Строителната продукция у нас през месец май тази година е с 12.4% по-ниска спрямо нивото от 2015 година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. По ниската продукция се дължи основно на спад на гражданско/инженерното строителство (инфраструктура), което през май тази година е с 22.1% по-ниско спрямо 2015 година.
В същото време продукцията в сградното строителство е с едва 3.7% по-ниска спрямо равнището от преди 8 години.

През месец май тази година общият индекс на строителната продукция остава на същото ниво от същия месец на миналата 2022 година, бележейки нулев ръст. Сградното строителство нараства с 1.8% на годишна база през май, докато гражданско/инженерното строителство намалява с 2.5% спрямо май 2022 година, сочат календарно изгладените данни.
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци

На месечна база, общият индекс на произведената строителна продукция нараства с 1% спрямо април, сочат сезонно изгладените предварителни данни на НСИ. Това се дължи на ръст на месечна база при гражданското/инженерното строителство от 1.2% и нарастване на сградното строителство с 0.9% спрямо април.
Строителната продукция у нас се свива през април
България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
Цените на новите жилища в София замръзнаха

Европейската централна банка стартира проучване, чрез което да се определи бъдещият дизайн на евробанкнотите, обяви институцията в съобщение, предава БТА. Ще могат да се включат всички европейски граждани, като на специалния сайт на проучването са предвидени секции на отделните езици в ЕС, включително и на български. Допитването започва днес и ще продължи до 31 август.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард приканва всички да се включат в проучването. „Силна е връзката между нашата единна валута и общата ни европейска идентичност. Новата ни серия банкноти трябва да подчертава това. Искаме европейците да чувстват близък дизайна на евробанкнотите, затова те ще изиграят активна роля в избора на новата тема“, заяви тя.
„Работим по нова серия високотехнологични банкноти, за да предотвратим фалшифицирането и да намалим въздействието върху околната среда. Поели сме ангажимент за парите в брой, както и да гарантираме, че винаги ще има възможност за плащане с централнобанкови пари“, отбеляза членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета.

Задължение на ЕЦБ и на националните централни банки от еврозоната е да гарантират, че евробанкнотите ще останат иновативно, сигурно и ефективно платежно средство. Разработването на нови серии банкноти е стандартна практика на всички централни банки, посочват от ЕЦБ. „В свят, в който технологиите за възпроизвеждане се развиват стремително, а фалшификаторите могат лесно да се снабдят с информация и материали, е необходимо редовно да се емитират нови банкноти. Заедно със съображенията за сигурност ЕЦБ е решена и да намали въздействието на евробанкнотите върху околната среда през целия им жизнен цикъл, като същевременно ги направи по-близки и приобщаващи за европейските граждани на всякаква възраст и произход, включително за уязвими групи като хората с увредено зрение“, допълват от франкфуртската институция.
ЕЦБ ще използва резултата от проучванията, за да избере тема за следващото поколение банкноти до 2024 г. След това ще се проведе конкурс за дизайн. Европейските граждани отново ще могат да изкажат предпочитанията си по вариантите на дизайн, представени в конкурса.
Очаква се през 2026 г. ЕЦБ да вземе решение за бъдещия дизайн и за това кога ще произведе и емитира новите банкноти.
7 са темите, сред които гражданите ще могат да избират, и впоследствие да залегнат при дизайна на бъдещите евробанкноти.

Бъдещето е Ваше
Идеите и иновациите, които ще определят бъдещето на Европа, са заложени дълбоко във всеки европеец. Изображенията за тази тема, представят носителите на колективното въображение, чрез което хората ще създадат това споделено бъдеще. Темата изразява безграничния потенциал на европейците.
Европейската култура
Богатото културно наследство и динамичните културни и творчески сектори на Европа подсилват европейската идентичност, като изграждат споделено чувство за принадлежност. Културата насърчава общи ценности, приобщаване и диалог в Европа и по света. Тя сближава хората.

Европейските ценности, отразени в природата
Европа е място за живеене, но също така и кауза. ЕС е организация, но също така и комплекс от ценности. Темата подчертава ролята на европейските ценности (човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека) като градивни елементи на Европа и свързва тези ценности с уважението ни към природата и опазването на околната среда.
Нашата Европа – ние самите
Всички израстваме като отделни личности, но и като членове на общност чрез взаимоотношенията си с околните. Имаме собствен житейски път и самоличност, но споделяме и обща самоличност – на европейци. Тази тема е посветена на свободата, ценностите и отворената нагласа на хората в Европа.

Птиците – свободни, издръжливи, вдъхновяващи
Птиците не познават национални граници и символизират свободата на движение. Гнездата им ни напомнят за собственото ни желание да изградим места и общества, които да осигуряват грижа и защита за бъдещето. Напомнят ни, че споделяме континента си с всички форми на живот, които поддържат общото ни съществуване.
Реки – водите на живота в Европа
Реките на Европа пресичат границите. Свързват ни помежду ни и с природата. Символизират движението в нашия динамичен, постоянно менящ се континент. Реките се грижат за нас и ни напомнят за дълбоките извори на общия ни живот, затова ние също трябва да се грижим за тях.

Ръце – заедно строим Европа
Ръцете са универсален символ, но у всеки човек те са различни. Човешки ръце са изградили Европа, физическата ѝ инфраструктура, творческото ѝ наследство и постиженията ѝ. Ръцете строят, тъкат, лекуват, обучават, свързват ни и ни напътстват. Ръцете носят белезите на труда, възрастта и човешките взаимоотношения, на наследеното, историята и културата. Темата е посветена на ръцете, градили и продължават всеки ден да градят Европа.
В подбраните теми са взети предвид предложенията на мултидисциплинарна консултативна група, в която са представени всички държави от еврозоната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проектозаконът за дигиталното евро остава „на пауза“
Защо някои банкомати не приемат банкноти от 50 лева?
Банкнотата от 100 лева вече е втората най-употребявана

Индексът на промишленото производство намалява с 11% на годишна база през месец май, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Това е пети пореден месец на спад в производството на родната индустрия, след като през миналата година бяха отчетени внушителни ръстове, поставяйки България в челото в ЕС по скок в промишленото производство. Сега обаче, страната ни отново е сред първенците, но този път по спад на производството след високата база, достигната през миналата година.
На месечна база индексът на промишленото производство нараства с 1.6% в сравнение с април 2023 година, според предварителните сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 26.1%, в добивната промишленост – с 24.0%, и при преработващата промишленост – с 8.3%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС

Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 36.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 28.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 28.4%, производството на мебели – с 25.7%, производството на химични продукти – с 25.0%.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
Ръст е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с по 22.2%, производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 16.3%.
Месечни изменения
През май 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.8%, в преработващата промишленост – с 0.7%, а понижение в добивната промишленост – с 4.7%.

По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 9.4%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 8.8%, производството на основни метали – с 4.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 4.1%.
Спад е регистриран при: производството на химични продукти – с 11.9%, и производството на мебели – с 11.5%.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец