Денков: Получили сме пет положителни констатации и две критични препоръки за върховенството на закона в страната от ЕК

Получили сме пет положителни констатации, две критични препоръки и две препоръки, които са на вниманието на Народното събрание, за върховенството на …

Делът на хората, които нито работят, нито учат в България е под средния за ЕС

Делът на хората в активна трудова възраст в България, които нито работят, нито учат, е под средното ниво за Европейския съюз. Девет страни от ЕС изпъкват с по-висок дял на хората, извън работната сила спрямо ситуацията на пазара на труда у нас, сочи справка в данните на европейската статистическа служба Евростат.
През първото тримесечие на 2023 година делът на хората на възраст между 15 и 64 години в ЕС, които нито работят, нито са заети с обучение, достига 18.2%. България се нарежда на десето място в ЕС по този показател с дял от 18%. В тази сметка влизат и лицата в трудова възраст, които не са регистрирани като безработни, тоест не търсят работа.
Лидер по дял на хората, които нито работят, нито учат, е Румъния – цели 25.8%. Сред страните с по-висок дял спрямо България попадат още Италия (25.6%), Гърция (22.8%), Унгария (21.8%), Белгия (19.6%), Словения (18.8%), Австрия (18.6%), Франция (18.6%) и Полша (18.4%).
Плътно зад България се нареждат Люксембург (17.7%), Испания (17.7%) и Латвия (16.6%).
Само в една страна от ЕС се отчита едноцифрен дял на хората в трудова възраст,които нито работят, нито са заети с обучение – Швеция (8.3%). Челната тройка по най-нисък дял се допълва от Естония (12.3%) и Чехия (13.6%).
България четвърта в ЕС по дял на младите хора, които нито работят, нито учат

Точният дял на хората у нас в активна възраст, които нито работят, нито учат възлиза на 17.96% през първото тримесечие на тази година;   Източник: Евростат
Делът на хората в активна възраст, извън работната сила, в Германия възлиза на 15.3% през първото тримесечие на 2023 година.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС
Над половината безработни у нас са без работа от повече от година
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат

Инфлацията в Турция се охлади до 38,21% през юни

Инфлацията в Турция спадна до 38,21% през юни – най-ниското ниво за последната година и половина, сочат данни на Турския статистически институт, цитирани от телевизия CNN-Türk.
Освен това турската инфлацията се охлажда с най-бавния си темп от ноември, когато започна този процес, тъй като сериозните колебания в стойността на лирата оскъпяват допълнително вноса, предава Bloomberg.
През юни турската инфлация достигна ниво от 38,2%, малко по-малко от прогнозите на икономисти и от отчетените през май 39,6%.
Въпреки че резките спадове в стойността на лирата не прекъснаха напълно импулса на дезинфлацията, обезценяването на валутата засилва ценовия натиск точно когато правителството готви мерки, като временно повишаване от 34% на минималната заплата и същевременно обсъжда повишаването на заплатите на държавните служители и пенсиите. Вдигат минималната заплата в наша съседка с 34%

Базисната инфлация – която изключва волатилните артикули – се ускорява до 47,3% на годишна база спрямо отчетените през май 46,6%, сигнализирайки, че ценовият натиск остава силен.
Най-голямо увеличение на цените на годишна база е регистрирано в сектора на хотелиерството и ресторантьорството – 67,2%. Цените в сферата на здравеопазването са нараснали с 65,7%. Храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 54%.
Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 40%.
Най-малко увеличение има при цените на облеклото и обувките – 21%, транспортните услуги – 20,7%, недвижимите имоти – 14,7%.
Сериозно увеличение от 50% е отчетено и в сферата на образованието.

Лирата загуби около 1/4 от стойността си спрямо долара, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели последните избори през май и обнови икономическия си екип.
Постигането на ценова стабилност ще се окаже трудна задача, тъй като двама бивши банкери от Wall Street, отговарящи за икономическата политика на Турция, отменят сложни регулации и допълнителни политики, които продължиха с години и държаха лирата под контрол чрез изгаряне на резервите на централната банка.
Заплахата от нова инфлационна спирала подчертава нуждата от засилен ангажимент по въпроса от новоизбрания министър на финансите Мехмет Шимшек и управителя на централната банка Хафизе Гайе Еркан. Засега политиците сигнализират, че връщането към по-конвенционален подход ще стане постепенно, тъй като намаляват подкрепата за лирата и повишават лихвените проценти за първи път от над 2 години.

През следващите месеци анализаторите очакват инфлацията отново да надхвърли 40% и да се задържи на подобни високи нива и през първата половина на 2024 г. Bloomberg Economics преразгледа прогнозата си за инфлацията до края на 2023 г. до 47% спрямо предишните 43%, т.е, ръстът на цените може да достигне скорост, която да надхвърли 9-кратно целевата от 5%.
По-слабата лира беше в центъра на фокуса на централната банка, която преразгледа лихвите миналия месец, става ясно от протоколите от срещата, като това е „първата стъпка“ от цикъла на затягане на паричната политика.
Решението за увеличаване на основния лихвен процент до 15% от предишните 8,5% – ход, който не отговаря на много прогнози – цели „да установи курс на дезинфлация възможно най-скоро“, изтъква регулаторът в протоколите, публикувани на 3 юли.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Турция се забави до под 50% за първи път от 16 месеца
Докъде ще продължи сривът на турската лира?
Турската икономика показва повече живот от очакваното

Ето в коя наша съседка трябва да платите 40 евро за разпъване на хавлия на плаж

Такса за поставяне на хавлия се прилага на някои от плажовете на румънското крайбрежие. Тарифата излиза по-висока от наем на два шезлонга с чадър, предава информационният сайт Зиаре.
На плажа Марина Сърф, в северната част на курорта Мамая, от туристите, които искат да разпънат хавлии пред шезлонгите на първа линия, се очаква да заплатят 200 леи на ден (около 40 евро). Освен това е уточнен е и размерът на хавлията – 1,4 м на 2 метра.
Същевременно наемът на два шезлонга и чадър на първа линия струва 150 леи на ден (близо 30 евро).

В ценоразписа е предвиден и вариант за сезонна такса за разпъване на хавлия пред шезлонгите на първа линия – 1500 евро.
„Плажът и ресторантът на комплекса са предназначени изключително за клиенти и техните гости. Обявената тарифа за разпъване на хавлия цели да откаже външните за комплекса клиенти от практиката да поставят хавлиите си на първа линия пред чадърите и извън предвидената за тази цел зона“, обясняват от комплекса в Мамая.
Освен това посочват още, че на плажа Марина Сърф е отделена площ от 30% от зоната на концесията, където безплатно могат да бъдат поставяни хавлии и други плажни пособия
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените в чадърите, шезлонгите и почивката в Гърция се променят
Лято 2023: С колко поскъпват пoчивĸитe в Гъpция, Иcпaния и Typция?
Ден на плажа в Италия – 100 евро

България трета по поскъпване на жилищата в ЕС

България се нарежда на трета позиция по годишно поскъпване на жилищата в Европейския съюз, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
Жилищата у нас са поскъпнали с 9.5% на годишна база през първото тримесечие на настоящата 2023 година. Поскъпването се забавя спрямо предходното тримесечие, когато годишният ръст у нас бе 13.4%.
По-висок годишен темп на растеж на цените на жилищата спрямо България се наблюдава само в две страни – Хърватия (+14%) и Литва (+13.1%).
В същото време в шест страни от ЕС се отчита спад в цените на жилищата. Най-сериозно понижение се наблюдава в Швеция (-6.9% на годишна база), Германия (-6.8%), Дания (-6.2%), Финландия (-5.1%), Люксембург (-1.5%) и Нидерландия (-0.1%).
Изкачването на България в подреждането се дължи на масово забавяне в темпа на растеж на цените на жилищата в повечето страни от ЕС – нещо, което се случва и у нас, но с известно закъснение, спрямо останалите членки на общността.
Цените на новите жилища в София замръзнаха
През първото тримесечие на тази година средното годишно поскъпване на жилищата в ЕС достига 0.8%, а конкретно за еврозоната цените нарастват със средно 0.4% на годишна база. Това представлява забавяне в темпа на растеж спрямо предходното тримесечие, когато годишният ръст възлизаше на 3% за еврозоната и на 3.6% за ЕС.
На тримесечна база цените на жилищата в ЕС намаляват средно с 0.7%, докато за еврозоната свиването достига 0.9% спрямо последното тримесечие на миналата 2022 година. В България жилищата поскъпват средно с 1.6% през първото тримесечие спрямо края на миналата година.
Цените на жилищата в България нараснаха с 68% спрямо 2010 година
Жилищата в България поскъпват с 68% през първото тримесечие на тази година спрямо 2010 година, сочат данните на Евростат. Това отрежда на страната ни дванадесета позиция в ЕС. Лидер по поскъпване за периода е Естония (+199.58%), следвана от Унгария (+179.9%), Литва (+146%), Латвия (+132.3%), Люксембург (+126.4%), Чехия (+122.9%) и Австрия (+121.8%).
Жилищата в Германия, която е най-голямата европейска икономика, записват поскъпване от 81.4% спрямо първото тримесечие на 2010 година.
През разглеждания период жилищата са поскъпнали в 24 страни от ЕС, като поевтиняване се наблюдава само в три страни: Гърция (-14%), Италия (-9%) и Кипър (-2%). Трябва да се отбележи, че данните за Гърция са за 2022 година, а не за първото тримесечие на настоящата 2023 година.
Кои са най-евтините и кои са най-скъпите квартали в София?

Цените на наемите нарастват спрямо 2010 година в 26 страни от ЕС, като понижение се отчита само в една държава – Гърция (-22%). Най-висок ръст при наемите се регистрира в Естония (+212%) и Литва (+165%). В България наемите са поскъпнали с около 30% за разглеждания период.
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Продажбите на жилища у нас намаляват
Цените на жилищата в ЕС намаляват с най-бързия темп от 2009 г. насам
Близо 9% от домакинствата у нас притежават второ жилище
Сериозен ръст на предлагането на жилища под наем в Централна и Източна Европа
Какво се случва с цените на жилищата в България?