Брутният външен дълг нараства до близо 44.9 млрд. евро към края на май

Брутният външен дълг (публичен и частен) достига 44.89 млрд. евро към края на месец май тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 8.8% или 3.63 млрд. евро спрямо същия месец на миналата 2022 година.
Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 49.7% от брутния вътрешен продукт на България.

В края на май 2023 г. краткосрочните задължения са 8.337 млрд. евро (18.6% от брутния дълг, 9.2% от БВП) и се увеличават с 511.7 млн. евро (6.5%) спрямо май 2022 г. (7.825 млрд. евро, 19% от дълга, 9.3% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.555 млрд. евро (81.4% от брутния дълг, 40.5% от БВП), като се повишават с 3.125 млрд. евро (9.3%) спрямо края на май 2022 г. (33.430 млрд. евро, 81% от дълга, 39.5% от БВП).
Към края на май 2023 г. 27.312 млрд. евро (60.8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80.2% от брутните външни задължения, при 78.7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2023 г. е 9.504 млрд. евро (10.5% от БВП). Спрямо края на май 2022 г. (7.243 млрд. евро, 8.6% от БВП) той нараства с 2.261 млрд. евро (31.2%). Външните задължения на Централната банка са 2.068 млрд. евро (2.3% от БВП). Те нарастват с 63.9 млн. евро (3.2%) спрямо края на май 2022 г. (2.004 млрд. евро, 2.4% от БВП).
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6.646 млрд. евро (7.4% от БВП). Те се увеличават с 1.379 млрд. евро (26.2%) спрямо края на май 2022 г. (5.266 млрд. евро, 6.2% от БВП), сочат данните на БНБ.
Външните задължения на Други сектори са 11.955 млрд. евро (13.2% от БВП). Те намаляват с 927.2 млн. евро (7.2%) спрямо същия месец на миналата година (12.882 млрд. евро, 15.2% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.718 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на май 2023 г., което е с 860.3 млн. евро (6.2%) повече спрямо края на май 2022 г. (13.858 млрд. евро, 16.4% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.8% към края на май 2023 г., при 33.6% година по-рано.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май

Фалити застрашават редица европейски банки

Базираната в Обединеното кралство Barclays е заделила 896 млн. паунда (1,2 млрд. долара) през първата половина на 2023 г. за покриване на евентуални неизпълнения от кредитополучатели, което е над 2 пъти повече от същия период на 2022 г., обявиха от банката.
Засега има „ограничени признаци на стрес“ в кредитните портфейли на банката, заяви Анна Крос, финансов директор на групата в Barclays.
Провизиите за кредитни загуби в Deutsche Bank скочиха със 72% до 401 млн. евро (446 млн. долара) през второто тримесечие, обяви най-големият германски кредитор, предава БГНЕС.

В съобщението си за приходите банката изрази и предпазливост по отношение на загубите по кредити за цялата година, позовавайки се на „несигурната макроикономическа среда“.
Испанската Santander също заяви, че е увеличила провизиите си за кредитни загуби с 21% през първата половина на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г. Инфлацията на потребителските цени в Европа, макар и намаляваща, остава висока, което натежава върху финансите на домакинствата. Междувременно повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ и АЦБ затруднява икономическата активност, като 20-те държави, използващи еврото, вече са в рецесия.
Йонас Голтерман, зам.-главен икономист по пазарните въпроси в Capital Economics, заяви пред CNN, че е най-притеснен от възможността за загуби по банковите кредити за сектора на търговските недвижими имоти. „Секторът наистина се бори да рефинансира заемите си при по-високи лихвени проценти и това води до големи обезценки за инвеститорите в недвижими имоти, които вероятно в крайна сметка ще засегнат и техните кредитори“, заяви той.

ЕЦБ повиши вчера основния си лихвен процент с 0,25%, с което референтната лихва в еврозоната достигна 3,75% – най-високото ниво от октомври 2000 г. „Краткосрочните икономически перспективи за еврозоната се влошиха, което се дължи главно на по-слабото вътрешно търсене. Високата инфлация и по-строгите условия за финансиране потискат разходите“, заяви президентът на банката Кристин Лагард.
В Обединеното кралство АЦБ повиши разходите по заемите до 5% през юни – най-високото ниво от април 2008 г. Това доведе до повишаване на цената на ипотечните кредити. Средният лихвен процент по двугодишна ипотека с фиксирана лихва в Обединеното кралство е 6,83%, по данни на уебсайта за сравняване на продукти Moneyfacts, което е ръст спрямо 3,94% преди година. Над 2 млн. британски притежатели на ипотечни кредити с фиксирана лихва са изправени пред увеличение на месечните вноски със стотици лири, когато бъдат принудени да рефинансират тази и следващата година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ: Неясни са перспективите за финансова стабилност в еврозоната. Защо?
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
ЕЦБ затяга контрола върху банките

Жилищата у нас се увеличиха с 280 000 броя за година

Броят на жилищата в България е нараснал с 280 783 през миналата година до общо 4.282 млн. броя, става ясно от последните данни на Националния статистически институт за жилищния фонд в страната. Това представлява ръст от 7% на годишна база, като приблизително половината от увеличението се дължи на столицата София.
Преобладаващата част от жилищата у нас са в градовете – 2.92 млн. броя, докато в селата се намират 1.35 млн. жилища. За сравнение, към края на предходната 2021 година, броят на жилищата в градовете и селата е бил съответно 2.67 млн. броя и 1.32 млн. броя.
Най-много жилища са регистрирани в София (столица) – 762 008 или близо 18% от всички жилища в страната. Спрямо предходната 2021 година жилищата в София са нараснали с близо 23% или 141 480 броя, което представлява приблизително половината от общото увеличение за цялата страна. За сравнение, към края на 2021 година жилищата в столицата са възлизали на 620 528 броя.
Цените на новите жилища в София замръзнаха
От всички жилища в област София (столица), която включва единствено Столична община, 717 504 жилища са в града, а 44 504 в селата, влизащи в състава на общината.
Жилищата в област Пловдив нарастват с близо 9% на годишна база през2022 г. до общо 358 559 броя. Това представлява увеличение от 28 658 жилища за периода. От общия брой 257 323 жилища са в градовете, част от област Пловдив, а 101 236 броя са в селата.
Жилищата в област Бургас скачат с 11% за година или малко над 33 000 броя до общо 327 874 жилища, като 250 767 броя са в градовете, а 77 107 в селата.
Област Варна отчита ръст в броя на жилищата от 5% на годишна база или близо 14 00 броя до общо 283 617 жилища, от които 233 349 в градовете и 50 268 в селата.

Концентрация на жилища в България по брой;
Източник: НСИ 
Най-много жилища у нас са тристайни – 35% от общия брой или 1.49 млн. жилища. Следва двустайните жилища (1.29 млн. броя или дял от 30%), четиристайните (770 778 броя или 18%), едностайните (272 719 или 6%), петстайните (239 540 или 5.6%), а жилищата с шест и повече стаи у нас достигат 212 971 броя или малко под 5% от общия брой.
Общият брой на жилищата у нас преди едно десетилетие е възлизал на 3.90 млн. броя, става ясно от данните към края на 2012 година.
Данните за Баланса на жилищния фонд са изчислени въз основа на данните, получени от преброяването към 7.09.2021 г., като са прибавени въведените в експлоатация жилищни сгради и жилища и са извадени съборените до 31.12.2022 година, уточняват от НСИ.
Сделките с имоти намаляват за четвърто поредно тримесечие, спадът е двуцифрен във всички големи градове
Ето кой град на Черноморието се конкурира със София по цени на имотите
България е сред страните с най-голямо увеличение при продажбите на жилища в ЕС
България трета по поскъпване на жилищата в ЕС
Близо 9% от домакинствата у нас притежават второ жилище

Ето коя страна забрани износа на автомобили за Русия

Япония реши от 9 август да разшири забраната за износ на превозни средства за Русия. Решението е прието в съответствие със санкциите, наложени от Групата на седемте най-развити държави в света (Г-7) на управляващите в Москва поради военната им инвазия в Украйна, съобщи агенция „Киодо“.
От април миналата година е забранен износът за Русия на луксозни японски превозни средства, които са на стойност над 6 милиона йени (43 131 долара). Сега властите в Токио спират и експорта за руския пазар на нови и употребявани бензинови и дизелови моторни превозни средства, които са с работен обем на двигателя над 1900 куб. см.
Забранява се и износът на електрически и хибридни превозни средства, както и на гуми с по-големи размери.
Още: Toyota предупреди за изтичане на данни от автомобилите на повече от 2 млн. души
Търсенето на японски автомобили в Русия е голямо, заради което разширяването на забраната за износа им вероятно ще засегне много руснаци, отбелязва агенцията.

Износът от Япония за Русия възлиза на 603.9 милиарда йени (4.32 милиарда долара) през 2022 г. Над 50 на сто от тази сума се пада на стойността на продадените на руския пазар японски коли, повечето от които са втора употреба.
Спасителен сал: Русия откри откъде да внася употребявани коли, за да покрие търсенето

Георг Георгиев за инцидента в РСМ: Това е грозната еманация по темата за разбирателството между нашите народи

Това е грозната еманация за всичко, което сме говорили по темата за разбирателството между нашите държави и народи. Това каза депутатът от ГЕРБ-СДС …

Със задна дата: Родителите получават по-високите обезщетения за втората година от майчинството от август

През август Националният осигурителен институт ще изплати със задна дата – от 1 януари новите, по-високи суми за гледане на дете през втората година от майчинството. С приемането на бюджета за 2023 г. депутатите одобриха, че обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и на дете до 8-годишна възраст от бащата или осиновителя – се увеличава от 710 на 780 лева.
НОИ вече подготвя списъци на родители, които освен месечно плащане на обезщетения, ще получат и остатъка за първите 7 месеца на годината. Допълнително това са по 70 лева на дете, предава БГНЕС.

През първото тримесечие на годината обезщетение за отглеждане на дете през втората година майчинство са получили 46 600 души.
До момента майките/бащите получават обезщетение от 710 лева, а от август и със задна дата от януари – вече 780 лева, за отглеждане на дете през втората година на майчинството.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето какво реши Тристранният съвет за преизчисляването на пенсиите
Увеличават платения отпуск на бащите
НОИ спира да приема удостоверения за майчинство