Анализите показват, че 1/3 от трудовите злополуки се допускат в предприятията от преработващата промишленост като производство на хранителни продукти и производство на метални изделия, от строителство, дейности по охрана и разследване, търговия на едро и дребно и селското стопанство. Това се посочва в съобщение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).
Причините, които водят до трудови злополуки, обикновено са повтарящи се и са в резултат на пренебрегване на правилата за безопасност, включително и поради подценяване на риска на работните места, както и от неосъществен ефективен контрол от страна на работодателя и длъжностните лица. 
За първите шест месеца на 2023 г. инспекторите по труда са разследвали 243 инцидента на работното място с различни по тежест последици за потърпевшите. Сред причините са притискане, премазване, смачкване, падане от височина; затрупване от земна маса, удар от падащ предмет и др., сочат оперативните данни на ГИТ. 
Още: Все по-малко трудови злополуки в строителството
„В преобладаващата си част трудовите инциденти, разследвани от Инспекцията по труда, са свързани с опасното, а понякога и неадекватното поведение на работещия, често свързано с „мълчаливото“ съгласие на преките ръководители, недооценяване на съществуващите рискове и непознаване или пренебрегване на правилата за безопасна работа“, подчертават още от агенцията. Работодателите, от друга страна, подценяват задълженията си за провеждане на задължителните по закон обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа, се казва също в съобщението на ГИТ.
По-конкретните причини, водещи до трудов травматизъм, са неспазени организационни и технически изисквания при експлоатация и ремонт на оборудването, в т.ч. електрически уредби и съоръжения; работа с машини и оборудване с липсващи или неизправни блокировки и/или сигнализации; извършване на работи на необезопасени площадки (земни/изкопни работи, етажни плочи на строежи и др. подобни). До риск от трудови злополуки води и натрупваната умора в работещите под натиска от извършване на определен обем работа за по-кратки срокове за сметка на времето, необходимо за обезопасяването при извършването на тази работа, предупреждават от агенцията.
Полагането на извънреден труд често със съгласието на работещите, които получават нерегламентирано по-високи възнаграждения, също са причина за преумора, напомнят от ГИТ. Оттам предупреждават, че този извънреден труд много трудно може да бъде установен по време на контрола, тъй като и двете страни (работник и работодател) имат интерес да го прикрият.
За установяване на причините за допуснатите злополуки с работещи лица, инспекторите по труда са извършили 433 проверки за първите шест месеца на 2023 г., тъй като за един инцидент може да бъде извършена повече от една проверка. С цел да се гарантира в най-пълна степен животът и здравето на работещите, са спрени 283 необезопасени обекти, площадки, машини и съоръжения. 
Още: Трудовите злополуки в България са намалели с 1300 за десетилетие
ГИТ напомня на работодателите, че законодателят е вменил цялата отговорност по осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд на тях. Работниците също са длъжни да използват лични предпазни средства и да спазват инструктажите за безопасност. Практиката показва, че често такива са осигурени от работодателя, но не се използват от работника. Работещите имат право да откажат да изпълняват работа, която пряко застрашава живота и здравето им. 
Преди дни от ГИТ съобщиха, че в рамките на проекта „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“ е направен регистър на рисковите обекти за контрол, разработени са въпросници за самоконтрол, обучени са над 300 служители за работа с въпросниците и методиката за планиране на дейността.