Броят на нощувките в местата за настаняване у нас намалява през месец май с минималните 1.2% на годишна база до общо 1.24 млн. броя, сочат данните на Националния статистически институт. Най-голямо намаление се наблюдава в броя на нощувките в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – спад от 4.1% спрямо същия месец на миналата 2022 година.
В същото време обаче, броят на пренощувалите лица нараства през месец май със 7.2% на годишна база до малко над 527 000.
Увеличение се наблюдава както при чуждите граждани – с 16.6%, така и при българските – с 2.6%. Нощувалите български граждани са приблизително 340 800 и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Чуждите граждани са приблизително 186 600, със средно по 3.0 нощувки, като 76.4% от тях са пребивавали в хотели с 4 и 5 звезди.
Увеличение бележат и приходите от нощувки на родните места за настаняване. През месец май приходите от нощувки нарастват с 16% на годишна база до общо 87.7 млн. лева. Отчетено е увеличение на приходите както от български граждани – с 20.2%, така и от чужди граждани – с 11.9%.
25% ръст на нощувките у нас, резервирани чрез онлайн платформи като Airbnb и Booking

През май 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 78.8% от общия брой нощувки на чужди и 40.9% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 12.1% от нощувките на чужди и 28.6% – на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 9.1 и 30.5%. Общата заетост на леглата е 19.2%, като намалява с 1.1 процентни пункта в сравнение с май 2022 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 21.0%, следват тези с 3 звезди – 19.5%, и с 1 и 2 звезди – 15.3%.
Трябва да се отбележи, че данните не отразяват бежанците от Украйна, които са настанени в българските места за настаняване.
Удължават финансовата помощ за хотелиери, настанили украински бежанци
През май 2023 г. в страната са функционирали 2 491 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с приблизително 101 500 стаи и 223 600 легла в тях. В сравнение с май 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 5.0%, а броят на леглата в тях – със 7.9%.
Общата заетост на леглата е 19.2%, като намалява с 1.1 процентни пункта в сравнение с май 2022 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 21.0%, следват тези с 3 звезди – 19.5%, и с 1 и 2 звезди – 15.3%.
Приходите от нощувки у нас скачат с 37% през април
Къде са обещаните многобройни чужди туристи по Черноморието?

Близо половината българи, или 45%, смятат, че изкуственият интелект ще доведе до загуба на работни места. 37% се притесняват, че може да замени човешкия труд в тяхната сфера. Близо 1/5 пък споделят мнението, че изкуственият интелект трябва да бъде забранен, защото създава опасност за хората. Това сочи ново проучване на „Тренд“, по поръчка на вестник „24 часа“.
Мнозинството от българските граждани (63%) твърди, че знае какво представлява изкуственият интелект. От участвалите всеки 4 от 10 души изразяват отрицателно отношение към използването му. Младите са най-позитивно настроени, а с покачване на възрастта делът отрицателни отговори се увеличава.
За близо 2/3 новините и публикациите, свързани с изкуствен интелект, не представляват интерес.

Най-приемлива за обществото е употребата на изкуствен интелект в сфери като връзка с клиенти (кол центрове) и технологичния сектор. Самоуправляващите се превозни средства и употребата на изкуствен интелект в медицината будят най-голямо недоверие. Повечето българи не биха се доверили на употребата на изкуствен интелект и в области като образование, финансови услуги, счетоводство и журналистика.

Близо половината от населението (45%) смята, че изкуственият интелект ще доведе до загуба на работни места. Само 4% – че ще създаде нови такива. 37% от анкетираните се притесняват, че новата технология може да ги застраши пряко като замени човешкия труд в сферата, в която работят. Най-ниските нива на притеснение се регистрират сред хората до 30 г.
Притесненията дават отражение върху желанието за регулация. Само 8% подкрепят идеята изкуственият интелект да бъде оставен да се развива свободно, защото ще бъде от помощ за хората. Близо 1/5 (19%) смятат, че изкуственият интелект трябва да бъде забранен, а 57%, че трябва да бъде регулиран, за да не създава опасност за хората.

Изследването е направено в периода между 10 и 16 юни 2023 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1008 души на възраст над 18 години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?
ChatGPT започва работа на пълен работен

Как проектоправилата на ЕС за изкуствения интелект могат да навредят на Европа?

Цената на биткойн може да достигне 50 000 долара през тази година, след което да се изстреля до внушителните 120 000 долара до края на следващата 2024 година, прогнозира британската мултинационална банка Standard Chartered.
Според финансовата институция, настоящият скок в цената на криптовалутата може да провокира миньорите (тези, които копаят/добиват биткойн) да започнат да складират по-голяма част от изкопаните биткойн, предава Reuters.
Standard Chartered публикува прогноза, че цената на биткойн ще достигне 100 000 долара в края на 2024 година още през месец април тази година, посочвайки, че така наречената „крипто зима” е приключила. В новата прогноза, валутният анализатор на банката Джеф Кендрик посочва, че прогнозата за цената се вдига с 20%.
„Повишената рентабилност за копачите на всеки добит BTC (биткойн) означава, че те могат да продават по-малко, като същевременно поддържат паричните потоци, намалявайки нетното предлагане на BTC и тласкайки цените на BTC нагоре“, казва Кендрик в доклад.
Цената на биткойн скочи с 80% от началото на годината, като настоящите нива са малко над 30 200 долара, което е доста далеч от историческия пик от 69 000 долара за брой, достигнат през ноември 2021 година.
Първата в света всеобхватна регулация на пазара на криптовалути получи зелена светлина от Европейския парламент
Трилиони долари бяха изтрити от пазара на криптовалути през миналата 2022 година в резултат на повишаването на лихвите от страна на централните банки и колапсът на компании от сектора като платформата за обмен FTX. Тазгодишните турболенции с няколко традиционни банки обаче подхрани възстановяването на пазара на виртуални валути.
Standard Chartered обосновава прогнозата си за покачване на цената на биткойн, с това, че миньорите, които добиват по 900 нови биткойна на ден по целия свят, скоро ще се нуждаят да продават по-малко количество на свободния пазар, за да покрият разходите си – главно сметките за електроенергия, използвана за захранване на компютърните конфигурации, чрез които копаят криптовалута.
Кендрик изчислява, че миньорите доскоро са продавали 100% от новодобитите си биткойни. Ако цената скочи до 50 000 долара, вероятно те ще продават на свободния пазар едва 20-30% от изкопаните притежания.
Какво означава за българския финансов сектор новата регулация на криптовалутите в ЕС?
„Това е еквивалентно на намаляване на количеството биткойн, който миньорите продават на ден до едва 180-270 спрямо 900 понастоящем”, казва той.
„За година това би намалило продаваните от миньорите количества от 328 500 до диапазона от 65 700 – 98 550 – спад в нетното предлагане на биткойн от приблизително 250 000 биткойна на година.”, добавя той.
През следващия април или май общият брой на биткойните, достъпни за изкопаване на дневна база, ще бъде намален наполовина заради вграден механизъм в блокчейн технологията зад валутата, който постепенно ограничава предлагането през годните. В крайна сметка биткойн е създаден така, че броят единици в системата му да има таван от 21 млн. биткойна – ниво, което ще бъде достигнато с настоящите темпове до приблизително 2140 година.
Прогнозите за изключително високи цени на биткойн бяха нещо обичайно по време на преходните периоди на възход в цената. Анализатор на Citi каза през ноември 2020 г., че биткойнът може да се покачи до 318 000 dolara до края на 2022 година. Миналата година обаче приключи със спад от около 65% до цена от 16 500 долара.
Цената на биткойн достигна 13-месечен връх
Най-голямото управляващо дружество в света прави борсово търгуван фонд на база биткойн
Какво е биткойн халвинг и как влияе на цената на криптовалутата?
Биткойнът е най-добре представилия се актив през първото тримесечие

Около две дузини централни банки в развиващи се и развити икономики се очаква да имат дигитална валута в обращение до 2030 г. Това става ясно от проучване на Банката за международни разплащания, цитирано от Reuters.
Централните банки по света проучват и работят по дигитални версии на техните валути за използване на дребно, за да не оставят дигиталните разплащания в ръцете на частния сектор на фона на намаляващото използване на кеш. Някои проучват и версии за трансакции между финансови институции.
Повечето нови дигитални валути на централните банки (CBDC) ще са в сегмента на дребно, като 11 централни банки може да се присъединят към Бахамите, Ямайка, Нигерия, където вече има активни дигитални валути, става ясно в проучването сред 86 държавни регулатора, проведено в края на 2022 г.

Що се отнася до сегмента „на едро“, където в бъдеще финансовите институции може да получат достъп до нови функционалности благодарение на токенизацията, 9 централни банки може да пуснат свои CBDC.
„Подобряването на трансграничните плащания е сред ключовите двигатели на работата на централните банки по CBDC на едро“, се посочва в доклада.
В края на юни Швейцарската национална банка обяви, че ще започне издаване на CBDC на едро в рамките на пилотна програма. ЕЦБ пък е напът да започне своята пилотна програма за дигитално евро преди евентуалното му официално пускане през 2028 г. Тестовете в Китай вече обхващат 260 млн. души, а две други развиващи се икономики – Индия и Бразилия – планират пускане на дигитални валути през 2024 г.
От БМР посочват, че делът на централните банки в проучването, ангажирани със CBDC под една или друга форма, се е увеличил до 93%, като 60% посочват, че появата на стейбълкойните и други криптоактиви е ускорила работата им.

През последните 18 месеца имаше редица сътресения на криптопазара, включително краха на стейбълкойна TerraUSD през май 2022 г., фалита на криптоборсата FTX през ноември и на банките Silicon Valley Bank и Signature Bank, които обслужваха доставчици на криптоуслуги.
И макар всичко това да не се отрази на традиционните финансови пазари, доведе до до значителни разпродажби на криптоактиви.
Почти 40% от респондентите в проучването на БМР сигнализират, че централна банка или друга институция в тяхна юрисдикция наскоро е провела проучване за приложението на стейбълкойни и други криптоактиви сред потребители или бизнеси, става ясно от доклада. „Ако се използват широко за плащания, криптоактивите – включително стейбълкойни – може да представляват заплаха за финансовата стабилност“, посочват още от БМР.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проектозаконът за дигиталното евро остава „на пауза“ 
Европейската комисия създава дигитално евро
Първа в Африка: Нигерия пусна собствена дигитална валута

Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган се е съгласил да внесе протокола за присъединяване на Швеция към НАТО в парламента на своята страна, заяви генералният секретар на военния алианс Йенс Столтенберг, цитиран от Reuters.
„Радвам се да съобщя, че президентът Ердоган се съгласи да предаде протокола за присъединяване на Швеция към НАТО на Великото национално събрание на Турция възможно най-скоро и да работи в тясно сътрудничество с парламента, за да гарантира ратификацията“, обяви Столтенберг на пресконференция. Той отказа да посочи дата за ратифицирането на приемането на Швеция в рамките на турския парламент.
Столтенберг определи това като „историческа стъпка“, която ще направи всички „съюзници в НАТО по-силни и по-сигурни“.
Швеция и Финландия кандидатстваха за присъединяване към НАТО миналата година, отхвърляйки политиките на военна необвързаност, които продължиха през десетилетията на Студената война, докато войната в Украйна преформулира съображенията за сигурност.

Кандидатурите за членство в алианса трябва да бъдат одобрени от всички членове на НАТО и макар на Финландия беше дадена зелена светлина през април, Турция и Унгария отложиха одобрението на кандидатурата на Швеция.
Стокхолм работи усилено по кандидатурата си преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, заедно със САЩ и съюзниците им, като призова Турция да се откаже от съпротивата си.
Ердоган заяви по-рано, че Швеция укрива членове на екстремистки групи, главно поддръжници на Кюрдската работническа партия, които той обвинява в организиране на демонстрации и финансиране на терористични групи, докато антитурските протести в Стокхолм също предизвикаха неговия гняв.
Междувременно Швеция заяви, че е изпълнила всички изисквания, договорени в преговорите с Турция миналата година, включително въвеждането на нов законопроект, който прави членството в терористична организация незаконно, и подчерта, че свободата на словото е защитена в нейната конституция.
Началникът на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан заяви в четвъртък, че Будапеща няма да блокира ратификацията на членството на Швеция в НАТО.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стана ясно кога Финландия става член на НАТО
Ще приеме ли и Швеция еврото?