Независимият преносен оператор ICGB, отговарящ за управлението и търговската експлоатация на газопровода IGB, стартира задължителна процедура за оценка на пазарното търсене за добавен капацитет съгласно Регламент (ЕС) 2017/459 (NC CAM), съобщават от дружеството.
Процесът е разделен на две основни фази – необвързваща и обвързваща фаза, и е с продължителност около две години. Той ще бъде реализиран в тясно сътрудничество с операторите на съседни преносни системи „Булгартрансгаз“ (България), DESFA (Гърция) и Трансадриатическия газопровод (TAP). Процедурата ще изследва дали е налице необходимият пазарен интерес, който да обоснове увеличаването на техническия капацитет на интерконектора Гърция-България.
Към момента газопроводът оперира с капацитет от 3 млрд. куб. м. годишно, като може да достигне над 5 млрд. куб. м. год. в зависимост от пазарния интерес с допълнителна инвестиция. Това може да се случи в съответствие с планираното въвеждане в експлоатация на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция поради близостта на двете инфраструктури и тяхната синергия.
„Предприехме необходимите действия за координация на процеса с трите съседни на IGB оператора на преносни системи и те потвърдиха стартирането на процедура за добавен капацитет от тяхна страна. Осъществявайки свързаност с DESFA и с терминала за втечнен природен газ в Александруполис, ние ефективно ще създадем връзка между световните производители и търговци на LNG и пазара на газ в Югоизточна Европа. Тази свързаност може да насърчи регионалното енергийно сътрудничество, да подобри възможностите за доставка и да подпомогне интеграцията на газовите пазари в региона“, отбелязаха изпълнителните директори на ICGB Теодора Георгиева и Джордж Сатлас.
На 3 юли ICGB стартира първата фаза от процеса, в която всички заинтересовани страни са поканени да изпратят своите необвързващи прогнози за търсене на капацитет не по-късно от 28 август. Пълният пакет документи, както и всички правила за участие, са достъпни на https://www.icgb.eu/transparency/public-consultations/. Всички получени необвързващи заявки трябва да бъдат споделени с операторите на съседни преносни системи и събрани в Доклади за оценка на пазарното търсене за всяка точка на междусистемно свързване. Докладите ще бъдат публично достъпни на уебсайта на ICGB, както и на сайтовете на съответните преносни оператори в съседство.
Следващите стъпки, в зависимост от заключенията на докладите, включват изготвяне на проектни предложения, провеждане на обществена консултация и подаване на окончателно проектно предложение до съответните национални регулаторни органи.
Интерконекторът с Гърция свали цените на газа и даде независимост на България
Според Георгиева и Сатлас ICGB все още проучва възможността за оптимизиране на процеса и предлагане на добавен капацитет по-рано от 2-годишния период на пълната процедура. Тъй като това е съвместен процес, компанията ще провежда редовни дискусии с операторите на съседни преносни системи, за да съгласува и осигури координиран график от двете страни на точките на междусистемно свързване в Стара Загора и Комотини.
IGB е първият маршрут за диверсифицирани доставки на природен газ към България, гарантирайки повишена сигурност на доставките и диверсификация на източниците. Новата инфраструктура осигурява близо годишното вътрешно потребление на България и създава възможности за пренос на природен газ и към други съседни държави в региона, включително Молдова и Украйна.
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
За една година Европа промени изцяло енергийната си инфраструктура

Какви точно са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях? Отговор на тези въпроси дава Нина Стоянова, подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банково” в изказване пред Българското училище за политика „Димитър Паница”, публикувано на официалния сайт на БНБ.
Критерии за въвеждане на еврото
Съгласно чл. 140 от Договора за функциониране ЕС (Договора), най-малко на 2 години или при поискване на държава членка с дерогация (държава членка на ЕС, която все още не е въвела еврото, а има такова задължение), ЕЦБ и ЕК изготвят поотделно доклади до Съвета на ЕС, чрез които се оценява прогресът на държавите членки с дерогация за изпълнение критериите за икономическа и правна конвергенция. В следващите редовни доклади, които трябва да излязат през пролетта на 2024 г., обект на оценка ще бъдат 6 държави*. Постигането на номинално и устойчиво сближаване е условие за членство, което страната ни трябва да изпълни.
В правната област обект на оценка са теми, свързани с независимостта на националните централни банки в нейните четири аспекта: функционална, институционална, персонална и финансова независимост.
Обект на изследване е и съответствието със забраната за парично финансиране и привилегирован достъп на публичния сектор до финансови институции, както и за осигуряване на правната интеграция на съответните национални централни банки в Евросистемата, изразена чрез покриване на определени изисквания в устройствените им закони.
В икономическата област обект на оценка са критерии, дефинирани в Договора, наречени още „Критерии от Маастрихт“, на името на града в Нидерландия, където е подписан, а именно:

Ценова стабилност, като средногодишният темп на инфлация за последните 12 месеца да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта този в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;

Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;

Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от 1 година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

Участие на националната валута във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко 2 години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс към еврото.

Изпълнението на посочените критерии е израз на степента на икономическа конвергенция и финансова стабилност на определена страна. Държава, която покрива посочените икономически изисквания, има достатъчна степен на готовност за присъединяване към еврозоната.
България изпълнява в продължителен период от време критериите за присъединяване към еврозоната. Проблемен остава критерият за инфлацията, данните за която ще бъдат окончателно отчетени за последните 12 месеца преди изготвяне на следващите редовни доклади за конвергенция през пролетта на 2024 година.
 
*България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. От държавите членки на ЕС, които все още не са въвели еврото, оценка в докладите не се извършва единствено за Дания, която е договорила да не участва във фаза три на Икономическия и паричен съюз и съответно няма задължение да въведе еврото като национална парична единица
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
Шведите започват да поглеждат към еврото
Хърватски евродепутат в България: Важно е да приемете еврото, заплатите у нас скочиха с до 40%
Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 г.?
Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света
Румъния изобщо не покрива критериите за еврото

София получава оценка D (при най-висока А и най-ниска F от латинската азбука) и застава на 20-о място от 42 изследвани европейски града в класацията за градска среда. Тя изпреварва емблематични столици като Мадрид, Лондон, Рим и Виена, обявиха от екологичното сдружение „За Земята“.
Докладът „Благодарим за споделянето“, изготвен от Clean Cities Campaign – коалиция от над 80 европейски граждански организации, с които си партнира екологичното сдружение, подрежда градовете по 4 критерия, които могат да се управляват от местните власти: наличие на споделени услуги за микромобилност (велосипеди, електрически велосипеди и тротинетки под наем), автобуси на градския транспорт с нулеви емисии, наличие на споделени услуги за превоз с електрически автомобили и обхват и достъпност на обществената инфраструктура за зареждането на електромобили. Такава класация се прави за първи път в Европа и изводите са повече от интересни.
София получава всъщност еквивалента на „Среден 3“ по българската система за оценяване, а сравнително добрата позиция е заради по-скоро лошото общо представяне на голяма част от европейските градове и на два специфични фактора за града, допълват от „За Земята“.
Разликата с лидерите е голяма – София е получила 35,8% от възможния максимум точки, докато градовете с оценка „А“ отговарят на над 80% от критериите в доклада на коалицията.

Сравнително доброто ниво на електрификация на градския транспорт в София е основната причина да не бъде в дъното на класацията. Това в голяма степен е следствие от запазването на голямата тролейбусна мрежа, започнала още през 1941 г. в града и развита главно до 1989 г. Влияние оказват и допълнителните инвестиции в електрически автобуси в последните години – нещо, в което много градове в Европа изостават. С оценка 6,8 от 10 столицата ни дели 3-о място с Хелзинки в по-малката класация за навлизането на автобуси с нулеви емисии в градския транспорт.
Частната инициатива също оказва влияние, като София се представя не толкова лошо и в подреждането за налични споделени електрически автомобили. Това обаче не е заради предвидливо и устойчиво градско управление. В София от няколко години съществува частен оператор за бързо краткосрочно наемане на електрически автомобили под наем, предлагащ около 600 електромобила на гражданите и гостите на София.
Същевременно най-големият български град е на едно от последните места в областта на микромобилността на континента (критерият се отнася до наличие на велосипеди, електрически велосипеди и други устройства за микромобилност) и отбелязва само 2,2 точки от 10 в 4-ата категория – за наличната публична инфраструктура за зареждане на електромобили.
София се класира много добре по отношение на електрификацията на автобусите от градския транспорт и добре при споделените електрически автомобили, но изостава доста по отношение на микромобилността и инфраструктурата, гласи още съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В София вече можете да наемете електомобил
Къде в Европа градският транспорт е по-евтин от този в София?

София ще получи 29 нови трамвая тази година

Националният осигурителен институт обяви кога започва изплащането на осъвременените пенсии, посочвайки за кои пенсионери увеличението не важи.
Изплащането на осъвременените пенсии през юли 2023 г. чрез пощенските станции ще се извърши по стандартния график – от 7 юли (петък) до 20 юли (четвъртък). Преводите на сумите за юлските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 юли 2023 година, съобщават от НОИ.
Увеличението на месечния размер на пенсиите от 1 юли 2023 г. с 12% засяга общо 2 013 700 пенсионери след прилагането на съвкупността от предвидените мерки – осъвременяване по „швейцарското правило“, повишаване на минималните размери на трудовите пенсии и определяне на нови по-високи размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност.
Предвиденото осъвременяване на трудовите пенсии от 1 юли 2023 г. ще обхване всички пенсионери с трудови пенсии, отпуснати до края на 2022 г. От тях на 995 пенсионери няма да се изплаща увеличения размер, тъй като и преди осъвременяването пенсиите им надхвърлят законово установения максимален размер от 3400 лв. Няма да получат увеличение и 16 350 пенсионери, чиито пенсии са отпуснати през 2023 г.
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Средствата, необходими за осъвременяването на пенсиите от 1 юли, са в размер на 1 147,2 млн. лв. за второто полугодие на 2023 г. От 1 юли 2023 г. новият минимален месечен размер на основната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 523,04 лв. (увеличение с 12% спрямо размера й до тази дата – 467,00 лв.), като минималният размер на другите видове пенсии, свързани с трудова дейност, се определя като процент от посочения.
От 1 юли 2023 г. социалната пенсия за старост бе определена с Постановление на Министерския съвет в размер на 276,64 лв. (увеличение с 12%), като размерът на другите пенсии, несвързани с трудова дейност, се определя като процент от социалната пенсия за старост.
След 1 юли 2023 г. броят на пенсионерите с месечен размер от пенсии и добавки под линията на бедност от 504 лева намалява с почти 50% – от 672 870 на 340 209.
Асен Василев: Най-бедните пенсионери ще получат добавки до линията на бедност
От 1 юли се увеличава социалната пенсия
Разходите за пенсии нараснаха до средно 1.5 млрд. лева на месец