Шест страни от Европейския съюз отчитат размер на държавния дълг, надхвърлящ 100% от брутния вътрешен продукт, докато България остава на предпоследно място в общността по това отношение, като единствено Естония отчита по-ниско съотношение на държавния дълг. Това става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат към края на първото тримесечие на тази година.
Общият размер на брутния държавен дълг на Европейския съюз възлиза на 83.7% спрямо БВП към края на месец март тази година. Нивото на дълга в еврозоната е по-високо, достигайки 91.2% от БВП. Съотношението намалява спрямо края на миналата година, когато дългът спрямо БВП възлизаше на 83.8% за ЕС и 91.4% за еврозоната.
Понижение се отчита и спрямо нивата от преди 12 месеца. За сравнение, към края на първото тримесечие на миналата 2022 година дългът спрямо БВП в ЕС бе 87.4%, а конкретно за еврозоната нивото възлизаше на 95%.
В номинално отношение, общият размер на държавния дълг на ЕС достига 13.5 трилиона евро към края на първото тримесечие на тази година. Конкретно за еврозоната държавният дълг достига 12.4 трилиона евро. Трябва да се отбележи, че данните на Евростат подлежат на бъдеща ревизия.
Страните с дълг, надхвърлящ 100% спрямо БВП към края на март тази година, са шест на брой. Това са Гърция (168.3% спрямо БВП), Италия (143.5%), Португалия (113.8%), Испания (112.8%), Франция (112.4%) и Белгия (107.4%).
Преди 12 месеца, страните, чиито дълг е по-голям от размера на националните им икономики, бяха седем на брой – същите държави, както и през настоящия период и Кипър. Дългът на островната страна обаче вече се намира под психологическата граница от 100% спрямо БВП.
България остава на предпоследно място в ЕС по най-висок държавен брутен дълг спрямо БВП. Към края на първото тримесечие нивото на дълга у нас спрямо БВП възлиза на 22.5%. Единствено Естония отчита по-ниско съотношение (17.2%). След България се нареждат Люксембург (28%) и Дания (29.4%).
Германия иска по-строги правила за намаляване на дълга на страните членки с по-големи задължения

Дълг към БВП в страните от ЕС към края на първото тримесечие на тази година;
Източник: Евростат
Спрямо първото тримесечие на миналата 2022 година шест държави отчитат увеличение на съотношението дълг спрямо БВП, включително България. При 21 страни от ЕС се отчита понижение в това съотношение спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Евростат.
Увеличение през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата се регистрира в Люксембург (+5.4 процентни пункта), Чехия (+1.7% пр. п.), Латвия (+1.1 пр. п.), Румъния (+0.7% пр. п.), България (+0.5 пр. п.) и Финландия (+0.2 пр. п.).
Най-сериозен спад в съотношението дълг спрямо БВП на годишна база се наблюдава в Гърция (-21.2 пр. п.), Кипър (-18 пр. п.), Португалия (-10.8 пр. п.), Ирландия (-8.9 пр. п.), Италия (-7.9 пр. п.) и Хърватия (-6.4 пр. п.).

Изменение на съотношението дълг към БВП през първото тримесечие на 2023 година спрямо същия период на миналата 2022 година;
Източник: Евростат
Спрямо края на миналата 2022 година, дългъст спрямо БВП нараства през първото тримесечие на тази година в 11 страни от ЕС и намалява в 16. Дългът на България спрямо БВП намалява с 0.4 процентни пункта спрямо края на миналата година.
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май 
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април
Нетният дълг на една от най-големите икономики в света премина 100% от БВП за първи път от 1961 година
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство
България вече не е сред страните с най-висока инфлация в ЕС

Очаква се втора гореща вълна да нахлуе в Гърция. Ще има 3 фази с продължителност най-малко 5 дни. Прогнозите сочат, че температурите в Гърция може да достигнат 45°C.
Още при първата гореща вълна, на 11 юли, дирекция „Социална солидарност“ отвори климатизирани помещения, където гражданите да прекарват времето си прохладно. Осигурено е присъствието на медицинска сестра, която дава здравни съвети и се справя с всякакви инциденти на дискомфорт.
По плажовете в южната ни съседка вече е забранено деца да пребивават между 12 и 17 часа.
В общинските клиники на Община Атина е пусната телефонна линия за помощ, чрез която се предоставят съвети и инструкции за справяне със здравословни проблеми на гражданите и особено на принадлежащите към уязвимите групи.
Екипите на Центъра за солидарност, които се състоят от медицински сестри и психолози, продължават да бъдат близо до бездомните ден и нощ.

Четири смени работят по улиците, предлагайки студена вода, храна и стоки от първа необходимост на хората, които не желаят да бъдат преместени, дори временно, в приютите за бездомни.
Специални грижи са положени и за животните и птиците в градските паркове и горички, както и за бездомните кучета и котки. Поставени са специални питейни съдове за снабдяване с прясна вода, както и гнезда за птици.
Музеите ще работят със съкратено време, включително и Бялата кула в Солун. Ще работят 4 часа по-малко и ще затварят в 16:00 часа за между 20 и 23 юли. През тези 4 дни музейните обекти с традиционно работно време от 08:30 до 15:30 часа ще затварят 2 часа по-рано от обичайното – в 13:30 часа.
Акрополът в Атина ще бъде затворен в най-горещите часове от деня от 12:00 до 17:00 ч за първи път поставиха тенти на двата входа.

Горските пожари на север и на запад от Атина продължават да горят неконтролируемо. Стотици хора бяха евакуирани. Властите предупредиха жителите и посетителите на Гърция, да останат на закрито. Всички паркове в Атика са затворени заради риск от пожар. От гражданска защита забраняват разходки в горите и райони, където рискът от пожар е висок, предава „24 часа“.
Необходимостта от защита на работещите в почистващия сектор от топлинен стрес, промени графика за сметосъбиране, сутрин и вечер с почивка между 11:00 и 17:00 часа. Предвид екстремно високите температури и съображения за обществено здраве се умоляват гражданите и фирмите да не изхвърлят отпадъци в кофите, особено ако са пълни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Затвориха Акропола в Гърция. Защо?
Рекорден брой туристи: Въвеждат ограничения в най-посещаваните дестинации в Европа?
Пет причини да не почивате в Гърция това лято

От 2021 г. насам Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) ежегодно планира по 2000 проверки в обекти на контрол в цялата страна, оценени като високорискови по отношение прилагането на трудовото законодателство. Това обявиха от агенцията по време на заключителна онлайн пресконференция по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“.
Проектът е финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд.

Проектът е започнал през 2016 г. и целта му е повишаване на капацитета на ИА ГИТ за ефикасно осъществяване на нейните функции. В рамките на дейностите е направен регистър на рисковите обекти за контрол, разработени са въпросници за самоконтрол, обучени са над 300 служители за работа с въпросниците и методиката за планиране на дейността.
Създадена е електронна библиотека с полезна информация за инспекционна дейност. Въведени са обучения и в областта на международната трудова експлоатация.
Чрез проекта са се разработили и практики, насочени към борба със сивата икономика и недекларираната заетост в предприятия. В резултат на дейностите ежегодно са предоставени над 200 000 образци на т.нар. еднодневни трудови договори.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Къде най-често има злополуки на работа в България?
Хиляди нарушения откри Инспекцията по труда
Инспектори ще дебнат за заплати в плик по морето

Състоянието на Илон Мъск, най-богатият човек в света, намаля с 20.3 млрд. долара в четвъртък тази седмица, след като Tesla предупреди, че може да продължи с понижаването на цените на своите електрически автомобили, което предизвика поевтиняване на акциите на компанията.
Нетното състояние на Мъск намаля до 234.4 млрд. долара, според данните на Bloomberg Billionaires Index, което е седмото най-голямо понижение в историята на подреждането. Спадът в богатството затваря допълнително ножицата между Мъск и Бернар Арно, който се нарежда на второ място в света по-най-високи нетно лично състояние, възлизащо на 201 млрд. долара или с около 33 млрд. долара по-малко от това на Мъск.
Илон Мъск не е единственият американски милиардер, който имаше тежък ден. Състояниято на основателя на Amazon Джеф Безос, Лари Елисън от Oracle, бившия изпълнителен директор на Microsoft Стив Балмър, шефа на Meta Platforms Марк Зукърбърг и съоснователите на Alphabet Лари Пейдж и Сергей Брин, намаля с общо 20.8 млрд. долара след като технологично ориентираният индекс Nasdaq 100 записа понижение от 2.3%, пише Bloomberg.
Акциите на Tesla поевтиняха с 9.7% до 262.90 долара за брой в Ню Йорк, което е най-големият спад от 20 април насам, след като компанията предупреди за евентуални предстоящи удари по доходността.
Илон Мъск стартира нова компания за изкуствен интелект в опит да конкурира ChatGPT
Месеци на понижения се отразиха върху брутния марж в автомобилостроенето, който падна до четиригодишно дъно през второто тримесечие на тази година. Изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск посочи в сряда, че компанията ще трябва да продължи с понижаването на цените, ако лихвените проценти продължат да се покачват.
52-годишният Илон Мъск дължи голяма част от богатството си на своя дял в Tesla, както и на притежанията си в Space Exploration Technologies (SpaceX) и Twitter.
Богатството на Мъск е нараснало с около 118 млрд. долара през тази година, след като акциите на Tesla поскъпнаха със 136% за периода.
Нетното състояние на 74-годишния Бернар Арно е нараснало с 39 млрд. долара през тази година до 201.2 млрд. долара. Акциите на базираната в Париж LVMH са добавили към цената си 26% през настоящата 2023 година.
Финансовото представяне на Tesla се оказа изненада за милиарди
Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект
Кои са градовете с най-много милиардери в света?
Kолко пари са нужни, за да се считаш за богат в САЩ?