Използва ли българският бизнес изкуствен интелект?

Използва ли българският бизнес изкуствен интелект? Оказва се, че над 50% от фирмите или вече използват изкуствен интелект в бизнес операциите си, или планират да инвестират в тази технология през идните три години. Това става ясно от онлайн допитване до компании, членове на Българската стопанска камара (БСК) , проведено от център „Външноикономическо сътрудничество”, част от организацията, публикувано на официалния сайт на БСК.
В проучването участват над 150 експортно-ориентирани малки и средни предприятия от различни сектори на икономиката, вкл. храни, електроника, информационни технологии, търговия и услуги.
26.1% от анкетираните декларират, че използват изкуствен интелект в бизнес процесите си, а 27.5% планират да инвестират в AI (изкуствен интелект) в близките три години.
За 18.3% от предприятията въвеждането на изкуствен интелект в бизнес процесите е прекалено скъпо, а други 18.3% твърдят, че бизнесът им няма нужда от AI. Всяка десета фирма се колебае дали да инвестира в AI решения.

Източник: Център „Външноикономическо сътрудничество” към БСК
Във връзка с изпълнение на дейности в подкрепа на компании от сектора на биохраните, Център „Външноикономическо сътрудничество“ изнесе отделно данните за участвалите в проучването компании от този сектор.
Всяка пета (20%) от тях използва AI, а други 20% планират да инвестират в технологията в следващите три години. 40% от представителите на сектор „Биохрани“ смятат, че бизнесът им няма нужда от AI, за 10% е прекалено скъпо, а други 10% все още се колебаят дали да инвестират.
„Тренд“: За близо половината българи изкуственият интелект ще доведе до загуба на работни места
Български компании получават между 50 000 и 500 000 лева за развитие на изкуствения интелект
ЕП даде подкрепа на първите в света правила за изкуствен интелект

Най-голямата сделка в историята на бизнеса с видеоигри получи зелена светлина от съда в САЩ

Microsoft преодоля сериозно препятствие пред плана си да придобие разработчика на видеоигри Activision Blizzard, след като съдя в САЩ даде зелена светлина за финализирането на сделката за рекордните 69 млрд. долара, а британският регулатор даде сигнал, че може да преосмисли противопоставянето си на трансакцията.
Акциите на Activision поскъпнаха с 10% по време на търговията във вторник. САЩ и Великобритания се противопоставиха на сделката, която след финализирането ще бъде най-голямата в историята както на Microsoft, така и на цялата индустрия за видеоигри, пише Reuters.
Щатският окръжен съдя в Сан Франциско Жаклин Скот Корли отхвърли позицията на администрацията на президента Байдън, че сделката може да навреди на потребителите чрез предоставяне на ексклузивен достъп на производителя на конзолата Xbox до редица заглавия, включително хитовата игра Call of Duty.
Малко след решението на съда в САЩ, британският Орган за конкуренция и пазари (CMA) посочи, че е готов да разгледа предложенията на Microsoft за разрешаване на антитръстови опасения във Великобритания, което предполага, че двете страни може и да постигнат решение по казуса.
„Различните свидетелски показания, излезли на повърхността по време на процеса в САЩ, отслабват аргументите на антитръстовия надзорен орган на Обединеното кралство.”, коментира Йост Ван Дрюнен, лектор в Stern School of Business към Нюйоркския университет.
Федералната търговска комисия на САЩ (FTC) смята, че Microsoft ще може да използва игрите на Activision ексклузивно само за собствените си устройства, поставяйки производители на конзоли като Nintendo и пазарният лидер Sony Group в неравностойно положение.
Съдия Жаклин Скот Корли не е съгласна с тази позиция.
“Федералната търговска комисия не е показала, че има вероятност да успее в твърдението си, че обединената фирма вероятно ще изтегли Call of Duty от Sony PlayStation или че нейната собственост върху съдържанието на Activision ще намали значително конкуренцията в абонамента за видеоигри и пазарите на игри в облак.”, пише тя.
Съдът дава срок на FTC до края на седмицата да обжалва решението.
Говорител на FTC посочва, че антимонополният регулатор е „разочарован от този резултат предвид ясната заплаха, която това сливане представлява за откритата конкуренция в облачните игри, абонаментните услуги и конзолите. През следващите дни ще обявим следващата си стъпка, за да продължим борбата си за запазване на конкуренцията и защита на потребителите.“
Според неназован източник, регулаторът обмисля да обжалва решението на съда.
Продажбите в индустрията за видеоигри се очаква да скочат с 36% през следващите четири години до 321 млрд. долара, според прогноза на PwC.
Microsoft купува разработчика на игри Activision Blizzard
Заради популярни видеоигри и лични данни на деца Microsoft е глобена с милиони в САЩ
Microsoft е пред антитръстово разследване в ЕС

Срещу новите правила на ЕС: Amazon, смята, че не попада в изискването за „много голяма онлайн платформа“

Amazon.com се изправя срещу решението на ЕС да я включи в списъка на големите технологични фирми, изправени пред допълнителен контрол съгласно строгите нови правила за модериране на съдържание, пише Bloomberg.
Гигантът в онлайн търговията на дребно подаде жалба в базирания в Люксембург Съд на ЕС в опит да отмени решението на ЕК да го определи за „много голяма онлайн платформа“ съгласно Закона за цифровите услуги, заедно с конкурентни магазини като Google Shopping и Alibaba.
„Съгласни сме с целта на ЕК и се ангажираме да защитаваме клиентите от незаконни продукти и съдържание, но Amazon не отговаря на това описание“ и „следователно не трябва да бъде определяна като такава“, гласи изявление на компанията, изпратено по имейл. Възражението на гиганта е, че определението е „базирано на дискриминационен критерий и непропорционално нарушава принципа на еднакво отношение“.

ЕС прие знаковия закон миналата година, подтикнат от това, което смяташе в провала на големите фирми да се борят с незаконните материали в техните платформи. Правилата изискват онлайн магазини като Amazon да проследяват търговците в платформите си, да добавят методи, чрез които клиентите да сигнализират за незаконни стоки и да тестват на случаен принцип за незаконни продукти.
Компаниите с над 45 млн. активни потребители месечно се считат за „много големи онлайн платформи“ и трябва да се съобразяват с по-строгите критерии, определени от ЕС, включително подаване на оценки на риска.
17-те компании във въпросната категория и двете, определени за „много големи онлайн търсачки“, трябва да изпълнят правилата до 25 август или ще бъдат строго санкционирани, до 6% от годишните им приходи.

ЕК заяви, че ще защити позицията си в съда и добави, че Amazon все още трябва да се съобрази с правилата до края на август, независимо, че обжалва.
„Обхватът на Закона за цифровите услуги е много ясен и дефиниран да обхваща всички платформи, които излагат потребителите си на съдържание, включително продажба на продукти и услуги, което може да бъде незаконно. За магазините и за социалните мрежи, твърде широкият потребителски обхват увеличава рисковете и отговорностите на платформите да се справят с тях“, посочва ЕК.
Amazon твърди, че не трябва да се счита за „много голяма онлайн платформа“, защото по-голямата част от приходите ѝ идват от търговия на дребно, а не от реклама. Освен това компанията твърди, че не е доминиращ търговец на дребно в страните в ЕС, в които работи, и въпреки това други компании – като Allegro в Полша и нидерландската Bol.com – не попадат в обхвата на закона.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са технологичните гиганти, обявили се за „пазачи“ в цифровия сектор в ЕС?
ЕК постави специални изисквания за социалните мрежи на Стария континент

Каква ще е цената на природния газ през август?

„Булгаргаз” внесе в Комисията за енергийно и водно регулиране заявление за утвърждаване на цена на природния газ за месец август 2023 г. в размер на 62,38 лева за MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), съобщават от дружеството. На 1 юли КЕВР утвърди цена на газа от 60,58 лева за MWh, което означава, че дружеството иска почти 3% поскъпване през следващия месец.
През юли газът от Азербайджан покрива малко над 72% от потреблението, съобщи енергийният регулатор на 1 юли. По тази причина и цената на българския пазар беше по-ниска от средното на европейските пазари. В последните дни търговията на нидерландската борса TTF се стабилизира и цената в сегмента „ден напред“ се движи около нивото от 30 евро за MWh. Контрактите за следващия месец обаче са на малко по-висока цена.

По време на общественото обсъждане в края на юли председателят на КЕВР Иван Иванов припомни, че цената на газа от Азербайджан е обвързана с петролните пазари, а не с TTF, където за кратко имаше нестабилност. Освен от този доставчик, „Булгаргаз“ купи и втечнен газ от местен доставчик.
На 1 август КЕВР ще разгледа окончателното предложение за цената на природния газ и в него ще бъдат отчетени котировките на ценообразуващите компоненти към 31.07.2023 г., уточняват от държавния доставчик.
Прогнозната цена на природния газ за септември е 60,66 лева за MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), изчислена съобразно котировките на TTF към 11.07.2023 г.
Финалното предложение за цената на природния газ за месец септември 2023 г. ще бъде депозирано в КЕВР на 01.09.2023 г., допълват от „Булгаргаз“.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Каква ще е цената на природния газ за юли?
Газът продължава да върви надолу. Колко ще плащаме през юни?
Газът пак поевтинява рекордно в Европа, в България върви по-скъпо

Еврото поскъпна до 2-месечен връх

Еврото поскъпна до най-високото си ниво от началото на месец май по време на сутрешната търговия днес, достигайки до 1.1037 щатски долара за брой, съобщават германски сайтове за финансова информация, цитирани от БТА. 
Европейската централна банка определи вчера референтен курс от 1.0989 долара.
В средата на седмицата вниманието на финансовите пазари се насочва към данните за инфлацията в САЩ, които се очаква да бъдат оповестени по-късно днес. Експерти очакват постепенно, но отчетливо забавяне на инфлационния темп, най-вече при цените на енергията и хранителните стоки, които Федералният резерв на САЩ следи внимателно.
Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света
Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?