Работата от разстояние може да изтрие 800 млрд. долара от стойността на офис сградите в големите градове в света – потенциалните загуби, пред които са изправени собствениците на имоти заради промените в тенденциите при заетостта след пандемията, предава Bloomberg.
Стремежът от времето на COVID-19 към хибридна работа намалява нуждата от офис площи, а свободните площи растат, отбелязва институтът McKinsey в доклад, очертаващ последиците върху цените до 2030 г. в 9 града в света.
Прогнозата за загубена стойност за 800 млрд. долара е спад с 26% спрямо нивата през 2019 г., но загубата може да се увеличи до 42%, според консултантската компания.
„Последиците за цените може да са по-големи, ако се прибавят и растящите лихви“, отбелязва McKinsey. Загубите „може да нараснат, ако изпитващи затруднения финансови институции решат по-бързо да намалят цената на имотите, които финансират или притежават“, допълва компанията.

Моделът на McKinsey показва как собственици на имоти и кредитори се борят с промените след пандемията в работните местата. Промяната засяга и стойността на търговските и жилищните площи, тъй като новите навици влияят и на избора им къде да пазаруват и да живеят.
При умерен сценарий търсенето на офис площи ще бъде с 13% по-малко до края на десетилетието, счита McKinsey. Посещаемостта остава с 30% по-ниска от нивата преди пандемията, а само 37% от хората са в офиса всеки ден.
По-ниската посещаемост тласка надолу офертните наеми в реални изражения. Американските градове обикновен отчитат по-големи спадове, като Сан Франциско и Ню Йорк регистрират спад от съответно 28% и 18%, а европейски центрове като Париж, Лондон и Мюнхен са по-устойчиви.

Очаква се тенденцията да се запази, тъй като повече работодатели намаляват площите, за да ограничат разходите с изтичането на дългосрочни договори за наем. „Някои наематели избират да не чакат датите си за подновяване и вместо това купуват излизането си от дългосрочни контракти“, отбелязва McKinsey.
„Строителните компании могат да се приспособят към намаляващото търсене на офиси и търговски площи чрез изграждането на хибридни сгради, чийто дизайн и инфраструктура може да се променят, за да обслужват различни употреби“, допълва консултантската компания.
Този дизайн „ще защити собственици от промени в предпочитанията, които сега са невъзможни за прогнозиране“, гласи докладът. Освен това „тъй като сега наемателите ще влизат и излизат по-често от сградите, може да повишат стойността си, ако станат по-адаптивни“, пишат още авторите му.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Връщане обратно в офиса: В София нещата не са като в Европа
Празните офиси в Германия са 3 пъти повече след пандемията
Лоши новини за един от най-горещите имотни пазари в Европа 

На фона на дебатите за приемане на еврото, парите в обращение у нас нараснаха с близо 10 млрд. лева за последните четири години, което представлява внушителен ръст от 57%. Темпът на растеж в стойността на банкнотите и монетите, циркулиращи в българската икономика, е приблизително два пъти по-висок от инфлацията за разглеждания период, но съответства на повишението на заплатите и остава далеч под драстичното увеличение на пенсиите.
Това сочат изчисления на Expert.bg на база данните на Българската народна банка, Националния статистически институт и Националния осигурителен институт.
Парите в обращение у нас възлизат на 27.197 млрд. лева към края на първото полугодие на настоящата 2023 година, сочат данните на БНБ. Общата стойност на банкнотите и монетите в родната икономика, е нараснала с 9.83 млрд. лева или 57% спрямо средата на предпандемичната 2019 година. За сравнение, към края на юни 2019 година парите в обращение са възлизали на 17.3 млрд. лева.
В същото време инфлацията у нас спрямо средата на 2019 година възлиза на 33%, според инфлационния калкулатор на НСИ. Така, темпът на растеж на парите в обращение изпреварва приблизително два пъти ръста на цените за разглеждания период.
2019 година бива използвана често в последните години за референтна точка за сравнения, тъй като следващите 3 години бяха белязани от поредица кризисни събития – от COVID пандемията до войната в Украйна. Всичко това предизвика забавяне в ръста на световната икономика и поголовна инфлация, която в крайна сметка принуди централните банки да предприемат агресивно затягане на паричната политика.
На фона на това у нас бяха налети сериозни средства в икономиката под формата на увеличение на пенсии и заплати, добавки към парите на пенсионерите, COVID и енергийни помощи за бизнеса и прочее.
За сравнение, средната брутна работна заплата в страната е нараснала с 56% през последните 4 години – от средно 1 252 лева през март 2019 година до средно 1 953 лева през март тази година, според данните на НСИ.
Средният размер на пенсията на един пенсионер е нараснала с цели 102% за същия период – от средно 364.06 лева през първото тримесечие на 2019 година до средно 735.48 лева през първото тримесечие на тази година, според данните на НОИ. Това провокира сериозен ръст в разходите за пенсии, като само за първите 6 месеца на тази година те надхвърлят 9 млрд. лева, от които близо 5 млрд. лева идват директно от републиканския бюджет, а не от осигурителни вноски поради традиционният недостиг по бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Периодът се характеризира и със скоростно поскъпване на цените на имотите, вървящи ръка за ръка със сериозни ръстове в потребителското кредитиране и депозитите на домакинствата.
Според някои експерти, държавните политики през последните години са били проинфлационни и са допринесли за ускоряването на инфлацията, която достигна пикови точки, невиждани от 1998 година насам, преди да започне да се забавя. Според други мнения инфлацията е привнесена отвън, тъй като всички икономики бяха ударени от резкия скок в цените на енергоносителите.
България се намира на прага на вземането на решение за посочване на точна дата за присъединяване към еврозоната – нещо, което трябваше да се случи от началото на следващата година, но бе отложено.
Компонентите, които могат да възпрат страната ни от приемането на еврото са изискванията за ценова стабилност, тоест нивото на инфлацията, и размерът на бюджетния дефицит. Предложеният проект за бюджет, който вече мина на първо четене в парламента, отговаря на изискванията за дефицит под 3% от брутният вътрешен продукт, така, че инфлацията остава засега като единствената въпросителна.
Ако хипотетично България оперира с еврото към този момент, то парите в обращение у нас биха възлизали на близо 14 млрд. евро.
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Истински бум на фалшиви петдесетолевки в родната икономика
Парламентът реши дали да има референдум за приемане на еврото
Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?