Законната лихва за забава, която се начислява върху просрочени задължения на граждани и бизнес към държавата, нараства от 1 юли тази година. Това се случва след като основният лихвен скочи за пореден месец.
Новото ниво на основния лихвен процент (ОЛП) за месец юли тази година е 3.12%, обявиха от Българската народна банка. Размерът на законната лихва за забава се определя от сбора на основния лихвен процент и 10 процентни пункта, като се изчислява два пъти в годината – на 1 януари и на 1 юли на база ОЛП към тази дата.
Така, новият размер на лихвата, която се дължи върху просрочени задължения като данък смет или данък върху недвижимите имоти, вече възлиза на 13.12%. Това равнище ще остане в сила до края на тази година, като следващото изменение на размер на законната лихва ще се случи на 1 януари следващата година.
Новият размер на законната лихва нараства с 1.72 процентни пункта, след като през последната половин година равнището бе 11.42%, тъй като ОЛП за месец януари възлизаше на 1.42% .
В края на септември миналата година основният лихвен процент нарасна за първи път от 2016 година насам от 0% през септември до 0.49% за месец октомври 2022 година.
Макар да се случва на фона на промяната на лихвения цикъл по света и у нас, основният лихвен процент няма пряко отношение към размера на лихвите по кредити и депозити на родния пазар. Страната ни се намира в условията на паричен съвет (валутен борд) и на практика не може да води парична политика по начина, по който го правят Европейската централна банка или Федералният резерв на САЩ. Паралелно с това у нас почти няма банки, които да използват ОЛП за компонент в състава на лихвените си проценти.
Докато при други централни банки лихвените проценти се определят на база решения на управителния съвет, то у нас нивото на ОЛП се изчислява на база методика, определена от УС на БНБ.
Движението на ОЛП зависи от движенията на индекса ЛЕОНИА Плюс, който представлява справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната. БНБ изчислява и публикува индекса от 1 юли 2017 година.
БНБ вече няма да изчислява ЛЕОНИА, СОФИБИД и СОФИБОР
Двоен скок: БНБ определи основен лихвен процент за декември от 1,3%
БНБ: Тенденцията на повишение на лихвите ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите
ЕЦБ не спря с повишаването на лихвите
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС

Европейският съюз обмисля предложение да позволи на руска банка под санкции да отдели дъщерно дружество, което би я свързало отново със световната финансова мрежа. Тази отстъпка цели да защити застрашената черноморска зърнена сделка, която позволява на Украйна да изнася храни към световните пазари, предава Financial Times.
Планът, предложен от Москва чрез преговори с посредничеството на ООН, ще позволи на Руската земеделска банка да създаде дъщерно дружество, което да управлява плащанията по износа на зърно, посочват петима запознати източници. Новото дружество ще може да използва световната финансова система Swift, която беше затворена за най-големите руски банки след началото на войната в Украйна.
Войната в Украйна „задуши“ огромните количества земеделски продукти, изнасяни през Черно море, предизвиквайки опасения за глобална продоволствена криза.
Споразумението, постигнато с посредничеството на ООН, за рестартиране на пътищата за доставка беше за първи път подписано миналия юли и оттогава насам се удължава няколко пъти, въпреки заплахите на Москва да спре сделката. Русия твърди, че западните държави не изпълняват своята част от сделката – ангажимента да се гарантира, че износът на храни от Русия няма да бъде засегнат от западните санкции.

Отделянето от банката е било обсъдено от лидерите на ЕС на срещата на високо равнище в Брюксел миналата седмица като потенциално средство Москва да бъде убедена да удължи споразумението след крайната му дата 17 юли.
Идеята се възприема от поддръжниците ѝ като „най-лошия вариант“ за получаване на съгласието на Путин за удължаване на сделката, посочват двама от източниците. Официални лица твърдят, че заплахите на Русия да сложи край на сделката изглеждат по-сериозни този път спрямо предишни преговори за удължаването ѝ.
Това подчертава степента, до която западните правителства са отчаяни да запазят сделката за износ на зърно, което е и финансово спасително въже за Украйна предвид огромния ѝ земеделски сектор.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви миналата седмица, че Москва няма защо да договоря удължаване заради определяното от него за „скандално“ поведение на западните държави по отношение на задълженията си.

Предложението за дъщерното дружество се оценява от служители на ЕС спрямо законността и осъществимостта му, казват трима от източниците.
Проблемът се усложнява от това, че Руската земеделска банка е изцяло собственост на Кремъл. Бившият ѝ главен изпълнителен директор, Дмитрий Патрушев, е настоящ министър на земеделието и син на Николай Патрушев, помощник на Путин и секретар на Съвета за сигурност на Русия, който има важна роля в започването на войната срещу Украйна.
ЕС не успява да постигне съгласие за мерки за облекчаване на санкциите на определени руски компании или за разрешаване на износа на определени стоки през блока по хуманитарни причини или за доставки на страни от третия свят. Това отчасти се дължи на опозиция от държави от Източна Европа, според които подобни ходове ще помогнат на Кремъл да спечели повече пари и да поддържа атаката си. Кремъл е отказал да коментира предложението на ЕС.
ЕК също е отказала коментар. Служители на ЕС обаче подчертават, че западните санкции не са насочени към търговията със селскостопански и хранителни продукти, включително зърнени култури и торове, между трети страни и Русия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пшеницата достигна най-високата си цена от 4 месеца заради Русия
Задава се глад: На кои страни ще се отрази най-зле спирането на зърнената сделка?
Земеделската земя поскъпва значително, в две общини средната цена надхвърля 3000 лева за декар

В последния ден на шведското председателство на Съвета на ЕС държавите членки, на ниво Комитетът на постоянните представители – КОРЕПЕР 1, одобриха законодателно предложение, което запазва досегашния подход за класифициране на етеричните масла, предават от Министерството на земеделието и храните.
Във връзка с предложения от ЕК Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси, Съветът прие аргументите на България и още 7 страни членки за трудностите при приемане на предложения подход и включи клауза за преглед, изискваща нови анализи от ЕК, които да бъдат представени след 4 години.
Позицията в защита на производителите на етеричномаслени култури на България беше представена от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, провело се на 26 и 27 юни в Люксембург. Тогава той заяви, че България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на култури в ЕС, от които се добиват, и да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници. Министър Вътев настоя да се изключат етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че да продължават да бъдат класифицирани по настоящите правила като вещества, а не като смеси.

Решението на Съвета на ЕС е позитивен напредък за производителите на натурални съставки за парфюмерия и козметика. Предстоят преговорите с Европейския парламент за договаряне на финалният текст на регламента.
Министър Вътев заяви, че постигнатото решение е постижение на правителството и лично и на премиера акад. Николай Денков. Министър-председателят категорично защити българското розово масло и останалите натурални етерични масла на заседанието на Европейския съвет.
По време на дебата по темата „Икономика“ той посочи съществен пропуск в проекта на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), поставящ етеричните масла в графата на опасните химични смеси. „Когато обсъждаме дали нещо е вредно, трябва да гледаме не само кое е веществото, а и каква е неговата концентрация. Именно от нея зависи дали веществото е опасно, или не. В текста на регламента, който се представя, думата „концентрация“ липсва“, обясни в Брюксел акад. Николай Денков, световноизвестен учен в областта на химията и физикохимията.
Пред останалите лидери българският премиер е определил подготвяния европейски регламент като злоупотреба с науката. Той изрично е помолил председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен текстът да бъде прецизиран, защото „не е научен, какъвто трябва да бъде“, и е получил разбиране от нейна страна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ще защитим розовото масло в Европа?
Как изменението на климата застрашава българското розово масло?
Европейската комисия смята да обяви розовото масло за опасно

България с първи продукт в Световната организация по интелектуална собственост

Бюджетът изтри над 1 млрд. лева дефицит, като в резултат на това се очаква да излезе на излишък към края на първото полугодие на тази година, след като конкретно за месец юни приходите надхвърлят разходите с около 1.4 млрд. лева. Така за първите шест месеца на тази година се очаква бюджетното салдо да бъде положително в размер на около 0.2 млрд. лева, съобщават от Министерство на финансите на база на предварителни данни и оценки. Към края на предходния месец май, бюджетното салдо бе отрицателно в размер на 1.117 млрд. лева.
Въпреки добрите новини, постигнати заради силни данъчни постъпления през юни, бюджетната картина се влошава спрямо миналата година. За сравнение, през същия период на миналата 2022 година бе отчетен излишък в размер на 1.2 млрд. лева.
Подобрението на бюджетната позиция през юни тази година е основно по линия на приходите, което се дължи на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративения данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия и на данъка върху дейността от опериране на кораби, както и на постъпили приходи от Европейската инвестицонна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд, които са формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове и други.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31,3 млрд. лв. и нарастват с 3,1 млрд. лв. (10,8 на сто) спрямо отчетените към края на месец юни 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2,4 млрд. лв. (10,7 на сто), неданъчните – с 0,9 млрд лв. (19,9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,2 млрд. лева.
НАП: Над 300 000 фирми и еднолични търговци внесоха данъците си дни преди изтичане на крайния срок
В частта на данъчните приходи постъпленията от преки данъци, социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с добри темпове, докато косвените данъци остават номинално близки до отчетените за същия период на предходната година, основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос и приходите от мита. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол, внесен за преработка, спрямо отчетената за същия период на предходната година.
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. са в размер на 31,1 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към юни 2022 г. бяха в размер на 27,1 млрд. лева., което означава, че разходите нарастват номинално с 14,9 на сто. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 0,85 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискалният резерв достига 11.7 млрд. лева към края на май
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на май 2023 г. е отрицателно в размер на 1.178 млрд. лв. (0,6 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1.316 млрд. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 137,7 млн. лева. За сравнение, за първите пет месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 605,1 млн. лв. Докато приходите по КФП нарастват с 9,1 на сто, при разходите се отчита ръст от 17,3 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите и формиране на дефицит за периода.
Не плащаме в заведенията, ако не предоставят касова бележка
Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2023 г. са в размер на 24.922 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 2.073 млрд. лв. (9,1 %) спрямо отчетените към май 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2.207 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко със 134,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19.795 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2.027 млрд. лв. (11,4 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,4 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 3.398 млрд. лв., като нарастват с 411,0 млн. лв. (13,8 %) спрямо отчетените към май 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 8.698 млрд. лв. (спад с 19,5 млн. лв., 0,2 % спрямо отчетените към май 2022 г.).
Бюджетният дефицит продължава да расте
Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.528 млрд. лв. (в т. ч. 656,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 771,5 млн. лв. спрямо отчетените към май 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 6.170 млрд. лв., което представлява ръст от 864,1 млн. лв. (16,3 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.
Министерство на финансите публикува проекта за бюджет за тази година
Неданъчните приходи са в размер на 4.147 млрд. лв. (ръст от 180,2 млн. лв., 4,5 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 979,5 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2023 г. възлизат на 26.100 млрд. лв. За сравнение, разходите по КФП към май 2022 г. бяха в размер на 22.244 млрд. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите пет месеца на 2022 г. с 3.856 млрд. лв. (17,3 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1.716 млрд. лв.), както и в частта на разходите за персонал (919,9 млн. лв.), капиталовите разходи (539,0 млн. лв.), разходите за субсидии (150,6 млн. лв.), разходите за издръжка (146,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 25.053 млрд. лв. (ръст от 3.853 млрд. лв., 18,2 % спрямо отчетените към май 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 23.313 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1.729 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 11,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 335,7 млн. лв. (спад с 36,6 млн. лв., 9,8 % спрямо същия период на 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.05.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 711,7 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.05.2023 г. е 11,7 млрд. лв., в т.ч. 10,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,9 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Плащат заплатите само по банков път във фирми с над 50 души персонал, за ресторантьорите мярката важи без ограничение