Западните държави се опасяват, че икономическият срив в Тунис може да предизвика още по-големи мигрантски потоци към Европа, и предлагат финансова помощ. А перспективите на страната да сключи най-голямата сделка – спасителна помощ от Международния валутен фонд в размер на 1,9 млрд. долара – изглеждат все по-отдалечени.
През октомври опустошената от инфлация и силно задлъжняла страна постигна предварително споразумение за заем от базирания във Вашингтон МВФ.
Той ще изисква от Тунис да предприеме това, което МВФ нарича „всеобхватна програма за икономически реформи“, която ще доведе до постепенно премахване на субсидиите за горива и електроенергия.
Президентът Каис Саид обаче многократно е отхвърлял „чуждия диктат, който ще доведе до още по-голяма бедност“, пише АФП.
През март държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди, че Тунис трябва спешно да постигне споразумение с МВФ, тъй като икономиката му „рискува да изпадне в безпътица“.
Още: Украйна е все по-близо до получаването на 900 млн. долара от кредитната програма на МВФ
Последва загрижеността на ръководителя на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел, че сривът „в икономически или социален план“ в Тунис ще предизвика нов поток от мигранти към Европа – оценка, отхвърлена от Тунис.
Италия твърди, че пристигащите по море мигранти са се увеличили рязко тази година, като повечето от тях са от Тунис и Либия.
„Тунис е държава, която е в изключително тежко положение, и е ясно, че оставянето ѝ на произвола на съдбата може да има много сериозни последици“, заяви италианският министър-председател Джорджа Мелони пред репортери в Рим в неделя по време на конференция със Саид и други средиземноморски лидери.

Още: Фалитите в България и региона се увеличават, прогнозата е да стане по-зле
Освен икономическото положение, Европейският съюз и Вашингтон са обезпокоени от нарастващия авторитаризъм на Саид.
След като уволни правителството през юли 2021 г., той се възползва от широките си правомощия. По-късно разпусна парламента и прокара конституция, която да замени одобрената през 2014 г. след революцията от Арабската пролет в страната.
Почти „погребано“
Борейки се с безработицата и инфлацията, изострени от последиците от нахлуването на Русия в Украйна, много тунизийци се присъединиха към африканците на юг от Сахара и напуснаха Тунис, който се намира само на 130 км от италианския остров Лампедуза.
През юни Европейският съюз заяви, че може да предложи дългосрочен заем от около 900 млн. евро (1 млрд. долара) на страната „след изпълнението на програмата за реформи, подкрепяна от МВФ“.
Но Арам Белхадж, преподавател и изследовател в тунизийския университет в Картаген, заяви, че споразумението с МВФ „е блокирано“, тъй като Саид „отхвърля предложените реформи“, особено по отношение на субсидиите за горивата, тъй като това би довело до по-високи разходи за обществения транспорт и доставките.
По данни на МВФ потребителските цени в Тунис вече ще нараснат с 10,9% през тази година.
„Ако до края на август няма изясняване на позицията на Тунис, споразумението с МВФ ще бъде погребано веднъж завинаги“, заяви Белхадж.
Според икономиста Езедин Саидане, президентът е видял в необходимите реформи „неща, които биха го наказали политически“.
Съгласно споразумението с МВФ Тунис ще трябва да преструктурира и 100 държавни фирми, които притежават монопол върху много части от икономиката и често са силно задлъжнели.
„Тунис е този, който блокира“ споразумението, каза Саидан, и сега „преговорите са в пълен застой“.
„Все по-трудно“
В средата на април регионалният директор на МВФ Джихад Азур посочи, че не е получавал „никакво искане от Тунис за преразглеждане на програмата му“.
Оттогава насам Саид потвърди защитата си на субсидиите и продължи атаките си срещу международната финансова система.
На конференцията в Рим Саид отново призова за „нова световна финансова институция“, която да установи „нов човешки ред, в който надеждата да замени отчаянието“.
Той лансира идеята „да се вземат излишните пари от богатите, за да се дадат на бедните“, но това няма да е лесно.
Бюджетният дефицит от 8% през 2022 г. се дължи изцяло на държавните субсидии, най-вече за енергия, след като руската инвазия в Украйна повиши световните цени.
През първата половина на 2022 г. сметката на държавата за субсидии за горива се е покачила с 370% на годишна база, показват официалните данни.
„Няма нищо кой знае какво, което да замени постепенното повишаване на цените на помпите, предвидено в програмата на МВФ“, заяви източник, близък до преговорите.
Саидане посъветва да не се повишават данъците, тъй като страната вече е подложена на „най-завишения фискален натиск в Африка“.
Дългът е около 80 % от брутния вътрешен продукт.
Белхадж заяви, че без споразумение с МВФ „ситуацията ще става все по-трудна“ с „много голям“ риск от неплатежоспособност през 2024 и 2025 г.
Според Саидан, тунизийската държава „изглежда е направила избора да предпочете изплащането на дълга. Но за сметка на осигуряването на основни стоки“.
През последните няколко месеца спорадичен недостиг на брашно, ориз, захар и гориво доведе до празни рафтове или дълги опашки.
Излизането на Русия от сделката, разрешаваща износа на зърно от Черно море, миналата седмица поднови опасенията за недостиг или покачване на цените, което може да засегне уязвимите държави.
В Тунис, където брашното е сред основните хранителни съставки, субсидирани от държавата, това може само да увеличи натиска върху бюджета.
Правителството се обръща все повече към местните банки за финансиране, което допринесе за понижаването на рейтингите на четири от финансовите институции в страната по-рано тази година от световната агенция Moody’s.

Американският технологичен гигант Apple е обект на колективен иск, с който се иска обезщетение в размер на над 1 млрд. долара от разработчици, разгневени от високата цена, на която се продават приложенията на потребителите на неговите продукти, предаде АФП.
Искът е заведен от професора по конкуренция Шон Енис от Университета на Източна Англия от името на 1500 британски разработчици на приложения. С иска се иска обезщетение от 785 млн. паунда (1,0 млрд. долара) за британските разработчици.
„Apple злоупотребява с господстващото си положение на пазара, като начислява прекомерна „комисиона“ – обикновено 30 % – за приложения и покупки на цифрово съдържание в рамките на приложението. Таксите са несправедливи сами по себе си и представляват злоупотреба с ценообразуването. Те вредят на разработчиците на приложения, а също и на купувачите на приложения“, се казва в изявление, публикувано от университета.
Apple се сблъска с критики в САЩ и Европа заради влиянието си върху своя App Store и невъзможността на разработчиците да продават директно на клиентите, пише БГНЕС.
„Apple има доминираща позиция на пазара за разпространение на приложения на устройства с iOS, тъй като App Store е единствената налична възможност“, заяви Енис.
През декември миналата година технологичната компания заяви, че планира да даде на разработчиците по-голяма свобода при определянето на цените в App Store.
ОЩЕ: Apple стана първата компания в света с пазарна капитализация от 3 трлн. долара

През септември ще се решава дали да се махнат ограниченията за внос на украинско зърно в 5 държави в Европейския съюз, включително България. Това стана ясно след заседание на ресорния Европейски съвет.
Засега ограниченията са до 15 септември, а Украйна вече поиска те да бъдат махнати.
В обща позиция, България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия поискаха ограниченията да останат до края на 2023 година. Германия и Франция обаче се обявиха против. В крайна сметка Съветът на ЕС стигна до компромис – забрана на продажбите на местните пазари на петте източноевропейски държави, като същевременно се запазят транзитните маршрути отворени за преминаване на украинско зърно.
Брюксел работи „много интензивно“ с петте държави-членки на ЕС и Украйна, за да се опита да намери решение, каза говорител на комисията. „Тези мерки са целеви и временни. Те бяха въведени за много специфична ситуация на логистични затруднения и улесняване на търговията, която се случваше в тези граничещи страни“, каза говорителката Мириам Гарсия Ферер, предаде БГНЕС. ЕК обаче е на позиция, че не може да налага решение, след като няма единомислие в Европейския съвет.
ЕС увеличи вноса на украинско зърно след руската инвазия, за да увеличи приходите за Киев. Но страните от ЕС по границата на глобалната селскостопанска сила започнаха да забраняват вноса, след като техните фермери протестираха, че пренасищането с украинско зърно натиска цените надолу.
Всяко удължаване на ограничителните мерки би било „абсолютно неприемливо и откровено антиевропейско“, каза украинският президент Володимир Зеленски, визирайки и спряната зърнена сделка в Черно море, напомня в. „Сега“.
ОЩЕ: ЕК не е получила искане за удължаване забраната за внос на украинско зърно