Инфлацията в Германия се ускорява през юни след 3 поредни месеца на забавяне, като потвърждава предварителните оценки. Базисната инфлация също се забързва, стимулирана от забавените ефекти от транспортните субсидии през 2022 г., предава Market Watch.
Показателят за инфлацията в най-голямата икономика в Европа напредва до 6,4% през юни спрямо същия месец на 2022 г. През май годишният темп на растеж на германските потребителски цени беше 6,1%. На месечна база инфлацията нараства с 0,3% през юни, докато месец по-рано растежът ѝ беше ограничен до 0,1%, според нов доклад на федералната статистическа служба Destatis.
Възстановяването на инфлационния темп се дължи до голяма степен на ефектите от държавните субсидии, предложени миналата година за обществения транспорт.
Инфлацията в сектора на услугите достига 5,3% през юни спрямо 4,5% месец по-рано, предизвикана от билета за националната обществена транспортна мрежа за 9 евро, който беше на разположение на потребителите от юни до август 2022 г.

„Хранителните продукти остават най-големият инфлационен двигател“, изтъкват от Destatis.
Ценовият ръст при млечните продукти достига 22,3% през юни, докато при захарта и другите сладкарски изделия се ускорява до 19,4%. Голямо увеличение на цените на годишна основа е отчетено при зеленчуците – 18,8%, при рибата, рибните продукти и морските дарове – 18,5%, при хляба и зърнените храни – 18,3%.
Въпреки това инфлацията при храните се охлажда до 13,7% за юни спрямо 14,9% през май. Междувременно ценовият натиск при енергията достига 3%, което е леко ускорение спрямо отчетените месец по-рано 2,6%.
Основната инфлация, която изключва сезонно променливите цени като тези на енергията и храните, достига 5,8% през юни на годишна база. През май показателят отчете спад до 5,4% след регистрираните 5,8% през април и март.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в най-голямата икономика в Европа пада през май
Ifo: Рецесията в Германия ще бъде по-силна от очакваното
Най-голямата икономика в Европа върви към стагнация

Броят на нощувките в местата за настаняване у нас намалява през месец май с минималните 1.2% на годишна база до общо 1.24 млн. броя, сочат данните на Националния статистически институт. Най-голямо намаление се наблюдава в броя на нощувките в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – спад от 4.1% спрямо същия месец на миналата 2022 година.
В същото време обаче, броят на пренощувалите лица нараства през месец май със 7.2% на годишна база до малко над 527 000.
Увеличение се наблюдава както при чуждите граждани – с 16.6%, така и при българските – с 2.6%. Нощувалите български граждани са приблизително 340 800 и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Чуждите граждани са приблизително 186 600, със средно по 3.0 нощувки, като 76.4% от тях са пребивавали в хотели с 4 и 5 звезди.
Увеличение бележат и приходите от нощувки на родните места за настаняване. През месец май приходите от нощувки нарастват с 16% на годишна база до общо 87.7 млн. лева. Отчетено е увеличение на приходите както от български граждани – с 20.2%, така и от чужди граждани – с 11.9%.
25% ръст на нощувките у нас, резервирани чрез онлайн платформи като Airbnb и Booking

През май 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 78.8% от общия брой нощувки на чужди и 40.9% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 12.1% от нощувките на чужди и 28.6% – на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 9.1 и 30.5%. Общата заетост на леглата е 19.2%, като намалява с 1.1 процентни пункта в сравнение с май 2022 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 21.0%, следват тези с 3 звезди – 19.5%, и с 1 и 2 звезди – 15.3%.
Трябва да се отбележи, че данните не отразяват бежанците от Украйна, които са настанени в българските места за настаняване.
Удължават финансовата помощ за хотелиери, настанили украински бежанци
През май 2023 г. в страната са функционирали 2 491 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с приблизително 101 500 стаи и 223 600 легла в тях. В сравнение с май 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 5.0%, а броят на леглата в тях – със 7.9%.
Общата заетост на леглата е 19.2%, като намалява с 1.1 процентни пункта в сравнение с май 2022 година. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 21.0%, следват тези с 3 звезди – 19.5%, и с 1 и 2 звезди – 15.3%.
Приходите от нощувки у нас скачат с 37% през април
Къде са обещаните многобройни чужди туристи по Черноморието?

Близо половината българи, или 45%, смятат, че изкуственият интелект ще доведе до загуба на работни места. 37% се притесняват, че може да замени човешкия труд в тяхната сфера. Близо 1/5 пък споделят мнението, че изкуственият интелект трябва да бъде забранен, защото създава опасност за хората. Това сочи ново проучване на „Тренд“, по поръчка на вестник „24 часа“.
Мнозинството от българските граждани (63%) твърди, че знае какво представлява изкуственият интелект. От участвалите всеки 4 от 10 души изразяват отрицателно отношение към използването му. Младите са най-позитивно настроени, а с покачване на възрастта делът отрицателни отговори се увеличава.
За близо 2/3 новините и публикациите, свързани с изкуствен интелект, не представляват интерес.

Най-приемлива за обществото е употребата на изкуствен интелект в сфери като връзка с клиенти (кол центрове) и технологичния сектор. Самоуправляващите се превозни средства и употребата на изкуствен интелект в медицината будят най-голямо недоверие. Повечето българи не биха се доверили на употребата на изкуствен интелект и в области като образование, финансови услуги, счетоводство и журналистика.

Близо половината от населението (45%) смята, че изкуственият интелект ще доведе до загуба на работни места. Само 4% – че ще създаде нови такива. 37% от анкетираните се притесняват, че новата технология може да ги застраши пряко като замени човешкия труд в сферата, в която работят. Най-ниските нива на притеснение се регистрират сред хората до 30 г.
Притесненията дават отражение върху желанието за регулация. Само 8% подкрепят идеята изкуственият интелект да бъде оставен да се развива свободно, защото ще бъде от помощ за хората. Близо 1/5 (19%) смятат, че изкуственият интелект трябва да бъде забранен, а 57%, че трябва да бъде регулиран, за да не създава опасност за хората.

Изследването е направено в периода между 10 и 16 юни 2023 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1008 души на възраст над 18 години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?
ChatGPT започва работа на пълен работен

Как проектоправилата на ЕС за изкуствения интелект могат да навредят на Европа?