Анализирайки динамиката на макроикономическите индикатори за първото тримесечие на годината, ОББ коментира ключовите тенденции въз основа на наличните данни към момента.
Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените предварителни данни на НСИ брутният вътрешен продукт (БВП) на страната отчете много добър реален растеж от 2.3%, на фона на техническа рецесия в Германия и нисък растеж в други страни от ЕС. От страна на търсенето ръстът се движеше от потреблението (+2.1%) и инвестициите (+1.8%), на фона на симетричен ръст и спад от 2.3%, съответно, при износа и вноса. 
„Двуцифрената средногодишна инфлация през тримесечието (14.1% хармонизирана), в т.ч. и натрупаната до момента, потисна потреблението, което въпреки солидните (номинални) увеличения на заплатите (+16.2%) и потребителското кредитиране (+13.0%) нарасна умерено в сравнение с предходните тримесечия.”, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

„Това че инвестициите също растат, макар и относително бавно, за второ поредно тримесечие след седем тримесечия на спад, подсказва, че икономиката все пак се настройва към нестабилната (вътрешна и външна) политическа ситуация.“, допълни Калчев.
От страна на производството, реалният годишен ръст на БВП през тримесечието се движеше от интензивна динамика на строителството (+7.0%) и стабилно нарастване при услугите (+3.2%). Селското стопанство увеличи продукцията си умерено с 1.1%, докато индустрията регистрира резултат, сравним с този от първото тримесечие на миналата година (+0.1%)
„Двуцифрените реални ръстове на индустрията, които започнаха от четвъртото тримесечие на 2021 г. и продължиха през първите три тримесечия на 2022 г., движени от производството на електрическа енергия и военната промишленост, останаха в миналото. Цените на електроенергията се нормализираха, което забави и ръста в нейното производство. От друга страна, забавянето на икономиките на ключови европейски партньори (в т.ч.  Германия) също започна да влияе на сектора.“, обясни Калчев. 
От своя страна, инфлацията отново намаля през май – от 10.3% към април (хармонизирана) на 8.6% (спрямо май 2022 г.), навлизайки на едноцифрена територия. Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 12.1% на 10.7% през май, но по-бавно от общата инфлация. Т.нар. потребителска инфлация (по националната методология) съответно се забави, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната, но и тя бе по-ниска от базисната.
„Причина за тази ситуация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване именно енергията и храните движеха инфлацията, чиито цени нарастваха много по-бързо и значително. Впоследствие, инфлацията се разпространи към останалите стоки и услуги, като се оформиха и инфлационни очаквания. Те сега забавят спада на базисната инфлация, която допълнително се подхранва от ръста на потребителското и ипотечното кредитиране и процикличния държавен бюджет, в който с големи усилия се удържат дефицити от 3.0% от БВП. Допълнително, безработицата намаля до 3.9%, поради което средната работна заплата расте (с над 16%), което също влияе към забавяне спада на инфлацията“, каза още д-р Калчев. 
 

Журналист интервюира монах:
– Във вашия манастир имате ли телевизор?
– Не, църквата забранява гледането на телевизия.
– А имате ли радио?
– Не, църквата ни забранява да слушаме радио.
– А как прекарвате свободното си време?
– Във фейсбук.

Шумът около темата за водорода става все по-силен през последните няколко години. Мнозина виждат зеления водород като важен инструмент за намаляване на отпечатъка на тежката промишленост върху околната среда и подпомагане на икономиките да постигнат заложените цели за въглеродна неутралност.
Секторът на зеления водород, който е съсредоточен върху производството на водород с помощта на възобновяеми източници на енергия като вятър и слънце, привлече особен интерес и може да се похвали с някои високопоставени поддръжници.
Те включват германския канцлер Олаф Шолц, който през 2022 г. го нарече „една от най-важните технологии за климатично неутрален свят“ и „ключ към декарбонизирането на нашите икономики“.
В света на бизнеса мултинационалните компании от Iberdrola до Siemens Energy също обмислят следващия си ход на тема зелен водород.
Но въпреки че има огромно вълнение относно потенциала на водорода – Международната агенция по енергетика например го описва като „универсален енергиен носител“, същесвуват и някои несъмнени предизвикателства пред тази технология.
Като за начало по-голямата част от производството на водород все още се основава на изкопаеми горива, а не на възобновяеми енергийни източници – факт, който очевидно противоречи на целите за въглеродна неутралност.
И когато става въпрос конкретно за екологичния водород, производствените разходи са значителен проблем и ще трябва да бъдат намалени през следващите години.
България може да мобилизира над 3 млрд. евро за насърчаване на водородните технологии

Според мнозина зеленият водород е енергийния носител на бъдещето;
Снимка: iStock 
Транспортирането на водород от производствените обекти до потребителите е друг също толкова важен фактор, който трябва да се вземе предвид.
„Водородът е доста скъп за преместване“, споделя Мъри Дъглас, ръководител на водородните изследвания в Wood Mackenzie, по време на интервю пред CNBC.
„Придвижването е по-трудно спрямо природния газ… технически, инженерно… просто е по-трудно“, добави той.
Дъглас не е единствен в подчертаването на някои от пречките при доставянето на водород.
Министерството на енергетиката на САЩ, например, отбелязва, че ключовите предизвикателства „включват намаляване на разходите, повишаване на енергийната ефективност, поддържане на чистотата на водорода и минимизиране на изтичането на водород“.
Shell строи най-големия завод за зелен водород в Европа
Министерството на енергетиката на САЩ също добавя, че са необходими повече изследвания за „анализ на компромисите между опциите за производство на водород и опциите за доставка на водород, когато се разглеждат заедно като система“.
Местоположението е важно
По-конкретно във връзка с логистиката, свързана със зеления водород, една област, която ще се нуждае от внимание, е местоположението на производствените съоръжения.
Често те са предназначени за райони, където източниците на възобновяема енергия са в изобилие – като Австралия, Северна Африка и Близкия изток, но на голямо разстояние от мястото, където всъщност ще се използва водородът.
Дъглас от Wood Mackenzie се позовава на опциите за транспорт, когато разсъждава върху инвестиционния хоризонт за следващите 10 години.
„Очевидно можете да го прехвърлите, но вероятно имате нужда от специален тръбопровод“, казва той, отбелязвайки, че за това вероятно ще трябва да бъде изградено ново съоражение, което е близо до крайните потребители.
Водород – горивото на бъдещето
Единственият друг реалистичен вариант в този инвестиционен хоризонт, каза той, е свързан с износа на водород като амоняк.
„Pроизвеждате водорода, зеления водород, и след това го синтезирате в амоняк с азот“, казва той.
Доставянето на амоняк е „доста утвърдена технология и индустрия – вече има куп приемни портове на място“, отбеляза Дъглас.
След това този амоняк може да се продава директно на крайни потребители, като например производители на торове.
Алтернативен вариант би бил „разбиването на амоняка обратно във водород“, въпреки че това няма да мине без проблеми.
„Веднага щом започнете да „разбивате“ обратно към използването на водород, започвате да понасяте някои … доста големи загуби на енергия“, каза Дъглас.
Необходима е ефективна система за доставка
В изявление, Йорго Чацимаркакис, главен изпълнителен директор на индустриалната асоциация Hydrogen Europe, изразява оптимистично отношение към перспективите пред зеления водород.
Той казва, че „ще се превърне в глобална стока“, преди да подчертае важността на наличието на „ефективна система за доставка“.
Чацимаркакис също подчертава необходимостта от програма за сертифициране, тъй като „зеленият водород трябва да докаже, че е произведен от възобновяема енергия“.
Въпреки някои очевидно големи пречки, партньорствата и програмите, свързани с доставката и разпространението на зелен водород, започват да се оформят.
След търга за общи покупки на газ ЕС обмисля и за критични суровини и водород
По-рано тази година Greenergy и Octopus Hydrogen обявиха, че са започнали „партньорство за доставка на зелен водород“.
На друго място германската фирма Enertrag казва, че „експлоатира цистерна и транспортно ремарке, за да доставя големи количества зелен водород на клиенти“ от 2021 година насам.
И през 2022 г. енергийната фирма Cepsa със седалище в Мадрид заяви, че ще работи с пристанището на Ротердам за разработването на „първия зелен водороден коридор между Южна и Северна Европа“.
Разходите са в основата на проблемите
Въпреки че технологията и знанията за производство и доставка на водород са налице, остава една пречка.
„Индустрията знае как да транспортира водород“, каза Дъглас от Wood Mackenzie, добавяйки, че секторите на енергетиката и химикалите го транспортират от „отдавна – това не е ново, просто е скъпо“.
Дъглас каза, че намаляването на производствените разходи е от ключово значение. Колкото по-ниски са те, толкова по-управляеми ще станат транспортните разходи.
„Не съм сигурен дали има някаква магическа технология за намаляване на разходите, която да влезе в транспортната страна на уравнението“, добави той.
„Няма изведнъж да намерим по-добър материал за транспортиране на водород“, каза той.
„Ако го втечнявате, трябва да го охладите много, а това просто е скъпо“, добави той. „Ако го превръщате в амоняк, това има цена, а след това има куп предизвикателства около токсичността.“
„Те знаят как да правят всички тези неща“, заключи той. „Все още се свежда само до разходите.“
Източник: CNBC
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол

Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Разград става „зелен“: Ще има водородна индустриална зона за 34,5 млн. евро
Ретрофит тролей Ikarus тръгва на водород и с нова визия в София
Германци правят завод за преработка на отпадъци във водород в Египет

Цените на храната и напитките на Уимбълдън рязко скочиха, като бутилка бира от 330 мл. вече струва почти 10 паунда (11,65 евро).
Цената на спиртните напитки също се е увеличила като чаша вино или джин с тоник струват 9,70 паунда (11,30 евро). Наливните напитки са на цени между 7,20 паунда (8,38 евро) и 7,55 паунда (8,79 евро), след като беше на цена между 6,10 паунда (7,10 евро) и 6,50 паунда (7,57 евро) през 2022 г., докато бутилките бира се предлагаха на цена от 6,50 паунда, отбелязва The Mirror.

Безалкохолните напитки тази година са особено поскъпнали, като бутилка минерална вода се предлага за 2,65 паунда или 3,69 евро (спрямо 2,20 паунда през 2022 г.), а кутийка Coca-Cola Zero струва 2,25 паунда (2,62 евро).
На феновете е разрешено да носят собствени алкохолни напитки, но това е ограничено до бутилка вино или шампанско или 2 кутии бира или смесени спиртни напитки на човек.

По отношение на храната, пакетче бонбони Haribo, Skittles или Minstrels струва 4,20 паунда (4,85 евро), а хотдог с наденица 4,80 паунда (4,89 евро).
Традиционните ягоди и сметана за Уимбълдън са сред най-евтините в менюто – 2,50 паунда (2,90 евро), като цената остава същата от 2010 г. От Уимбълдън твърдят, че по време на турнира се консумират около 200 000 порции ягоди и сметана.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Абсурдите на Мондиал 2022: 100 евро за бира, спане в пустинята и глоба от 70 000 евро
Два дни преди старта: Катар забрани продажбата на бира на Световното
Тъмната страна на Катар 2022: Смърт, корупция, забрани и много похарчени пари

Всяка година през летните месеци нараства броят на пътуващите към Гърция.
Пътникопотокът на двата гранични пункта – „Кулата“ и „Маказа“, сериозно надвишава техния капацитет.
Това засяга както български граждани, така и граждани на Румъния, Молдова, Украйна, Сърбия, Северна Македония и други, преминаващи транзитно през територията на България на път към гръцките курорти, обявиха от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП).

От дирекцията уточняват, че е постигнато много добро взаимодействие с гръцките гранични власти, но въпреки предприетите общи действия:
• извършване на съвместен граничен контрол на принципа „на едно спиране“
• осигуряване на непрекъснат процес на работа и на достатъчен брой служители за всички работни места за извършване на гранични проверки, използване на съвременни технически средства за бърза гранична проверка и открити на ГКПП „Кулата“
• допълнителни работни места, често се образуват колони от изчакващи автомобили и автобуси, а времето за изчакване за преминаване на границата се увеличава значително

С цел улесняване преминаването на туристите, ГДГП препоръчва алтернативни възможности и пренасочване през останалите гранични контролно-пропускателни пунктове, разположени на границата с Гърция – ГКПП „Илинден“, ГКПП „Златоград“, ГКПП „Ивайловград“ и ГКПП „Капитан Петко войвода“.
Цялата информация на български и на английски език може да видите ТУК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пътуването за празниците: Кои са потенциалните места с тапи по магистралите?
На всеки километър: България е сред страните с най-натоварено движение

Американските технологични гиганти Amazon, Apple, Microsoft, Meta Platforms, компанията майка на Facebook и Alphabet, под чиято шапка е интернет търсачката Google, уведомиха ЕК, че се класифицират като „пазачи“ в цифровия сектор съгласно новите правила на ЕС. Това заяви еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон, цитиран от Reuters.
Съгласно Законодателния акт за цифровите пазари (DMA), влязъл в сила миналия ноември, компании с над 45 млн. активни потребители на месец и пазарна капитализация от поне 75 млрд. евро се считат за „пазачи“, предоставящи достъп до цифровите пазари.
„Южнокорейският производител Samsung и китайската компания ByteDance, която държи социалната мрежа TikTok, също обявиха, че отговарят на новите изисквания и се определят като „пазачи“, добави Бретон.
По думите му Европа напълно е реорганизирала дигиталното си пространство, за да защити по-добре гражданите на ЕС и да подобри иновациите за стартиращи фирми и компании в ЕС.

Очаква се ЕК да потвърди, че компаниите отговарят на определението „пазачи“ до 6 септември, след проверка на данните, предоставени от тях. След това технологичните гиганти ще имат 6 месеца, за да се съобразят с разпоредбите в Законодателния акт за цифровите пазари.
Платформата за краткосрочно отдаване под наем Booking.com заяви, че очаква да достигне заложените от ЕС изисквания, за да попадне в клуба на „пазачите“ в цифровия сектор до края на годината, след което ще уведоми ЕК.
От компаниите, обозначени като „пазачи“, ще се изисква да позволят на приложенията си за изпращане на съобщения да взаимодействат с конкуренти, като осигурят на потребителите възможността да решават кои приложения да инсталират предварително на своите устройства.
На технологичните компаниите „пазачи“ няма да им бъде позволено да облагодетелстват собствените си услуги пред тези на конкурентите си или да попречат на потребителите да премахват предварително инсталиран софтуер или приложения – правила, които ще засегнат силно Google и Apple.
При нарушения на законодателството компаниите ще ги грози глоба в размер на до 10% от годишния им глобален оборот.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК постави специални изисквания за социалните мрежи на Стария континент
Как проектоправилата на ЕС за изкуствения интелект могат да навредят на Европа?
Европейска страна изисква „дигитално пълнолетие“ на потребителите на социалните мрежи