Промяна в ръководството на една от най-известните модни марки – Gucci

Групата Kering на френския милиардер Франсоа Пино, която управлява луксозни марки като Gucci, Saint Laurent, Bottega Veneta, Balenciaga, Alexander McQueen, Brioni, Boucheron и други, обяви промяна в ръководството на италианската модна къща Gucci, предаде АФП.
Марко Бизари, който е президент и главен изпълнителен директор на Gucci от 2015 г., ще напусне компанията от 23 септември. От Kering подчертават, че „след като е бил член на борда на директорите на Kering в продължение на 18 години, Марко Бизари е в основата на изключителния растеж на Gucci от 2015 г. насам и се е изявявал на други важни позиции в рамките на компаниите от групата Kering“, пише БГНЕС.
ОЩЕ: ЕС започна да разследва Gucci
Управляващият директор на Kering Group Палу е назначен за нов президент и главен изпълнителен директор на Gucci „в преходен етап“, за да „укрепи екипа на Gucci и да подготви неговата ръководна и организационна структура за по-нататъшно развитие в бъдеще“. За да оглави Gucci, Палу ще напусне позицията си в борда на директорите на Kering и ще се премести в централата на Gucci в Милано.
Kering обяви, че Франческа Белетини, президент и главен изпълнителен директор на Yves Saint Laurent, в допълнение към настоящата си роля в модната къща, ще поеме отговорностите за развитието на марките в Kering Group като заместник главен изпълнителен директор на Kering Group. В допълнение към настоящите си отговорности в модната къща Франческа Белетини ще отговаря за развитието на марките в цялата група Kering.
ОЩЕ: Китай – следващата зависимост и проблем за луксозната индустрия

Китай – следващата зависимост и проблем за луксозната индустрия

През последните години луксозната индустрия разчиташе в голяма степен на растежа в Китай и Северна Америка, но последните данни за китайската икономика и разочароващата актуализация на продажбите от Richemont, собственик на Cartier, показват, че и двата пазара може да започнат да се свиват.
Големите луксозни марки инвестираха милиони, за да достигнат до нови клиенти на двата пазара, като излязоха извън рамките на традиционните търговски центрове от висок клас, за да отворят нови магазини в места като Ухан и Джънджоу или Шарлот и Нашвил.
След пандемията в САЩ вече се появиха признаци на затихване, което накара инвеститорите да възлагат надежди на китайските купувачи да поддържат продължилата месеци наред мания за харчене, която повиши състоянието на сектора.
Китайската икономика обаче се забави през второто тримесечие, което накара банките J.P.Morgan, Morgan Stanley и Citigroup да занижат прогнозите си за растежа през тази година. А базираната в Швейцария компания Richemont обяви, че продажбите за трите месеца до края на юни не отговарят на очакванията, като продажбите в Северна и Южна Америка са намалели с 4%, а тези в Азия също са разочароващи. Акциите на компанията затвориха със спад от 10,43 %, като Hermes се понижи с 4,21 %, LVMH – с 3,7 %, а Kering – с 1,95 %.
ОЩЕ: Бернар Арно назначи дъщеря си Делфин начело на Christian Dior
Прогнози за бъдещето
Китай „няма да преживее V-образно възстановяване на търсенето, а по-скоро многогодишно наваксване на потреблението у дома и в чужбина“, прогнозират анализаторите на Citi след разговор с ръководството на Richemont.
Резултатите за първото тримесечие на компаниите, сред които LVMH и Chanel, вече показаха забавяне на растежа в Северна Америка до едноцифрени стойности след двуцифрените тримесечни експанзии през по-голямата част от 2021 и 2022 г. Kering и Ferragamo отбелязаха двуцифрени спадове в сравнение със същия период на миналата година. Дали луксозните компании ще могат да компенсират този до голяма степен американски спад, ще зависи от това как ще се развие възстановяването на вътрешното и туристическото търсене в Китай през останалата част от тази година, казват анализаторите.
Ръководителите на луксозни компании разчитат, че завръщането на Китай ще доведе до положителни резултати за цялата индустрия през 2023 г. – вероятно около 5% според оценките на Bain – въпреки че някои марки, като Hermes и Chanel, ще се справят по-добре от други. Техните по-богати целеви потребители са по-добре защитени от макроикономическите насрещни ветрове.
„Изглежда, че луксозната индустрия се представя по-добре от потребителския пазар като цяло в Китай, но знаете ли, наистина, почти всеки, с когото говорите, изпитва известна несигурност“, каза управляващият директор на Agility Амрита Банта.
В Китай бижутата се превръщат в най-търсената продуктова категория, изпреварвайки ежедневните обувки, кожените изделия и дрехите, а часовниците също отбелязват високи продажби, казват консултантите. Що се отнася до аксесоарите и дрехите, през последното тримесечие най-голям ръст на покупките бележат Chanel, Dior и Balenciaga.
Според BCG в Китай потребителите на луксозни стоки са по-млади, отколкото в останалата част на света, като средната им възраст е 28 години – нещо, което компаниите смятат за положително за бъдещия растеж. Но растящата безработица сред младото поколение – нивото на младежката безработица в Китай се покачи до 21,3% през юни от 20,8% през май, което е нов рекорден връх – може да означава проблеми при набирането на нови потребители, както сред водещите луксозни марки, така и изобщо.
„В тенденциите, които наблюдавам в САЩ, а също и в Китай, по-амбициозните по-млади потребители се чувстват по-затруднени“, заяви старши анализаторът на Morningstar Елена Соколова.
Данните на Morgan Stanley показват, че някои играчи на пазара на луксозни стоки, включително Richemont, вече генерират около 40% от глобалните си приходи в Китай, което поражда опасения за прекомерна зависимост от един пазар, особено такъв, който се смята за бъдещо геополитическо огнище на напрежение.
Източник: БГНЕС

Рекорд: Северна Македония харчи невиждано количество ток заради жегата

EVN Македония регистрира най-високото потребление на електроенергия в страната за последните 30 дни – заради жегата, предаде МИА.
От 17 юни до 17 юли са изразходвани общо 405 028 мегаватчаса електроенергия, което според дружеството се дължи на високите температури през този период, допълва БГНЕС.
Рекордът е бил на 17 юли, понеделник – 16 015 мегаватчаса. Тогава на летището в Скопие бяха измерени 38 градуса по Целзий.
В същото време, регионът на Скопие като най-голямата потребителска зона през последните 30 дни има общо потребление от 148 399 мегаватчаса електроенергия или средно 4787 мегаватчаса на ден, а вчера потреблението е било 6070 мегаватчаса.
„Разликата в потреблението от миналата година до тази е заради разликата в температурите. Тази година в този период имаме значително по-ниски температури през юни и по-високи през юли спрямо същия период на миналата година“, посочват от EVN.
Компанията изрично моли да не се изразходва вода за ненужни дейности – поливане на градини в дворове на частни домове, да не се пълнят частни басейни.
ОЩЕ по темата: ООН: Миналата седмица е била най-горещата в историята