Битовите потребители у нас ще купуват ток на свободния пазар от 2027 година в резултат на реформа на енергийния сектор у нас, която вече навлезе в ход за бизнеса, но досега не засягаше доставките за бита.
Потребителите ще могат да избират доставка на електричество на динамична или фиксирана цена в зависимост дали разполагат с интелигентен измервателен уред, а продължителността на договорите ще бъде най-малко една година.
Паралелно с това ще бъде прекратена ролята на Националната енергийна компания (НЕК) като обществен доставчик, като предстои и премахване на квотите на производители на регулирания пазар.
Това предвижда публикуван за обществено обсъждане законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, с който се регламентират стъпките за пълна либерализация на електроенергийния пазар.
Със законопроекта се предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 година.
Така, от 2027 година битовите потребители ще имат избор, предоставен от търговците на ток, дали цената да е фиксирана или динамична.
„Крайните снабдители и търговците на електрическа енергия предлагат на битовите крайни клиенти възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена, и на договори с динамична цена на електрическата енергия – за клиенти с инсталиран интелигентен измервателен уред. Продължителността на договорите е най-малко една година.“, пише в законопроекта.
Друга основно предложение в законопроекта гласи, че 60% от купувания ток трябва да бъде по дългосрочни договори. Което означава, че търговците на електроенергия ще трябва да имат дългосрочни договори за доставка с производителите на ток.
Това е ключова стъпка от реформата на електроенергийния пазар, чието изпълнение ще осигури следващите плащания, които страната ни следва да получи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост, посочват от пресцентъра на енергийното министерство.
Проектът въвежда разпоредбите на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС.
В съответствие с регламента, допускащ спешна намеса на държавите за справяне с високите цени на енергията, законопроектът предвижда, че регулираните цени за бита могат да се определят и под себестойност в период на криза, посочват от Министерство на енергетиката. В тези случаи разходите на крайните снабдители и търговците подлежат на компенсиране, пише в съобщението.
Разработените предложения въвеждат дефиниция и критерии за енергийна бедност за домакинствата за целите на либерализацията на пазара и приоритетно третиране на тези домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност, добавят от енергийното министерство.
Наскоро премиерът Николай Денков посочи, че потребителите, които няма да могат да посрещат сметките си за ток след 2026 година, ще бъдат подпомагани от държавата.
Държавата ще подпомага хората, които не могат да плащат сметките си за ток след преминаването към свободния пазар
Министерство на енергетиката търси мнението на бизнеса относно компенсациите за високата цена на тока
Цените на енергията в Германия са толкова високи, че някои компании обмислят напускане на страната

НАТО осъди „опасното“ поведение на Русия в Черно море и опитите ѝ да блокира износа на украинско зърно, като подчерта, че новата руска „предупредителна зона“ засяга териториалните води на България, член на Алианса, предадоха Франс прес и ДПА.
Новата морска „зона на повишена военна заплаха“, създадена от Русия, обхваща водите в изключителната зона на членката на НАТО България, което „поражда нови рискове от недоразумения и ескалация“, предупреди Алиансът.
Миналата седмица Русия се отказа от зърнената сделка, подкрепена от ООН, което от лятото на 2022 г. позволяваше на Украйна да изнася зърното си през Черно море. След това започна да обстрелва пристанищните райони на град Одеса и се прехвърли на украинското пристанище Рени, посочи АФП.

„Съюзниците и Украйна категорично осъдиха решението на Русия да се оттегли от черноморското зърнено споразумение и умишлените ѝ опити да спре износа на селскостопански продукти от Украйна, от който зависят стотици милиони хора по света“, гласи изявлението на НАТО, публикувано след среща на съвета НАТО-Украйна. Съюзниците също осъждат и „неотдавнашните ракетни атаки на Русия срещу Одеса, Николаев и други (украински) пристанищни градове, включително циничната атака на Москва с дрон срещу съоръженията за съхранение на зърно в Рени“, пристанище в непосредствена близост до румънската граница.
„Русия носи пълна отговорност за опасните си действия и за ескалацията в Черноморския регион. Действията на Русия също представляват съществен риск за стабилността в Черно море, което е от стратегическо значение за НАТО. Съюзниците засилват подкрепата си за Украйна и повишават бдителността си. Оставаме готови да защитим всеки сантиметър от съюзническата територия от всякаква агресия“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
НАТО добави, че засилва мерките си за наблюдение на Черно море, „по-специално с помощта на морски патрулни самолети и безпилотни летателни апарати“.

Вчера се проведе второто заседание на новия Съвет НАТО-Украйна, открит от президента Володимир Зеленски на срещата на върха на Алианса във Вилнюс в началото на юли, с цел укрепване на политическите връзки между съюзниците и Киев по въпроси от взаимен интерес. Във Вилнюс на Украйна беше предложена дългосрочна военна подкрепа, но без перспектива за краткосрочна интеграция в Алианса, припомня АФП.
Украинският президент приветства „ясното и недвусмислено осъждане“ от страна на Съвета НАТО-Украйна оттеглянето на Русия от сделката за зърното. „Създаден само преди 2 седмици във Вилнюс, Съветът вече доказа, че е ефективен механизъм за кризисни консултации“, написа Зеленски на английски език в платформата за съобщения Х, известна преди кат Twitter.
Украйна „ще продължи да изпълнява задълженията си за осигуряване на глобална продоволствена сигурност. Оставаме единни с Алианса, докато се движим по пътя към членството ни в НАТО“, добави Зеленски.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След оттеглянето от сделката: Путин даде заявка за рекордна реколта от зърно
Кои страни ще блокират молбата на Украйна за членство в НАТО?
Ще има ли НАТО нов ръководител и кой ще бъде той?

Производители на шоколадови изделия и кафе, сред които италианската Lavazza и Mondelez са обезпокоени от „практическото приложение“ на новия закон на ЕС, който цели да спре обезлесяването, предаде Ройтерс.
Този отпор идва на фона на доброволните, публични ангажименти на самите компании и индустрията за кафе и какао в по-широк план да изчистят мрежите за доставки с помощта на одити, направени от трети страни като Fairtrade.
Очаква се одобреният през декември закон да влезе в сила в края на 2024 г. Вносители на кафе, какао, говеждо месо, соя, каучук и палмово масло трябва да докажат, че веригите им за доставки не спомагат за унищожението на горите, климатичните промени или ще бъдат глобени с 4% от оборота си в ЕС.
Няколко големи инвеститори заявиха пред Reuters миналия месец, че опасенията им по повод новия закон, могат да ги накарат да изоставят производителите на потребителски стоки с „рискови“ вериги за доставки.

„Ще бъде много трудно да се приложи практически този закон, тъй като веригата за доставки на кафе е много сложна и трудно проследима. Разговаряме с европейските власти чрез асоциацията ни, за да се опитаме да намерим начин“, заяви председателят на Lavazza Group Джузепе Лаваца.
Правилата на ЕС трудно могат да бъдат приложени без повече насоки, смята ръководителят на Lavazza предвид големия брой посредници във веригите за кафе. „Тези присъщи характеристики на веригите за доставка на кафе правят проследимостта на пратките огромно предизвикателство за сектора, тъй като може да няма налична информация за геолокацията и координатите на малките плантации“, обясни Джузепе Лаваца.
„Не мисля, че е невъзможно. Със сигурност ще е предизвикателство за тях, тъй като производителите в сектора на кафето често са твърде малки“, заяви Кристоф Хансен, водил преговорите за закона за ЕП.

„Ние обаче включихме в текста на закона задължението на ЕК да подпомогне основно малките плантации, за да могат те да изпълнят изискванията“, подчерта Хансен.
Mondelez, производител на Oreo и други популярни продукти, коментира, че не е „ясно“ как европейските власти ще контролират или прилагат този закон. „Трябва да има повече диалог за това как да направим така, че нещо да се случи практически“, заяви в интервю за Reuters през юни главният изпълнителен директор на компанията Дирк ван де Пут.
ЕС се аргументира, че е приел закона за обезлесяването, тъй като продължилите с години доброволни ангажименти на компаниите за хранителни стоки да направят така, че веригите им за доставки да не вредят на околната среда, са претърпели неуспех.
Lavazza и Mondelez не коментираха за конкретни решения на опасенията им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на най-популярния сорт кафе достигна 12-годишен връх
ЕС достави на Русия рекордни количества от един вид стока пpeз 2022 г.

Mondelez придобива Chipita за 2 млрд. долара 

Лихвите по новите депозити на домакинствата в левове нараснаха до близо 7-годишен връх през месец юни тази година, докато новите влогове в евро вече носят годишна доходност от средно 1.25%. На фона на това лихвите по жилищните и потребителски заеми записват леко отстъпление спрямо преходния месец май, сочат данните на Българската народна банка.
Средната годишна лихва по новите срочни депозити на домакинствата, договорени в левове, възлиза на 0.70% през месец юни тази година. Това е най-високото ниво на средната годишна лихва по левови депозити от близо 7 години насам. За последно по-високо средно равнище е било отчитано през месец септември 2016 година, когато новите депозити в левове са били договаряни при средна годишна лихва от 0.72%, сочи справка на Expert.bg в данните на БНБ.
Средната годишна доходност по новите левовите депозити с договорен матуритет нараства за пети пореден месец, като през юни отича ръст от 0.13 процентни пункта спрямо предходния месец май. Преди 12 месеца тези депозити са били договаряни при средна лихва от 0.10%.
В същото време лихвите по новите срочни депозити, договаряни в евро, записват ръст от 0.55 процентни пункта на месечна база до средно ниво от 1.25% през юни. Това е най-високото равнище от края на миналата 2022 година, когато средната годишна лихва по новите срочни влогове в евро е била 1.27%. Преди година, тоест през юни 2022 година, тези депозити са били договаряни при средна годишна лихва от едва 0.14%.
Лихвите по депозитите в България са едни от най-ниските в целия Европейски съюз, според анализ на БНБ. Към края на първото тримесечие на тази година, България е страната с най-нисък среднопретеглен лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в евро и в национална валута сред страните извън еврозоната. Когато говорим за целия ЕС, само в Кипър има по-ниски лихви по депозитите от България, сочи изследването на БНБ.
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Една от причините за ниските лихви не само по депозитите, но и по жилищните кредити у нас, е високото ниво на ликвидност на българската банкова система. Казано с други думи, банките у нас разполагат със средства, което прави набирането на финансиране от граждани и бизнес под формата на депозити, по-малко атрактивно за тях.
Според гуверньора на БНБ Димитър Радев, тенденцията към увеличение на лихвите както по депозитите, така и по кредитите, може да се очертае по-ясно към края на тази и през следващата 2024 година, става ясно от думите му от скорошно интервю пред БТА.
В последния макроикономически анализ на БНБ, публикуван на сайта на институцията, се посочва, че „степента от пренасяне на ефектите от затягането на паричната политика на ЕЦБ върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в България се запази относително слаба, особено в сектора на домакинствата.” Действията на БНБ за повишаване на задължителните минимални резерви на банките у нас предполагат ускоряване на пренасянето на промените в паричната политика на ЕЦБ към българската икономика, пише в документа.
Според БНБ, „по-съществена възходяща динамика на лихвените проценти се очаква през втората половина на 2023 г. и през първата половина на 2024 г. След достигане на най-високите стойности през 2024 г., до края на прогнозния период (2025 година – бел. ред.) очакваме лихвените проценти по депозитите и кредитите да се задържат близо до вече достигнатите по-високи нива.”
Общата стойност на депозитите на неправителствения сектор у нас възлиза на 119.088 млрд. лева към края на първото полугодие на тази година, като депозитите на домакинствата (и НТООД) достигат 74.67 млрд. лева, записвайки ръст на годишна база от 10.4%.
Депозитите на домакинствата с договорен матуритет възлизат на 23.6 млрд. лева според последните налични данни на БНБ за вида на депозитите, актуални към края на първото тримесечие на тази година. От тази сума, 11.2 млрд. лева са под формата на депозити в левове, 10.2 млрд. лева са в евро, а депозити на обща стойност 2.1 млрд. лева са договорени в друга валута. Овърнайт депозитите на домакинствата достигат 48.9 млрд. лева към края на първото тримесечие, от които 36.3 млрд. лева са в българската национална валута.
Нараства лихвата за просрочени задължения към държавата
Средните годишни лихви по новите депозити за нефинансовия бизнес през юни възлизат на 1.76% за тези в левове и 1.55% за тези, договорени в евро. Преди месец средното ниво е било съответно 1.61% и 1.48%. Преди година средната годишна лихва по бизнес депозитите бе отрицателна – минус 0.40% за левове и минус 0.38% за евро.
Лихви по кредитите
Средната годишна лихва по новите жилищни кредити на домакинствата намалява до 2.57% през месец юни, спрямо 2.60% през предходния май, сочат данните на БНБ. Преди година нивото е било сходно – средна лихва от 2.49%. Годишният процент на разходите по жилищни заеми възлиза на средно 2.85% през юни тази година.
Така, ниската реална цена на ипотечните заеми у нас, на фона на ускорената инфлация, продължава да бъде на дневен ред, въпреки призивите на БНБ за по-консервативна кредитна активност от страна на банките. Това си проличава и от внушителните ръстове при жилищното кредити – ръст от 18% на годишна база през юни до ипотечни заеми на обща стойност от 17.88 млрд. лева.
Средната годишна лихва по новите потребителски кредити пада до 8.19% през юни, спрямо 8.66% през предходния месец. Преди година средното ниво по нов бизнес в било 7.56%. Годишният процент на разходите през юни достига средно 8.69%.
Потребителските заеми у нас нарастват с 10.9% на годишна база през юни до общо 15.95 млрд. лева.
Кредитите за нефинансовия бизнес поскъпват през юни. Новите кредити за суми до 1 млн. евро, договорени в левове, са били отпускани през юни при средна годишна лихва от 4% (3.77% месец по-рано и 2.80% преди 12 месеца).
Средната годишна лихва по новите бизнес заеми за суми над 1 млн. евро, договорени в левове, възлиза на 4.01% през юни, колкото бе и през предходния месеца. На годишна база обаче увеличението е сериозно, спрямо средна лихва от 2.44% през юни 2022 година.
Кредитите за нефинансовите фирми за суми до 1 млн. евро, договорени в евро, са били отпускани през юни при средна годишна лихва от 5.43% (4.92% месец по-рано и 2.30% преди година).
Средната годишна лихва по новите бизнес заеми за суми над 1 млн. евро, договорени в евро, е била 5.74% през юни (5.35% месец по-рано и 2.63% преди 12 месеца).
Заемите за нефинансовия бизнес нарастват с 8.4% на годишна база до общо 42.59 млрд. лева към края на юни, сочат данните на БНБ.
 
*Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата);

 
Заемите за жилище засилват темпа на растеж през юни
Гуверньорът на БНБ посочи кога може да се очаква повишение на лихвите по кредити и депозити
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Милионерските депозити растат с най-бързия темп от десетилетие
Ръст на лихвите по депозитите и жилищните кредити
Спестяванията в банките се увеличиха с 6.7 млрд. лева за година

Втората по големина страна в света – Индия е обхваната от неочаквана криза – никой не купува домати. Зеленчукът е толкова скъп, че почти никой не може да си го позволи.
Популярни вериги за бързо хранене дори обявиха, че няма да ги слагат в сандвичите.
Причините са няколко. След неочаквано голяма реколта миналата година, този сезон земеделците насадили по-малко домати. Последваха невиждани жеги през март и април и големи наводнения през юли.
Още: Свинското месо в България е сред най-скъпите в ЕС
В резултат, в цяла Индия има недостиг на домати. Така цената им скочи 8 пъти до около 4 български лева.

Стигна се до куриози, като този- продавачи да наемат охрана на сергиите за домати по пазарите.
„Цената беше към 1,20 долара. Сега е 2,80 за килограм. Клиентите, особено по-бедните, изобщо не купуват. Спряха да ги ядат. Даже хотелите не купуват”, каза Санджай, продавач в Мумбай, предаде NOVA.
Още: Защо българските зеленчуци са скъпи?
„Аз спрях да ям домати. Като цяло цените на зеленчуците се качиха и хората го усещат”, сподели клиентът Бабу.