Приложения за снимки, които дигитално събличат жени, подкани за сексуално преобразуване на текст към изображение, създаващи „момичета с изкуствен интелект“ и манипулирани изображения, които подхранват сексуалния рекет – бумът на фалшивото порно изпреварва усилията на САЩ и Европа за регулиране на технологията, предаде АФП.
Така нареченият дийпфейк (технология, с която се създават изображения и видеа на база реални кадри, извършващи действия, които изобразените реални обекти никога не са правили – бел. ред.) с активиран изкуствен интелект (ИИ) обикновено се свързва с фалшиви изображения на добре известни личности като папа Франциск в пухено палто или арестуван Доналд Тръмп, но експертите казват, че ИИ се използва по-широко за генериране на порнография без съгласие, която може да унищожи обикновения живот.
Опасността
Жените са особена мишена на инструментите и приложенията за изкуствен интелект – широко достъпни безплатно и не изискващи технически познания, които позволяват на потребителите цифрово да събличат дрехите от снимки или да вмъкват лицата в сексуални видеоклипове.
„Нарастването на генерираното от изкуствен интелект порно и дийпфейк порно нормализира използването на изображение или подобие на жена без нейното съгласие. Какво послание изпращаме за съгласието като общество, когато можете на практика да съблечете всяка жена?“, казва Софи Мадокс, изследовател в Университета на Пенсилвания, проследяващ сексуално насилие, базирано на изображения.
Във видеоклип американски стриймър в Twitch, който се нарича QTCepelaga, се оплака през сълзи за „постоянната експлоатация и обективизиране“ на жените, тъй като е станала жертва на подобен случай и е била тормозена. Скандалът избухна през януари по време на предаване на живо от колегата стриймър Брандън Юинг, който беше хванат да разглежда уебсайт, съдържащ дълбоко фалшифицирани сексуални изображения на няколко жени, включително QTCinderella.
ОЩЕ: Водещи компании маркират с „водни знаци“ на генерираното от изкуствения интелект съдържание
Хиперреален
Разпространението на фалшификации онлайн подчертава заплахата от дезинформация, активирана от ИИ, която може да навреди на репутацията и да доведе до малтретиране или тормоз. Докато известни личности като певицата Тейлър Суифт и актрисата Ема Уотсън са били жертви на фалшиво порно, жените, които не са известни, също са в опасност.
Американските и европейските медии са пълни със свидетелства от първа ръка на жени – от учени до активистки – които са били шокирани да открият лицата си във фалшиви кадри. Около 96% от подобните фалшиви видеоклипове онлайн са порнография без съгласие и повечето от тях изобразяват жени, според проучване от 2019 г. на холандската компания за изкуствен интелект Sensity.
„Лекотата на достъп и липсата на надзор – заедно с нарастващата професионализация на индустрията – вкоренява тези технологии в нови форми на експлоатация и унижаване на жените“, смята Роберта Дъфийлд, директор на разузнаването в Blackbird.AI.
Сред новата „реколта“ от генератори на текст към изкуство са безплатни приложения, които могат да създават „хипер-реални момичета“ – аватари от реални снимки, персонализирайки ги с подкани като „тъмна кожа“ и „каишка за бедро“.
Нови технологии като Stable Diffusion, модел на ИИ с отворен код, разработен от Stability AI, направиха възможно създаването на реалистични изображения от текстови описания.
ОЩЕ: Изкуствен интелект създаде пищна двойничка на Шакира и побърка TikTok (ВИДЕО)
Тъмната страна на изкуствения интелект
Технологичният напредък доведе до това, което Дъфийлд нарича „разширяваща се домашна индустрия“ за порното, създадено с ИИ, като много създатели на диийпфейкове приемат платени заявки, за да генерират съдържание, включващо човек по избор на клиента.
Миналия месец ФБР издаде предупреждение за схеми за сексуално изнудване, при които измамниците заснемат снимки и видеоклипове от социалните медии, за да създадат фалшиви изображения със сексуална тематика, които след това се използват за изнудване за пари. Жертвите, посочва ФБР, включват непълнолетни деца и несъгласни възрастни.
Разпространението на инструментите на ИИ изпревари регулацията.
„Това не е някакъв тъмен ъгъл на интернет, където тези изображения се създават и споделят. Това е точно под носа ни. И да, законът трябва да навакса“, заяви Дан Пърсел, главен изпълнителен директор и основател на компанията за защита на марките на ИИ Ceartas.
Във Великобритания правителството предложи нов законопроект за онлайн безопасността, който се стреми да криминализира споделянето на порнографски фалшификати. Четири американски щата, включително Калифорния и Вирджиния, забраниха разпространението на фалшиво порно генерирано от технологията, но жертвите често нямат много правна защита, ако извършителите живеят извън тези юрисдикции.
През май американски законодател предложи закон за предотвратяване на дийпфейк на интимни изображения, който ще направи незаконно споделянето на подобна порнография без съгласие. Популярни онлайн пространства като Reddit също се опитаха да регулират своите процъфтяващи порно общности с изкуствен интелект.
„Интернет е една юрисдикция без граници и трябва да има единно международно право, което да защитава хората срещу тази форма на експлоатация“, обобщи Пърсел.
ОЩЕ: Изкуственият интелект в Китай: Да отговаря на основните социалистически ценности

В един глобализиран свят, могат ли валутите да оформят геополитиката? Едва ли минава седмица, без експерт да прогнозира бъдещето на глобалния ред въз основа на фини промени в запасите от валути и злато, съхранявани в централните банки – сякаш още няколко китайски юана в Южна Америка, малко повече злато в Азия или цената на виртуална валута предусеща един свят, който е по-демократичен, авторитарен или либертариански. Същото важи и за по-широки тенденции, като нарастващия дял на китайската валута и други форми на „автократични пари“ в търговията със стоки, суверенното кредитиране и други глобални пазари, исторически доминирани от Запада.
Това мнение не е неоправдано. И все пак експертизата неизбежно пропуска някакъв решаващ контекст – контекст, който могат да осигурят само фини казуси. Обществата винаги са създавали валути с политическа функция, но качествата на една валута от своя страна също могат да оформят политиката, както вътрешна, така и глобална.
Рублата – руският пример
„Рублата: Политическа история на Екатерина Правилова“ убедително предлага руската валута като пример за изследване на преплитането на пари и власт и по този начин ни насърчава да разберем какво катализира тези глобални тенденции. Произведението е посветено на 200-годишна „биография на една валута“, а книгата позиционира рублата като важна част от имперската организация и неочаквана опора на съветското влияние. Рублата също се очертава на фона на политическа и финансова криза като потенциален инструмент на руската демокрация, но нейната история в крайна сметка показва как една валута може да се превърне в основен инструмент за създаване и поддържане на автокрация.
И докато уникалната монетарна история на Русия спечели на икономиката ѝ репутация на изостанала, по-известна с това, че печели от геополитическия хаос, отколкото от разумната политика, тя също направи страната пионер, водейки я в посока, в която много автокрации се насочват днес, а именно към по-голяма изолация от финансовата екосистема на Запада. Дали това ще включва и по-голямо финансово сътрудничество с други автократични сили, включително, както мнозина очакват, увеличено деноминиране на търговията и инвестициите в китайски юани, зависи от концепцията на руското правителство за собствената валута и свързаната с това сила на собствената му автокрация.
Когато Русия за първи път емитира хартиени рубли през 1769 г., никой не ги смята за истински пари. Екатерина Велика умолява руснаците да се доверят на държавата и така прави тези банкноти разменими за медни и сребърни монети, съхранявани в Assignat Banks. Не след дълго разширяващата се Руска империя изисква повече хартия и Екатерина я доставя в повече от държавния запас от метал – тоест на кредит. Тя гарантира за цесии дори на фона на инфлация и без независима централна банка, която да я държи отговорна, тяхната стойност зависи от светостта на думата на суверена.
По този начин ассигнациите се превръщат в първоначалната форма на автократични пари в Русия, проектирайки абсолютната власт на Екатерина. Във време, когато останалата част от Европа изисква парична отчетност, Русия гарантира стойността на своята валута с „възвишената сила“ на своя монарх, а не с някакво материално обезпечение. Когато Николай I реформира системата през 1839 г., заменяйки ассигнациите със сметки, базирани на сребро, обезпечени от „цялото наследство на държавата“, а не просто лично обещание, той възнамерява да запази тази автокрация. Наистина, богатството на държавата не е достатъчно, за да осигури тази подкрепа, като се има предвид, че тя разполага само с достатъчно сребро, за да подкрепи една шеста от рублите в обръщение. Няма начин действително да се изкупи богатството на цялата нация при тези условия: За разлика от златните резерви в централните банки на Европа, които са независими от държавното съкровище, резервът в кюлчета на Русия, представляващ по-голямата част от нейното материално богатство, е единственият в Европа, пряко контролиран от държавата.
Либералните икономисти и интелектуалци в Русия се противопоставят на тази липса на парична независимост. Монархът неизбежно се поддава на изкушението да генерира приходи, като печата повече пари, което води до инфлация. Ако парите наистина представляват богатството на нацията, както твърди Николай I, тогава на царя трябва да бъде попречено да унищожи това богатство. Тъй като хората поемат разходите за прекомерното печатане на пари от царя и им липсва политическо представителство, „народната рубла“ трябва да бъде конвертируема – в злато, сребро или нещо друго – и държавата не трябва да емитира пари извън това богатство.
Руските националисти възразяват, че конвертируемостта възпрепятства способността на царя да финансира войни, които ще разширят империята и ще защитят християнското православие. Откъде другаде Русия ще вземе пари? Ако царят не може да го отпечата според нуждите, той трябва да го вземе от чужденци в замяна на суверенитета на Русия. След като забеляза, че големите заеми на френската монархия изискват тя да отстъпи властта на своите кредитори, Русия избягва да взема заеми по какъвто и да е значителен начин до войната си с Турция през 1877 г. За някои фискалната предпазливост е добродетел – дори накара американския дипломат Александър Хил Еверет да си представи свят, в който Европа е обединена под ръководството на руската армия, единствената, която не се финансира от публичен дълг.
ОЩЕ: Руската рубла продължава да се срива, падна под 89 за долар
Реформа на рублата
Но Сергей Вите, проницателен бюрократ, който дефинира монетарното мислене на Русия през 1890-те години и централната фигура в историята на Правилова, се съгласява, че подкрепата на валутата със злато е добра идея, но не защото златният стандарт принуждава държавата да се ангажира с рационална парична политика и ограничи нейните изисквания за пари, както се надяваха либералите. По-скоро Вите вярва, че приемането на злато ще стане източник на стабилност за рублата и национална гордост за Русия; необходима увереност за чуждестранните кредитори; и накрая приемане в клуба на икономически цивилизованите нации. Така консервативната фракция на Русия превръща либералната идея за конвертируемост в реториката на монархията.
През 1897 г. Русия, единствената страна, произвеждаща злато в Европа и претендираща за най-големия си резерв от кюлчета, става последната голяма икономика, която се присъединява към златния стандарт. Покритите със злато хартия и дребните сребърни монети на Вите веднага стават непопулярни сред селяните, жителите на градовете и местните руснаци. Обявена като необходима стъпка към модерността, реформата на Вите поразява мнозина като връщане към средновековната икономика. Някои питат защо една относително бедна европейска страна трупа злато, вместо да го харчи, да речем, за обществено образование. „Всички мислещи Русия бяха против“, признава Вите. При това, до такава степен, че журналисти във Франция, страната, чието монетарно мислене толкова повлиява на плана му, го наричат „паричен преврат“.
Въпреки че превратът на болшевиките улавя съмнителния произход на реформата – задкулисни сделки на Вите, таен указ и малко административни контроли – това не е напълно точно. Русия успява да избегне политическите революции, които наложиха много други златни стандарти на Европа. И колкото и непопулярна да е реформата сред руските граждани, тя се хареса на една важна фракция. Според един източник чужденците са инвестирали повече капитали в Русия през годината след реформата на Вите, отколкото предишните 40 години взети заедно.
ОЩЕ: Как повлия политическата нестабилност в Русия на рублата и борсите?
Автор: Кери К. Мот. Изследовател в програмата на Йейл за финансова стабилност и гостуващ изследовател в Кеймбриджкия център за алтернативни финанси, Foreign Policy
Превод: БГНЕС