Вечерен виц: Две блондинки

Говорят си две блондинки:
– Муцка, моят май ще става илюзионист!
– Що мислиш така?
– Ми прибирам се вчера по-рано от работа, а той в спалнята и ми вика „Глей сега“ и като почна:
– Абракадабра сим салабим… Фокус-мокус-препаратус… почука на врата на гардероба и от там излезе Иванова от 8-мия етаж по бельо, толкова шашната беше, че даже не разбра какво става…

ЕС забранява лъскавите хромирани елементи в колите

От 2024 г. в страните от ЕС няма да могат да се продават нови автомобили с хромирани елементи или поне не в в сегашния им състав и вид. ЕС смята да забрани производството, включващо материал като шествалентен хром, който при производствения си процес отделя газове, вредни за здравето на хората.
Производството на шествалентен хром включва замърсяване 500 пъти по-високо от това, което причинява дизелов двигател. Освен това е материал, чието отделяне на газове при производството му може да причини рак на белите дробове. Тази боя съдържа голямо количество перфлуороалкил и полифлуороалкил – 2 елемента, силно токсични за човешкото здраве.

Забраната няма да бъде върху самата хромирана боя, а върху производството на шествалентен хром. Така производителити трябва да измислят нов екологичен начин как да постигат онези лъскави сребристи покрития, които красят много от автомобилите им. Може да се постигне с други видове материали като никел или цинк.
В случая не може да се мисли само за цели автомобили, боядисани в цвят хром, както правят някои собственици на луксозни коли, но трябва да се вземе предвид факта, че повечето нови коли излизат от завода с много хромирани детайли, които им придават по-забележителен външен вид. От друга страна това е боя, широко използвана в класическите автомобили и ауспусите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК измисли как да използва повторно автомобилните отпадъци

Въвеждат нови правила в ЕС за зарядните станции за чисти горива

Може ли да си купим нов автомобил за 10 000 евро?

Решено: Здравната каса разпределя 7 млрд. лв. тази година

Парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Гласуването на здравния бюджет на второ четене мина в отсъствието на министъра на здравеопазването Христо Хинков, а близо 4-часовите дебати бяха изцяло фокусирани върху механизма, по който НЗОК плаща онколекарствата на лечебните заведения.
Основният текст, който разгорещи дебатите, беше предложението да се уеднаквят цените, по които НЗОК плаща едни и същи лекарства на болниците. Текстовете не са обсъждани в парламентарната комисия по здравеопазване и това предизвика остри критики на деупутати от парламентарните групи.
В крайна сметка те приеха предложението на правителството, според което при плащането на онколекарства в болниците НЗОК трябва да взима за референтна най-ниската цена от всички тръжни процедури в лечебните заведения, постигната за даден медикамент през предходния месец.

Зщо приемането на тази поправка, която следва да е записана в Закона за здравното осигуряване, а не в Закона за бюджета на НЗОК, е наложително, се разбра от разгорещените спорове в пленарната зала. От изказването на Костадин Ангелов (ГЕРБ) стана ясно, че интересите на различни заинтересовани страни в сектора за механизма на плащане на онколекарствата са за около 700 млн. лева. От „Възраждане“ заявиха, че става дума за 100-200 млн. лева годишно кражба от обществени поръчки за онколекарства, като уточниха, че числата са условни. Според партията ежегодно по схемата изтичат стотици милиони обществени средства към определени болници и фирми.
По темата в залата се изказаха и временният управител на НЗОК Йорданка Пенкова и зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов.
Гетов заяви, че предложените текстове са защитен механизъм срещу това, че здравното министерство вече 3 години не може да въведе централизираното договаряне на лекарства заради поредица обжалвания и съдебни дела. Преди 3 години като централен орган за договаряне министърът на здравеопазването успя да договори най-ниските цени за 14 групи лекарства, в резултат на което всички болници работеха на тях. „Но сега, за да излезем от тази патова ситуация, ви предлагам да подкрепите този текст по вносител“, обясни той.

Йорданка Пенкова посочи, че НЗОК е упреквана за това, че плаща на различните лечебни заведения лекарства по различни цени. А това е факт, защото ползва като референт стойността в позитивния лекарствен списък, но е възможно най-високата. „Една голяма част от лечебните заведения достигат цена, която е по-ниска от референтната, а други – по-висока“, обясни Пенкова. Същевременно НЗОК е длъжна да плаща различните цени на болниците до стотинка, което ощетява фонда с около 100 млн. лв. на година.
„Това довежда до допълнителен разход за лекарства… Сключваме договор с притежателите на разрешенията за употреба, те солидарно с нас заплащат надвишението на бюджета в тази група лекарства и го поемат, затова вече имаме отказ от фирмите да доставят лекарства и да сключват договори“, заяви тя.
Отхвърлени бяха другите 2 предложения – на Костадин Ангелов от ГЕРБ и на Васил Пандов от ПП-ДБ. Те на практика защитаваха по-меки варианти за ценова регулация с аргумента, че има риск да спрат доставките на лекарства за болниците заради неизгодни условия.
Финансовата рамка на бюджета беше приета окончателно без дебати
Проектобюджетът на здравния фонд за 2023 г. е разчетен на база действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8%.

Бюджетът на НЗОК за 2023 г. е с балансирано бюджетно салдо. В план-сметката на Здравната каса са заложени малко над 7 млрд. лв. приходи и трансфери. Общо разходите за 2023 г. са над 7 млрд. лв., или с 910,9 млн. лв. повече спрямо парите за Касата за 2022 г.
Здравноосигурителните приходи са в размер на почти 6,9 млрд. лв., от които близо 4,3 млрд. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2,3 млрд. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Средствата за здравноосигурителни плащания са над 6,55 млрд. лв., което е ръст с 821,6 млн. лв. спрямо 2022 г.
От неданъчни приходи – глоби, санкции и наказателни лихви за 2023 г., е предвидено да постъпят 26,4 млн. лв., или с 3,2 млн. лв. повече спрямо 2022 г.
В бюджета на НЗОК за 2023 г. са предложени разходи за персонал в размер на 74,6 млн. лв. Тази сума е по-голяма спрямо 2022 г. с 12,3 млн. лв. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2023 г. се предлага да се изразходват 35,2 млн. лв.

Предвидени са трансфери от МЗ за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по Закона за здравето в размер на 18,3 млн. лв; за дейности за здравно неосигурени лица – в размер на 8,8 млн. лв.; за дейностите във връзка с лечение на деца до 18-годишна възраст и на лица над 18-годишна възраст по текстове от Закона за здравето – 72,2 млн. лв. и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38 млн. лв. Общо са предвидени 153,3 млн. лв., или с 46,7 млн. лв. повече спрямо 2022 г.
Заложените разходи за първична извънболнична медицинска помощ са 452,6 млн. лв., или с 88,9 млн. лв. повече от 2022 г.
За специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) са предвидени 455,7 млн. лв., или със 75,4 млн. лв. повече от 2022 г.; за дентална помощ – 274,1 млн. лв., или с 34,3 млн. лв. повече от 2022 г.; за медико-диагностична дейност – 237,3 млн. лв., или с 30 млн. лв. повече от 2022 г.
Средствата за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение у нас и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК плаща извън стойността на оказваните медицински услуги, са над 1,76 млрд. лв., или с 249,3 млн. лв. повече от 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Управленската програма, приета от кабинета. Кои са 5-те основни приоритета?
Спор между НЗОК и фармацевтите може да остави пациентите без лекарства
Рекордни 21.8 милиарда лева за пенсии в новия бюджет на ДОО

Пожарите в Гърция доведоха до отменени полети, затворени хотели и евакуирани туристи

Заради жегите в някои части на Европа избухнаха големи пожари, които не само застрашават здравето и живота на много хора, но и навредиха сериозно на туризма. Хиляди хора бяха евакуирани от домове и хотели на гръцкия остров Родос, след като горски пожари обхванаха големи части от него.
Гръцката противопожарна служба заяви пред BBC, че се извинява за това, което нарече „бъркотия“ на острова, като предупреди, че ситуацията може да се влоши заради времето.
Островът се бори с горски пожари, подклаждани от силни ветрове от вторник, докато Европа се справя с предизвикателна гореща вълна.
5 хеликоптера и 173 пожарникари действаха в района, като се съобщава, че 3 хотела в района на Киотари са пострадали от пожар. Засегнати са и районите на Лаерма, Лардос и Асклипио.

Частни лодки са се присъединили към гръцката брегова охрана, за да съберат хора от плажовете в източната част на острова. Съобщава се и че кораби на гръцките военноморски сили се насочват към района, популярен сред туристит
Гръцката телевизия показа дълги опашки от туристи с куфари, откарани на безопасно място, на фона на дим.
„Току-що избягахме от 5-звезден луксозен курорт с лодка при тежки условия. Трябваше да следваме инстинктите си, а не указанията. Лоша видимост, вдишване на дим, без реални указания“, споделя турист пред BBC. Сега той лети за дома, въпреки че багажът на семейството още е в хотела.
Туристическата компания TUI обяви, че малък брой нейни хотели са били засегнати и премества клиентите си в алтернативно настаняване като предпазна мярка.
Пожарникарите продължават да се борят с десетки горски пожари в цялата страна. Район на запад от Атина е сред най-тежко засегнатите райони, заедно с Лакония в южната част на Пелопонес и остров Родос.

А властите предупреждават за много висок риск от нови пожари, тъй като температурите продължават да се покачват.
Хората бяха посъветвани да си останат вкъщи, а туристическите обекти – включително древния Акропол на Атина – ще бъдат затворени през най-горещите части през следващите 2 дни.
Пожари горят и на островите Корфу и Евия, като гръцките служби за спешна помощ издадоха заповеди за евакуация в няколко части на Корфу.
Британската авиокомпания Jet2 отмени всички полети и ваканционни оферти до Родос в неделя. Holiday group TUI също отмени всички ваканционни пакети за гръцкия остров до вторник включително заради продължаващите горски пожари, гласят изявления на двете компании. TUI временно спря новопристигащите в засегнатите хотели в Корфу за понеделник и вторник заради продължаващите горски пожари.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Има ли български туристи до пожарите на Родос и Корфу?
Нови правила в Гърция: Забраниха плажа за деца в определени часове
Пет причини да не почивате в Гърция това лято
Затвориха Акропола в Гърция. Защо?

Правителството прие 5 основни приоритета в управленската си програма

Пет основни приоритета съдържа Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г., приета от правителството „Денков-Габриел“. Тя е резултат от постигнато съгласие между коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ и коалиция „ГЕРБ-СДС“, предават от пресслужбата на Министерския съвет.
Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г.

Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в Шенген. Правителството ще укрепи граничния контрол, като създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, с което България ще допринесе за общата сигурност на европейските граници. Ще се въведе комплекс от нови антикорупционни мерки и ще се реформират службите за сигурност. Отпадането на границите между България и съседите ѝ от ЕС ще доведе до значително облекчаване на трафика и съкращаване на времето за престой по границите, ще даде допълнителен тласък на туризма, търговията и другите сфери на трансграничния бизнес.
Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г.

България ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит. Ще проведе мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута, която цели да опровергае разпространяваната дезинформация и да разсее притесненията на част от българските граждани. В нея правителството ще отстоява много ползи от еврото за гражданите, предприятията и икономиката като премахване на таксите за превалутиране; стимулиране на европейските инвестиции в България и създаване на повече, по-качествени и по-добре заплатени работни места; засилване на конкурентоспособността на българските предприятия; повишаване на ценовата и икономическата стабилност и ускоряване на растежа; облекчаване и поевтиняване на търговията на българските предприятия в еврозоната и извън нея; по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари.
Овладяване на инфлацията

Правителството ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. МС ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията и на селското стопанство. Ще засили контрола върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу потенциални злоупотреби с предоставените финансови средства.
Изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост

Кабинетът ще предприеме конкретни действия, включително и чрез законодателни инициативи, за да осигури ефективното изпълнение на НПВУ и усвояването на следващите плащания. Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. Изпълнението на НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските.
Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти

Правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.
От МС уточняват, че управленската програма съдържа конкретни дейности на правителството в изпълнение на ангажиментите за законодателни инициативи, договорени между двете подкрепящи го коалиции преди съставянето на кабинета. В документа са заложени реалистични цели и мерки, които да доведат до реални резултати, съобразени с Националната програма за развитие на България 2030 и с НПВУ. Дейностите са обезпечени с финансиране от европейските фондове и от държавния бюджет, посочват от кабинета.
Управленската програма е изготвена в съответствие със структурата на МС, като всеки от министрите и повереното му министерство ще изпълняват заложените мерки през следващите месеци в своя ресор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стана ясно кога ще бъде приет бюджетът
Първото заседание на МС: Денков проверява разходите по министерства
Какво казаха световните медии за новото правителство на България?

Депутатите приемат бюджета на ДОО

Рекордните 21 794 046,05 лева отдели парламентът за пенсии и обезщетения. Такава е сумата, която депутатите гласуваха на второ четене в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО)за 2023 г.
В бюджета на ДОО е отразено увеличението на пенсиите с 12% от 1 юли.

По време на дебатите БСП поиска още 15 млн. лева за увеличение на заплатите на служителите на НОИ с 15%. От управляващото мнозинство обаче, обясниха, че увеличението вече е предвидено в големия бюджет, който ще се гласува утре, и то дори е по-голямо – с  около 17%.
Не се прие и искането на социалистите парите за втората година от майчинството да стане 850 лева.
Все пак, в новия бюджет те се увеличават от 710 на 780 лв. на месец.
Спор възникна и за промяната, която предвижда всички минимални осигурителни вноски да се правят върху 780 лв. от 1 август. Досега за земеделските стопани той бе 710 лв.
Приемането на бюджета на ДОО продължава.