Фирмите с 0 служители представляват 52.2% от активните предприятия в България, става ясно от последните данни на Националния статистически институт, актуални към края на 2021 година. Общият брой на активните фирми в страната към края на разглежданата година възлиза на 381 457 броя, което е спад от 4.8% спрямо предходната 2020 година.
Така, активните фирмите с 0 наети лица достигат приблизително 199 000 броя. Това означава, че в тези предприятия работят само самобствениците, но не и наети служители, получаващи заплащане на трудов договор. В резултат на това, фирмите с 0 наети лица в България оформят дял от 8.7% от заетите лица в страната. Казано с други думи, един на всеки девет заети у нас има собствена фирма.

В същото време активните предприятията с 10 и повече наети лица представляват едва 7.2% от фирмите в страната към края на 2021 година, но служителите, работещи в тях оформят цели 67.1% от заетите в България в периода 2017-2021 година.
Използва ли българският бизнес изкуствен интелект?

Втората най-масова фирма в България е тази с наети между 1 и 4 лица – дял от 34%. Най-малобройни са фирмите с между 5 и 9 наети лица – 6.6% от всички активни предприятия.
Новородени предприятия
Новородени са 37 898 предприятия, което представлява 9.9% от общия брой предприятия в разглежданите сектори на икономиката през 2021 година. За периода 2017 – 2021 г. средногодишно са се раждали 10.7% от активните предприятия.
Структурата на родените предприятия по икономически сектори остава относително стабилна през последните пет години, като с най-висок относителен дял са новородените предприятия в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 34.8%, а с най-нисък – новородените предприятия в сектор „Добивна промишленост“ – под 0.1%. Тази структура се запазва и през 2021 година.
Работещите във фирми с над 100 служители ще получават заплатите си само по банков път
През наблюдавания период (2017 – 2021 г.) най-голям е броят на новородените предприятия, които не са наемали работна ръка. В групата „0 наети“ през 2021 г. попадат 30 071 новородени предприятия, следвани от групата „1 до 4 наети“ – 6 907, а в предприятията с 10 и повече наети лица – само 342.
Оцелели предприятия
През 2020 г. новородените предприятия са 35 203, a от тях 27 943, или 79.4% са преживели успешно 2021 година. Най-висок е делът на оцелелите предприятия в сектор „Производство и раз¬пре¬де¬ление на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 95.8%, а най-нисък – в сектор „Операции с недвижими имоти“ – 61.6%.
От всички предприятия, родени през 2020 г. и оцелели през 2021 г., най-висок е относителният дял на групата „1 до 4 наети лица“ – 89.8%. От 2016 г. с отдалечаване от годината на раждане се наблюдава тенденция на намаляване на броя на оцелелите предприятия и за четирите групи според броя на наетите в тях. Делът на предприятията, родени през 2016 г. и все още активни пет години по-късно, е 5.5%, докато делът на родените през 2020 г. и активни през 2021 г. е 7.3% от общия брой на активните предприятия през 2021 година.
Най-жизнеспособни са предприятията от сектор „Транспорт, складиране и пощи“, в който делът на оцелелите през петгодишния период е 7.5%. Стойността на този показател е най-ниска за предприятията от сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 0.7%.
Общият брой на заетите лица в родените през 2020 г. и оцелели през 2021 г. предприятия е 64 623 души, като 69.2% от тях са концентрирани в пет от разглежданите икономически сектори: „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 27.0%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 11.4 %, „Преработваща промишленост” – 10.8%, „Строителство“ – 10.1%, и „Транспорт, складиране и пощи“ – 9.8%.
По групи наети лица разпределението на заетостта при родените през 2020 г. и оцелели през 2021 г. предприятия е следното:

0 наети – 45.9%;

1 – 4 наети – 30.3%;

5 – 9 наети – 9.1%;

10 и повече наети – 14.6%.

Умрели предприятия
През 2020 г. са умрели 40 865 предприятия, или 10.2% от активните предприятия през същата година, в резултат на което 4.5% от заетите са загубили работните си места. Най-висок – 38%, е делът от умрелите предприятия от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“. Най-жизнеспособни са предприятията от сектори „Добивна промишленост“ и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“, като при тях умрелите предприятия са под 0.1%.
Делът на хората, които нито работят, нито учат в България е под средния за ЕС
Ново задължение към държавата: Фирмите ще трябва да отчитат касова наличност на 3 месеца
Нови бизнес модели: Може ли природата да бъде акционер във фирма?
Топ 10 на най-търсените професионални умения в момента
Кои са най-големите компании в света по размер на приходите?

Европейската централна банка днес отново увеличи водещите си лихви с 0,25 процентни пункта (25 б. п.) и обяви, че инфлацията в еврозоната продължава да спада, но „все още се очаква да остане твърде висока за твърде дълго време“.
„Управителният съвет на финансовата институция е решен да осигури своевременното връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%“, гласи съобщение на ЕЦБ, публикувано на сайта ѝ.
„Ние сме силно мотивирани да прекършим гръбнака на инфлацията“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция след заседанието по паричната политика на УС на финансовата институция, предаде Reuters и БТА.

„Съществува възможност за повишаване (на водещите лихви на следващото заседание по паричната политика – бел. ред), но има вероятност и да бъде направена пауза. Ключовият израз тук е „може би“, посочи Лагард.
В съобщението на ЕЦБ за насоките по паричната политика на банката, се посочва, че лихвените проценти ще бъдат установени на „достатъчно рестриктивни равнища за толкова дълго време, колкото е необходимо“, за да бъде постигнато връщане на инфлацията към целевото ниво от 2%.
В съобщението на ЕЦБ обаче не се споменава, че лихвите трябва да бъдат „поставени на ниво, при което инфлацията да бъде намалена достатъчно бързо“, послание, което банката отправи след заседанието си през юни. Този нюанс може да се разглежда като сигнал, че по-нататъшните увеличения на водещите лихви не са даденост, отбелязва Reuters.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обясни, че тази липса в съобщението „не е случайна или неуместна“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ повиши основните лихви до най-високото ниво в своята история
Председателят на ЕЦБ каза какво ще се случи с основната лихва през юли
ЕЦБ повиши лихвите за осми пореден път

Анализите показват, че 1/3 от трудовите злополуки се допускат в предприятията от преработващата промишленост като производство на хранителни продукти и производство на метални изделия, от строителство, дейности по охрана и разследване, търговия на едро и дребно и селското стопанство. Това се посочва в съобщение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).
Причините, които водят до трудови злополуки, обикновено са повтарящи се и са в резултат на пренебрегване на правилата за безопасност, включително и поради подценяване на риска на работните места, както и от неосъществен ефективен контрол от страна на работодателя и длъжностните лица. 
За първите шест месеца на 2023 г. инспекторите по труда са разследвали 243 инцидента на работното място с различни по тежест последици за потърпевшите. Сред причините са притискане, премазване, смачкване, падане от височина; затрупване от земна маса, удар от падащ предмет и др., сочат оперативните данни на ГИТ. 
Още: Все по-малко трудови злополуки в строителството
„В преобладаващата си част трудовите инциденти, разследвани от Инспекцията по труда, са свързани с опасното, а понякога и неадекватното поведение на работещия, често свързано с „мълчаливото“ съгласие на преките ръководители, недооценяване на съществуващите рискове и непознаване или пренебрегване на правилата за безопасна работа“, подчертават още от агенцията. Работодателите, от друга страна, подценяват задълженията си за провеждане на задължителните по закон обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа, се казва също в съобщението на ГИТ.
По-конкретните причини, водещи до трудов травматизъм, са неспазени организационни и технически изисквания при експлоатация и ремонт на оборудването, в т.ч. електрически уредби и съоръжения; работа с машини и оборудване с липсващи или неизправни блокировки и/или сигнализации; извършване на работи на необезопасени площадки (земни/изкопни работи, етажни плочи на строежи и др. подобни). До риск от трудови злополуки води и натрупваната умора в работещите под натиска от извършване на определен обем работа за по-кратки срокове за сметка на времето, необходимо за обезопасяването при извършването на тази работа, предупреждават от агенцията.
Полагането на извънреден труд често със съгласието на работещите, които получават нерегламентирано по-високи възнаграждения, също са причина за преумора, напомнят от ГИТ. Оттам предупреждават, че този извънреден труд много трудно може да бъде установен по време на контрола, тъй като и двете страни (работник и работодател) имат интерес да го прикрият.
За установяване на причините за допуснатите злополуки с работещи лица, инспекторите по труда са извършили 433 проверки за първите шест месеца на 2023 г., тъй като за един инцидент може да бъде извършена повече от една проверка. С цел да се гарантира в най-пълна степен животът и здравето на работещите, са спрени 283 необезопасени обекти, площадки, машини и съоръжения. 
Още: Трудовите злополуки в България са намалели с 1300 за десетилетие
ГИТ напомня на работодателите, че законодателят е вменил цялата отговорност по осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд на тях. Работниците също са длъжни да използват лични предпазни средства и да спазват инструктажите за безопасност. Практиката показва, че често такива са осигурени от работодателя, но не се използват от работника. Работещите имат право да откажат да изпълняват работа, която пряко застрашава живота и здравето им. 
Преди дни от ГИТ съобщиха, че в рамките на проекта „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“ е направен регистър на рисковите обекти за контрол, разработени са въпросници за самоконтрол, обучени са над 300 служители за работа с въпросниците и методиката за планиране на дейността. 

Недостигът на полупроводници по време на COVID пандемията, който оказа влияние върху всичко – от автомобили до игрални конзоли, се превърна в сериозен излишък, причиняващ щети на някои от най-големите производители на чипове в света.
Полупроводниците са компоненти, които са ключова част за редица продукти, включително хладилници, автомобили, смартфони, LED крушки и други.
COVID пандемията предизвика голямо прекъсване на веригите за доставки и производството на чипове на фона на локдауните, принудили хората да седят по домовете си, което от своя страна засили търсенето на продукти като настолни компютри и смартфони, пише CNBC.
Това увеличи търсенето на полупроводници като чиповете с памет, произвеждани от южнокорейските фирми Samsung, SK Hynix и Micron.
Паралелно с това имаше засилено търсене на по-обикновени чипове, необходими за процеси като управление на захранването в различните устройства.
Всичко това доведе до широк недостиг на продукти като игрални конзоли и дори компоненти за перални машини, който продължи през първата половина на 2022 година. Недостигът засегна и полупроводниците, използвани в автомобилите, което доведе до спад в производството на превозни средства от основни концерни.
Въпреки че динамиката между предлагане и търсене при някои чипове стана по-балансирана от тогава насам, в някои сфери, недостигът на чипове се превърна в излишък.
Свръхпредлагане
Понастоящем свръхпредлагането засяга да вида чипове: NAND и DRAM памет. Те се използват в устройства като лаптопи, както и в сървъри в центрове за данни.
Пренасищането дойде след като компании започнаха да се запасяват с чипове, опитвайки се да изградят високи наличности на фона на недостига.
Но в един момент икономиката се забави.
Търсенето на продукти като смартфони и лаптопи намаля драстично, тъй като много потребители вече бяха закупиха подобни продукти по време на пандемията.
„Така че производителите на тези крайни продукти спряха да поръчва чипове, като вместо това се фокусираха върху продажбите на наличностите, които вече имат”, казва Питър Ханбъри, партньор телекомуникации, медии и технологии в Bain & Company.
По думите му, това е предизвикало широк ефект върху пазара на полупроводници.
Свръхпредлагане обаче не се наблюдава при всички видове полупроводници, тъй като търсенето на чипове от автомобилния сектор остава силно.
Според Ханбъри, някои чипове, произвеждани за конкретни цели, трудно могат да бъдат заменени с други чипове, поради което „сроковете за доставка цените се подобряват, но остават доста високи.”
От скок в печалбата до свиване на приходите
Предизвиканият от пандемията недостиг на полупроводници помогна на производителите на чипове да увеличат печалбите си в резултат на повишените цени. Това включва Samsung, който е най-големият производител на памет чипове в света.
През тази година обаче Samsung и конкурентите от SK Hynix и Micron, срещат трудности.
През тази седмица от Samsung посочиха, че оперативната печалба за второто тримесечие е намаляла с 95% на годишна база. В същото време SK Hynix отчете загуба през второто тримесечие, след като през същия период на миналата година бе на печалба.
Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC), най-големият производител на чипове в света, заяви през миналата седмица, че нетният приход за второто тримесечие намалява с 23.3% на годишна база. Това е първи спад в тримесечната печалба от 4 години насам.
Поглеждайки напред, пазарът на настолни компютри изглежда слаб, което вероятно ще повлияе на Samsung, SK Hynix и Micron.
Конкретно за TSMC, световният пазар на смартфони – основният източник на приходи за компанията, също изглежда под натиск.
„Пазарът на смартфони продължава да е най-голямата част от приходите на TSMC. Тази част все още не демонстрира значим ръст”, казва Се Хо Енджи, анализатор в China Renaissance Securities.
Баланс?
В опит да увеличат цените на чиповете и да намалят предлагането на пазара, основните производители обявиха свиване на продукцията.
Samsung посочиха, че очакват световното търсене да се възстанови през втората част на годината, като останалите изразиха сходни прогнози.
TSMC обаче посочи през миналата седмица, че очаква „продължителна корекция на наличностите” от потребителите.
„След тазгодишната корекция, мисля, че ще има сценарии за растеж през втората част на годината за TSMC, но колко силен ще бъде, зависи от макро обстановката”, казва Енджи.
Като цяло възстановяването за тези фирми ще зависи от това дали търсенето на крайни продукти като потребителска електроника ще нарасне, но това е свързано с макроикономическото възстановяване, което далеч не изглежда сигурно.
Тайванската TSMC се готви да строи завод за микрочипове в Германия
Топ производителите на чипове правят повече пари от всякога
Рекорд в търговията с чипове през 2021
Американският гигант Intel строи завод за чипове в Италия за 5 млрд. долара