Български туристи на остров Родос в Гърция няма по това време на летния сезон и съответно няма сигнали за евакуиране на хора. Това обяви за TravelNews Павлина Илиева, председател на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ (ОБТ). По това време няма групи, защото сезонът е висок и хотелите са по-скъпи. Традиционно българите ходят през юни, септември и октомври, посочи Илиева.
„Ако има някакви български туристи в момента на Родос са по-скоро индивидуални, а не организирани от туроператори“, допълни тя.
Нови правила в Гърция: Забраниха плажа за деца в определени часове
Няма българи в районите на пожарите на Родос, заяви и Дарина Стефанова, управител на туроператора „Планет травел център“, която компания е специализирана в продажбите на Гърция. По отношение на Корфу обясни, че пожарите са на северозапад и вече са овладени. Докато български туристи има в източната част на острова. Всичко е наред и засега няма притеснения, подчерта тя.

Към момента няма подадени сигнали за помощ от наши сънародници в Гърция заради ситуацията с пожарите. Местните власти действат организирано и се подава адекватна информация, заяви пред БНР Таня Димитрова, директор на ситуационния център на Министерството на външните работи.
На Корфу са били евакуирани около 2400 души. На острова има малка българска общност – под 100 души, уточни тя. По думите ѝ в три от населените места на Родос около 2000 туристи вече са били върнати обратно по хотелите им.
 

11 месеца преди края на мандата на Европейската комисия председателят Урсула фон дер Лайен постепенно започна да губи своите комисари, пише в анализ европейското издание Politico. Тя е жената с най-голяма власт в Европа в момента, управлява общността по време на войната до границите ѝ, преведе я през пандемията от COVID-19, работи за възстановяването на връзките със САЩ. Но се оказа, че не е в състояние да държи екипа си обединен.
Все повече висши служители в ЕК се оглеждат за нови възможности. Една от първите беше Мария Габриел – комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата и образованието. Тя напусна Брюксел и се върна в политиката в България, заемайки вицепремиерския пост и министър на външните работи в кабинета „Денков“.
В родната политика се завръща и зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс, през 2019 г. претендент за поста на Фон дер Лайен и се очакваше интересът му към Брюксел да се запази. Тимерманс обаче може да заеме премиерската позиция в Нидерландия, след като Марк Рюте изненадващо обяви, че напуска политиката. Изборите в Нидерландия са насрочени за ноември.

И друг зам.-председател е с единия крак извън ЕК – Маргрете Вестагер, отговаряща за технологиите. Тя се кандидатира за позиция в Европейската инвестиционна банка, която ще се освободи в края на годината. Ако бъде одобрена от финансовите министри на страните от ЕС, Вестагер ще напусне ЕК през есента и ще получи и остро предупреждение да избягва конфликт на интереси. Ако не получи подкрепата – вероятно я чакат трудни месеци до края на мандата.
Анализатори коментират и комисаря по въпросите на земеделието Януш Войчеховски, който прекарва повече време в родната си Полша, отколкото в Брюксел, и се поставя под съмнение доколко изпълнява своите задължения.
Авторитарен лидер ли е Урсула фон дер Лайен?
В края на мандата е нормално хората да оглеждат нови възможности за своята кариера. За Тимерманс и Вестагер това е краят на втория им мандат като комисари – и двамата бяха в състава на комисията „Юнкер“, макар и с други отговорности. Но според наблюдатели и самият начин, по който управлява председателят, може би има връзка с желанието за напускане на комисарите.

Според анализатори Урсула фон дер Лайен е най-твърдият председател на ЕК от времето на Жак Делор. Но често взима решенията си зад затворените врати на кабинета си само в компанията на малък брой съветници. Комисарите ѝ често остават настрани, дори и когато темата е част от тяхните отговорности.
Източник на Politico коментира, че в това се различава значително от своя предшествеинк Жан-Клод Юнкер, който умело включвал своите служители в дискусиите и взимането на решенията. Вероятно причината е, че Урсула фон дер Лайен няма истински управленски опит като премиер например. „Всеки, управлявал правителство, знае, че трябва да привлече хората, да се консултира с тях, да прави отстъпки“, заяви източникът на изданието.
Друг служител в ЕК също потвърждава, че във Фон дер Лайен липсва колегиалност. Тя действа, както е решила, не непременно лошо, но не насърчава дискусиите.
„Комисарите всъщност никога не са били единни – издиганити са от националните правителства, често от различни политически семейства. Но и председателят на ЕК така и не се справи да ги обедини. Вероятно тя ръководи ЕК като технократ от Германия, заобиколена от своите германски съветници“, смята анализаторът Алберто Алемано, преподавател по европейско право в частното бизнес училище HEC в Париж.
Бъдещето на Фон дер Лайен

Една от причините за напускането на комисари вероятно е несигурността около бъдещето на самия председател. Урсула фон дер Лайен не е коментирала дали ще остане още един мандат на поста, а медийни публикации преди време свързваха името ѝ с пост в НАТО. След няколко удължавания мандатът на генералния секретар Йенс Столтенберг изтича през октомври 2024 г., т.е. съвсем навреме за председателя на ЕК.
Ключовите предизвикателства пред ЕК през следващия мандат са няколко и основно това е членството на Украйна в ЕС. Урсула фон дер Лайен гледа на идеята много позитивно и дори се очаква Киев да започне преговорите за влизане в общността до края на годината. Друга тема е новият програмен период, който винаги се договаря трудно между страните членки.
За да застане отново начело на ЕК обаче, Урсула фон дер Лайен трябва да получи партийната подкрепа на консервативната партия в ЕП, а никой не може да прогнозира какво ще стане при следващите избори през май 2024 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Климатично сътрудничество: ЕС и Норвегия създадоха „Зелен алианс“

Швейцарският банков гигант UBS обяви, че е получил нареждане да плати на регулаторните институции в САЩ и Великобритания 388 млн. долара заради сделките на придобитата от него банка Credit Suisse с частния инвестиционен фонд Archegos Capital Management, който се сгромоляса през март 2021 г., предаде Reuters.
Загубите на Credit Suisse и на нейни инвеститори от този фалит възлизат на 5,5 млрд. долара, посочва в. New York Times.

Споразумението, съгласно което UBS трябва да плати огромната глоба, е първото уреждане на серия от потенциални задължения на Credit Suisse, въвлечена в редица скандали и съдебни спорове, отбелязва Reuters. Придобиването на закъсалата швейцарска банка от конкурента ѝ UBS беше финализирано миналия месец.
От своя страна Bank of England обяви вчера, че налага глоба в размер на 87 млн. британски лири (111,54 млн. долара) на Credit Suisse заради „значителни пропуски при управление на риска“, свързани с нeйното участие в Archegos Capital Management.
„Пропуските на Credit Suisse при управление на риска са изключително сериозни“, гласи изявление на подуправителят на британската централна банка Сам Уудс.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
UBS назначава служтиели, които да отговарят за богатите американци
Интеграцията на Credit Suisse: UBS обяви за нови промени в ръководството си
Нов проблем: Глоби за стотици милиони долари заплашват UBS

Криптоактивите потенциално биха могли да заменят официалните валути и значително да повлияят на икономическите политики на страните. Това написа в Twitter управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
Кристалина Георгиева каза докога инфлацията в Европа ще се задържи висока
Тя сподели информация на МВФ, която съветва правителствата  да защитят своите икономики, като възприемат всеобхватен политически подход към криптовалутите. Подходът на фонда включва три ключови стълба: стабилна макрополитическа основа, ясно правно третиране и подробни правила и ефективно прилагане.

От фонда обръщат внимание, че защитата срещу подмяната на суверенните валути е поддържането на стабилни, надеждни национални институции.
От МВФ съветват да не се предоставя на криптоактивите статут на официална валута или законно платежно средство, за да се защити националния суверенитет.