Посещенията на чужденци в България нарастват с 23% на годишна база през месец юни до общо 1.392 млн. броя, сочат данните на Националния статистически институт. Близо 31% от посещенията или над 430 000 броя представляват транзитни преминавания през страната.
Като цяло през юни преобладава делът на посещенията с цел почивка и екскурзия – 50.8%, следвани от посещенията с други цели – 40.3%, и със служебна цел – 8.9%.
Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 49.0% от общия брой чужди граждани и достига приблизително 682 000, като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния – 31.6%, Германия – 16.7%, Гърция – 12.3% и Полша – 12.3%.
Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ (европейски страни извън ЕС) са 546 700 или 39.3% от всички посещения в България. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция – 208 800 или 38.2% от посещенията в тази група.
Най-много посещения в България са реализирали гражданите от: Румъния – приблизително 215 500, Турция – 208 800, Украйна – 166 800, Германия – 114 100, Гърция – 83 800, Полша – 83 700, Сърбия – 56 200, Обединено Кралство – 48 900, Чехия – 35 900, Република Северна Македония – 30 700.
Всеки втори българин и пети германец не може да си позволи едноседмична почивка

В същото време пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2023 г. са приблизително 790 000 броя или с 16.1% повече от юни 2022 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели.
Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Турция – приблизително 214 900, Гърция – 199 000, Румъния – 58 200, Сърбия – 53 700, Германия – 46 500, Италия – 32 100, Испания – 24 800, Австрия – 23 600, Франция – 23 300, Обединено кралство – 13 800.
Българският паспорт се изкачи до 13-то място в света по влиятелност

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 43.4%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 38.9%, и със служебна цел – 17.7%.
25% ръст на нощувките у нас, резервирани чрез онлайн платформи като Airbnb и Booking
 Ето колко пари харчат чуждите туристи в България
Какви са цените на шезлонгите и чадърите по Черноморието?
Спад в броя на нощувките у нас през месец май

Цената на природния газ през август няма да се повиши, каквато бе прогнозата на „Булгаргаз“,  а ще е същата като през този месец или с незначително намаление. Това стана ясно по време на обсъждането на цените в КЕВР.
Първоначалните разчети, правени преди около две седмици, предвиждаха 3-процентно поскъпване.
Още: „Булгаргаз“ предложи по-висока цена на газа през август. Колко?
„Оттогава досега обаче, цените на нидерландската борса, от които зависят и нивата у нас, паднаха“, посочи председателят на регулатора Иван Иванов.

„Първоначалното ни заявление предвиждаше известно увеличение. То отчиташе всъщност факта, че в първите дни на месец юли имаше повишаване на индекса ТTF. Но след това, особено като започна да работи най-голямото находище в Норвегия, се възстанови на едни по-ниски нива и въпреки че в последните 3 дни имаше отново повишение, гледам, че днес сутринта то отново е под 30 евро на мегаватчас“, обясни той.
Друга причина да не се вдига цената е, че пълното газохранилище в „Чирен“ и намаленото потребление на природен газ принуждава „Булгаргаз“ да продава излишните количества през платформата на Газов хъб „Балкан, за да не плаща неустойки по договорите за внос, стана ясно още по време на обсъждането. 
 
 

Цeнитe нa opизa в Aзия cĸoчиxa дo нaй-виcoĸoтo нивo oт нaд 3 гoдини, cлeд ĸaтo нaй-гoлeмият износител в cвeтa Индия нaмaли сериозно изнoca cи. Toвa доведе до притеснение за дocтaвĸитe нa ocнoвния xpaнитeлeн пpoдyĸт зa милиapди xopa пo cвeтa, предава Вlооmbеrg.
Taйлaндcĸият бял opиз cĸoчи дo 572 дoлapa зa тoн – нaй-виcoĸaтa цeнa oт aпpил 2020 г., cочат дaнни нa Taйлaндcĸaтa acoциaция нa изнocитeлитe нa opиз и цeли 7% yвeличeние спрямо 2 ceдмици по-рано.

Opизът e основна чacт oт мeнютo нa милиapди хора в Aзия и Aфpиĸa и увеличението нa цeнитe би yвeличило нaтиcĸa oт вeчe виcoĸaтa инфлaция, както и cмeтĸитe зa внoc.
Индия нaлoжи oгpaничeния cпeциaлнo зa бял opиз, бeз бacмaти, ĸoитo тpябвa дa peгyлиpaт цeните нa вътpeшния пaзap. Taзи нoвинa дoйдe нa фoнa нa oпaceниятa за въздeйcтвиeтo oт мeтeopoлoгичнoтo явлeниe Eл Hиньo, виcoĸитe тeмпepaтypи в Eвpoпa и aтaĸитe нa Pycия cpeщy yĸpaинcĸитe cъopъжeния зa изнoc нa зъpнo.
Освен това ситyaциятa мoжe и дa ce влoши, тъй като втopият пo гoлeминa изнocитeл нa opиз Taйлaнд e изпpaвeн пpeд cyшa
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Производител №1 ограничава основна храна за над 50% от населението в света

Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Очакват остър дефицит на една от най-масовите зърнени култури

Потреблението на въглища в глобален план е достигнало рекордни нива през 2022 г. и ще се задържи на подобно високо ниво и тази година, тъй като силното търсене в Азия надвишава спада на консумацията в Европа и САЩ, сочат най-новите данни, обявени днес от Международната агенция по енергията, цитирано от Reuters и БТА.
През 2022 г. употребата на въглища е нараснала с 3,3% до 8,2 млрд. тона, сочат данните на МАЕ.
„През тази и следващата година лекият спад при ползването на въглища за генериране на електричество ще бъде компенсиран от сериозен растеж при употребата им в промишленото производство“, посочва агенцията.

През първата половина на 2023 г. търсенето на въглища спада с 24% в САЩ и с 16% в Европа, но расте с по 5% в Китай и Индия, двете страни, най-големи потребители на въглища в световен мащаб.
През 2023 г. Китай и Индия ще са отговорни за около 70% от потребените въглища в света, а САЩ и ЕС – едва 10%, според доклада.
„Въглищата са най-големият източник на въглеродни емисии от енергийния сектор и в САЩ и ЕС ръстът на зелената енергетика поставя потреблението на въглища в структурен упадък. Търсенето в Азия обаче остава високо, въпреки че много страни развиват и възобновяемата си енергетика“, заяви директорът за енергийните пазари и сигурността в МАЕ Кейсуке Садамори.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Китай внася рекордни количества петрол и въглища от Русия на фона на продължаващата война
Светът се отдалечава от климатичните цели: Емисиите на парникови газове нарастват
Крачка назад: Предлагат удължаване на субсидиите за ТЕЦ-овете на въглища

Битовите потребители у нас ще купуват ток на свободния пазар от 2027 година в резултат на реформа на енергийния сектор у нас, която вече навлезе в ход за бизнеса, но досега не засягаше доставките за бита.
Потребителите ще могат да избират доставка на електричество на динамична или фиксирана цена в зависимост дали разполагат с интелигентен измервателен уред, а продължителността на договорите ще бъде най-малко една година.
Паралелно с това ще бъде прекратена ролята на Националната енергийна компания (НЕК) като обществен доставчик, като предстои и премахване на квотите на производители на регулирания пазар.
Това предвижда публикуван за обществено обсъждане законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, с който се регламентират стъпките за пълна либерализация на електроенергийния пазар.
Със законопроекта се предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 година.
Така, от 2027 година битовите потребители ще имат избор, предоставен от търговците на ток, дали цената да е фиксирана или динамична.
„Крайните снабдители и търговците на електрическа енергия предлагат на битовите крайни клиенти възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена, и на договори с динамична цена на електрическата енергия – за клиенти с инсталиран интелигентен измервателен уред. Продължителността на договорите е най-малко една година.“, пише в законопроекта.
Друга основно предложение в законопроекта гласи, че 60% от купувания ток трябва да бъде по дългосрочни договори. Което означава, че търговците на електроенергия ще трябва да имат дългосрочни договори за доставка с производителите на ток.
Това е ключова стъпка от реформата на електроенергийния пазар, чието изпълнение ще осигури следващите плащания, които страната ни следва да получи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост, посочват от пресцентъра на енергийното министерство.
Проектът въвежда разпоредбите на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС.
В съответствие с регламента, допускащ спешна намеса на държавите за справяне с високите цени на енергията, законопроектът предвижда, че регулираните цени за бита могат да се определят и под себестойност в период на криза, посочват от Министерство на енергетиката. В тези случаи разходите на крайните снабдители и търговците подлежат на компенсиране, пише в съобщението.
Разработените предложения въвеждат дефиниция и критерии за енергийна бедност за домакинствата за целите на либерализацията на пазара и приоритетно третиране на тези домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност, добавят от енергийното министерство.
Наскоро премиерът Николай Денков посочи, че потребителите, които няма да могат да посрещат сметките си за ток след 2026 година, ще бъдат подпомагани от държавата.
Държавата ще подпомага хората, които не могат да плащат сметките си за ток след преминаването към свободния пазар
Министерство на енергетиката търси мнението на бизнеса относно компенсациите за високата цена на тока
Цените на енергията в Германия са толкова високи, че някои компании обмислят напускане на страната

НАТО осъди „опасното“ поведение на Русия в Черно море и опитите ѝ да блокира износа на украинско зърно, като подчерта, че новата руска „предупредителна зона“ засяга териториалните води на България, член на Алианса, предадоха Франс прес и ДПА.
Новата морска „зона на повишена военна заплаха“, създадена от Русия, обхваща водите в изключителната зона на членката на НАТО България, което „поражда нови рискове от недоразумения и ескалация“, предупреди Алиансът.
Миналата седмица Русия се отказа от зърнената сделка, подкрепена от ООН, което от лятото на 2022 г. позволяваше на Украйна да изнася зърното си през Черно море. След това започна да обстрелва пристанищните райони на град Одеса и се прехвърли на украинското пристанище Рени, посочи АФП.

„Съюзниците и Украйна категорично осъдиха решението на Русия да се оттегли от черноморското зърнено споразумение и умишлените ѝ опити да спре износа на селскостопански продукти от Украйна, от който зависят стотици милиони хора по света“, гласи изявлението на НАТО, публикувано след среща на съвета НАТО-Украйна. Съюзниците също осъждат и „неотдавнашните ракетни атаки на Русия срещу Одеса, Николаев и други (украински) пристанищни градове, включително циничната атака на Москва с дрон срещу съоръженията за съхранение на зърно в Рени“, пристанище в непосредствена близост до румънската граница.
„Русия носи пълна отговорност за опасните си действия и за ескалацията в Черноморския регион. Действията на Русия също представляват съществен риск за стабилността в Черно море, което е от стратегическо значение за НАТО. Съюзниците засилват подкрепата си за Украйна и повишават бдителността си. Оставаме готови да защитим всеки сантиметър от съюзническата територия от всякаква агресия“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
НАТО добави, че засилва мерките си за наблюдение на Черно море, „по-специално с помощта на морски патрулни самолети и безпилотни летателни апарати“.

Вчера се проведе второто заседание на новия Съвет НАТО-Украйна, открит от президента Володимир Зеленски на срещата на върха на Алианса във Вилнюс в началото на юли, с цел укрепване на политическите връзки между съюзниците и Киев по въпроси от взаимен интерес. Във Вилнюс на Украйна беше предложена дългосрочна военна подкрепа, но без перспектива за краткосрочна интеграция в Алианса, припомня АФП.
Украинският президент приветства „ясното и недвусмислено осъждане“ от страна на Съвета НАТО-Украйна оттеглянето на Русия от сделката за зърното. „Създаден само преди 2 седмици във Вилнюс, Съветът вече доказа, че е ефективен механизъм за кризисни консултации“, написа Зеленски на английски език в платформата за съобщения Х, известна преди кат Twitter.
Украйна „ще продължи да изпълнява задълженията си за осигуряване на глобална продоволствена сигурност. Оставаме единни с Алианса, докато се движим по пътя към членството ни в НАТО“, добави Зеленски.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След оттеглянето от сделката: Путин даде заявка за рекордна реколта от зърно
Кои страни ще блокират молбата на Украйна за членство в НАТО?
Ще има ли НАТО нов ръководител и кой ще бъде той?