Днес започват строителните дейности по разширението на газовото хранилище в Чирен. Проектът има стратегическо значение и е определен от общ интерес за ЕС.
Разширението на Чирен ще осигури увеличаване на обема на активния газ до 1 млрд. кубически метра и на дневните капацитети за нагнетяване и добив до 8-10 млн. куб. метра, чрез увеличаване на пластовото налягане в резервоара до 150 бара и разширение на сондажния фонд.
Изпълнител на проекта е обединението ДЗЗД „Тех Енерджи Експанжън“. В ход са още два проекта – за изграждане на сондажната част и за връзка със съществуващата мрежа на „Булгартрансгаз“.
По-големите възможности за съхранение на газа са от стратегическо значение за региона. Европейските регламенти предвиждат страните от ЕС да съхраняват поне 15% от потреблението си, за да бъдат покривани зимните пикове. Гърция няма собствено газохранилище и според изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов едва ли скоро ще има. Затова Атина използва „Чирен“ и газохранилища в Италия тази зима. Таксите за съхранение и пренос в България обаче са много по-изгодни. Интерес към газохранилището проявява и Северна Македония.

Според Малинов свиването на потреблението на газ в България с 20,4% през 2022 г. е временно явление. Според прогнозата на компанията в следващите години ще има ръст на търсенето и той ще е основно заради увеличаване на нуждите от електроенергия и базови енергийни мощности.
Директорът на на „Булгартрансгаз“ е убеден, че газът има място в енергийния микс и през следващите години делът му ще расте въпреки зелените цели на ЕС. Суровината беше призната като допустима в зеления преход, тъй като емисиите от изгарянето ù са много по-малки от на въглищата. С развитието на технологиите за улавяне на емисии пък много анализатори смятат, че газът може да бъде окачествен и като чисто гориво на следващ етап.
В момента ЕС работи активно, за да намали зависимостта си от руския тръбен газ и делът на втечнен газ расте непрекъснато. „Булгартрансгаз“ също предприема стъпки за разширяване достъпа до газови терминали, а паралелно и на мястото за съхранение на газ у нас – газохранилището „Чирен“.

Пред медии директорът на компанията заяви, че не очаква забавяне на проекта за терминал за втечнен газ край Александруполис. В момента се полага тръбата, която свързва терминала с инфраструктурата в Средиземно море, а в Сингапур е напреднала модернизацията на танкера, който ще служи за регазификация и съхранение на втечнения газ. В проекта България чрез „Булгартрансгаз“ има дял от 20% и запазен капацитет от 500 млн. куб. метра годишно. Очакванията са, че първите количества газ от този терминал ще влязат в България в началото на 2024 г.
Има още един проект за терминал за втечнен газ край Александруполис – на Gastrade, в който участват DEPA и Desfa. Идеята за него се зароди в края на 2017 г., но реализацията му се активира през 2022 г. след началото на войната в Украйна. Директорът на „Булгартрансгаз“ обясни, че се планира пазарен тест за интереса и е възможно компанията да участва и в този проект с до 20%. Предимството му е, че ще бъде използвана същата инфраструктура за преноса.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Газохранилището в Чирен се разширява
Разширяването на „Чирен“ започна, газохранилището ще удвои обема си

Започна разширението на газохранилището „Чирен“

Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради последното решение на най-големия световен износител в този сектор, смятат икономисти.
Индия забрани износа на бял ориз в четвъртък, като решението влиза в сила незабавно. Това е пореден опит на индийското правителство да се справи с високите цени на храните.
Министерството на потребителските работи на страната посочи, че забраната би помогнала да се осигури „адекватна наличност” на бял ориз в Индия, както и „да се намали покачването на цените на вътрешния пазар”. Забраната за износ не включва ориз басмати.
Индия е най-големият износител на ориз в света, оформяйки над 40% от глобалната търговия с тази зърнена култура, както и вторият най-голям производител на ориз след Китай, пише CNBC.
Анализатори смятат, че новата забраната за износ може да повиши дори още повече цените на ориза, които така или иначе вече са на високо ниво, след като през септември миналата година Индия забрани доставките на натрошен ориз.
„Глобалните доставки на ориз ще се затегнат драстично… тъй като страната е вторият най-голям производител на основния хранителен продукт”, казва Ив Баре, икономист за страните от Източна Азия в търговския кредитен застраховател Coface.
По думите на Баре, Бангладеш и Непал навярно ще са най-силно ударените от забраната, тъй като двете страни са топ дестинации за износа на тази култура.
Храните поскъпват: Наред е оризът
Забраната може да изостри хранителната несигурност в страни, който са тежко зависими от ориза, според доклад на компанията за земеделски анализи Gro Intelligence, публикуван преди обявяването на решението на индийските власти.
„Топ дестинациите за индийския орис включват Бангладеш, Китай, Бенин и Непал. Други страни от Африка също внасят големи количества индийски ориз”, пише в анализа.
Според Министерството на потребителските работи, белият ориз (без басмати) оформя около 25% от износа на Индия на ориз.
Засегнатите вносители могат да се обърнат към алтернативни доставчици в региона, като Тайланд и Виетнам, смята старши икономистът в DBS Bank Радика Рао.
Допълнително покачване на цената на ориза?
„В допълнение към намаляването на световното предлагане на ориз, паническите реакции и спекулациите на световните пазари на ориз биха изострили увеличението на цените”, казва Баре от Coface.
Понастоящем цените на ориза се намират на най-високите си нива от десетилетие, от части заради затегнати доставки в резултат на покачването на цените на други основни зърнени култури след руската инвазия в Украйна, което превърна ориза в една от търсените алтернативи.

Индия е най-големият износител на ориз в света, оформяйки над 40% от световната търговия с тази култура;
Снимка: iStock
Цените на пшеницата скочиха през тази седмица след като Русия се оттегли от Черноморската зърнена сделка. Споразумението имаше за цел да не допусне глобална криза с храните, позволявайки на Украйна да продължи да изнася зърно.
„Инфлацията при ориза вече е ускорена от средно 6% на годишна база през миналата година до близо 12% през юни тази година”, казва Рао от DBS.
Фючърсите върху цената на грубия ориз нараснаха с 1% до 15.8 долара на квинтал след индийското обявление.
Индия се бори с високите цени на зеленчуците, плодовете и зърното. Цените на доматите в страната нараснаха с над 300% през последните седмици поради неблагоприятни климатични условия.
Анкета на Reuters предвижда, че инфлация в Индия може да достигне 4.58% на годишна база в резултат на поскъпването на храните.
Според Оскар Тякра, анализатор в Rabobank, глобалните цени на ориза ще нараснат допълнително заради делът на Индия на световния пазар. Тякра предвижда, че цените дори могат да надхвърлят върховете от второто тримесечие, когато грубият ориз удари 18 долара на квинтал.
Индия обмисля да ограничи основна храна за половината от световното население
Очакват остър дефицит на една от най-масовите зърнени култури
Засилване на инфлацията при храните: Индия ограничава и износа на ориз
Световните цени на храните достигнаха най-ниското си ниво от април 2021 година