Рекордни горещини засягат отново Европа, а все повече екстремни метеорологични явления разтърсват света. Изправена пред новия и все по-драматичен проблем с климата, световната икономика е в стресово състояние.
Няма съмнение, че климатичните промени ще доведат до сериозни катаклизми. Икономическите последствия от това, което според експертите, може да се превърне в нова ера на рекордни горещини, ще бъдат мащабни.
Промишленостите, от строителството, до производството, селското стопанство, транспорта и застраховането – всички се подготвят за промяна в начина, по който правят бизнес, тъй като заради климатичните промени дните с висока температура стават по-скоро в рутина, отколкото в рядкост.
Експерти и анализатори вдигнаха тревога пред какво ще се изправят идните поколения: екстремно високите температури ще направят истинска революция в световната икономика.
Как рекордната горещина трансформира икономиката?

Учените са пределно ясни за факта, че екстремните метеорологични събития, включително горещите вълни, ще стават все по-чести и интензивни.
Средните температури през юли в глобален план вече надхвърлиха с поне 1,1% прединдустриалните нива и части от САЩ, Европа и Азия бяха направо задушени от топлинни куполи (атмосферно явление от маса от сух и горещ въздух, който се запазва за дълго време над дадена област, остава неподвижен и създава купол, който поддържа топлина на повърхността на тази територия – бел.ред). Рекордни максимални температури бяха отчетени в различни краища на света – от Китай до Италия. Заради тази жега възникват много проблеми – от горски пожари и суши до смъртни случаи, свързани с дехидратация и топлинен удар.
Бизнесмени и политици пресмятат цената на затворените компании и по-слабата производителност. Проучване, публикувано миналата година от учени от колежа „Дартмут“, е установило, че горещите вълни са стрували на световната икономика близо 16 трлн. долара за 21 години от 90-те години.
Екстремните горещини „убиват растежа ни“, заяви Кати Бауман МакЛеод, директор на Центъра за устойчивост на фондация „Адриен Аршт-Рокфелер“ към Атлантическия съвет и „дърпат надолу икономиките ни метрото не се движи, ресторантите са принудени да затворят, тъй като за персонала в кухнята е твърде горещо“.
От друга страна служителите имат „свещеното“ право да бъдат защитени на работното си място, за да не колабират по време на работа заради твърде високите температури, макар и с цената на загубени приходи. През идните десетилетия икономиките ще трябва да се приспособят към все по-екстремните температури и да смекчат рисковете и неудобствата, които ще донесат със себе си, пише италианското издание „Трейдингвю“.
Твърде горещо за работа

Една от основните причини, заради които екстремната горещина представлява икономическа заплаха е, че затруднява работата. Високите температури вървят ръка за ръка с ниска производителност.
Едно проучване на Международната организация на труда (МОТ) прогнозира, че до 2030 г. над 2% от общия брой работни часове годишно в света ще бъдат загубени или заради горещините или заради това, че служителите работят, но с по-бавен темп.
„Близо 200 млн. души в градовете са изложени на риск от прекомерна жега, като броят им може да нарасне 8 пъти до 2050 г.“, според Сахин Бойт, директор за климатичната устойчивост в С40 (глобална мрежа кметове на водещи световни градове, целящи да се борят с климатичните кризи – бел.ред).
Според МОТ работещите на открито, най-вече в секторите на селското стопанство и строителството, са изложени на най-висок риск от смърт, наранявания и намаляване на производителността заради излагането на жегата.

Между 1992 г. и 2016 г. 285 работници в строителството в САЩ са починали заради причини, свързани с жегата, или 1/3 от общия брой професионалисти, намерили смъртта си заради прекомерно излагане на високи температури, според МОТ.
Тези, които работят на закрито, също са изложени на риск, предвид това, че горещите вълни стават все по-често явление. Сред тях са 66 млн. души в текстилния сектор, често работещи във фабрики и работилници без климатик.
След като канадската провинция Британска Колумбия преживя гореща вълна през 2021 г., свързаните с жегата инциденти на работното място, изискващи обезщетение, са нараснали със 180% спрямо средно от предишните 3 години.
„Влиянието на екстремната горещина върху служителите се превръща във въпрос на човешки права“, според Шуро Дасгупта, икономист в областта на екологията, работещ в Италия. Той настоява за по-сериозни мерки за защита на работното място. „Правото на здравословна и безопасна работна среда се нарушава и правителствата трябва да се намесят“, според експерта.
Производствени сектори, най-застрашени при горещина

Освен за въздействието на екстремната горещина върху служителите им, промишленостите са принудени да мислят и за „по-екзистенциални въпроси“ – като къде да разположат производството си и как да работят.
Строителната промишленост е сред секторите, които може да се нуждаят от радикално преструктуриране, заяви Дейзи Рис-Евънс от Института за покупки и снабдяване Chartered.
Екстремните метеорологични условия влияят не само на работата на строителните площадки, но увреждат и използваните материали. Стоманата може да се изкриви при горещи условия, а работата с бетона е затруднена, тъй като се втвърдява по-бързо, а това го прави по-податлив на напукване и засяга здравината и издръжливостта му.
„Всичко това води до допълнителни разходи за отрасъла. Компаниите, които трябва да пренаредят материалите, често се оказват в битка с други фирми, купуващи стоки и това води до скок на цените, твърди Рис-Евънс…

Междувременно водните ресурси също са подложени на натиск при период на много високи температури, огромен проблем за промишления сектор, нуждаещ се от вода за охлаждане и транспорт.
След това идва рискът за инфраструктурата, като топлинният стрес съкращава живота ѝ, според Дейвид Карлин от Финансовата инициатива към Програмата за опазване на околната среда на ООН. Това се отнася за всичко – от жп релси до пътища и летища.
В сектора на селското стопанство екстремната горещина може да доведе до спад на реколтата, съпроводен с ръст на цените и хранителна несигурност. САЩ например губят приходи за около 720 млн. долара от най-важната си култура – царевицата заради прекомерните жеги, според доклад на „Аршт-Рокфелер“. Тези загуби ще достигнат 1,7 млрд. долара до 2030 г.
Загубите за застрахователните компании от свързаните с жегите природни катастрофи или щети върху имоти от горски пожари са били 46,4 млрд. долара през 5-те години до 2022 г. спрямо 29,4 млрд. долара през предходните 5 г., според данните на швейцарската презастрахователна компания Swiss Re.
Икономическата битка на бъдещето е приспособяването към високите температури
След няколко поколения хората ще трябва да намерят нови начини да се приспособят към променящата се околна среда на фона на покачващите се температури. И тъй като очевидно климатът се променя драматично, световната икономика трябва да намери ефективни и далновидни решения, за да остане продуктивна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света?
Рекорд: Миналият юни е бил най-горещият месец в световен мащаб
Светът е на прага на най-горещия период в историята си
2 млрд. души по света са застрашени от смъртоносни жеги в следващите десетилетия

Българската народна банка (БНБ) определи основен лихвен процент от 3,29 на сто през август.  През юли тя беше 3,12 на сто.
Нивото на основната лихва расте от септември миналата година досега, което ясно показва лихвената тенденция в страната.
Основната лихва на БНБ има значение най-вече за изчисляването на лихвата върху просрочените задължения.
Още: Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх
През миналата седмица управителят на БНБ Димитър Радев прогнозира, че лихвите по кредитите и депозитите ще започнат да се увеличават все по-осезаемо и у нас. Според него по-високите лихви ще се усетят още в края на тази година.
Избраха Петър Чобанов и Андрей Гюров за подуправители на БНБ

Българската народна банка (БНБ) определи основен лихвен процент от 3,12 на сто през август – без промяна спрямо нивото през юли.
Нивото на основната лихва растеше от септември миналата година досега, което ясно показва лихвената тенденция в страната.
Основната лихва на БНБ има значение най-вече за изчисляването на лихвата върху просрочените задължения.
Още: Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх
През миналата седмица управителят на БНБ Димитър Радев прогнозира, че лихвите по кредитите и депозитите ще започнат да се увеличават все по-осезаемо и у нас. Според него по-високите лихви ще се усетят още в края на тази година.
Избраха Петър Чобанов и Андрей Гюров за подуправители на БНБ

Подземните газохранилища в ЕС са пълни средно на 85,37% към 29 юли, показват данните на специализираната платформа Aggregated Gas Storage Inventory. Българското газохранилище в Чирен е запълнено на 87,67%. Според данни на European Gas Analytics в Европа 48,90 от природния газ е втечнен природен газ. Данните на AGSI сочат, че по същото време миналата година газовите хранилища в ЕС са били пълни 68,61%, докато българското на 46,62%.
В ЕС най-запълнени към момента са хранилищата в Испания, Швеция и Хърватия – съответно на 98,70%; 95,29%; 95,05%. Най-малко газ има в тези в Латвия, Франция и Унгария – съответно на 70,42%;75,17%; 78,78%.

Според изискванията на нормативната уредба в България топлофикационните дружества в страната трябва да осигуряват подаването на топлинна енергия към клиентите си в периода от 1 октомври до 30 април. Това обаче не означава, че парното се пуска и спира автоматично на тези дати.
Последният отоплителен сезон 2022/23 г. започна около 9-10 ноември 2022 г. за повечето топлофикационни дружества в България. На 1 май 2023 г. „Топлофикация София“ информира, че преустановява подаване на отопление към своите клиенти, докато „Веолия Енерджи Варна“ обяви край на отоплителен сезон 2022/2023 г. от 28 април 2023 г. От 24 април 2023 г. „ЕВН Топлофикация“ започна спиране на топлоподаването в Пловдив.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Започва разширението на газохранилището „Чирен“
Американски петролен и газов гигант иска да доставя повече газ в Европа
В Европа само две страни са с по-малко газови запаси от нас

България е сред страните в ЕС с най-ниската изкупна цена на суровото мляко през месец юни 2023 г., сочат данни на ЕК, цитирани от Българския фермерски съюз, предава БТА.
В страната ни средната изкупна цена на млякото е била 41,15 евроцента за литър (около 80 ст.), или седмата най-ниска стойност, като по-ниски са цените още в Естония, Швеция, Ирландия и Румъния. През юни в ЕС най-ниски са били цените на суровото мляко в Латвия с 33,97 евроцента за литър и Литва с 34,57 евроцента за литър. Средната изкупна цена за суровото мляко в ЕС се е спаднала с 2,5% през юни спрямо май до 44,86 евроцента за литър, според данните на ЕК. От началото на годината поевтиняването на млякото в ЕС е с над 20% (от 58,97 евроцента за литър през януари), докато през 2022 г. цените се вдигаха всеки месец.
„В много части на България изкупната цена на суровото мляко е изключително ниска – 50-60 ст. за литър и животновъдите са на загуба“, отбелязва Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз, член на европейската „Копа – Коджека“.

„Млекопреработвателите продължават да изкупуват продукцията на много ниски цени, докато в магазините прясното мляко продължава да е значително по-скъпо – над 3-4 лв. за литър“, обясни той.
По думите му това са жестоки аномалии, защото спрямо 2022 г. поевтиняха горивата и електричеството, но преработвателите и хранителните вериги не свалиха цените на прясното, киселото мляко и млечните продукти. Според него цялата сметка се поема от животновъдите и потребителите. По думите му държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните и Комисията за защита на конкуренцията трябва да направят проверки на пазара.
„Ако ситуацията с изкупната цена на млякото не се подобри, малките стопанства са изправени пред фалити“, заяви Стоянов. Млекопроизводителите са категорични, че всеки ден работят на загуба и не могат да издържат още дълго. Не могат да си позволят и да създадат малки ферми и сами да преработват млякото си, тъй като това е друга дейност с различни изисквания.
Част от прекупвачите и преработвателите отказват да изкупуват суровината дори на тези ниски цени, тъй като складовете им са пълни. Стопаните недоумяват каква е причината и коментират, че или има засилен внос, или е свито потреблението.

Данните на ЕК сочат още, че през юни цените на маслото, на обезмасленото и пълномасленото сухо мляко и на сиренето „Чедър“ в ЕС също са надолу спрямо предишния месец.
Най-силен е спадът при обезмасленото сухо мляко – със 7% до 2,27 евро за кг. Пълномасленото сухо мляко е поевтиняло с 3,1% до 3,44 евро за кг, а маслото – с 2,6% до 4,53 евро за кг. При чедъра понижението на цената е с 0,2% до 3,58 евро за кг.
От ЕК отчитат ръст на производството на сурово мляко в ЕС с 0,8% през първите 5 месеца на годината спрямо същия период на 2022 г. Производството на масло е нараснало с 1,7%, а на обезмаслено сухо мляко – с 0,9%. Най-силен ръст е регистриран при кондензираното мляко – с 5,6%. Същевременно при пълномасленото сухо мляко е отчетен спад от 2,3% на годишна база.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
С над 25% е намаляло производството на мляко у нас за последните 10 години
Саудитска Арабия иска да построи най-голямата млечна ферма в България
Българското кисело мляко вече е защитен продукт в ЕС

Депутатите приеха редица промени в Наказателния кодекс, с които се завишават наказанията за причинителите на катастрофи по пътищата. Ето и част от тях:
Минимум 5 години затвор за шофьор, причинил смърт на пътя след употреба на наркотици или алкохол, няма свидетелство за управление, избяга от местопроизшествието или извърши произшествието на пешеходна пътека.
Завишава се долната граница на наказанията – от 5 до 15 години и от 10 до 20 години, като при тези случаи съдът ще може и да отнема превозното средство, ако е собственост на извършителя. Автомобилът ще се отнема и при шофиране след употреба на алкохол и наркотици и когато това е извършено повторно.

Депутатите увеличиха и наказанията за причиняване на смърт в катастрофа при непредпазливост – от 3 до 8 години лишаване от свобода, а при особено тежки случаи – от 10 до 20 години
При отказ на водач да даде проба за алкохол и наркотици наказанието е до 6 години затвор и глоба до 2000 лева, ако преди това е бил хващан за същото провинение.
Депутатите премахнаха задължителния досега‚ „син талон“ за отнетите точки, информацията вече ще бъде в специален регистър.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нови приети промени за шофьорските книжки
Нови промени в изпитите за кандидат-шофьори

Въвеждат нови правила в ЕС за зарядните станции за чисти горива

Военният преврат в Нигер поражда опасения в Европа и особено във Франция, относно потенциалното му въздействие върху вноса на уран за захранване на ядрени централи.
Нигер покрива 15% от нуждите на Франция от уран и представлява една пета от общия внос на уран в ЕС. „Орано“, френският държавен производител на ядрено гориво, продължава дейността си в Нигер и наблюдава ситуацията, каза говорител на компанията в изявление, изпратено по имейл до „Политико“, подчертава че „нашият приоритет е да поддържаме безопасността на нашите служители в страната“.
Енергийните експерти побързаха да подчертаят, че напрежението няма да има незабавно въздействие върху нуждите на Франция от уран, тъй като добивът продължава и ако спре, съществуващите запаси могат да покрият приблизително две години, пише изданието.
Още: Започна процедурата за лицензиране на американско ядрено гориво за V-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“
Но превратът в Нигер може да бъде предизвикателство за нуждите на Европа от уран в дългосрочен план. Това идва в момент когато континентът се опитва постепенно да премахне зависимостта си от Русия, друг водещ доставчик на уран, използван в европейските ядрени централи.
Напрежението в Нигер може допълнително да обезкуражи ЕС да приеме санкции срещу Русия в ядрения сектор, според Фук-Вин Нгуен, енергиен експерт в института Жак Делор в Париж.
През 2021 г. Нигер беше най-големият доставчик на уран за ЕС, следван от Казахстан и Русия, според Агенцията за доставки на Европейската общност за атомна енергия.

Още: Корупция от най-високо ниво видяха политици в споразумението за алтернативно гориво за АЕЦ Козлодуй
„Това може да има последствия на ниво ЕС. Уранът – и ядрената енергия като цяло – все още не са обект на санкции. Ако ситуацията в Нигер се влоши, това със сигурност ще усложни приемането на санкции за руския уран в краткосрочен план“, казват от Агенцията.
Междувременно лидерите на преврата обвиниха Франция в понеделник, че планира стачки, за да се опита да освободи президента Мохамед Базум, който в момента е задържан. Френският президент Еманюел Макрон заяви в неделя, че Франция „няма да толерира никакви атаки срещу Франция и нейните интереси“.
Orano обяви по-рано тази година, че работи с правителството на Нигер за проучване на нов добив на уран в северния регион на страната Арлит.
Говорител на френското министерство на енергетиката отказа коментар по темата.