Ясен е начинът за включване на камионите към виртуалната опашка за преминаване през ГКПП „Дунав мост“

Всички шофьори на тежкотоварни камиони, престояващи на територията на община Русе, следва да получат номер от виртуалната опашка за преминаване на …

Лято 2023: Ресторант в Созопол пусна рибена супа за 19 лева

Един негативен коментар в социалните мрежи, че по Българското Черноморие няма туристи, защото рибената чорба се предлага на цена от около 20 лева, стана много популярен тези дни, предава БНР.
Тази информация беше многократно споделяна като коментарите под нея варираха от „Ах, тези тарикати по морето“, до „Цената си заслужава заради качеството“.
Важно уточнение е, че това е рибена супа, а не рибена чорба, т.е. освен бульон има и риба в нея.

„Това е рибена супа, а не просто рибена чорба. Приготвена е с много качествени продукти, в нея има различни видове риба. Основната е калкан, почиства се много внимателно, защото има много кости, по същия начин се почистват и останалите видове риба. За да стане много вкусна се използва и бульонът от калкана. Супата е заимствана от френска рецепта, наречена супа „Буябес“, затова казвам, че не е просто рибена чорба. При нас тази супа е с цена 18,99 лв.,защото залагаме на качеството, а накрая при сервиране добавяме и шафран, който прибавя допълнителен аромат на супата. Във Франция тази супа се предлага и за 150 евро“, отбелязва собственичката на заведението.
По думите ѝ негативните коментари не са я изненадали, но храната им е с естествени продукти и не се използва палмова мазнина или течен маргарин.
Кметът на Созопол Тихомир Янакиев първи реагира на негативните коментари за скъпата рибена супа. Той показа в социалните мрежи касова бележка за рибена чорба от плажен капан.

„По принцип си ям рибената чорба вкъщи, но ми стана интересно и отидох в първото заведение, най-близо до Общината, до брега на морето. Рибената чорба беше 5,30 лв. Беше вкусна. За мен е смущаваща цената от близо 20 лева за рибена чорба, но може и да съдържа някакви екзотични риби. Явно щом предлагат на такава цена рибена супа, то има и хора, които предпочитат да я консумират. За мен е най-важно качеството на предлаганата услуга“, коментира той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Скъпо лято: 40 евро за разпъване на хавлия на плаж в наша съседка
 

Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?

Войната чипове между Запада и Китай продължава с пълна сила, като този път в центъра на събитията са два специфични метала – галий и германий.
В началото на таззи седмица Китай обяви, че налага от 1 август ограничения върху износа на металите галий и германий, използвани при производството на модерни чипове. Аргументът на китайските власти е очакван – защита на националната сигурност. Какво представляват двата метала и как се развива технологичната война между първата и втората икономика в света обобщават Reuters и CNBC, цитирани от БТА.
Защо Китай ограничава износа на галий и германий?
САЩ и Китай водят технологична война поне от 2019 г. Вашингтон издаде черни търговски списъци и наложи ограничения на износа, за да ограничи достъпа на Пекин до клочови компоненти, чипове и полупроводници.
До неотдавна Китай не беше отговорил подобаващо, но през май властите в азиатската страна направиха първа стъпка в тази посока и определиха американската компания за производство на чипове „Майкрон“ (Micron) като „голям риск за сигурността“.
В понеделник Пекин разшири фронта, като замеси във войната и два от металите, които са особено важни при производството на компоненти за модерната електроника. По силата на новите ограничения износителите на галий и германий ще трябва да получават специални разрешения, за да експортират продукцията си.
Какво представляват галият и германият?
Германиевите руди се редки и повечето германий се произвежда като страничен продукт при добива на цинк или от въглищна пепел.
Китай произвежда около 60 на сто от германия в света, по данни на европейската Асоциация за критично важни суровини (CRMA). Останалите 40 на сто се произвеждат основно в Канада, САЩ, Русия и Финландия.
По данни на китайските митници през миналата година Китай е изнесъл 43,7 метрични тона обработен и необработен германий.
Канадската компания „Тек рисорсиз“ (Teck Resources) е най-големият производител на германий в Северна Америка. Базираната в САЩ „Индиъм корпорейшън“ (Indium Corporation) също произвежда германий, а белгийската „Юмикор“ (Umicore) добива и германий, и галий.
Следи от галий се намират в цинкови руди, но основно се добива при преработка на боксит (руда, която е основен източник на алуминий). Около 80 на сто от галия се произвежда в Китай, по данни на Асоциация за критично важни суровини.
Малки количества галий – около 10 метрични тона през 2010 г., са били произведени в Япония, Русия и Южна Корея, по данни на Геологическия топографски институт на САЩ (USGS).
В миналото Германия и Казахстан също са произвеждали галий, но са спрели продукцията. След скока на цените през 2020-21 г. Берлин обяви, че ще възобнови производството.
Металът се ползва за производството на галиев арсенид, влаган в модерната електроника. Според Асоциация за критично важни суровини едва няколко компании в света – една в Европа, а останалите в Япония и Китай, могат да го произвеждат с нужната чистота.
През 2022 г. Китай е изнесъл 94 метрични тона галий, или с 25 на сто повече от предходната.
Американският внос на галиев метал и галиев арсенид през 2022 г. възлиза съответно на 3 милиона и 200 милиона долара.
Вносът на германий е по-висок. По данни на „Стандарт енд пуърс глоубъл маркет интелиджънс“ (Global Market Intelligence) през 2022 г. САЩ са внесли германий за 60 милиона долара, а ЕС – за 130 милиона долара.
За какво се ползват галият и германият?
Металите се влагат във високоскоростни компютърни чипове, ползват се и в секторите на отбраната и възобновяемите енергийни източници.
Германият е от ключово значение за фиброоптичните кабели, за високоскоростните компютърни чипове и пластмаси, както и при инфрачервената радиация.

Китай обяви, че ограничава износа на галий и гераманий;
Източник: iStock
Металът и неговите оксиди имат и военно приложение при производството на сензори за сателитни снимки и очила за нощно виждане.
Те се важни и за нисковъглеродните технологии, като например соларни панели.
Полупроводниковите пластини, изработени с галиев арсенид вместо със силиций, могат да работят с изключително висока честота и са устойчиви на висока температура, според американската компания „Уейфър уърлд“ (Wafer World).
Те са по-тихи от силициевите пластини, особено при висока оперативна честота, което ги прави изключително полезни при радарни и радиокомуникационни устройства, сателити и ЛЕД устройства, посочват от „Уейфър уърлд“.
Каква е цената на галия и германия?
Галий с 99,99 на сто чистота в Китай в понеделник струваше 1775 юана (245 долара) за килограм, или с 5,97 на сто повече от предишната сесия. Това е най-високата цена от 16 май, сочат данни на „Рефинитив“ (Refinitive) от Шанхайската борса за метали.
Цената на слитък германий в Китай в понеделник беше 9150 юана (1264 долара), по данни от Шанхайската борса за метали.
Има ли прецедент?
През 2010 г. Китай наложи ограничения на износните квоти за редкоземни елементи за Япония заради териториален спор между двете страни. В резултат цената им скочи, а Токио изпита сериозни затруднения при намирането на алтернативни източници. Пекин твърдеше, че ограниченията се налагат поради екологични съображения.
Редкоземни елементи се ползват в различни устройства като вятърни турбини, електромобили и военна апаратура, като например ракети с лазерно насочване. Китай, който е най-големият производител на редкоземни минерали, неколкократно предупреждава през последните години, че може да ограничи износа им.
Какъв е ефектът от китайските ограничения?
Това е предупреждение, а не реална забрана, смятат анализатори на „Юрейша груп“ (Eurasia Group). Мерките са сравнително ограничени, тъй като изискват лицензиране, а не забраняват автоматично износа до определени страни.
Според „Юрейша“ мерките ще имат ограничен ефект върху глобалните вериги на доставки поради специфичната си насоченост, както и поради факта, че на въпросните метали могат да бъдат намерени заместители.
„Това е изстрел във въздуха, чиято цел е да напомни на страни като САЩ, Япония и Нидерландия, че Пекин може да отвръща на налаганите му ограничения и цели да ги предупреди да не налагат допълнителни ограничения на достъпа на Китай до модерни чипове и инструменти“, посочват от „Юрейша груп“.
 

Докладът на ЕК за върховенството на закона в България: Има напредък в някои области, безпокойство будят съставът на ВСС и работата на Инспектората към него

Европейската комисия отчита напредък на България в някои области, но не и в други. Безпокойство будят съставът на Върховния съдебен съвет (ВСС) и …

Румънска компания планира да изгради офшорни вятърни мощности в Черно море

Енергийната компания Black Sea Oil & Gas (BSOG), базирана в Букурещ, подкрепена от американския инвестиционен фонд Carlyle и оператора на проекта за добив на природен газ в румънското Черноморие – Midia Gas Development (MGD), е започнала процес по получаване на разрешително за създаване на т.нар. „енергиен коридор“ в румънския черноморски сектор в района на проекта MGD с идеята да добави офшорни вятърни мощности, предава Romania Insider.
BSOG е получила всички разрешителни, нужни за такива инфраструктурни начинания. Проектът е разработен с партньорите на компанията в района на MGD, а именно Petro Ventures Resources и Gas Plus Dacia.
След като бъде одобрен и построен по протежение на съществуващите тръбопроводи при MGD, „енергийният коридор“ може да се свърже към офшорни вятърни мощности с капацитет от 3 GW, изтъква медията.
Към момента Румъния още няма законодателство за развитието на офшорни вятърни проекти.

„С проектиран капацитет от 3 GW И дължина от 126 км, тази първа стъпка се отнася до осигуряването на разрешително за изграждане на първия енергиен коридор в румънския сектор на Черно море, за да свържат бъдещите офшорни вятърни паркове към националната енергийна система (SEN), управлявана от Transelectrica“, изтъква BSOG.
Компанията посочва, че завършването на регулаторните процедури се очаква към средата на 2024 г.
Инвестициите, необходими за изграждането на офшорни вятърни проекти, се оценяват на 1,5-2 млн. евро за MW.
През 2022 г. започна добивът на природен газ от проекта MGD – първото офшорно газово находище, разработено в Румъния за последните 30 години. Проектът включва 5 морски сондажа, автономна производствена рафинерия, 126-километров газопровод, свързващ платформата с брега и нова станция за преработка на „синьото гориво“.

Очаква се MGD да покрива около 10% от потреблението на газ в Румъния.
По-рано тази година румънският енергиен министър Вирджил Попеску заяви, че страната подготвя законопроект за офшорна вятърна енергия, който се очаква да бъде одобрен скоро, като отваря врата към допълнително генериране на електроенергия от възобновяеми източници. По думите на Попеску в Черно море има потенциал за производство на 77 GW електроенергия от вятър, предава Balkan Green Energy News.
„Интегрираният национален план за енергетиката и климата (NECP) на Румъния предвижда делът на възобновяемата енергия да нарасне до 30,7% до 2030 г., но страната има амбицията да достигне 34%“, изтъква още Попеску и добавя, че вярва, че този дял ще бъде още по-голям в края на десетилетието.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Първата плаваща вятърна турбина в Черно море ще е на наша територия
Производител на „зелена енергия“ съди Румъния и Полша заради тежки данъци

9 европейски страни увеличават производството на вятърна енергия в Северно море