Регистрираната в Прага Rezolv Energy купи правата за изграждане на соларен парк край Силистра от българската компания YGY Industries. Очакванията са, че проектът ще бъде реализиран до началото на 2025 г. и това ще е най-голямата соларна централа у нас с капацитет от 229 MW.
От презентацията на сайта на Rezolv Energy става ясно, че площта на парка, който ще носи името „Св. Георги“, е 165 хектара на територията на старото летище в Силистра. На тази площ ще бъдат разположени 400 000 соларни панела. Средната производствена мощност е 313 GWh електроенергия годишно, която ще бъде продавана чрез частни дългосрочни договори (PPA) на индустриални потребители.

Чешката компания вече присъства в региона с проекта за соларен парк Dama в Румъния. Плановете са централата да бъде пусната в експлоатация тази година. Инсталираната мощност е 1044 MW и това я прави сред най-големите соларни инсталации в Европа.
„Соларните панели ще представляват 13% от общия инсталиран капацитет на България през тази година, а до 2030 г. в страната ще има 6 GWh соларни мощности“, прогнозира Алистър Хамънд, главен оперативен директор на Rezolv Energy, цитиран от пресцентъра на компанията.
Очакванията са, че по време на строителството на парка ще бъдат открити 500 работни места.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя е първата община у нас със собствен соларен парк?
Британска компания изгражда соларен мегапроект в наша съседка
Най-голямата соларна централа в Сърбия скоро ще заработи

Когато Русия стартира своята инвазия в Украйна през февруари 2022 година множество западни компании напуснаха страната в знак на протест. Но някои от най-големите корпорации в света, включително Heineken и Mondelez, останаха в Русия.
Повече от година по-късно, компаниите, избрали да останат в страната, се намират в сложна ситуация: изтеглянето от Русия стана по-скъпо и доста по-сложно, докато от друга страна, оставането на този пазар върви ръка за ръка с нарастващи рискове.
Компаниите се озоваха между западните санкции и общественото недоволство от едната страна и все по-враждебното руско правителство от другата. Кремъл прави все по-трудно за западните бизнеси да продадат руските си активи, като налага големи намаления в цените на тези активи, както и наказателни данъци, пише CNN.
Опитът на френския производител на храни Danone и датската пивоварна компания Carlsberg е добър пример за това колко далеч се простира правителствената намеса, която може да застигне и други чужди компании, надяващи се да се справят със ситуацията.
Докато двете компании бяха в процес по финализиране на сделки за продажба на бизнесите си на местни купувачи, президентът Владимир Путин подписа заповед, чрез която национализира техните активи в Русия по-рано през този месец.
От Carlsberg посочиха, че развитието на събитията прави перспективите пред продажбата на Baltika Breweries, една от най-големите компании за потребителски стоки в Русия, „много несигурни”.
„Прозорецът за изход от Русия е почти затворен”, казва Мария Шагина, експерт по санкциите в британския мозъчен тръст International Institute for Strategic Studies.
„Западните компании сега се намират между чука и наковалнята”, казва тя.
Труден избор
Над 1000 чужди компании се освободиха или замразиха операциите си в Русия, откакто войната започна, според проучване на Yale University.
Провокирани от обхвата на западните санкции, петролни компании, автомобилни производители, технологични фирми, консултантски компании и банки поведоха първоначалната вълна от бизнесите напускащи Русия.
McDonald’s продаде над 800 местни ресторанта, отписвайки над 1 млрд. долара в рамките на процеса.
Петролният гигант BP пое удар за 24.4 млрд. долара за това, че се отказа от своя дял в размер на 19.75% в Rosneft, най-голямата петролна компания на Русия. Ходът също така доведе до понижение на петролните и газови резерви на британската енергийна компания.
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?
Но дори и след масовото напускане на големи корпорации, изследователите от Yale изчисляват, че над 200 компании от целия свят, продължават да правят бизнес в Русия.
В допълнение 178 фирми „купуват време”, което означава, че са замразили новите инвестиции и намаляват мащаба на операциите си, но въпреки това продължават да имат присъствие в страната.
Unilever, Nestlé, Mondelēz и Procter & Gamble, които са най-големите компании за потребителски стоки в света, попадат в тази категория.
Въпреки че точните причини, поради които всяка компания остава в Русия, варират, често сред тях са притеснения за благосъстоянието на служителите и техните семейства в страната, както и задължения към местни партньори, включително земеделци.
Защо западните стоки остават лесни за намиране в Русия?

Президентът на Русия Владимир Путин подписа заповед, която пзоволява временната национализацията над активи на чуждестранни компании от „неприятелски държави“;
Снимка: Kremlin.ru
Компаниите посочват още, че доставят жизненоважни стоки за обикновените хора, а някои фирми даже заявяват, че изоставянето на техните руски активи само ще даде лесен достъп на Кремъл до нови канали за приходи, чрез които да финансира войната си.
Продажбата на операциите в Русия не е лесна работа и върви заедно с тежки наказания. Компаниите са длъжни да продадат техните активи с 50% намаление в пазарната стойност, както и да заплатят на Кремъл значителна такса. Щатските компании трябва да получат разрешение от Министерство на финансите, за да платят подобно такса, според правила, публикувани от Службата за контрол на чуждестранните активи през март.
Западните санкции срещу близо 2 000 лица и субекти усложнява картинката още повече, правейки трудно намирането на легитимни купувачи.
Най-малкото зло
„Нямаме намерение да допринасяме повече за капацитета на руската държава”, посочи пред журналисти изпълнителният директор на Unilever Хайн Шумахер през тази седмица.
Имайки предвид това, компанията, която плати 3.8 млрд. рубли (42.2 млн. долара) данъци на руското правителство през 2022 година, не успява да намери подходящо решение, включващо продажба на нейните операции в страната, добавя той.
Изоставянето на нейния бизнес в Русия, чийто активи възлизат на 884 млн. долара, включително четири завода, само би увеличило риска от национализация, което оставя Unilever без избор освен да продължи да оперира в страната, посочва Шумахер.
„Никоя от възможностите не е в действителност добра, но …работата в ограничен порядък е най-малко лошата (възможност).”, добавя той.
Говорител на Nestle, която има шест завода и около 7000 служители в Русия, посочва пред CNN, че е „намалила драстично” гамата продукти в страната, за да осигурява само „важни и основни храни за местните хора”.
Procter & Gamble не са отговорили на молбата за коментар, но компанията посочи преди, че ще се „съсредоточи върху основните продукти за здраве, хигиена и лична грижа, необходими на много руски семейства, които зависят от тях в ежедневието си.”
Mondelez посочиха през юни, че планират „руският бизнес да бъде самостоятелен със самодостатъчна верига за доставка” до края на годината.
Ако спрем напълно операциите си, бихме рискували да ги предадем на друга страна, която би могла да използва приходите за собствените си интереси, става ясно от позицията на компанията.
Но действията на Кремъл срещу Danone и Carlsberg, а преди това срещу немската енергийна компания Uniper и финландската Fortum Oyj, чиито руски активи бяха конфискувани през април, подчертава, че дори компании, които са останали в Русия рискуват да станат цел на национлизацията.
За професорът от Yale Джефри Зонефелд, който води екипът, следящ действията на чуждите компании на фона на войната, напускането на Русия е единственият правилен избор.
„Идеята е да се увеличи нивото на дискомфорт, така че (руснаците) да започнат да се питат кой е авторът на тяхното нещастие.”, каза той по-рано през този месец.
Какво се случва с търговията на дребно в Русия след напускането на западните компании?
Русия пое контрол над операциите на Danone и Carlsberg в страната
 Племенник на Кадиров пое руския „Данон“
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Има ли как Европа да използва замразените руски активи, за да плати за възстановяването на Украйна?
Тези икономики се възползваха от изолацията на Русия, но сега рискуват ответни действия от страна на Запада

Финансовото министерство оттегли подкрепата си за Бюджет 2023, след като текстове за по-висока събираемост отпаднаха при второто четене на законопроекта в ресорната бюджетна комисия.
На заседание, приключило около полунощ, комисията отхвърли редица контролни мерки, които според министерството са необходими на приходните агенции, за да осигуряват постъпления. Макрорамката е изчислена при дефицит от 2,5 на сто на касова основа и три процента на начислена основа.
С гласовете на ГЕРБ, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ беше отхвърлено предложението заплатите на служителите да се изплащат само по банков път. Тази мярка беше насочена за фирмите с над 50 служители, както и към ресторантьорския бранш. Отхвърлена беше и идеята клиентите, които не получават касова бележка в заведенията, да могат да откажат да заплатят сумата.
„Поради отпадналите мерки за събираемост, Министерството на финансите не подкрепя бюджета в този му вид“, заяви в края на заседанието на комисията министър Асен Василев.

Още: Народното събрание прие държавния бюджет за тази година на първо четене
Предстои всички текстове да бъдат гласувани окончателно в пленарната зала в четвъртък.
 
Финансовият министър за новия бюджет: Увеличението на пенсиите е гарантирано

Русия загуби енергийната битка, заяви още през март Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика, пред френското издание Liberation – малко над година от началото на войната в Украйна, пише Oilprice.
Сега, година и половина след решението на руския президент Владимир Путин да изпрати войски в своя южен съсед и да прекъсне доставките на природен газ по газопроводи за много клиенти в ЕС, Европа успя да замени голяма част от газа чрез внос на втечнен газ и забрани вноса на руски суров петрол и петролни продукти.
САЩ се активизираха, за да запълнят част от празнината в доставките на петрол и газ, оставена от Русия. Това беше голяма празнина и американските производители на петрол и износители на LNG с радост я запълниха.
„Търговските потоци бяха преобърнати с главата надолу с Близкия изток и американските износители като ключови бенефициенти“, заяви Амрита Сен, ръководител на отдела за изследвания в консултантската фирма Energy Aspects, пред Financial Times.
Русия губи европейския енергиен пазар

След началото на войната в Украйна Русия загуби Европа като енергиен клиент и основните ѝ пазари се свеждат до Китай и Индия за продажбата на суров петрол. Китай и Индия са съответно най-големият и третият по големина вносител на суров петрол в света, така че потенциалът на пазарите е огромен. Възможно е обаче вече да сме свидетели на пиковия внос на руски суров петрол за Индия, според анализатори.
Европа купува повече петрол и газ от САЩ и подписва дългосрочни споразумения за доставка на LNG с американски износители – сделки, които не бяха така добре приети на Стария континент само преди 2 години, когато целите за климата бяха начело в списъка с енергийни приоритети.
Руският газ не е нито санкциониран, нито има наложено ембаргово срещу него, но някои купувачи в Северна Азия може да са предпазливи към идеята да станат зависими от този енергоносител.
Преди войната и ембаргото Русия отговаряше за близо 40% от европейския внос на суров петрол, рафинирани продукти и природен газ. Понастоящем ЕС не внася руски суров петрол, с изключение на България, заради дерогация от ЕС до 2024 г. Доставките на природен газ през тръбопроводи от Русия сега са под от 10% от общите газови доставки на ЕС, спад с близо 40% преди войната.

Единственият голям доставчик на газ в Европа е Норвегия, близък съюзник на ЕС и член на НАТО.
Някои азиатски клиенти може да са близо до своите лимити за руската енергия
И докато Европа се отдалечава от руските изкопаеми горива, Китай и Индия се превърнаха в ключови клиенти на руския суров петрол. Индийският внос на петрол от Русия продължи да нараства през първата половина на 2023 г., тъй като по-евтините руски въглеводороди намират повече купувачи в третия по големина вносител на суров петрол в света.
След над година от началото на войната Индия се превърна от маргинален купувач на руски суров петрол в най-важния пазар за петрола на Москва, наред с Китай. Индийските рафинерии, които не спазват горната граница на цените на Г-7 и търсят евтини опортюнистични покупки, заграбиха много от руските товари на сорт Urals, които преди отиваха към Северозападна Европа.

Но Индия може да е преминала пика на вноса на руски суров петрол заради инфраструктурни ограничения и нуждата да се поддържат добри търговски отношения с други доставчици на суров петрол, според анализатори от Kpler.
„Индия ще се стреми да поддържа вноса на руски суров петрол, но може би е достигнала лимита си, възпрепятствайки достъпа на всякакви допълнителни барели“, заяви пред CNBC Янив Шах, старши анализатор в Rystad Energy.
По отношение на природния газ, Азия отчита ограничени спот покупки на руски LNG, тъй като се смята, че големите купувачи в Северна Азия са свили вноса от руски експортни проекти до най-ниското ниво за последните 2 години. Купувачите целят да диверсифицират източниците и да избегнат потенциални бъдещи проблеми с плащанията и доставките, пише Bloomberg.
Американските износители на петрол и газ печелят

Тъй като купувачите в Европа се дистанцираха от руския петрол, износът на суров петрол от САЩ за Европа нарасна и се очаква да продължи да расте.
През 2022 г. Европа се нареди на второ място след Азия за покупките на суров петрол от САЩ. Европейският внос на суров петрол от Америка достига средно 1,51 млн. барела на ден през 2022 г., или 42% от износа на американски суров петрол, малко по-малко от 43-те процента към Азия, изчислява американската Агенция за енергийна информация (EIA). „Санкциите на ЕС, въведени през декември 2022 г., които забраняват целия внос по море на руски петрол в Европа, създават предпоставки търсенето на американски суров петрол да продължи да расте през 2023 г.“, добавят от агенцията.
На пазара на LNG Европа и Китай се конкурират ожесточено по отношение на подписване на дългосрочни договори за доставка на американски газ.
За разработчиците и износителите на LNG от САЩ по-дългосрочните сделки за покупка с Европа – и Азия – означават повече шансове за проекти за сключване на договори за бъдещи обеми от планирани съоръжения за износ и подкрепят финансирането и окончателните инвестиционни решения за по-голям брой терминали за износ на LNG в САЩ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Руска компания детронира „Газпром“ като водещ доставчик на природен газ за Европа
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Русия изпадна от Топ 6 на вносителите на петрол в ЕС
4 европейски страни, включително и България, събират запаси от руски петрол

Западните държави се опасяват, че икономическият срив в Тунис може да предизвика още по-големи мигрантски потоци към Европа, и предлагат финансова помощ. А перспективите на страната да сключи най-голямата сделка – спасителна помощ от Международния валутен фонд в размер на 1,9 млрд. долара – изглеждат все по-отдалечени.
През октомври опустошената от инфлация и силно задлъжняла страна постигна предварително споразумение за заем от базирания във Вашингтон МВФ.
Той ще изисква от Тунис да предприеме това, което МВФ нарича „всеобхватна програма за икономически реформи“, която ще доведе до постепенно премахване на субсидиите за горива и електроенергия.
Президентът Каис Саид обаче многократно е отхвърлял „чуждия диктат, който ще доведе до още по-голяма бедност“, пише АФП.
През март държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди, че Тунис трябва спешно да постигне споразумение с МВФ, тъй като икономиката му „рискува да изпадне в безпътица“.
Още: Украйна е все по-близо до получаването на 900 млн. долара от кредитната програма на МВФ
Последва загрижеността на ръководителя на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел, че сривът „в икономически или социален план“ в Тунис ще предизвика нов поток от мигранти към Европа – оценка, отхвърлена от Тунис.
Италия твърди, че пристигащите по море мигранти са се увеличили рязко тази година, като повечето от тях са от Тунис и Либия.
„Тунис е държава, която е в изключително тежко положение, и е ясно, че оставянето ѝ на произвола на съдбата може да има много сериозни последици“, заяви италианският министър-председател Джорджа Мелони пред репортери в Рим в неделя по време на конференция със Саид и други средиземноморски лидери.

Още: Фалитите в България и региона се увеличават, прогнозата е да стане по-зле
Освен икономическото положение, Европейският съюз и Вашингтон са обезпокоени от нарастващия авторитаризъм на Саид.
След като уволни правителството през юли 2021 г., той се възползва от широките си правомощия. По-късно разпусна парламента и прокара конституция, която да замени одобрената през 2014 г. след революцията от Арабската пролет в страната.
Почти „погребано“
Борейки се с безработицата и инфлацията, изострени от последиците от нахлуването на Русия в Украйна, много тунизийци се присъединиха към африканците на юг от Сахара и напуснаха Тунис, който се намира само на 130 км от италианския остров Лампедуза.
През юни Европейският съюз заяви, че може да предложи дългосрочен заем от около 900 млн. евро (1 млрд. долара) на страната „след изпълнението на програмата за реформи, подкрепяна от МВФ“.
Но Арам Белхадж, преподавател и изследовател в тунизийския университет в Картаген, заяви, че споразумението с МВФ „е блокирано“, тъй като Саид „отхвърля предложените реформи“, особено по отношение на субсидиите за горивата, тъй като това би довело до по-високи разходи за обществения транспорт и доставките.
По данни на МВФ потребителските цени в Тунис вече ще нараснат с 10,9% през тази година.
„Ако до края на август няма изясняване на позицията на Тунис, споразумението с МВФ ще бъде погребано веднъж завинаги“, заяви Белхадж.
Според икономиста Езедин Саидане, президентът е видял в необходимите реформи „неща, които биха го наказали политически“.
Съгласно споразумението с МВФ Тунис ще трябва да преструктурира и 100 държавни фирми, които притежават монопол върху много части от икономиката и често са силно задлъжнели.
„Тунис е този, който блокира“ споразумението, каза Саидан, и сега „преговорите са в пълен застой“.
„Все по-трудно“
В средата на април регионалният директор на МВФ Джихад Азур посочи, че не е получавал „никакво искане от Тунис за преразглеждане на програмата му“.
Оттогава насам Саид потвърди защитата си на субсидиите и продължи атаките си срещу международната финансова система.
На конференцията в Рим Саид отново призова за „нова световна финансова институция“, която да установи „нов човешки ред, в който надеждата да замени отчаянието“.
Той лансира идеята „да се вземат излишните пари от богатите, за да се дадат на бедните“, но това няма да е лесно.
Бюджетният дефицит от 8% през 2022 г. се дължи изцяло на държавните субсидии, най-вече за енергия, след като руската инвазия в Украйна повиши световните цени.
През първата половина на 2022 г. сметката на държавата за субсидии за горива се е покачила с 370% на годишна база, показват официалните данни.
„Няма нищо кой знае какво, което да замени постепенното повишаване на цените на помпите, предвидено в програмата на МВФ“, заяви източник, близък до преговорите.
Саидане посъветва да не се повишават данъците, тъй като страната вече е подложена на „най-завишения фискален натиск в Африка“.
Дългът е около 80 % от брутния вътрешен продукт.
Белхадж заяви, че без споразумение с МВФ „ситуацията ще става все по-трудна“ с „много голям“ риск от неплатежоспособност през 2024 и 2025 г.
Според Саидан, тунизийската държава „изглежда е направила избора да предпочете изплащането на дълга. Но за сметка на осигуряването на основни стоки“.
През последните няколко месеца спорадичен недостиг на брашно, ориз, захар и гориво доведе до празни рафтове или дълги опашки.
Излизането на Русия от сделката, разрешаваща износа на зърно от Черно море, миналата седмица поднови опасенията за недостиг или покачване на цените, което може да засегне уязвимите държави.
В Тунис, където брашното е сред основните хранителни съставки, субсидирани от държавата, това може само да увеличи натиска върху бюджета.
Правителството се обръща все повече към местните банки за финансиране, което допринесе за понижаването на рейтингите на четири от финансовите институции в страната по-рано тази година от световната агенция Moody’s.