Анализирайки последните налични данни за високочестотни икономически индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в индустрията, строителството и динамиката на инфлацията в страната.  
Анализаторите на банката отчитат, че според календарно изгладените данни на НСИ индустрията регистрира спад на общото производството с -11.0% към май, което е в съзвучие с тенденцията на ускоряващи се спадове от януари насам (спрямо същите месеци на предходната година).
Тенденцията на свиване в сектора се задържаше от сегмента на преработващата промишленост, която премина в отрицателната област едва през март и регистрираше далеч по-умерени спадове (-8.3% през май). На нейния фон добивната промишленост (-24.0% за май) и особено производството на енергия (-26.1% към май) бележеха двуцифрени намаления, движени от тенденцията на понижаващи се международни цени.

„Именно тенденцията на понижаващи се цени, свиваща производството на добивната промишленост и енергетиката, подкрепяше преработващата промишленост, която оперираше при по-добри условия – по-изгодни цени на суровините и електроенергията, и съответно намаляваше по-бавно своето производство, подкрепяйки така и сектора на индустрията като цяло.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.  
В рамките на преработващата промишленост към май двуцифрени ръстове отбелязаха производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, на други превозни средства и на метални изделия (без машини и оборудване). Обратно, всички останали сегменти регистрираха спадове, като те бяха най-сериозни при тютюневите изделия, производството на текстил (без облекло), на дървен материал, на мебели, химия, изделия от минерални суровини и др. 
 „Важна причина за твърде негативното развитие в индустрията е и нетипичният характер на 2022 г., която беше особено силна година за сектора (реален ръст от 13.1%) и е база за сравнението при анализа, а това изкривява резултатите за 2023 г. в негативна посока. Реалните резултати на индустрията към май определено са доста по-добри.“, допълни г-н Калчев.  
В сектора на строителството сегментът на сградното строителство бележеше ръстове от февруари насам, макар и ниски (0.4% за май), докато гражданското и инженерното строителство системно регистрираше спадове спрямо съответните месеци на миналата година (-3.9% за май). Динамиката общо на сектора остана на отрицателна територия. От април към май и трите показателя се влошават с по около 1.0 пр.п.
„Докато гражданското и инженерното строителство отразява политиката на държавата, а тя беше в криза за периода, динамиката на жилищното строителство (главен елемент на сградното строителство) отразяваше пазарното търсене и предлагане. Те отново формираха висок ръст на цените, които по последни налични данни се увеличиха с 9.5% през първото тримесечие на 2023 г. (спрямо първото тримесечие на миналата година). Въпреки че се наблюдава известно забавяне в техния ръст (+13.4% за четвъртото тримесечие на 2022 г.), цените на жилищата ще продължат да се увеличават, като по наша оценка средното нарастване за 2023 г. ще бъде около 5.0%.“, обясни д-р Калчев.
Инфлацията отново намаля през юни – от 8.6% към май  (хармонизирана) на 7.5% (спрямо юни 2022 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 10.7% на 10.0% през юни.
„От края на 2022 г. базисната инфлация намалява по-бавно от хармонизираната, което  се дължи на по-бързото забавяне при цените на енергията и храните в сравнение с всички останали потребителски стоки и услуги. В момента именно те задържат спада на инфлацията, а не енергията и храните, които преди време я отключиха.“, заключи г-н Калчев. 

Франс прес е завела дело в съда срещу социалната мрежа Twitter, преименувана неотдавна на X, за да получи необходимите елементи, които ще ѝ позволят да преговаря за възнаграждение за използване на съдържанието ѝ в платформата, гласи комюнике на агенцията, предава БТА.
„Франс прес съжалява за явния отказ от страна на Twitter, преименуван неотдавна на X, да обсъди прилагането на „сродните права“, обяви АФП.
Агенцията е сезирала вчера Парижкия съд, за да предприеме мерки и да накара компанията да предостави в съответствие с изискванията на закона всички необходими елементи за оценка на дължимото възнаграждение.
Социалната мрежа не отговори на молбата за коментар на АФП.

Сродното право или авторското право обхвана и цифровите платформи през 2019 г. посредством европейска директива, позволяваща на вестници, списания и информационни агенции да получават възнаграждение за използване на съдържанието им в интернет от големи дигитални платформи, чрез откъси от статии, свързани със снимка.
След дълга съдебна битка някои френски и европейски медии, сред които и АФП, са получили от 2021 и 2022 г. възнаграждение от Google за използване на съдържанието им, като стойността е поверителна.
Някои издатели са постигнали и лицензионно споразумение за използване на съдържанието им от Facebook.
През юли три френски медийни групи – Le Monde, Le Figaro и Les Echos – Le Parisien са подали иск срещу Twitter по същите причини.

Социалната медия беше придобита през октомври от милиардера Илон Мъск, който иска да я превърне в универсална платформа по модела на WeChat в Китай.
„АФП ще продължи да прилага с всеки от засегнатите оператори необходимите юридически средства, за да постигне необходимия баланс в споделянето на стойността на информацията“, се посочва в комюникето.
Преговорите с Facebook и други платформи (LinkedIn, TikTok) са поверени на Компанията за сродни права в медиите, организация за колективно управление, натоварена да събира и разпределя получените суми сред членовете си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
X съди организация, бореща се с речта на омразата
Как Мъск успя да си спечели недоволството на Сан Франциско заради платформата Х?
X.com: Защо Илон Мъск реши да погребе бранда Twitter?

Производството на бира в България оформя 1.3% от общото количество произведена бира в Европейския съюз през миналата 2022 година, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат. България се нарежда на десето място в ЕС по най-големи количества произведена бира през наблюдавания период, като трябва да се отбележи, че наличните данни включват 17 страни, тоест статистиката не разкриват пълната ситуация.
През 2022 година България е произвела 445.2 млн. литра бира (без безалкохолна бира), което представлява ръст спрямо предходната 2021 година, когато обемът е възлизал на 439.2 млн. литра. Въпреки увеличението, производството на бира у нас остава под нивата от предпандемичната 2019 година, когато са отчетени 480.7 млн. литра бира.
Страната ни изостава от общата тенденция в ЕС. Общото производство на бира в ЕС вече доближава нивата от 2019 година. През 2022 година бирата, произведена в ЕС, възлиза на 34.25 млрд. литра, спрямо 34.68 млрд. литра, произведени през 2019 година.
Най-големият производител на бира в ЕС е Германия – цели 7.6 млрд. литра през 2022 година или дял от 22.2% от общото производство. Казано с други думи, приблизително една на всеки четири бири идват в ЕС идва от Германия. През миналата година Германия е произвела 7.5 млрд. литра бира, а през 2019 година – 8.04 млрд. литра бира.
Според наличните данни, след Германия се нареждат още Испания (3.9 млрд. литра или дял от 11.5%), Полша (3.7 млрд. литра или 11%), Нидерландия (2.6 млрд. литра или 7.5%) и Франция (2 млрд. литра или 5.9%).

Къде в България пият най-много бира?
Потребителски бойкот провокира събитие, невиждано от две десетилетия, на пазара на бира в САЩ
След минерална вода, българинът пие най-много бира

Членството в еврозоната би донесло на България предимства, като например по- лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България  би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор. Това се казва в анализ на Съвета за икономически анализи към правителството.
В него се казва още, че като цяло присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика. Причината е ,че понастоящем валутният борд на България се възприема като надежден и следователно разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Освен това българската банкова система вече е под надзора на ЕЦБ.
Още: Димитър Радев: Реалистично е на 1 януари 2025 г. да приемем еврото
В същото време, за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.  Това включва разяснителни кампании, задължение за представяне на цените в двете валути и допълнителни мерки за прозрачност, за да се избегне  неправомерното използване на въвеждането на еврото за повишаване на цените, посочват авторите.
Ето какви ефекти от присъединяването към еврозоната  извеждат те:
Ефекти върху инфлацията
Още: Инфлацията в еврозоната продължава да се понижава и през юли до 5,3%, базисната обаче е без промяна
Ефектът от присъединяването към еврозоната върху инфлацията определено е основната тревога на голяма част от обществеността в България. Консенсусът в академичните изследвания по отношение на инфлационните ефекти при създаването на еврозоната е, че въвеждането на еврото до голяма степен не е довело до общи инфлационни ефекти. От друга страна, при някои продуктови групи като услугите (напр. ресторантьорство) има по – големи еднократни увеличения на ценовото равнище.
Една от причините за увеличението на цените на услугите е, че цените на услугите се променят по-рядко, отколкото например на  стоките. Въвеждането на еврото, обаче, изисква нови ценови етикети (например нови менюта в ресторантите). Следователно това може да е и моментът, в който цените се коригират. Нещо повече, някои повишения на цените може дори да са отлагани във времето, за да се изчака необходимата промяна на ценовите етикети поради новата валута.
Накратко, съвкупният инфлационен ефект е малък, докато при услугите може да се очаква малко по-висока еднократна инфлация през първата година след присъединяването.

Ефекти върху търговията
Очакваме, че приемането на еврото би стимулирало международната търговия на България, особено в селското стопанство и услугите (напр. туризъм), но също и в някои производствени сектори, където България вече има утвърдени  позиции в производствените пазари.
Ефекти върху капиталовите потоци
Очакваме България да претърпи увеличение на брутните входящи и изходящи потоци при присъединяването й към еврозоната, което ще се забави няколко тримесечия след присъединяването към еврозоната. Продължаващите капиталови потоци биха увеличили финансовата интеграция на България, подпомогната от допълнителни стъпки в търговската интеграция и банковия съюз с Европейския съюз.
Въпреки това, брутните потоци често се описват като нестабилни,15 така че съществува риск от кредитни бумове и т.нар. внезапни стопове на капиталовите потоци.
Във всеки случай проблеми, дължащи се на капиталовите потоци, биха могли да бъдат смекчени посредством консервативна фискална политика, инструменти на макропруденциалната политика, като антицикличния банков капиталов буфер, както и от факта, че България вече е де факто член на общия банков надзор на ЕЦБ.
Ефекти върху лихвените проценти
Според данните за лихвената статистика, публикувани от БНБ, през последните месеци лихвите по нови ипотечни кредити в лева са по-ниски от лихвите по кредити в евро и са сравними с лихвите по депозитното улеснение на ЕЦБ. Въз основа на това наблюдение изглежда малко вероятно да са налице условията за вътрешно финансиран кредитен бум след присъединяването към еврозоната.
Вместо това е по-вероятно при присъединяването на България към еврозоната банките или да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ, или да потърсят по-добри инвестиционни възможности в чужбина, включително посредством изплащане на заеми към банките-майки. Възможността за получаване на по-висока доходност от сегашната лихва от 0%, плащана от БНБ за тези резерви, би увеличила значително печалбите в банковата система.
 
Автори: Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен, Пламен Т. Ненов
 
 
 
 

Рекордно ниското ниво на безработица в Русия през юни подчертава острия недостиг на работна ръка в страната, въпреки че възстановяването от миналогодишния икономически спад продължава с двуцифрени темпове на растеж както при заплатите, така и при продажбите на дребно. Това обяви Reuters, като се позовава на данните на руската статистическа служба Росстат.
След началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., Русия беше ударена от редица западни санкции, което доведе до свиване на икономиката ѝ с 2,1% през 2022 г. Все пак спадът беше по-малък от очакваното, а Москва го представи като доказателство за устойчивостта на руската икономика.
Москва редовно посочва ниската безработица и различни други показатели като знак, че икономиката ѝ се възстановява, но недостигът на работна ръка, изострен от частичната мобилизация през миналия септември, е напът да повлияе негативно на дългосрочното развитие.

Безработицата в Русия е спаднала до рекордно ниско ниво от 3,1% през юни, предаде Росстат. Също продажбите на дребно са скочили с 10% през юни на годишна база. През юни 2022 г. паднаха с почти толкова, с колкото сега растат.
Отделни данни сочат, че реалните заплати в Русия са нарснали с 13,3% през май. Реалните разполагаеми доходи на руснаците през второто тримесечие са нараснали с 5,3% на годишна база, след като останаха без промяна през същото тримесечие на 2022 г.
Росстат ревизира нагоре ръста на реалните разполагаеми доходи през първото тримесечие – до 4,4%. Като цяло доходите в Русия са намалели с 1% през 2022 г.
Междувременно руският БВП е нараснал с 1,4% през първата половина на 2023 г. на годишна основа, обяви министерството на икономическото развитие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Недостиг на кадри в руската промишленост: Търсят над 650 000 работници
Владимир Путин с висока оценка за руската икономика

Руснаците вече пият по-малко водка. Каква е причината?

Инвестициите в изкуствен интелект нарастват с бързи темпове и могат да имат по-голямо влияние върху брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ от събития като откриването на електричеството или изобретяването на персоналния компютър, посочват от инвестиционната банка Goldman Sachs в доклад, цитиран от CoinDesk.
“Генеративният изкуствен интелект има огромен икономически потенциал и може да повиши глобалната производителност на труда с повече от 1 процентен пункт годишно през десетилетието следващо широкото му използване”, пише икономистите на банката.
За да се постигне подобна пълна трансформация, бизнесите ще трябва да направят „значителна предварителна инвестиция във физически, дигитален и човешки капитал за придобиване и внедряване на нови технологии и промяна на бизнес процесите”, сочи докладът.
Тези инвестиции могат да достигнат около 200 млрд. долара по света до 2025 година, като е вероятно това да се случи преди „усвояването и повишаването на ефективността да започнат да водят до голям напредък в производителността”, посочват от банката.
В дългосрочен план инвестициите в изкуствен интелект могат да достигат до между 2.5% и 4% от БВП на САЩ и до между 1.5% и 2.5% от икономиката на други страни, лидери в изкуствения интелект, става ясно от доклада.
“Въпреки този изключително бърз растеж, краткосрочното въздействие върху БВП вероятно ще бъде доста скромно, като се има предвид, че инвестициите, свързани с AI, в момента представляват много малък дял от БВП на САЩ и света”, пишат анализаторите, добавяйки, че докато досега инвестициите са били фокусирани върху разработката на модели, „ще е необходим значително по-голям хардуерен и софтуерен тласък, за да може генеративния AI да достигне по-голям мащаб”.
Проникването на изкуствения интелект навярно ще започне да има значително влияние върху икономиката на САЩ някъде между 2025 и 2030 година, става ясно от доклада.
„Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята“: Два начина как да се възползвате

Защо технологиите не ни правят по-продуктивни?
Използва ли българският бизнес изкуствен интелект?
Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект
Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?