По-малък максимален размер на новия държавен дълг, който ще бъде поеман за една година – до 7,5 млрд. лв., включително поетият нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. за изплащане на стар дълг – това е крайъгълният камък на новата Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 година. Стратегията беше приета на днешното редовно правителствено заседание на кабинета „Денков“.
Държавният дълг като процент от брутния вътрешен продукт остава на приблизително същото ниво като 2022 година – 22%.
Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода 2023-2025 година е насочена към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.
Държавен бюджет 2023 – официалният проект
2023-2024 година ще бъде с дефицит 3% от БВП. За 2025 година вече дефицитът ще се увеличи до 3,6% – заради закупуването на изтребителите F-16 от САЩ. Тогава се чака те да бъдат доставени, съответно – отчетени като пари. Ако не се брои този разход, бюджетният дефицит ще е 2,8%.
Държавната прогноза е през 2023 година България да има 1,8% икономически растеж т.е. БВП да стане 184,5 млрд. лв. Догодина (2024 година) икономическият растеж се очаква да е 3,3%, а през 2025 година – 3,2%.
Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната – 3,8%. Прогнозата за 2025 г. е средногодишната инфлация е отново да спадне, до 2,8%. Очаква се за тригодишния период да има постоянна тенденция на поевтиняване на енергийните продукти.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен – 4,5 млрд. лв. Въз основа на допусканията за периода 2023-2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв. – с 6 млрд. лв. по-малко в сравнение с проектобюджета на служебния кабинет. В края на 2024 г. и 2025 г. държавният дълг се очаква да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22% в края на 2023 г. В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г., които достигат съответно 13,4 млрд. лв. и 12,7 млрд. лв. (в сравнение с 5,6 млрд. лв. отчетени през 2022 г.), се очаква държавният дълг да достигне 25,1% в края на 2024 г. и 28,3% от БВП в края на 2025 г.
Приходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 година спрямо тази за 2022 година ще се увеличат с 9,8 млрд. лева, а разходите – с 8,2 млрд. лева. При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период – 69,471,8 млрд. лв. за 2023 г., 75,443,3 млрд. лв. за 2024 г. и 77,798,9 млрд. лв. за 2025 година. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7%, за 2024 г. – 38,2% и за 2025 г. – 37%.
Разходите за периода 2023-2025 г. като дял от БВП са съответно 74,051,8 млрд. лв. (40,1%) през 2023 г., 82,783,9 млрд. лв. (41,9%) през 2024 г. и 85,955,9 млрд. лв. (40,9 %) през 2025 година. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 37,1 % от БВП през 2023 г. до 35,9 % от БВП през 2025 година.
Спрямо внесения от служебното правителство проектобюджет в НС, разходите за 2023 г. са намалени общо с 3,6 млрд. лв. по КФП. Заложените разходи за издръжка са намалени с 1,4 млрд. лв. и въпреки това са с близо 2 млрд. лв. повече от отчетените през 2022 г. Капиталовите разходи са прецизирани на принципа инвестиционната дейност да продължава, като проектите, които имат избрани изпълнители и започната дейност, се изпълняват по план, а тези, по които не се очаква да започнат дейности и разплащания до края на 2023 г., не са бюджетирани. Така капиталовата програма намалява с 1,9 млрд. лв., но въпреки това достига рекордното ниво от общо 8,2 млрд. лв.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. През 2023 г. се очаква да постъпят 4,7 млрд. лв. повече данъчни приходи спрямо отчета за 2022 г., в т.ч. 1,7 млрд. лв. повече от ДДС.
Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв.
Правителството иска парламентът да одобри въвеждане на електронни ваучери за храна от 1 януари 2024 г. Предвижда се шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и ваучерите за храна на електронен носител, като окончателното преминаване само към ваучери на електронен носител ще бъде от 1 юли 2024 г.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда, като 50% от прогнозната средна заплата в съответния референтен период.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени допълнително 558,6 млн. лв., в т.ч. 465 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка със запазване на заплатите на педагогическите специалисти на ниво 125 процента от средната работна заплата за страната (считано със задна дата от 01.01.2023 г.).
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.
За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Предвидено е и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в бюджета на министерството за 2023 г.
1. Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:
– 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер на линията на бедност за 2023 г. от 504 лв. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
– 131 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
– 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
– 30 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер на увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
– 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
– 31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.;
– по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са предвидени 34,8 млн. лв. за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.: Увеличение на част от детските с бюджет 2023, ако бъде приет
Заради вдигането на всички пенсии с 12% от 1 юли, разходите за пенсии по бюджета на ДОО за 2023 година се увеличават с 3,657,4 млрд. лв. спрямо 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2,145,9 млн. лв. и 1,812,3 млн. лв.
ОЩЕ по темата: Средната пенсия през 2023 година: Ето какво предвиди правителството
2. В областта за образованието са предвидени средства, както следва:
– 37,9 млн. лв. за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития
– 80 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. дофинансиране на ремонт на училищата по Оперативна програма „Региони в растеж“
– 45 млн. лв. за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик; допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения
– 5 млн. лв. за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата
– 20 млн. лв. за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски ясли и градини и училища за предучилищно образование
– 16 млн. лв. за финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища от 1 август 2023 г.
– 1,7 млн. лв. за допълващ стандарт за 2023 г. за месечна помощ за ученици, настанени в социални услуги за резидентна грижа, така че месечната помощ да достигне 90 лв., а дневната – 3 лв
3. В областта на здравеопазването продължават усилията за подобряване на профилактиката и превенцията на здравето с цел гарантиране на качествени и ефективни здравни грижи. По бюджета на НЗОК за 2023 г. са предвидени допълнително над 900 млн. лв. за подобряване на достъпа и осигуряване на здравните потребности на населението.
4. В областта на спорта и младежките дейности са предвидени 10 млн. лв. за реализиране на национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти.
5. В областта на културата и изкуствата са предвидени 30 млн. лв. за реализиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на проектен принцип.
6. Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1,88% от БВП (с 0,03% повече от референтния процент от 1,85% от БВП), като през 2024 г. достигат до 2% от БВП съобразно референтните разходи по „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.“, одобрен с РМС № 3/2018 година. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.
По отношение на средствата от ЕС стойността на приходите е съобразена с профила на плащанията към одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) при допускане, че има забавяне в изпълнението на дейностите, съответно в постигането на заложените в Решението за изпълнение на Плана етапи и цели. Поради тази причина вторият транш (първи за тази година) в размер на 1,416 млрд. лв. се залага да бъде получен в края на 2023 г., а третият – да бъде отложен за 2024 г. Срещу втория транш трябва да бъдат отчетени 66 етапи и цели до края на м. септември 2023 г., в т.ч. и законодателни промени.
ОЩЕ по темата: Финансовият министър за новия бюджет: Увеличението на пенсиите е гарантирано
Проектобюджетът на НЗОК за 2023 година
Предвидени са 7 027 213,6 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 6 847 563,2 хил. лв., от които 4 286 530,0 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 561 033,2 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213,6 хил. лв., което е с 910 908,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 6 553 676,4 хил. лв., което представлява увеличение с 821 605,3 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
През 2023 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер – 153 282,6 хил. лв. за дейности извън задължителното здравно осигуряване.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.
Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2023 г. създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравното осигуряване.

Средната пенсия през 2023 г. ще достигне 788,10 лв. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., който беше одобрен от правителството.
Съгласно прокетът, от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 година, се вдигат с 12%.
Пак от 1 юли минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 467 лв. на 523,04 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 276,64 лв.
През 2023 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавки са предвидени близо 19,2 млрд. лв. Предвидените разходи са с над 3,6 млрд. лв. или с 23,6% повече в. сравнение с планираните за миналата година. Общият размер на планираните разходи за пенсии, краткосрочни обезщетения и службите по социално осигуряване за 2023 г. е близо 21,8 млрд. лв.
ОЩЕ: Обявиха кога изплащат осъвременените пенсии и за кои пенсионери увеличението не важи
 

Кореняци врачани:
– Дедо Коледа, оти немам подарък?
– Защото беше непослушен.
– Помисли си убаво да си не дириш шейната!

От 1 януари 2024 г. Нидерландия слага ред с нова образователна наредба, която забранява мобилни телефони, таблети и смарт часовници в класната стая. Идеята се обсъжда от доста време и по нея двама министри са положили немалко усилия преди да стане факт
Единственото изключение ще се допуска за деца със смарт часовници само по медицински причини.
След влизането в сила от догодина, наредбата ще има 6-месечен гратисен период, за да се прецени ефективността ѝ и дали ще са необходими още мерки. На този етап това е само наредба, но може да се превърне в закон, приет от парламента, уточняват от министерството.
По въпроса за телефона в час училища и родители обсъждат отдавна мярката и дебатите са завършили с подписване на споразумение. 30% от училищата вече са затегнали мерките през последните месеци, казва пред обществената медия NOS Хенк Хагоорт от училищната организация VO-raad. „Никой не иска разсеяни ученици в класната стая и затова мобилните телефони трябва да се използват само в моменти, когато това е от полза за урока и помага на учителя.“

Студентският съюз смята, че мобилният телефон е станал незаменим за учениците, но все пак подкрепя директивата, тъй като е договорено, че мобилният телефон може да се използва за образователни цели.
Фондация „Родители и образование“ вижда директивата като подкрепа за родителите, които предпочитат да забранят на детето си да използва мобилния телефон по време на час. „Трудно е за родителите да направят нещо подобно сами, да кажат: „Не можеш да направиш това, дори приятелите ти да могат“. Доволни сме от решението“, споделя директорът Лобке Вламинг.
Образователният синдикат AOb е провел проучване сред учителите по-рано тази година. „Никога не съм виждал анкета, попълнена толкова бързо“, заяви членът на борда Джелмър Евърс. Не по-малко от 73% от членовете на средните училища искат национална забрана на мобилните телефони в класната стая.
В началното образование 54% подкрепят забраната на мобилните телефони. Разговорите са в начална фаза и още не е ясно дали ще се стигне до колективно споразумение. През есента ще стане ясно дали и най-малките ще останат без телефона си, докато учителят преподава.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо почти половината ученици у нас няма да работят това, за което са учили? 
С таймер: В Нидерландия ограничават времето за къпане до 5 минути

Колко пари се изкарват от канал с 1 млн. абонати в YouTube? Да събереш 1 милион абонати в платформата за споделяне на видеосъдържание е огромно постижение и на практика често означава, че лицето, което притежава канала, може да изкарва прехраната си на пълен работен ден, създавайки съдържание за YouTube.
Създателите на съдържание в YouTube печелят пари по много начини, включително чрез промотирането на продукти и услуги, но доходите от реклами, които се възпроизвеждат в техните видеоклипове, обикновено представляват голяма част от приходите им. Но да се върнем на главния въпрос, а именно колко плаща YouTube за 1 милион абонати?
Нейт О’Брайън, финансов YouTuber с повече от 1,3 милиона абонати, заявява, че е спечелил 440 000 долара от платформата за една година. По думите му той печели от 14 600 до 54 600 долара на месец.
Друга YouTuber-ка, създателката на лайфстайл съдържание Тифани Ма, споделя, че печели до 11 500 долара на месец от реклами в своите видеоклипове.
YouTube пуска първия си официален видеоканал за пазаруване на живо в Южна Корея
За да започнат да печелят пари директно от YouTube, създателите на съдържание трябва да кандидатстват за партньорската програма на платформата и да достигнат праг от 500 абонати, три публични качвания през последните 90 дни и/или 3000 часа гледане през последната година, или 3 милиона гледания на кратки видеа в YouTube през последните 90 дни. След като бъдат приети, отговарящите на условията създатели могат да печелят пари от функции като членство в канал, Super Chat, Super Stickers, Super Thanks и възможност за популяризиране на продуктите им чрез YouTube Shopping.
Как да изкарам пари? Вижте какви финансови съвети дава изкуственият интелект

YouTube направи редица създатели на съдържание в платформата милионери през последното десетилетие;
Снимка: Getty Images
За да започнат да печелят пари от YouTube AdSense, създателите на видеа в програмата трябва да имат 1000 абоната и 4000 часа гледане през изминалата година. За всеки 1000 показвания на реклами, рекламодателите плащат определена сума на YouTube. YouTube прибира 45% от приходите, а създателят получава останалата част.
Директорът на YouTube и един от първите служители на Google Сюзън Войчицки се оттегля
Двата ключови показателя за печелене на пари в YouTube са CPM процентът, или колко пари плащат рекламодателите на YouTube за 1000 показвания на реклами, и RPM процентът, който показва колко приходи получава създателят за всеки 1000 показвания на видеоклипове след приспадане на дела за YouTube.
Някои теми, като личните финанси и бизнес съдържанието, могат да увеличат рекламната ставка на създателя, като привлекат изгодни рекламодатели. Но докато лайфстайл съдържанието на Ма носи по-малко пари, тя е усъвършенствала стратегията за максимизиране на печалбата.
„За да оптимизирате наистина аудиторията си, мисля, че YouTube-рите определено трябва да поставят три-четири реклами в рамките на видеоклип“, казва Ма.
Парите, получени директно от YouTube, са основен стълб в доходите на много създатели.
Източник: businessinsider.com
Милионер: Ето какво бих направил, за да изкарвам добри пари с помощта на изкуствен интелект при начален капитал под 100 долара

Kолко пари са нужни, за да се считаш за богат в САЩ?
Колко пари са нужни, за да сте в горния 1% по богатство в различните страни по света?
В конкуренция с YouTube: TikTok пуска функция за 20-минутни видеа срещу заплащане

Макар че сме едва в началото на юли, новата учебна година е на хоризонта, а едно от най-добрите училища в САЩ обяви, че нещата ще се променят драстично. Според студентския вестник на училището „The Harvard Crimson“, Харвардският университет ще изпробва преподаване чрез изкуствен интелект.
Студентите, записали се за началния курс по програмиране на престижния университет – CS50, може би ще бъдат изненадани да разберат, че занятията им няма да бъдат водени от човекк, вместо това ще им преподава инструктор… с изкуствен интелект.
Професорът по CS50 Дейвид Малан заяви, че крайната цел е да се постигне съотношение 1:1 преподавател/студент, така че студентите да разполагат с необходимата им помощ, когато се окажат в затруднение.

Софтуерът, който стои зад новите роботи преподаватели на учениците, е не друг, а моделите GPT 3.5 и GPT4, като университетът обещава да продължи да навлиза в областта на технологиите, за да предостави на участниците си най-новите технологични иновации, които ИИ може да предложи.
И въпреки че моделите на GPT не са безпогрешни, университетът е готов да рискува и да види как ще се справи заместването на човешки учител.
Макар преди няколко години и да не присъстваше в ежедневните ни разговори, само през последната година изкуственият интелект се развива с бърз темп, като бързо доминира в дебатите и новините по целия свят.

Във всякакви форми и размери – от кучета роботи до паяци роботи и твърде близки до домашните животински ботове – вълната на ИИ ежедневно е част от заглавията на световните новини. Но мнозина започват да се питат дали вече не сме отишли твърде далеч и ако не, колко далеч можем да стигнем.
Пълното заместване на човешкия преподавател с машина може да се окаже опасно за бъдещето на образователната система.
Само през последните месеца излязоха новини за изкуствен интелект, който издържа изпити по право, и за учени, които използват технологията за клониране на хора.
Докато училищата се стремят да намалят бюджетите си по всякакъв начин, не се знае какви дълготрайни последици може да има тази нова технология.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?
ChatGPT премери сили с философ. Как се справи?
ChatGPT започва работа на пълен работен

Средната работна заплата в България се увеличи немалко през последната година. Според данни на статистиката към май месец средната заплата у нас е нараснала с над 17%, като към момента е близо 1 900 лева.
Сред нашите съседки най-висока е средната заплата в В Сърбия средната заплата е 1300 лева. В Румъния стойността е колкото у нас около 1 870 лева. Интересно е, че в Гърция средната заплата е като в България – 1 900 лева. В Хърватия, която наскоро стана част от еврозоната и прие еврото, средната заплата към момента е 2 300 лева, а в Унгария е около 2 000 лева, пише businessnovinite.bg, позовавайки се на данни от сайта Numbeo.
На Балканите Турция е с най-ниската заплата – 900 лв., следвана от Република Северна Македония с 1 000 лв. Толкова е и средната заплата в Албания.

Същевременно на запад средната стойност на заплатите е доста по-висока. В Италия средната заплата е 3 400 лева. В Австрия стига до 5 500 лева, като сходна е и средната стойност във Франция. В Испания средната заплата е 5 000 лева, а в Германия е 6 000 лева, в Дания и Норвегия е 7 000 лева.
В Нидерландия средната заплата е 7400 лева.
Най-голямата средна заплата е в Швейцария – 12 000 лв., а на второ място се нарежда Люксембург – 9000 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Средната заплата в България продължава да нараства. Колко достигна размерът ѝ?
И Албания ни настигна по заплати
Един град създава почти половината от икономиката у нас
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?