Съдията:
– Защо откраднахте автомобила?
– Мислех, че няма собственик.
– А защо така мислехте?
– Защото беше пред гробищата.

Според първоначалните данни на Световната метеорологична организация началото на юли е било най-горещата седмица на планетата, след като в поредица от горещи дни бяха отбелязани световни температурни рекорди, предада АФП.
„По предварителни данни светът току-що преживя най-горещата седмица в историята“, гласи изявление на СМО, след като климатичните промени и ранните етапи на климатичния модел Ел Ниньо доведоха до най-горещия юни в историята.
Това е последният от поредицата рекорди по средата на годината, през която вече имаше суша в Испания и силни горещини в Китай, както и в САЩ.

Температурите чупят рекорди както на сушата, така и в океаните, което може да има „потенциално опустошително въздействие върху екосистемите и околната среда“, отбелязаха от СМО.
„Намираме се в неизследвана територия и можем да очакваме да паднат още рекорди с по-нататъшното развитие на Ел Ниньо, като тези въздействия ще продължат до 2024 г. Това е тревожна новина за планетата“, заяви Кристофър Хюит, директор на Климатичните служби.
СМО заяви, че е разгледала различни набори от данни от партньори от цял свят.
Европейската служба за мониторинг на климата „Коперник“ обяви, че нейните данни също показват, че миналата седмица вероятно е най-горещата от началото на воденето на статистика през 1940 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рекорд: Миналият юни е бил най-горещият месец в световен мащаб
Светът е на прага на най-горещия период в историята си
Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света?
2 млрд. души по света са застрашени от смъртоносни жеги в следващите десетилетия

Западът наложи мащабни санкции на Русия, откакто започна войната срещу Украйна миналия февруари. Дали обаче най-големият проблем за руската икономика са международните санкции? Всъщност голяма част от икономическите проблеми на Русия могат да бъдат приписани на подозрителното и контрапродуктивно лидерство на Владимир Путин, пише businessinsider.com.
Преди да започне „специалната военна операция“, Русия беше 11-ата по големина икономика в света, като осигуряваше почти 40% от вноса на природен газ в Европейския съюз и една четвърт от неговия суров петрол. Година и половина по-късно Путин превърна Москва в държава, наподобяваща изгнаник, изолирана от световната финансова система и лишена от най-доходоносните й търговски пътища. Експерти твърдят, че щетите до голяма степен са причинени от самата Русия.
Изследователите от Йейлския университет Джефри Соненфелд и Стивън Тиан споделят, че Путин до голяма степен е загубил икономическата битка и сега се бори да поддържа статуквото, което бързо се разтваря под краката му.
„Той поглъща основни индустрии“, смята Зоненфелд. „Лъвският пай от икономиката се контролира от държавата – енергийният и финансовият сектор“, казва той, добавяйки, че Путин се възползва от тези бизнеси, взимайки от началния им капитал, за да ги ползва като касичка за финансиране на военните си действия.
Търговията на Русия никога няма да бъде същата
Русия едва се справя дори с търговията си на енергия, а повечето от другите ѝ най-търсени стоки като пшеница, дървен материал и метали днес се продават по-евтино, отколкото преди инвазията. Липсата на приходи от търговия накара Путин да наложи неочаквани драконовски данъци върху бизнеса и физическите лица, което учените от Йейл разглеждат като част от неговата „канибализация“ на икономиката.
„Налагането на тежки данъци не прави нищо за икономическото здраве на страната, но те му позволяват да плаща сметки“, казва Зоненфелд.
Политическите грешки на Путин станаха неизбежни, след като той отправи първоначалния призив за нахлуване в Украйна, казва Тиен, добавяйки, че търговският статус на Русия може никога да не бъде същият. Става все по-ясно, че други страни могат да се справят добре без Русия като търговски партньор.
„Той унищожава историческите основи на руската икономика“, казва Тиан. „Основният ѝ износ винаги е бил суровина, но сега вече никой няма нужда да купува руски стоки.“
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Най-големият проблем на икономиката на Русия не са международните санкции, а Путин, става ясно от думите на изследователи от Йейлския университет;
Снимка: Kremlin.ru
Данните на Йейлският университет разкриват, че пазарът на природен газ на Русия е окончателно загубен.
Първоначалният шок в доставките през февруари 2022 г. беше бързо преодолян, като оттогава близо 100 милиарда кубични метра природен газ станаха достъпни, благодарение на проекти за регазификация, възложени в цяла Европа. Германия поведе редица нации, включително Франция, Холандия и Италия, в усилията за разработване на нови плаващи складови единици, които бяха пуснати за рекордно кратко време.
Въпреки че още през миналата година Китай и Индия се намесиха като големи купувачи на евтин руски суров петрол, високите отстъпки и дългите маршрути за доставка пречат на тези продажби да подкрепят руската икономика по смислен начин.
Путин: Руската икономика се представя по-добре от очакваното
„Ако Путин беше на разговор с нас днес, той не би могъл да посочи нито една политика или икономически положителен ефект за себе си, руския народ или икономиката“, казва Зоненфелд.
Потенциал за колапс на Русия в съветски стил
Володимир Луговски, професор по икономика в университета в Индиана, споделя, че очаква да види драматична икономическа промяна през следващите три или четири месеца.
„Много хора все още не осъзнават колко лоша може да е ситуацията в Русия“, казва той.
Официалните правителствени данни сочат, че икономика е успяла да издържи на разходите, свързани с войната, но скритите цифри като продажбите на дребно, покупките на самолетни полети и бизнес активността предполагат друго.
„Нещата са много по-лоши от отчетения спад на БВП от 2%“, казва Луговски. „Продажбите на нови автомобили, продажбите на нови компютри, спаднаха с 40% до 60%. И ако премахнете военната дейност от данните, производството изглежда много по-лошо (от обявеното).“
Тези икономики се възползваха от изолацията на Русия, но сега рискуват ответни действия от страна на Запада
Нещо повече, валутата на страната изглежда уязвима. След опита за бунт на групата Вагнер през юни рублата се срина до 15-месечни дъна. В началото на тази седмица тя се движеше на ниво от малко над 90 за долар, но е възможно да отслабне до 149 рубли за долар, според Луговски.
Смяна на властта, гражданска война или друг опит за бунт, твърди професорът, може да повлияе на обменния курс и в крайна сметка да доведе до колапс на икономиката.
„Русия може да се разпадне на няколко части, като Съветския съюз, и това може да не е лошо за света“, казва Луговски. „В момента прилича на империя с централна власт. Екстремните събития са много възможни.“, добавя той.
Източник: businessinsider.com
Защо хаосът в Русия може да предизвика проблеми за световната икономика

Русия проучва американскиия гигант Mars за финансиране на украинската армия
Има ли как Европа да използва замразените руски активи, за да плати за възстановяването на Украйна?
Какво се случва с търговията на дребно в Русия след напускането на западните компании?
Бюджетният дефицит на Русия за първото тримесечие е над 29 млрд. долара
Какво смята Владимир Путин за цените на енергията?

Интерес към инвестиция в изграждане на втори мост над р. Дунав, свързващ Русе и румънския град Гюргево, проявява Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Паралелно с това институцията може да инвестира и в изграждането на железопътни инфраструктурни проекти у нас.
Това стана ясно по време на среща между министъра на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков и директора на ЕБВР за България Анка Йонеску. Двамата обсъдиха възможностите за партньорство при реализирането на предстоящите инвестиции в транспортния сектор, съобщават от пресцентъра на транспортното ведомство.
„Изграждането на нов мост над р. Дунав е приоритетен въпрос, който трябва да бъде решен бързо, защото трафикът по това направление се увеличава ежедневно. Вярваме, че България и Румъния, като две държави от европейското семейство, трябва да работят заедно и в партньорство с Европейската комисия, за реализацията на този стратегически проект“, посочи транспортният министър.
Той допълни, че е важна всяка подкрепа, която ще подпомогне реализирането на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост и по другите европейски програми в сектор „Транспорт“.

Министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков и директора на ЕБВР за България Анка Йонеску проведоха среща, на която бяха обсъдени редица инвестиционни възможности, включително изграждането на втори мост при Русе;
Снимка: Министерство на транспорта и съобщенията
„Разполагаме с необходимите финансови инструменти, което ни дава големи възможности за да постигнем целите, но трябва значително да ускорим работата по изпълнението им“, коментира още министър Георги Гвоздейков.
От Банката обясниха, че до момента са инвестирали над 10 млрд. лева в транспортни проекти в България.
„Наш приоритет е втори мост над р. Дунав при Русе-Гюргево, който е все по-важен на европейско ниво. Готови сме за бъдещи разговори за изграждането на логистичен морски хъб на пристанище Варна-Запад. В частта „зелен транспорт“ искаме да инвестираме както в рехабилитация на железопътната инфраструктура, така и в изграждането на зарядни електрически станции за автомобили“, каза Анка Йонеску.
Министър Гвоздейков посочи, че министерството има готовност на експертно ниво веднага да разгледа всички предложения от страна на ЕБВР, съобразявайки ги с вече планираните проекти в рамките на европейските програми за подкрепа.
„Ще се запознаем детайлно с вашите предложения за сътрудничество по важни проекти за страната, като целта е да започнем работа в кратки срокове по проектите, за които все още няма осигурено цялостно финансиране“, отбеляза той.
Открит бе най-дългият морски мост в света (Снимки, видео)
Изграждаме нови мостове над Дунав заедно с Румъния
Проучваме възможността за трети мост над Дунав при Русе

ЕП прие планове за гарантиране на доставките на полупроводници чрез стимулиране на производството и иновациите в ЕС и въвеждане на спешни мерки срещу недостиг.
Новият закон цели да създаде благоприятна среда за инвестиции в полупроводници в Европа, като ускори процедурите за издаване на разрешения и признае значението им чрез т.нар. статут с най-голямо национално значение. Малките и средните предприятия ще имат по-голяма подкрепа, особено в областта на проектирането на полупроводници, за да с стимулират иновациите.
Законодателството ще подкрепи проекти, повишаващи сигурността на доставките в ЕС чрез привличане на инвестиции и изграждане на производствен капацитет. Евродепутатите осигуриха 3,3 млрд. евро за научни изследвания и иновации, свързани с полупроводници. Ще бъде създадена мрежа от центрове за компетентност, за да се преодолее недостигът на умения и да се привлекат кадри за научни изследвания, проектиране и производство.
Механизъм за реагиране при кризи 

Ще бъде създаден Механизъм за реакция при кризи, чрез който ЕК ще оценява рисковете за доставките на полупроводници в ЕС. Индикаторите за ранно предупреждение в държавите членки ще се използват за задействане на предупреждение за недостиг в целия ЕС.
Механизмът ще позволи на ЕК да прилага спешни мерки, като приоритизиране на доставките на продукти, особено засегнати от недостиг, или извършване на общи покупки за държавите членки. Освен това членовете на ЕП като въведоха инструмент за картографиране, който ще помогне за идентифициране на възможни затруднения в доставките. Тези действия ще бъдат крайна мярка в случай на криза в сектора на полупроводниците.
ЕП подкрепи и разпоредби за засилване на международното сътрудничество със стратегически партньори и за правата на интелектуална собственост, за да се гарантират конкурентни предимства и защита на сектора на ЕС.

Законодателството беше прието с 587 гласа „за“, 10 гласа „против“ и 38 въздържали се.
Контекст
Според проучване на ЕП делът на Европа в световния производствен капацитет на полупроводници е под 10%, като целта е да достигне 20%. В друг анализ от 2022 г. се подчертава, че пандемията е разкрила дългогодишни слабости в световните вериги за доставки, а недостигът на полупроводници е пример за това и показва какво може да се случи в следващите години. Заедно с други проблеми, дефицитите доведоха до ръст в разходите за промишлеността и до по-високи цени за потребителите и забавиха темпа на възстановяване в Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Intel инвестира 4,6 млрд. долара в завод за полупроводници в Европа. Къде?
Недостигът на полупроводници срина европейския пазар на нови коли
Най-голямата технологична компания в Европа ограничава важен износ за Китай

Европейският парламент одобри днес нови правила за осигуряване на повече станции за зареждане с алтернативни горива на леки и товарни автомобили и за по-чисти горива в корабоплаването. Промените се очаква да влязат в сила скоро и са част от целта на ЕС за намаляване на замърсяването на природата с вредни газове с най-малко 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.
До 2026 г. електрически зарядни станции за автомобили с мощност от най-малко 400 kW ще трябва да бъдат разположени на всеки 60 км по пътищата от основната мрежа TEN-T, като мощността на мрежата ще се увеличи до 600 kW до 2028 г. За камиони и автобуси зарядни станции трябва да се поставят на всеки 120 км и на половината от главните пътища на ЕС до 2028 г., с мощност от 1400 kW до 2800 kW, в зависимост от пътя. Държавите от ЕС трябва да осигурят станции за зареждане с водород най-малко на всеки 200 км по основната TEN-T мрежа до 2031 г., гласи съобщение на ЕП.

За потребителите на превозни средства с алтернативно гориво трябва да се осигури възможност да плащат лесно на зарядните точки (с платежни карти или безконтактни устройства, и без да е необходим абонамент), а цената на тези горива ще трябва да се показва за kWh, кг или за време. ЕП очаква ЕК да събира данни за алтернативните горива до 2027 г., за да се предостави на потребителите информация за наличността, времето за изчакване или цената на различните точки за зареждане.
Евродепутатите приеха и нови правила за по-чисти горива в корабоплаването. Корабите ще трябва постепенно да намалят замърсяването с парникови газове, като ограничат количеството им в използваната от тях енергия (под нивото от 2020 г.) с 2% след 2025 г. и до 80% след 2050 г. Това ще се прилага за кораби с брутен тонаж от 5000 т, на които се дължи 90% от въглеродното замърсяване.

За да се намали сериозно замърсяването на въздуха в пристанищата, след 2030 г. контейнеровозите и пътническите кораби ще са задължени да използват електрозахранване на брега за всички нужди от ток, докато са вързани за кея в големите пристанища на ЕС. Новите правила целят 2% за използване на възобновяеми горива от 2034 г., ако ЕК обяви, че през 2031 г. възобновяемите горива от небиологичен произход са по-малко от 1% от горивния микс.
Новите правила за инфраструктурата за алтернативни горива бяха приети с 514 гласа „за“, 52 „против“ и 74 въздържали се, а новите правила за корабните горива бяха подкрепени с 555 гласа „за“, 48 „против“ и 25 въздържали се. След като Съветът на ЕС одобри и двата закона, правилата за инфраструктурата за алтернативни горива ще се прилагат 6 месеца след влизането им в сила, а правилата за корабните горива – от 1 януари 2025 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС разгръща зарядните устройства за автомобили с алтернативно гориво
Изграждат зарядни станции за електромобили в 6 общини на морето. Къде?
Amazon влага над 1 млрд. евро в електрически камиони и микробуси в Европа