Забавянето в ръста на световната икономика доведе до очаквано свиване на българската външна търговия след добрите резултати през миналата 2022 година. За разлика от тогава, през настоящата 2023 година страната ни отчита търговски дефицит не само в търговията си с трети страни, но и с тези от Европейския съюз. На фона на това родният износ към страните извън ЕС все пак нараства, но не успява да компенсира общото забавяне в търговията и нарастването на вноса от държавите от ЕС.
Общият българския износ за периода януари – май тази година намалява с 0.2% спрямо същия период на миналата 2022 година до 37.07 млрд. лева, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Конкретно за месец май износът на стоки от България достига 7.26 млрд. лева или с 13.3% по-малко на годишна база.
Еврозоната е била в рецесия през първото тримесечие на годината
Общият внос на стоки в страната ни също намалява с 2.2% през първите пет месеца на годината до общо 40.87 млрд. лева. Конкретно през май у нас са внесени стоки на обща стойност 8.11 млрд. лева, което представлява спад от 10.2% на годишна база.
Така към края на месец май България отчита отрицателно търговско салдо в размер на минус 3.799 млрд. лева. Конкретно за май търговският баланс също е отрицателен в размер на минус 848.1 млн. лева.
Българският износ намалява през април с 11.2%
Търговският дефицит за периода януари – май се дължи на отрицателно салдо в търговията с трети страни (извън ЕС) в размер на минус 2.99 млрд. лева и отрицателен баланс в търговията със страните от ЕС в размер на минус 803.9 млн. лева.
През същия период на миналата година България отчете отрицателен търговски баланс в размер на малко над 4.65 млрд. лева, но тогава това се дължеше изцяло на търговията с трети страни (салдо от минус 6 млрд. лева), докато балансът в търговията с ЕС бе положителен (1.35 млрд. лева).
Търговия с трети страни
През периода януари – май 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 8.7% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 13.38 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Китай, Съединените американски щати, Украйна, Сърбия и Република Северна Македония, които формират 55.2% от износа за трети страни.
Конкретно през май 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява със 7.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.529 млрд. лева.
През периода януари – май 2023 г. при износа на стоки от България за трети страни най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (73.1%) и „Храни и живи животни“ (29.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (23.9%).
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – май 2023 г. намалява с 10.6% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 16.376 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
23% ръст на българския износ през януари
През май 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 20.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.145 млрд. лева.
При вноса на стоки от трети страни през периода януари – май 2023 г. най-голямо увеличение спрямо периода януари – май 2022 г. е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (30.6%) и „Храни и живи животни“ (25.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.4%).
Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари – май 2023 г. е отрицателно и е в размер на минус 2.99 млрд. лева.
Конкретно през май 2023 г. външнотърговското салдо с трети страни също е отрицателно и е на стойност минус 616.7 млн. лева.
Най-голямо отрицателно търговско салдо за периода страната ни отчита в Русия (минус 1.8 млрд. лева), Китай (1.3 млрд. лева) и Турция (1.2 млрд. лева).
Търговия със страните от ЕС
Традиционно детайлните данни за търговията на България със страните от ЕС се публикуват с месец закъснение спрямо данните за търговията с трети страни.
През периода януари – април 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 1.2% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 18.960 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция, които формират 61.8% от износа за държавите – членки на ЕС.
През април 2023 г. износът за ЕС намалява с 18.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.287 млрд. лева.
Общият обем на световната търговия достигна 32 трилиона долара
През периода януари – април 2023 г. при износа на стоки от България за ЕС най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (26.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (57.3%).
Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – април 2023 г. се увеличава с 6.1% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 19.533 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия.
През април 2023 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, намалява с 0.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.573 млрд. лева.
При вноса на стоки от ЕС най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (27.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (61.6%).
Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари – април 2023 г. е отрицателно и е на стойност минус 572.5 млн. лева. Най-голямо отрицателно търговско салдо за периода България отчита в търговията си с Нидерландия (минус 779 млн. лева) и Полша (минус 572 млн. лева).
Търговският дефицит на ЕС се изстреля до исторически висини
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Ако изследванията, че в българските води на Черно море има огромно количество природен газ, се окажат автентични, можем да станем по-голям износител от Азербайджан. Това заяви бившият икономически министър Трайчо Трайков в ефира на NOVA.
Той коментира, че данните за 13 млрд. куб. метра от горивото могат да бъдат добивани в период за 10 години, са гарантирани само от компаниите, които правят изследванията. Трайков обаче призна, че не е виждал изследванията и не може да даде сигурна прогноза.
„Ако тези данни са реални, това би било положително за българската икономика“, отбеляза енергийният експерт Мартин Владимиров.

Той обаче подчерта, че е по-скептичен в прогнозата си. По думите му двете компании явно търсят трети инвеститор в добива на газ в Черно море, което е знак, че те самите се колебаят.
Владимиров допълни, че цената на газа ще бъде основния въпрос за използването на находищата в български териториални води. „Потреблението на природен газ в Европа намалява. Ако цената не е достатъчно висока, компаниите могат просто да се откажат да добиват от морето“, обясни експертът.
Владимиров добави, че ако държавата реши, че иска да е инвеститор в добива на газ, е по-добре да се включи сега в процеса, защото инвестицията не е голяма.
Трайков също се съгласи с това. И обясни, че по времето, когато е бил министър, са започнали процедурите за изследване и използване на газовите находища в Черно море. „Знам какво е да имаш и какво е да нямаш участие в този процес“, отбеляза той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция изгражда газопровод за пренос на газ от находище в Черно море
Турция разкри кога започва да добива газ от Черно море
Турция влага 10 млрд. долара, за да вади газ от Черно море

Имаме ли нужда от АЕЦ „Белене“? Правили сме различни изчисления и при различни модели АЕЦ „Белене“ не ни трябва, тъй като няма на кого да продаваме произведеното. Това заяви енергийният експерт Мартин Владимиров в ефира на NOVA. По думите му според един от анализите дори първите 30 години проектът ще е на загуба.
Относно продажбата на реакторите от АЕЦ „Белене“ на Украйна, Владимиров отбеляза, че в икономиката има правило – как да се минимизират разходите. „Когато сме направили едни големи разходи и проектът ще е губещ, най-добре е да продадем оборудването или да вземем дял в ядрената енергетика на Украйна“, посочи той.
Според него така може да взимаме дивидент, тъй като Украйна ще стане водещ фактор в ядрената енергетика. Какво означава това – България да направи сделка, при която част от печалбата на Хмелницката АЕЦ да е за нас! „Украйна много повече има нужда дори и от резервни части“, обясни експертът.

По думите му не ни трябва никаква нова ядрена мощност. „Още един блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще е напълно достатъчен“, смята Владимиров.
Според него продажбата на реакторите би трябвало да подобри финансовото състояние на БЕХ, защото сега те не носят дивиденти, а седят и се амортизират.
„Не мисля, че ако продадем реакторите на Украйна, то това означава слагане на кръст на ядрената енергетика у нас“, заяви от своя страна Трайчо Трайков.
„По време на арбитража ние настоявахме, че трябва да се търсят начини това оборудване да се продаде. „Росатом“ направиха един доклад, който показваше защо не могат да се продадат и че не отговарят на другите проекти по света. Но едни от най-големите експерти са в Украйна и те казват, че стават за техния проект. Вероятно това, което за нас е ненужно и рисковано, за тях е добро“, обясни той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК подкрепя Украйна да купи българските ядрени реактори с евросредства
Парламентът разреши преговори с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“
Премиерът Денков заяви ще бъдат ли продадени на Украйна реакторите на АЕЦ „Белене“
Украйна иска оборудването на АЕЦ „Белене“

Общо 3 439 763 пътници през първите шест месеца на настоящата 2023 година отчита Летище София. Това е с минималните 0.7% по-малко в спрямо броя на пътувалите преди пандемията. Данните сочат, че трафикът постепенно се възстановява след последиците от Covid, посочват от летището.
През шестия месец на годината общият брой на пътниците, преминали през летище София е 633 530. Пътувалите по редовни международни линии са 569 667 или с 2% по-малко от нивата преди пандемията. До морските ни градове Варна и Бургас са летели 22 670, което е с над 16% по-малко в сравнение с 2019 г.
Трети пореден месец се наблюдава ръст на чартърните полети през столичното летище. Цифрите за юни показват, че летелите с чартъри са 35 568, което е увеличение от почти 77% спрямо същия период на 2019 г.
Излетелите и кацнали самолети през шестия месец на годината са общо 5334. Това е с близо 3% по-малко от юни 2019, когато те са били 5482.
Обработените товарни и пощенски пратки продължават да бележат сериозен спад от над 25% срямо юни 2019 г. За периода са обработени общо 1667 тона.
Броят на пътниците на Летище София доближи нивата отпреди пандемията
Над 1,5 млн. души са преминали през летище София за първото тримесечие
Отчитат ли чуждите туроператори анулации за България?

Индексът на тържищните цени, който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, пада тази седмица с 0,59% до 2,189 пункта. Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта. След това достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта в първата третина на март. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Плодове

Черешите на едро продължават да поевтиняват на тържищата у нас и през тази седмица, отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цените им спадат с 4,1% и се търгуват по 4 лева за кг.
Ябълките от внос отстъпват с 3,2% до 1,82 лева за кг. По-скъпо се продават лимоните – с 1,5% до 2,72 лева за кг, а бананите падат с 0,7% до 2,90 лева за кг.
Зеленчуци

Спад в цената се наблюдава при зеленчуците, с изключение на доматите, които се проследяват от ДКСБТ. През седмицата цената на оранжерийните краставици спада – с 9% до 1,83 лева за кг. Картофите поевтиняват с 7,3% и се продават по 1,27 лева за кг, морковите – с 9% до 1,72 лева за кг, зелената салата – с 5,6% и се продава по 1,34 лева за бр. Зелето също поевтинява – с 10,7%, и се купува по 0,92 лева за кг. Със 7,1% поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,15 лева за кг.
Млечни продукти

Цената на кравето сирене се понижава с 0,1% и се продава по 11,21 лева за кг, а на кашкавал тип „Витоша“ се повишава с 1,3% до 17,60 лева за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) пада с 6,6%, като кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв., а прясното мляко (3% масленост) – с 0,9% и се продава по 2,18 лв. за литър.
Други

Пилешкото месо поскъпва с 4% до 6,81 лева за кг. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и се купуват по 0,33 лева за брой на едро.
Оризът поскъпва с 3,9% и той се купува по 3,43 лева за кг, лещата пада с 1,9% до 4,11 лв. за кг, зрелият фасул скача с 2,5% до 4,14 лв. за кг.
С 0,7% повече се продава брашно тип 500 – по 1,42 лева за кг, а захарта поскъпва с 2,45% до 2,48 лева за кг.
Олиото повишава стойността си с 1% и се продава по 3,04 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 гр. се търгува по 2,72 лева.
Информация за цените на хранителните стоки на едро и дребно, в страната и в чужбина, има на https://www.foodprice.bg/
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как се променят цените на храните у нас спрямо предходната седмица?
Черешите поевтиняват? Как се променят цените на храните тази седмица?

Световните цени на храните паднаха до най-ниското си ниво от над 2 години

Все повече държави преместват златните си резерви на собствена територия с цел защита от санкции, подобни на тези, които западните страни наложиха на Русия, сочи проучване на Invesco сред централни банки и суверенни фондове.
Турболенциите на финансовите пазари през миналата година, които предизвикаха загуби за мениджърите на държавни средства, доведоха до „фундаментално” преосмисляне на техните стратегии. Така, понастоящем институциите вярват, че по-високата инфлация и геополитическото напрежение няма да отшумят скоро.
Над 85% от 85 суверенни фонда и 57 централни банки, които са част от годишното проучване Invesco Global Sovereign Asset Management Study, смятат, че инфлацията ще бъде по-висока през идното десетилетие спрямо нивото ѝ през отминалия десетгодишен период, предава Reuters.
Златото и облигациите на развиващите се страни се разглеждат като добри залози в тази обстановка, но замразяването през миналата година на близо половината от възлизащите на 640 млрд. долара златни и валутни резерви на Русия от страна на Запада в отговор на инвазията в Украйна, също изглежда е стартирало промяна в тенденциите.
Проучването показва, че „значителен дял” от централните банки са загрижени от създадения прецедент. Близо 60% от анкетираните смятат, че това е направило златото по-атрактивно, докато 68% посочват, че държат резервите си у дома, спрямо дял от 50% през 2020 година.
Една от централните банки, цитирана без да бъде конкретно назовавана, заявява: „Държахме го (златото) в Лондон… но сега го трансферирахме обратно в нашата страна, за да го държим като актив убежище и да го пазим в безопасност.”
Tова са държавите с най-големи златни резерви
Род Рингроу, директор официални институции в Invesco, който е надзиравал проучването, посочва, че това е широкоразпространено мнение.
„„Ако това е моето злато, тогава го искам в моята страна” бе мантрата, която наблюдавахме през последната година и нещо”, казва той.
Диверсификация
Геополитическите притеснения в комбинация с възможностите на развиващите се пазари, също окуражават някои централни банки да диверсифицират резервите си, намалявайки зависимостта си от щатския долар.
Нарастващ дял от 7% смята, че щатският дълг има отрицателно въздействие върху долара, въпреки че повечето не виждат алтернатива на долара като световна резервна валута. Тези, които виждат китайския юан като потенциален конкурент, намаляват до 18% спрямо дял от 29% през миналата година.
Близо 80% от 142-те анкетирани институции виждат геополитическите напрежения като най-големия риск през следващото десетилетие, докато 83% посочват инфлацията като притеснения за следващите 12 месеца.
Инфраструктурата понастоящем се разглежда като най-атрактивния клас активи, особено тези проекти, които включват производство на възобновяема енергия.
Притесненията относно Китай означават, че Индия остава една от най-атрактивните страни за инвестиции за втора поредна година, докато тенденция да се строят мощности в близост до пазара, на който се реализира продукцията, увеличава привлекателността на страни като Мексико, Индонезия и Бразилия.
Освен Китай, Великобритания и Италия се разглеждат като по-малко атрактивни, а на фона на повишените лихви, тенденцията за работа от вкъщи и онлайн пазаруването, собствеността сега се смята за частния актив с най-ниска атрактивност.
По думите на Рингроу, суверенните фондове, които са се представили по-добре през миналата година, са тези които са разпознали риска от инфлираните цени на активите и са били готови да направят значителни промени в портфолиото си.
Ситуацията ще остане същата и в бъдеще.
„Фондовете и централните банки сега се опитват да се справят с по-високата инфлация”, казва той, добавяйки, че се наблюдава голяма промяна в начина на мислене.
Търсенето на злато по света намалява през първото тримесечие на тази година
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света
Украинските валутни резерви достигнаха рекордните 39 млрд. долара
За първи път в историята: Златните резерви на Русия надминаха доларовите