Делът на хората в активна трудова възраст в България, които нито работят, нито учат, е под средното ниво за Европейския съюз. Девет страни от ЕС изпъкват с по-висок дял на хората, извън работната сила спрямо ситуацията на пазара на труда у нас, сочи справка в данните на европейската статистическа служба Евростат.
През първото тримесечие на 2023 година делът на хората на възраст между 15 и 64 години в ЕС, които нито работят, нито са заети с обучение, достига 18.2%. България се нарежда на десето място в ЕС по този показател с дял от 18%. В тази сметка влизат и лицата в трудова възраст, които не са регистрирани като безработни, тоест не търсят работа.
Лидер по дял на хората, които нито работят, нито учат, е Румъния – цели 25.8%. Сред страните с по-висок дял спрямо България попадат още Италия (25.6%), Гърция (22.8%), Унгария (21.8%), Белгия (19.6%), Словения (18.8%), Австрия (18.6%), Франция (18.6%) и Полша (18.4%).
Плътно зад България се нареждат Люксембург (17.7%), Испания (17.7%) и Латвия (16.6%).
Само в една страна от ЕС се отчита едноцифрен дял на хората в трудова възраст,които нито работят, нито са заети с обучение – Швеция (8.3%). Челната тройка по най-нисък дял се допълва от Естония (12.3%) и Чехия (13.6%).
България четвърта в ЕС по дял на младите хора, които нито работят, нито учат

Точният дял на хората у нас в активна възраст, които нито работят, нито учат възлиза на 17.96% през първото тримесечие на тази година;   Източник: Евростат
Делът на хората в активна възраст, извън работната сила, в Германия възлиза на 15.3% през първото тримесечие на 2023 година.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС
Над половината безработни у нас са без работа от повече от година
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат

Инфлацията в Турция спадна до 38,21% през юни – най-ниското ниво за последната година и половина, сочат данни на Турския статистически институт, цитирани от телевизия CNN-Türk.
Освен това турската инфлацията се охлажда с най-бавния си темп от ноември, когато започна този процес, тъй като сериозните колебания в стойността на лирата оскъпяват допълнително вноса, предава Bloomberg.
През юни турската инфлация достигна ниво от 38,2%, малко по-малко от прогнозите на икономисти и от отчетените през май 39,6%.
Въпреки че резките спадове в стойността на лирата не прекъснаха напълно импулса на дезинфлацията, обезценяването на валутата засилва ценовия натиск точно когато правителството готви мерки, като временно повишаване от 34% на минималната заплата и същевременно обсъжда повишаването на заплатите на държавните служители и пенсиите. Вдигат минималната заплата в наша съседка с 34%

Базисната инфлация – която изключва волатилните артикули – се ускорява до 47,3% на годишна база спрямо отчетените през май 46,6%, сигнализирайки, че ценовият натиск остава силен.
Най-голямо увеличение на цените на годишна база е регистрирано в сектора на хотелиерството и ресторантьорството – 67,2%. Цените в сферата на здравеопазването са нараснали с 65,7%. Храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 54%.
Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 40%.
Най-малко увеличение има при цените на облеклото и обувките – 21%, транспортните услуги – 20,7%, недвижимите имоти – 14,7%.
Сериозно увеличение от 50% е отчетено и в сферата на образованието.

Лирата загуби около 1/4 от стойността си спрямо долара, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели последните избори през май и обнови икономическия си екип.
Постигането на ценова стабилност ще се окаже трудна задача, тъй като двама бивши банкери от Wall Street, отговарящи за икономическата политика на Турция, отменят сложни регулации и допълнителни политики, които продължиха с години и държаха лирата под контрол чрез изгаряне на резервите на централната банка.
Заплахата от нова инфлационна спирала подчертава нуждата от засилен ангажимент по въпроса от новоизбрания министър на финансите Мехмет Шимшек и управителя на централната банка Хафизе Гайе Еркан. Засега политиците сигнализират, че връщането към по-конвенционален подход ще стане постепенно, тъй като намаляват подкрепата за лирата и повишават лихвените проценти за първи път от над 2 години.

През следващите месеци анализаторите очакват инфлацията отново да надхвърли 40% и да се задържи на подобни високи нива и през първата половина на 2024 г. Bloomberg Economics преразгледа прогнозата си за инфлацията до края на 2023 г. до 47% спрямо предишните 43%, т.е, ръстът на цените може да достигне скорост, която да надхвърли 9-кратно целевата от 5%.
По-слабата лира беше в центъра на фокуса на централната банка, която преразгледа лихвите миналия месец, става ясно от протоколите от срещата, като това е „първата стъпка“ от цикъла на затягане на паричната политика.
Решението за увеличаване на основния лихвен процент до 15% от предишните 8,5% – ход, който не отговаря на много прогнози – цели „да установи курс на дезинфлация възможно най-скоро“, изтъква регулаторът в протоколите, публикувани на 3 юли.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Турция се забави до под 50% за първи път от 16 месеца
Докъде ще продължи сривът на турската лира?
Турската икономика показва повече живот от очакваното