Средно с 0,6% се увеличават разходите за заплати у нас заради високите температури от началото на май до началото на август. Това сочи анализ на експертите на компанията за застраховка на търговски кредити Allianz Trade, пише БТА.
Научни изследвания доказват, че при горещо време производителността на труда намалява заради необходимост от намаляване на работно време, забавяне на дейностите, повече грешки и заради ръст на допълнителни разходи за работодателите. Като особено проблематични се считат дните с температури над 32°C, като в България за периода 1 май – 4 август са отчетени 16 такива.
Анализаторите на Allianz Trade прогнозират, че жегата може да доведе и до 0,4 процентни пункта загуба от брутния вътрешен продукт на страната.

Негативните последици от жегата за България обаче са по-малки от очакваните загуби на глобално ниво, където очакванията са за спад на БВП от 0,6 пр. п. По-тежка е и ситуацията в други държави от Южна Европа, като в Гърция увеличението на разходите за заплати се оценява на 1,4%, а свиването на БВП – с 0,9 пр. п. В Испания ситуацията е още по-сложна с 1,5% ръст на разходите за заплати и 1 пр. п. загуба от БВП. В Италия очакванията са за 0,8% повече разходи за заплати и 0,5 пр. п. намаляване на БВП. С 47 дни с температури над 32°C за разглеждания период икономическите последици в Китай са сериозни – 1,9% увеличени разходи за заплати и 1,3 пр. п. загуба от БВП.
Докладът на Allianz Trade обръща внимание на прогнозите, според които глобалното затопляне може да доведе до общо намаление на работните часове по света с 2,2%, еквивалентно на 80 млн. позиции на пълно работно време.

„Използването на климатици не може да бъде просто и универсално решение на проблема. В някои случаи технологията не е приложима (работа на открито), а в други е финансово недостъпна. Същевременно масовата употреба на климатици би увеличила сериозно потреблението на енергия. Това от своя страна може да доведе до ускоряване на глобалното затопляне, ако се използват големи количества изкопаеми горива. Затова бързото преминаване към зелени енергийни източници е от ключово значение“, гласи още доклада.
Според експертите на Allianz Trade негативните последствия от високите температури могат да се намалят с подходяща подготовка, тъй като за разлика от други природни бедствия периодите на горещини могат да се прогнозират. В дългосрочен план са нужни промени в градската среда, като технологични промени в сградите, повишаване на енергийната ефективност, иновации в инфраструктурата. Трябва да се търсят и нови решения за повишаване на производителността на труда, включително стратегии за промяна на работното време с увеличение в ранните сутрешни и късните вечерни часове.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Работa в екстремни горещини: До колко градуса е позволено?
Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света?

В коя част на деня работниците допускат най-много грешки?