Българската народна банка ще пусне в обращение 6 възпоменателни монети през следващата 2024 година, включително една без определен тираж, като две от монетите изглежда ще отговарят на изискванията за инвестиционно злато.
Това става ясно от Монетната програма за 2024 година, приета от Управителния съвет на БНБ и публикувана на сайта на институцията. Паралелно с това, Централната банка планира да пусне по още 6 възпоменателни монети през следващите 2025 и 2026 година, става ясно от Предварителната монетна програма. От двата документа става ясно, че БНБ ще пуска по една златна възпоменателна монета без тираж, която ще носи едно и също име, всяка година до 2026 година включително.
През следващата 2024 година БНБ ще започне годината с пускането в обращение на монетата „Св. Богородица – Златна ябълка”, която ще бъде изработена от злато проба 999/1000 и предлагана в четири различни номинала (10 лева, 20 лева, 50 лева и 100 лева). Монетата, част от темата „Християнство”, ще бъде без определен тираж, като се планира да бъде емитирана през януари, според предварителния срок. Именно тази монета ще бъде пусната отново и през 2025 и 2026 година, става ясно от предварителната програма.
Припомняме, че наскоро БНБ прие промени в наредбите си, които ѝ позволяват да пуска до 4 възпоменателни монети годишно без определен тираж и до 6 монети с определен тираж. Преди промените, БНБ бе ограничена само до 6 възпоменателни монети годишно без уточнения за тиража.
БНБ увеличи броя на възпоменателните монети, които може да пуска в обращение
През месец март (предварителен срок) БНБ ще пусне монетата, част от темата „Именити българи”, посветена на 125 години от рождението на Панчо Владигеров. Паричката с тегло 16.4 грама ще бъде изработена от мед проба 999/1000 и с номинал 2 лева.
През май се очаква отново монета на тема християнство, но този път от серията „Българска иконография”. Монетата ще носи името „Св. Св. Петър и Павел” и ще бъде изработена от злато проба 999/1000, като теглото ще бъде 8.64 грама, а номиналът – 100 лева.
През септември БНБ би следвало да пусне възпоменателна монета на историческа темата от серията „Българско възраждане”. Монетата ще бъде посветена на 200 години от издаването на Рибния буквар. Изработката ще бъде от сребро с проба 999/1000 при тегло 23.33 грама. Номиналната стойност на паричката ще бъде 10 лева.

В средата на миналата година БНБ пусна златна възпоменателна монета, посветена на Паисий Хилендарски на внушителната цена от 3 755 при тираж от 4 000 броя. Монетата отговаря на изискванията за инвестиционно злато;
Снимка: БНБ
През ноември се очаква БНБ да пусне монета на тема етнография от серията „Български традиции и обичаи”. Името на монетата ще бъде „Българска гайда”, а изработката – от сребро проба 999/1000. Теглото се очаква да бъде 23.33 грама, а номиналът ще възлиза на 10 лева.
По силата на българското законодателство за инвестиционно злато се считат златните монети, определени със заповед на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, отсечени след 1800 година.
БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на Найден Геров
Изискванията са минималното съдържание на злато в тях да е минимум 80%, а чистотата – равна или по- висока от 900/1000. Монетите трябва да са били и законно платежно средство в страната на произход. Когато възпоменателна монета отговаря на критериите на инвестиционно злато, към цената ѝ не се начислява ДДС.
Възпоменателни монети през 2025 и 2026 година
Според предварителната програма за отсичане на възпоменателни монети и отпечатване на възпоменателни банкноти, през 2025 година се очакват 6 монети, включително горепосочената златна монета „Св. Богородица – Златна ябълка” без определен тираж.
Другите пет монети се очаква да бъдат: „Св. Патриарх Евтимий Търновски” (злато), „100 години от рождението на Георги Парцалев” (мед), „175 години от рождението на Захари Стоянов” (сребро), „175 години от рождението на Иван Вазов” (сребро), „125 години Спешна медицинска помощ в България” (сребро).
През 2026 година, според предварителната програма, освен отново златната „Св. Богородица – Златна ябълка” без определен тираж, БНБ ще пусне още: „150 години от Априлското възстание” (сребро), „Св. Иван Рилски” (злато), „125 години от рождението на Кръстьо Сарафов” (мед) и „Преображенски манастир” (сребро).
Трябва да се отбележи, че тази програма може и да претърпи изменение в контекста на евентуалното присъединяване на България към еврозоната.
Навършват се 143 години от създаването на българския лев
Продадоха за огромна сума най-ценната българска монета
БНБ пуска възпоменателна монета по случай годишнина на Христо Ботев
БНБ пуска златна монета за 300-годишния юбилей на Паисий Хилендарски

Минималната заплата в Турция от 1 юли се увеличава с 34%. Това съобщи днес турският министър на труда и социалната политика Ведат Ъшъкхан, цитиран от държавната телевизия ТРТ-Хабер, предаде БТА.
„От следващия месец размерът на нетната минимална работна заплата ще бъде 11 402 турски лири (863,52 лв), а брутната – 13 414 турски лири (1015,9 лв)“, заяви Ъшъкхан.

Той говори след среща с председателя на Управителния съвет на Конфедерацията на синдикатите на работодателите в Турция (ТИСК) Йозгюр Бурак Аккол и с председателя на синдиката ТЮРК-ИШ Ергюн Аталай.
В момента размерът на нетната минимална работна заплата в Турция е 8506 турски лири.
По думите на Ъшъкхан минималната работна заплата е увеличена със 107% в рамките на година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция вдига драстично минималната заплата във време на инфлация и недоимък
Инфлацията в Турция се забави до под 50% за първи път от 16 месеца
Докъде ще продължи сривът на турската лира?

България е последна в Европейския съюз по стандарт на живот когато говорим за покупателна способност и реално потребление. Това става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат за фактическото индивидуално потребление на глава от населението, изразени чрез стандарта на покупателната способност, който показва покупателната сила във всяка страна.
Според данните на Евростат за 2022 година, фактическото индивидуално потребление на глава от населението в България, изразено чрез стандарта на покупателната способност, възлиза на едва 67% от средното за ЕС. Това е най-ниската стойност, измерена сред всички страни от ЕС.
Казано с други думи, покупателната способност на българите се материализира под формата на най-ниското реално потребление в ЕС. Редом до България се нареждат още Унгария (72% от средното за ЕС), Словакия (73%), Хърватия (75%) и Гърция (78%).
Най-висока стойност на фактическото индивидуално потребление се отчита в Люксембург (138% от средното за ЕС или 38% над средното ниво), Германия (119% от средното за ЕС), Австрия (118% от средното за ЕС), Нидерландия (116%), Белгия (115%), Дания (111%), Финландия (109%), Франция (109%) и Швеция (108%).
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
Фактическото индивидуално потребление на глава от населението се състои от стоки и услуги, действително потребени от домакинствата, независимо дали са закупени и платени директно от домакинствата, или от правителството, или от нестопански организации. Този индикатор се счита за измерител, отразяващ материалното благосъстояние на домакинствата в отделните държави и представлява приблизителен индикатор за реалния стандарт на живот в дадена страна.
Стандартът на покупателната способност е теоритична единица, с която може да се купи същото количество стоки или услуги във всяка страна, като измерителят е пречупен чрез паритета на покупателната способност, който приравнява валутните разлики между националните валути, използвани в отделните страни.

Сред страните под средното ниво за ЕС на индивидуалното фактическо потребление на глава от населението, изразено чрез стандарт на покупателната способност, попадат Италия (99% от средното), Кипър (98%), Литва (95%), Румъния (88%), Полша (86%) Португалия (85%), Испания (85%), Малта (85%) и Чехия (83%).
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Така, според данните на Евростат, домакинствата в Румъния имат по-високо реално потребление от тези в Испания или Португалия. През предходната 2021 година фактическото индивидуално потребление в Румъния е било 85% от средното за ЕС, като е нараснало с 3 процентни пункта за година, докато у нас нивото е достигало 65% от средното, нараствайки с 2 процентни пункта.
Данните на Евростат включват и редица страни, които не са членки на ЕС. Така например, фактическото индивидуално потребление на глава от населението, измерено чрез стандарта на покупателната способност в Сърбия възлиза на 53% от средното за ЕС. В Република Северна Македония нивото е 51% от средното за ЕС, докато в Турция равнището достига 80% от средното за ЕС.
Ето с колко намаля покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки
Фактическото индивидуално потребление в Норвегия възлиза на 126% от средното за ЕС, докато в Швейцария нивото е 117% от средното. Най-ниското ниво е измерено в Албания и Босна и Херцеговина – съответно 40% и 42% от средното за ЕС.
България последна по БВП на глава от населението
България се нарежда на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението в ЕС, сочат данните на Евростат за 2022 година. БВП на глава от населението у нас възлиза на 59% от средното за ЕС или 41% под средното равнище. Редом до страната ни са още Словакия и Гърция (68% от средното за ЕС или 32% под средното равнище и при двете страни).
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната

Челната тройка е заета от Люксембург (161% над средното за ЕС или 261% от средното), Ирландия (133% над средното) и Дания (37% над средното).
Реалните доходи у нас нараснаха минимално през последните 2 години
Риск от бедност в ЕС: С Румъния водим хорото
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Какво означава фактът, че БВП на човек е 59% от европейския?
Българите последни в ЕС по благосъстояние
Българите отново са най-бедните в Европейския съюз

Цените на жилищните имоти в страната се намират в плато, без предпоставки за сериозни движения до края на годината. Спадът в броя сделки в София е около 5 на сто на годишна база, докато в Пловдив и Варна понижението в активността е около 15 на сто. Пазарът на този етап може да се определи като устойчив, сочи анализът на „Имотека“, част от „Реалто Груп“, съобщиха от компанията. 
Още: Под наем или покупка с кредит? Кое е по-изгодно
„Очакванията за драстични понижения в цените няма да се сбъднат, а активността вече се балансира след първоначалните резки спадове. Резултатът днес е равновесие между търсене и предлагане, което преди липсваше и няколко години беше с превес на търсенето. Пазарът е спокоен и стабилен, като хората продължават да търсят промени и подобрения в начина си на живот“, коментира Явор Пейчев, изпълнителен директор на „Имотека“.
Цените 
Цените на имотите в София отново започнаха да растат
По данни от реални сделки на компанията, ако към юни 2022 година средната цена в София бе достигнала 1600 евро, то тя днес вече е 1800 евро/кв. м. Основен катализатор на пазара продължава да бъде новото строителство. Това е и причината за по-сериозните ръстове в „Люлин“, „Манастирски ливади“, „Овча купел“, „Кръстова вада“, „Малинова долина“, „Банишора“, в които има по-наситено предлагане на нови проекти. 
Отстъпки и финансиране
Без отстъпка се случват 61 на сто от сделките в София за периода януари – май 2023 година. Останалите 39 на сто попадат в рамките на търговската отстъпка – до 5 на сто от общата стойност на имота. Средният размер на отстъпка при сделка е 8725 евро, а над 10 000 евро е компромисът при 9 на сто от всички сделки в столицата. 
Идентична е ситуацията в Пловдив, където без отстъпка се сключват 59 на сто от сделките, а във Варна техният дял е 56 на сто. Средният размер на коментарите в цената в двата града не надхвърля 5 на сто от първоначално обявената стойност. И в двата града процентът на покупките, направени след отстъпка от над 10 000 евро, е под 10 на сто. 
Близо половината от сделките в София се реализират с кредит, докато в Пловдив този дял е 41 на сто. Във Варна покупките с външно финансиране са 27 на сто. 
Поведение на клиентите
По думите на Явор Пейчев промените, настъпили през последните 12 месеца, се изразяват във видими трансформации в мотивите и нагласите на клиентите. Променя се и профилът на желаните имоти. На преден план днес излизат затворените комплекси и къщите, разположени в близост до големите градове. 
„Интересът към къщи не беше единично ковид явление, днес то се повтаря дори в по-голяма степен. Цените в момента са високи и потребителите търсят пресечната точка между немалката сума, която трябва да отделят за имот, и продукта, който би им допаднал. Изправени пред решението да отделят над 200 000-250 000 евро за жилище, много от купувачите решават, че просторът и комфортът на големия дом са водещи за тях. Тенденцията е валидна както за малките населени места около София, така и за тези в близост до Варна и Пловдив“, казва Пейчев. 

По думите му най-силен в момента е интересът към къщи на север и на запад от столицата. Сред населените места, предизвикващи интереса на купувачите, са Храбърско, Мрамор, Божурище, Гурмазово, Пожарево, Пролеша и други, разположени в близост до пътя, водещ към Драгоман. Житен също попада в списъка на купувачите, интересуващи се от живот извън града. 
„Практически тези имоти са много по-достъпни в сравнение с тези в населените места на югоизток от столицата. Но това не е единственото им предимство. Районът е равнинен, спокоен, не е пренаселен и създава предпоставки за комфортен живот на 4, дори 5-членно семейство. В същото време има гледка към Витоша и Стара планина, достъпът до София е относително бърз. Расте предлагането както на самостоятелни, така и на редови еднофамилни къщи в добре поддържани затворени комплекси“, пояснява Явор Пейчев. 
Освен към къщи, купувачите днес все по-често се ориентират към затворени комплекси с апартаменти. В тях те откриват луксозно изпълнение ведно с архитектурно впечатляващи общи части, целогодишна поддръжка и цялостна среда на живот.
„Много купувачи търсят затворена среда, която им дава сигурност и спокойствие, но и нещо повече – начин на живот. За немалко хора притежанието на имот в комплекс от висок клас и с утвърдено име е въпрос на престиж. За тях това не е само покупка на квадратни метри жилищна площ, а инвестиция в собствения им имидж“, коментира Явор Пейчев. 
Според него налице е и промяна в поведението на инвестиционните купувачи. Докато хората, които търсят дом за лично ползване, са водени от идентични мотиви във всеки един момент – да живеят в по-големи и уютни имоти, то втората група клиенти има различни мотиви. 
„Важно е да имаме предвид, че ръстът в цените в последната година е резултат основно от сделките с 3-стайни жилища, които най-често се търсят за лични нужди. Общата икономическа нестабилност накара единичните инвеститори да изчакват, което рефлектира и в ценовите нива на 2-стайните жилища – те нараснаха значително по-малко в последните 12 месеца“, казва Пейчев и допълва: „Инвеститорите днес търсят комплект от имоти – те разполагат с налични средства и търсят качествен нов проект, в който да купят 5 или дори 6 имота, от които да спечелят впоследствие“.
Според „Имотека“, независимо от мотивите си, клиентите са изключително информирани за състоянието на пазара днес. Купувачите активно търсят и сравняват различни оферти и добре идентифицират рисковете. Склонни са да платят повече от предвиденото, ако видят, че даден имот е наистина качествен и отговаря на изискванията им. 
Варна и Пловдив
Тенденцията на растящ интерес към къщи в затворени комплекси е валидна и за морския град. Купувачите се интересуват както от самостоятелни, така и от редови, а дори и от къщи-близнак. „Св. св. Константин и Елена“ се отличава с голямо предлагане на цени, по-високи от средните за Варна. Локацията добива все по-голяма популярност като район с висок клас имоти – както къщи, така и апартаменти, в бутикови затворени комплекси. „Виница“, „Траката“ и „Бриз“ са други райони, в които също се наблюдава луксозно търсене и предлагане. Допълнителен двигател на пазара в морската столица е активността в районите с по-големи обеми ново строителство като „Възраждане“ и „Пчелина“. 
В Пловдив пазарът на къщи винаги е бил най-активният в страната от началото на ковид пандемията.  Традиционно купувачите търсят в малките населени места от Южната дъга – Марково, Белащица, Първенец, както и разположените в Родопската яка. Днес радиусът на пазара около Пловдив се разширява – интерес предизвикват имоти, разположени в малките населени места на 20, 30, дори 40 километра разстояние от града. В обсега на клиентите попадат и населените места около международното летище – Кочево, Караджово, Катуница, Ягодово, като от 2020 насам цените на фамилни къщи там са нараснали значително. Ако допреди две години купувачите на селски къщи бяха на около 45 години, то днес възрастовата граница пада и в тях се заселват много млади хора и семейства, работещи от разстояние и търсещи по-добра среда за децата си, сочат наблюденията на „Имотека“.