случай. Те включват ограничаване на продажбата, снабдяването, трансфера или износа на чувствителни стоки с двойно предназначение и технологии за трети страни, чиято юрисдикция е доказала, че представлява продължителна и висока опасност от използване за заобикаляне на санкциите.

За да се минимизира рискът от заобикалянето на санкциите, се въвежда забрана за транзит през територията на Русия на стоки и технологии, които биха помогнали за засилването на военната и технологичната ѝ мощ или за развитието на сектора на отбраната и сигурността. Пакетът разширява списъка от подлежащи на ограничение стоки, представляващи такава заплаха.
Удължава се срокът за отнемането на лицензите за излъчване в ЕС на 5 руски медии, контролирани от Кремъл. Забранява се и акостирането в пристанищата и шлюзовете на територията на ЕС на съдове, извършващи трансфери от един на друг кораб. Това ще става, когато компетентните органи имат основателна причина да подозират, че определен плавателен съд нарушава забраната за внос по море в ЕС на руски суров петрол или негови продукти или превозва същите, купени на цена, надвишаваща тавана, договорен от ЕС и Г-7.
Общо 71 лица и 33 образувания са вкарани в „черен“ списък като отговорни за деяния, сред които незаконно депортиране на украински деца в Русия.
 

I welcome the political agreement on our 11th sanctions package. It will deal a further blow to Putin’s war machine with tightened export restrictions, targeting entities supporting the Kremlin. Our anti-circumvention tool will prevent Russia from getting its hands on… https://t.co/MlQlxNzNeR
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) June 21, 2023

 
Писмената процедура по одобряването на санкциите приклюва на 23 юни.
Страните от ЕС спорят за новите мерки от средата на май и това заплаше да засенчи срещата на върха на ЕС следващата седмица. Няколко страни, като Германия, се тревожат, че такъв механизъм ще навреди на дипломатическите отношения и ще тласне някои държави в обятията на Русия и Китай.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен е приветствала политическото споразумение. Според нея мерките ще нанесат допълнителен удар по военната машина на Путин заради затегнатите експортни ограничения, насочени срещу организации, подкрепящи Кремъл.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои страни се оказаха големите печеливши от руската изолация?
Кремъл прибягна до изнудване на партньорите си. Защо?
ЕС е блокирал активи за милиарди на руската централна банка
Нова фаза в икономическата война на Русия със Запада