Страната с най-голямо население в света, Индия, ограничава вноса на лаптопи, таблети, други персонални компютри и сървъри, като решението влиза в сила незабавно от днес (четвъртък), обявиха от индийското Министерството на търговията и промишлеността. Изменението на политиката за внос цели засилване на местното производство на горепосочените стоки, смятат анализатори, предава TechCrunch.
“Вносът на лаптопи, таблети, персонални компютри „всичко в едно“ и компютри с изключително малък форм-фактор и сървъри, попадащи под HSN 8741, ще бъде „ограничен“”, гласи правителственото съобщение, добавяйки, че вносът ще бъде разрешен срещу валиден лиценз за ограничен внос. Ограничението няма да важи за пътници, който внасят в страната посочените устройства в багажа си.
Ходът навярно цели подкрепа на местното производство, като това засега е предположение, тъй като Ню Делхи не дава допълнителни разяснения по въпроса.
Индия прилага политики през последните години, целящи подкрепа на местното производство. Инициативите успешно привлякоха редица производители на смартфони и сега все повече предизвикват интереса на производителите на чипове и полупроводници.
През месец май, правителството на Нарендра Моди обяви схема на стойност 2 млрд. долара, целяща да промотира пред бизнесите хардуер местно производство като лаптопи, настолни компютри (PC), сървъри и други периферни устройства.
Схемата представлява надграждане на предходна програма, според която правителството бе готово да похарчи 892 млн. долара.
Това съобщение относно политиката изглежда се основава на предпоставката за осигуряване на сигурен дигитален достъп до нарастващия брой дигитални граждани в страната (използващи дигитални услуги – бел. ред.). Ние сме уверени, че валидни лицензи ще бъдат предоставени на доверени партньори в индустрията, което ще даде възможност за лесно правене на бизнес (EoDB) и неограничен достъп до надеждни марки за дигиталните потребители”, казва в изявление Панкадж Мохиндроо, председател на Indian Cellular and Electronics Association.
Dell и HP са сред компаниите, които вече разполагат с производствени мощности в Индия. Индийското правителство също така цели да разшири местното производство допълнително и да направи страната предпочитана дестинация за Apple и нейните производствени партньори, опитвайки се да създаде глобален производствен хъб.
Така или иначе, страната понастоящем харчи милиарди долари за внос на лаптопи и друг хардуер.
Според правителствени данни, показани в парламента през декември, стойността на вноса в Индия на крайни продукти в сектора на електрониката е нараснала с 32% до 43 млрд. долара през 2021-2022 спрямо 32 млрд. долара през 2019-2020 година.
Инициативите и програмите за подкрепа на местното производство помогнаха за сваляне на дела на вноса на крайна електроника (включително компоненти) в общия внос на електроника до 64% през 2021-22 спрямо 69% през 2019-20 година.
Базираната в Хонконг компания за пазарни проучвания Counterpoint изчислява, че около 30-35% от лаптопите и 30% от таблетите доставени в Индия през първата половина на тази година са местно производство.
Стотици милиони индийци спряха да купуват домати. Защо?
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Най-голямата сделка в историята: Airbus получи огромна поръчка от индийска авиокомпания
Китай е детрониран: Вече друга страна ще е с най-много население в света
Индия купува огромни количества руски въглища, но не в долари
Спад в продажбите на настолни компютри по света

За десетгодишен период (2013-2022) общият доход средно на човек от домакинство нараства 1,9 пъти – от 4814 лв. през 2013 г. на 9008 лв. през 2022 г. Реалните доходи на домакинствата също нарастват през целия период. През 2022 г. индексът на реалните доходи нараства с 1,4% спрямо 2021 г. и този индекс е най-висок спрямо 2013 г. – 146,2%.
Това сочат данни от електронните публикации „Бюджети на домакинствата в Република България 2022“ и „Средни цени и купени количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода 2011-2022 година“, публикувани на интернет страницата на НСИ, предава БТА. Те съдържат данни от Наблюдението на домакинските бюджети, най-старото статистическо изследване в България. То се провежда тримесечно, като общо за всяко тримесечие се наблюдават по 3060 домакинства.
През периода 2013-2020 г. доходът на най-богатите 10% превишава около 8 пъти дохода на най-бедните 10%, през 2021 г. това съотношение намалява до 7 пъти, а през 2022 г. – до 6 пъти.

Най-голямо неравенство на домакинствата по доход, измерено чрез Коефициента на Джини, се наблюдава през 2013 г. – 0,324. Следва тенденция на спад в неравенството до 0,295 през 2016 г., през 2017 г. се повишава до 0,300, през 2019 г. нараства на 0,306, след което отново спада до 0,259 през 2022 г.
През периода 2013-2022 г. разходите на домакинствата следват тенденцията на нарастване на доходите. Общият разход средно на човек от домакинство през 2022 г. в номинално изражение е 1,9 пъти по-голям спрямо 2013 г. и нараства с 19,1% спрямо предходната година.
През 10-годишния период разходите за храна и безалкохолни напитки средно на човек от домакинството нарастват в номинално изражение от 1480 лв. през 2013 г. на 2529 лв. през 2022 г. Относителният дял на тези разходи варира по години. През 2013 г. се наблюдава най-висок относителен дял на разходите за храна и безалкохолни напитки в общия разход (33,2%). През следващите години започва процес на постепенно понижаване на дела, като достига най-ниската си стойност през 2021 г. – 29,2%.
Индексът на цените на купените от домакинствата стоки
За периода 2011-2022 г. индексът на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки нараства с над 55%. Изменението на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки се характеризира чрез изчисляване на динамични индекси на цените по информация от Наблюдението на домакинските бюджети. Тези индекси измерват средното относително изменение на цените при структура на купените стоки от базисния период. Индексите не са съпоставими с тези на потребителските цени, отчитащи инфлацията в страната, тъй като при изчисляването им са използвани различни методики. Индексът на цените е разработен чрез формираната потребителска кошница от стоки по данни от Наблюдението на домакинските бюджети, включващо информация за купените количества по 117 позиции за хранителни и 45 за нехранителни стоки
Доходи и разходи

За периода 2011-2022 г. номиналните доходи и разходи средно на човек са нараснали близо 2 пъти. Индексът на реалните общи доходи на домакинствата за разглеждания период нараства със 79,1% през 2022 г. при база 2011 г., а индексът на реалните общи разходи – с 80,5%. Индексът на цените нараства с 55,2% за същия период.
През 2022 спрямо 2021 г. реалните доходи нарастват с 1,4%, реалните разходи – с 3,3%, а цените – с 18,2%.
Данните от Наблюдението на домакинските бюджети показват, че средните цени на повечето купени от домакинствата стоки се повишават при база 2011 г. и спрямо предходните години. През 2022 спрямо 2011 г. най-много са поскъпнали някои основни хранителни стоки като зеле, домати, сирене, пипер, дини и пъпеши, краставици, масло. Най-висок е ръстът на средните цени на нехранителните стоки за същия период при дърва, въглища и обувки.
Покупателна способност 
Покупателната способност през 2022 г. спрямо 2011 г. нараства при всички стоки, като най-голямо е повишението ѝ при захарта, птичето месо, свинското месо, ябълките и ориза, а най-малко – при сиренето и доматите. Покупателната способност е количеството от определен вид стока, което може да се купи с годишния паричен или общ доход на човек от домакинството, ако той се изразходва само за покупката на тази стока.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Разликата между бедните и богатите българи е все по-голяма
Колко от българите не могат да си позволят едноседмична почивка?
Богатите българи вземат 8 пъти повече от бедните

При действията на служебното правителство става дума за милиарди левове и сериозно забавени реформи, от които могат да произтекат тежки последствия за икономиката и хората в страната. Предвид характера на тези дейности ще предоставя част от тях на органите. Това каза премиерът Николай Денков пред журналисти.
В него участваха и министърът на финансите Асен Василев, министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов, министърът на енергетиката Румен Радев, министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков и министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
Договорът с „Боташ“
За договора за газ с турската компания „Боташ“ Денков каза, че има много неизгодни и неравнопоставени клаузи за България по отношение на газопреносните системи между България и Турция. „Турската фирма получава достъп до българския и европейски пазар, без обратното да е вярно. Нямаме достъп до турския пазар. Задавайки служебното правителство дългосрочен договор за 13 години, задължава държавата за стотици милиарди лева годишно, дори и България да не внася заложените количества газ“, посочи премиерът.
Още: Първият танкер с втечнен газ по договора с „Боташ“ пристигна на терминала в Турция

В енергетиката вече са загубени 200 млн. лв заради неподадени териториални планове за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, обяви Денков. България е в риск да загуби 1.6 млрд. лв, ако до края на годината тези териториални планове не бъдат приети. Изчезнали са и над 600 млн. лв, при ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“, който така и не работи.
Пътищата
„В МРРБ за три дни – между 5-7 юни АПИ оценява и входира над 30 000 страници, подадени заявки за текущ ремонт и поддръжка на Републиканската пътна мрежа за 4 млрд. лв за следващите 4 години. Можете ли да си представите как се оценяват тези страници за три дни“, попита Денков.
Премиерът Денков разпореди ревизия на разходите по министерства
Проблеми има и във ВиК проектите по ОП „Околна среда“, инхаус възлаганията по АМ „Хемус“, висящите поръчки в АПИ, отворени оферти за 600-700 млн. лв за основни ремонти по Републиканската мрежа, по които не са предприети никакви действия. Нищо не е направено и по АМ „Струма“, обясни премиерът.
ПВУ
По ПВУ има изключително сериозно забавяне – реформи и инвестиции, които е трябвало да бъдат завършени до миналия декември, а всъщност са изпълнени наполовина. Това е довело до риск средствата по ПВУ да не бъдат получени през 2023 г., посочи още Николай Денков

Централната банка на Великобритания Bank of England, за която се очаква днес отново да повиши водещите си лихви, трябва да се справи с високата инфлация и същевременно да предпази икономиката на страната, която понася удара на серията от увеличения на лихвите, водещи да поскъпване на кредитирането, посочва Reuters.
Повечето анализатори и инвеститори очакват АЦБ да увеличи водещите си лихвени проценти с 25 б.п. (0,25 пр.п.) до ниво от 5,25%, което ще е най-високото от 15 години насам.
Пазарите ще следят и дали британската централна банка ще отправи сигнал, че се готви да повиши още лихвените проценти през следващите месеци.

Управителят на АЦБ Андрю Бейли и колегите му от Съвета на директорите на финансовата институция посочват, че трябва да ограничат нивата на инфлацията в Обединеното кралство, най-високата сред страните с развити икономики.
Инфлацията във Великобритания, която отразява динамиката на потребителските цени, се е понижила до 7,9% на годишна основа през юни, сочат официални данни, огласени през юли от британската Служба за национална статистика.
Икономисти, анкетирани от Reuters, прогнозираха, че годишната инфлация на потребителските цени ще се понижи до 8,2% през юни, след като през май беше отчетено ниво от 8,7%.
Базисната инфлация, при която не се отчитат силно променливите цени на храните, енергийните продукти, алкохола и тютюневите изделия, също е намаляла над очакванията на анализатори и е достигнала 6,9% през юни. Тя обаче остава на ниво, близо до най-високото от 31 години. Базисната инфлация във Великобритания покори 31-годишен връх
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години
Повишаването на лихвите продължава
И Bank of England с поредно повишаване основната лихва

Преди COVID-19 да изпрати 1/3 от глобалната работна сила у дома, компания за имотни инспекции от Мелбърн, за която работи операторът на дрон Никълъс Кумбър, настоявала всичките ѝ 180 служители да посещават офиса всеки ден в 9 сутринта, за да получават задачи.
Сега обаче тези служители работят от вкъщи и пътуват директно до обектите още в 7:30 сутринта, което позволява на Кумбър да прибира децата си от детска градина след работа по-рано отколкото преди пандемията.
„Ако бяха казали „всички обратно в офиса”, вероятно бих поискал увеличение на заплатата”, казва Кумбър, който все пак посещава офиса веднъж или два пъти седмично. „Човек получава повече време за семейството си. Реално свършваш работа към пет, вместо да приключиш в пет, прекарвайки 45 минути в опит да се прибереш у дома.”
На фона на това, че корпоративните лидери – от изпълнителния директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън до шефа на Tesla и Twitter Илон Мъск – призовават за край на работата от разстояние, наложила се по време на пандемията, синдикати в Австралия създават прецедент в опита си да се противопоставят, изправяйки пред съда най-голямата банка в страната и спорейки с федералното правителство, че работата от вкъщи трябва да се превърне в норма, предава Reuters.
„Всички дълбоки промени в австралийския пазар на труда произлизат от кризи. Когато има сътресение, човек никога не се завръща към начина по който е работил света преди”, казва Джон Бюканън, ръководител на звеното Health and Work Research Network към Университета в Сидни.
„Ние винаги сме начело (в желанието за промени) в англоговорящия свят, да кажем в сравнение с Великобритания, САЩ, Нова Зеландия.”
Получили прилив на сила в резултат на най-ниската безработица в страната от половин век насам, персонал на Commonwealth Bank of Australia изправи финансовата институция на стойност 170 млрд. австралийски долара (114 щатски долара) пред индустриален съд, опитвайки се да оспорят заповедта, че служителите трябва да работят в офиса през половината време.
През април, изпълнителният директор на третата най-голяма банка в Австралия – National Australia Bank, нареди на 500 старши мениджъри да се върнат обратно в офиса на пълен работен ден. През юли, банката постигна споразумение с профсъюз, което дава право на всички служители, включително 500-те мениджъра, да изискват работа от вкъщи, като основанието за отхвърляне на молбата върви с определени ограничения.
През същата седмица, синдикат, обединяващ служители в публичния сектор, постигна сделка, която позволява на 120 000 федерални служители в Австралия да изискват работа от вкъщи за неограничен брой дни.
За сравнение, федералните служители в Канада приключиха 2-седмнична стачка през май със споразумение за заплатите, но без защита на правото за работа от вкъщи, за което се бореха.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада

Изглед над Сидни, Австралия. Работниците в Австралия се борят, включително в съда, за правото си да работят от вкъщи – нещо, което може да постави началото на сериозен сблъсък на интереси между служители и работодатели;
Снимка: iStock
В Европейския съюз, законодателите все още преговарят как да обновят правилата, позволяващи на служителите гъвкаво работно време, така че да бъдат в крак с новите икономически реалности. Присъствието в офисите реално навсякъде е доста под нивата от 2019 година, като например в Токио присъствието възлиза на едва 1/5 от това, което е било преди няколко години, докато в Ню Йорк нивото е наполовина, според глобално проучване на компанията за недвижими имоти Jones Lang Lasalle.
„Духът е вън от бутилката: работата от вкъщи е нещо, което остава далеч отвъд COVID и пандемията”, казва Мелиса Донъли, секретар на синдиката the Community and Public Sector Union, който преговаря с федералното правителство на Австралия.
„Това, което бе възможно относно работата от вкъщи, беше абсолютно трансформирано”, добавя тя. „Това е нещото,което сделката постигна. Ще има ефект върху различни индустрии.”
Commonwealth Bank of Australia и National Australia Bank посочват, че дори преди сделките с профсъюзи, техните политики са позволявали гъвкави трудови договорености, които са били широко използвани.
Историческа конфронтация
Въпреки че броят на дистанционните работни дни, търсени от служителите, се различава в различните държави и отрасли, разминаванията между изискванията на служителите за това право и заповедите на техните шефове за връщане в офиса е глобална константа, казва Матиас Долс, заместник-директор на ifo Център за макроикономика и проучвания в Хамбург, който е анкетирал 35 000 работници и работодатели в 34 страни като част от проект съвместно със Станфордския университет.
Сред служителите с опит в работата от вкъщи, 19% искат да се върнат в офиса на пълен работен ден, става ясно от проучването. Работници искат два дни седмично правото да работят от вкъщи, което е два пъти повече от това, което разрешават работодателите, като „разликата не намалява”, казва Долс. „Не мисля, че ще видим нивата на работа от вкъщи да се завърнат към равнищата от преди пандемията.”
Джим Станфорд, директор на Centre for Future Work към неправителствената организация Australia Institute, посочва, че сделките на отделните профсъюзи не е задължително да прекратят патовата ситуация, тъй като работодателите биха получили повече власт в случай, че безработицата нарасне – нещо,което се очаква в резултат на повишаването на лихвените проценти.
„Общата тежест на мнението сред работниците е, че те биха искали да продължат да го правят и мисля, че нарастващото мнозинство от работодателите си мислят – не, те искат хората да се върнат на работа”, казва Станфорд.
„Това подготвя почвата за историческа конфронтация.”
Променяща се работна сила
Собствениците на офис сгради вече отчитат разрив в бизнес модела си, тъй като оценката на сградите намалява на фона на притесненията за по-малката площ, наемана от компании.
Около 1/6 от офисната площ в столицата на Австралия е свободна, което е няколкогодишен връх, сочат данни от индустрията, като присъствието в офиса остава с 1/3 по-ниско от нивата преди пандемията.
Докато работата от вкъщи предизвиква главоболия на инвеститорите в недвижими имоти, служителите като операторът на дрон Кумбър виждат единствено предимства за себе си: гъвкавото работно време позволява на него и съпругата му да продължат да работят въпреки, че децата им са болни и не могат да бъдат оставени в детска градина.
„Това просто помага да се справяме с живота малко по-лесно”, казва той.
Дистанционната работа ще изтрие 800 млрд. долара от стойността на офисите в големите градове
Meta изисква от служителите да работят от офиса поне три дни седмично
Проучване на ЕЦБ: 1/3 от служителите в еврозоната искат да работят повече дистанционно
Две трети от българските служители предпочитат да работят от вкъщи
Служителите предпочитат да напуснат работа, вместо да се върнат в офиса
Мъск иска от служителите на Tesla да се върнат в офиса или да напуснат