Говорят си две блондинки:
– Муцка, моят май ще става илюзионист!
– Що мислиш така?
– Ми прибирам се вчера по-рано от работа, а той в спалнята и ми вика „Глей сега“ и като почна:
– Абракадабра сим салабим… Фокус-мокус-препаратус… почука на врата на гардероба и от там излезе Иванова от 8-мия етаж по бельо, толкова шашната беше, че даже не разбра какво става…

От 2024 г. в страните от ЕС няма да могат да се продават нови автомобили с хромирани елементи или поне не в в сегашния им състав и вид. ЕС смята да забрани производството, включващо материал като шествалентен хром, който при производствения си процес отделя газове, вредни за здравето на хората.
Производството на шествалентен хром включва замърсяване 500 пъти по-високо от това, което причинява дизелов двигател. Освен това е материал, чието отделяне на газове при производството му може да причини рак на белите дробове. Тази боя съдържа голямо количество перфлуороалкил и полифлуороалкил – 2 елемента, силно токсични за човешкото здраве.

Забраната няма да бъде върху самата хромирана боя, а върху производството на шествалентен хром. Така производителити трябва да измислят нов екологичен начин как да постигат онези лъскави сребристи покрития, които красят много от автомобилите им. Може да се постигне с други видове материали като никел или цинк.
В случая не може да се мисли само за цели автомобили, боядисани в цвят хром, както правят някои собственици на луксозни коли, но трябва да се вземе предвид факта, че повечето нови коли излизат от завода с много хромирани детайли, които им придават по-забележителен външен вид. От друга страна това е боя, широко използвана в класическите автомобили и ауспусите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК измисли как да използва повторно автомобилните отпадъци

Въвеждат нови правила в ЕС за зарядните станции за чисти горива

Може ли да си купим нов автомобил за 10 000 евро?

Парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Гласуването на здравния бюджет на второ четене мина в отсъствието на министъра на здравеопазването Христо Хинков, а близо 4-часовите дебати бяха изцяло фокусирани върху механизма, по който НЗОК плаща онколекарствата на лечебните заведения.
Основният текст, който разгорещи дебатите, беше предложението да се уеднаквят цените, по които НЗОК плаща едни и същи лекарства на болниците. Текстовете не са обсъждани в парламентарната комисия по здравеопазване и това предизвика остри критики на деупутати от парламентарните групи.
В крайна сметка те приеха предложението на правителството, според което при плащането на онколекарства в болниците НЗОК трябва да взима за референтна най-ниската цена от всички тръжни процедури в лечебните заведения, постигната за даден медикамент през предходния месец.

Зщо приемането на тази поправка, която следва да е записана в Закона за здравното осигуряване, а не в Закона за бюджета на НЗОК, е наложително, се разбра от разгорещените спорове в пленарната зала. От изказването на Костадин Ангелов (ГЕРБ) стана ясно, че интересите на различни заинтересовани страни в сектора за механизма на плащане на онколекарствата са за около 700 млн. лева. От „Възраждане“ заявиха, че става дума за 100-200 млн. лева годишно кражба от обществени поръчки за онколекарства, като уточниха, че числата са условни. Според партията ежегодно по схемата изтичат стотици милиони обществени средства към определени болници и фирми.
По темата в залата се изказаха и временният управител на НЗОК Йорданка Пенкова и зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов.
Гетов заяви, че предложените текстове са защитен механизъм срещу това, че здравното министерство вече 3 години не може да въведе централизираното договаряне на лекарства заради поредица обжалвания и съдебни дела. Преди 3 години като централен орган за договаряне министърът на здравеопазването успя да договори най-ниските цени за 14 групи лекарства, в резултат на което всички болници работеха на тях. „Но сега, за да излезем от тази патова ситуация, ви предлагам да подкрепите този текст по вносител“, обясни той.

Йорданка Пенкова посочи, че НЗОК е упреквана за това, че плаща на различните лечебни заведения лекарства по различни цени. А това е факт, защото ползва като референт стойността в позитивния лекарствен списък, но е възможно най-високата. „Една голяма част от лечебните заведения достигат цена, която е по-ниска от референтната, а други – по-висока“, обясни Пенкова. Същевременно НЗОК е длъжна да плаща различните цени на болниците до стотинка, което ощетява фонда с около 100 млн. лв. на година.
„Това довежда до допълнителен разход за лекарства… Сключваме договор с притежателите на разрешенията за употреба, те солидарно с нас заплащат надвишението на бюджета в тази група лекарства и го поемат, затова вече имаме отказ от фирмите да доставят лекарства и да сключват договори“, заяви тя.
Отхвърлени бяха другите 2 предложения – на Костадин Ангелов от ГЕРБ и на Васил Пандов от ПП-ДБ. Те на практика защитаваха по-меки варианти за ценова регулация с аргумента, че има риск да спрат доставките на лекарства за болниците заради неизгодни условия.
Финансовата рамка на бюджета беше приета окончателно без дебати
Проектобюджетът на здравния фонд за 2023 г. е разчетен на база действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8%.

Бюджетът на НЗОК за 2023 г. е с балансирано бюджетно салдо. В план-сметката на Здравната каса са заложени малко над 7 млрд. лв. приходи и трансфери. Общо разходите за 2023 г. са над 7 млрд. лв., или с 910,9 млн. лв. повече спрямо парите за Касата за 2022 г.
Здравноосигурителните приходи са в размер на почти 6,9 млрд. лв., от които близо 4,3 млрд. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2,3 млрд. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Средствата за здравноосигурителни плащания са над 6,55 млрд. лв., което е ръст с 821,6 млн. лв. спрямо 2022 г.
От неданъчни приходи – глоби, санкции и наказателни лихви за 2023 г., е предвидено да постъпят 26,4 млн. лв., или с 3,2 млн. лв. повече спрямо 2022 г.
В бюджета на НЗОК за 2023 г. са предложени разходи за персонал в размер на 74,6 млн. лв. Тази сума е по-голяма спрямо 2022 г. с 12,3 млн. лв. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2023 г. се предлага да се изразходват 35,2 млн. лв.

Предвидени са трансфери от МЗ за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по Закона за здравето в размер на 18,3 млн. лв; за дейности за здравно неосигурени лица – в размер на 8,8 млн. лв.; за дейностите във връзка с лечение на деца до 18-годишна възраст и на лица над 18-годишна възраст по текстове от Закона за здравето – 72,2 млн. лв. и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38 млн. лв. Общо са предвидени 153,3 млн. лв., или с 46,7 млн. лв. повече спрямо 2022 г.
Заложените разходи за първична извънболнична медицинска помощ са 452,6 млн. лв., или с 88,9 млн. лв. повече от 2022 г.
За специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) са предвидени 455,7 млн. лв., или със 75,4 млн. лв. повече от 2022 г.; за дентална помощ – 274,1 млн. лв., или с 34,3 млн. лв. повече от 2022 г.; за медико-диагностична дейност – 237,3 млн. лв., или с 30 млн. лв. повече от 2022 г.
Средствата за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение у нас и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК плаща извън стойността на оказваните медицински услуги, са над 1,76 млрд. лв., или с 249,3 млн. лв. повече от 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Управленската програма, приета от кабинета. Кои са 5-те основни приоритета?
Спор между НЗОК и фармацевтите може да остави пациентите без лекарства
Рекордни 21.8 милиарда лева за пенсии в новия бюджет на ДОО