Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) обяви новите поръчки за поддръжка на пътищата, съобщи Actualno.com. Общата им прогнозна стойност е 849 456 480 лв. без ДДС. С него парите надхвърлят милиард – 1,019 млрд. лева.
Преди около месец МРРБ прекрати поръчки за 4 млрд. лв. на служебното правителство. За разлика от обявените от служебната власт, възлагането сега е за година и половина, не 4 години.
Още: Прекратиха обществените поръчки за пътища на стойност 4 млрд. лв. на служебното правителство
Други съществени разлики в процедурите са, че при тези на служебното правителство се изискваше кандидатите да са членове на Камарата на строителите, не се изискваше минимален оборот. Сега не се изисква членство в браншовата камара, но пък има условие по всяка обособена позиция за минимален оборот от изпълнение на дейности с предмет, който е идентичен или сходен на поръчката. От новите участници ще се изисква също така да прилагат сертифицирана система за опазване на околната среда. 
Още: Повишиха пътните такси по магистралите в Гърция
Поръчката за автомагистралите е с обща прогнозна стойност 167 537 500 лв. Тя е разделена на шест обособени позиции: АМ „Хемус“ на територията на София и Ловеч; АМ „Хемус“ във Варна, Шумен и Търговище; АМ „Тракия“ в София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас; АМ „Марица“ в Стара Загора и Хасково; АМ „Струма“ в София, Перник и Кюстендил; АМ „Струма“ в Кюстендил и Благоевград.

Критерият за избор на изпълнител е само един – най-ниска цена. Подробности за останалите пътища по области четете в Actualno.com.
 
 
 
 
 

През миналата седмица цената на зехтина достигна рекордните 8500 долара на тон, което със 125% по-скъпо от средната цена на зехтина през 2000 – 2020 г. Предишният рекорд беше поставен през 1996 г. – 6200 долара, пише Bloomberg.
Така тон зехтин е 10 пъти по-скъп от тон петрол, а през 2019 г. съотношението беше 5 пъти.
За останалия свят това може да не е сериозен проблем – делът на зехтина сред растителните масла е едва 2%, но в Южна Европа цената е не просто криза, а истинска катастрофа. Годишното потребление на зехтин в Испания достига 8 литра на човек. В другите държави от Южна Европа положението е същото, а цените са вече на психологическата граница от 10 евро за литър. „Това е равносилно на границата от 5 долара за галон бензин в САЩ“, посочва Блейс.

Данните на Bloomberg сочат, че най-употребяваните растителни масла в световен мащаб са палмовата мазнина (36% дял от пазара), соевото олио (27%) и олиото от рапица (14%), а слънчогледовото олио е с дял от 10%.
Така потреблението на зехтин в световен мащаб може да бъде сравнено с това на екзотичните масло от семките на памук или кокосово масло.
Причината за поскъпването на зехтина е основно лошата реколта от маслини в основните производители. Заради сушата в испанската провинция Андалусия през текущата селскостопанска година (2022-2023 г.) реколтата е 663 000 тона, или с 56% по-малко спрямо 2021-2022 г. Същевременно патоген унищожава маслиновите дървета в Италия.

Турция е сред малкото държави, където реколтата е добра, но правителството забрани износа, за да поддържа стабилни цените на вътрешния пазар.
Засега има сигнали, че ситуацията в Испания се подобрява, но увеличението на добивите ще бъде още много слабо – до 737 000 тона, или наполовина по-малко от нормалното. В Гърция и Италия също не се очаква някакво значително увеличение.
Горещините са също сериозен проблем за отглеждането на маслини в Испания през тази година. В страната дъждовете се завърнаха, но пролетта беше много гореща – в Хаен, където е центърът на производството на зехтин в Андалусия, средната температура през април беше с 4°С по-висока. В Кордоба за две седмици температурите всеки ден достигаха 30°С през април. В следващите месеци времето не даде много повече прохлада на маслиновите дървета.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Южната ни съседка се готви за сериозен скок в цената на зехтина
Турция забрани износа на зехтин, какво ще стане с цената?
Недостиг: Сушата изстреля цената на зехтина до рекордни нива

Европейски търговци на суровини започнаха да съхраняват газ в украинските газохранилища, предава Reuters, позовавайки се на свои източници. Въпреки войната на територията на страната, бизнесът оценява риска като приемлив на фона на цената на природния газ на пазара.
Традиционно през лятото цените на газа са ниски заради заниженото потребление и пълните газохранилища. Така доставките за септември на нидерландската борса TTF са около 30 евро за MW, а за първото тримесечие на 2024 г., когато по традиция е пикът на потреблението – почти 50 евро.
Чешката EHP Group е една от компаниите, решила да съхранява газ в Украйна. От компанията обясняват, че това е знак и за доверие в страната по отношение на управлението на газопреносната система. От EHP Group обаче отказват да уточнят какви обеми съхраняват в Украйна, посочва още Reuters.

Припомняме, че преди малко повече от 10 години, преди старта на „Северен поток 1“, Украйна беше основният маршрут на руския природен газ за Европа. На територията на страната са изградени огромни газохранилища с капацитет от над 30 млрд. куб. метра, чиято задача беше да балансира пикове в търсенето.
Сега Украйна няма нужда от тези количества, за да гарантира потреблението си, а транзитът през страната отдавна е на минимално ниво. От украинското Министерстово на енергетиката предложиха на европейските държави услугата за съхранение на газ, а според медийни публикации – условията, при които се предлагат са доста изгодни.
Един от вариантите за съхранение е газохранилището „Билче – Волицко – Угер“, край Лвов. Западна Украйна засега е извън обсега на ракетните удари на Русия.
От „Укртрансгаз“ коментират в своя сайт, че от 11 юли чужди компании са започнали да нагнетяват газ в газохранилищата, управлявани от компанията. На бизнеса са предложени около 10 млрд. куб. метра активен капацитет за съхранение, а таксите няма да бъдат променяни до края на газовата година. Няма обаче данни какви количества се съхраняват до момента. Справка в Gas Infrastructure Europe сочи, че към 7 август украинските газохранилища са пълни до почти 27% от капацитета си.

Същевременно европейските газохранилища са пълни до 88% от капацитета си за съхранение, според данните на GIE. Но при някои държави възможността за съхранение вече е изчерпана – например Белгия (100%) или Хърватия (96%). В Чехия и Словакия газохранилищата са пълни до 92% от капацитета си и енергийните търговци се оглеждат за опции. Пред Reuters от словашката компания SPP потвърждават, че обсъждат да съхраняват в Украйна, но без да навлизат в повече подробности.
Мозъчният тръст Bruegel отбелязва, че Украйна може да увеличи с 10% възможността за съхранение на газ в Европа. 100 TWh капацитет са „комфортен буфер“ за зимата. Нещо повече – възможни са не само реални, но и виртуални доставки от съоръженията през Унгария, Полша или Словакия.
Украйна има добре развита газопреносна мрежа и връзки със съседните си държави. Страната не купува реално газ от Русия от 2015 г., а „европейски бленд“ чрез реверсивните връзки със съседните държави.
Украйна е част от Европейската енергийна общност и газохранилищата ѝ са лицензирани от ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рискован ход: Европа планира да съхранява газ в Украйна
Колко пълни са газохранилищата в ЕС и колко газ е съхранила България?
Проблем: Eднo oт нaй-гoлeмитe гaзoxpaнилищa в Eвpoпa нe мoжe дa cъxpaнявa гaз

Вноските за здравна осигуровка вече са в по-висок размер, напомнят от Националната агенция за приходите. От 1 август 2023 г. хората, които сами внасят задължителните си здравноосигурителни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата, абитуриенти -неосигурени на друго основание и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, дължат минимум 31,20 лева месечно. Допреди промените вноската за здравна осигуровка възлизаше на минимум 28,40 лева.
От първия ден на август тази година е увеличен минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, като той вече е 780 лв. Съгласно Закона за здравното осигуряване, неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Така здравноосигурителната вноска за тях се изчислява в размер на 8% върху месечен осигурителен доход не по-малко от 390 лв. и не повече от 3400 лв. месечно, посочват от НАП.
Срокът за внасяне на тези вноски е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, напомнят от НАП. Здравноосигурителната вноска за август 2023 г. трябва да се внесе най-късно до 25 септември 2023 г. Всички, за които възниква задължение сами да плащат здравноосигурителните си вноски, подават в НАП и декларация Образец №7, припомнят още от приходната агенция. Тя се подава електронно с персонален идентификационен код /ПИК/ на НАП или КЕП, чрез портала за електронни услуги или в офиса на приходната агенция в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е възникнало задължението за внасяне на здравноосигурителните вноски на това основание.
Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват, при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период.
Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите без данни за здравно осигуряване, чрез електронната услуга на НАП, която е със свободен достъп в Портала на НАП.
Справка за здравния статус клиентите на администрацията могат да направят и на телефон: 0700 18 700 /на цена, съгласно тарифата на съответния оператор/. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Освен това системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравноосигурителни вноски. Справката за здравен статус по телефона работи 7 дни в седмицата, 24 часа на ден.
НАП: Абитуриентите плащат сами здравните си осигуровки през летните месеци
Държавата обмисля да плаща здравните осигуровки на безработните, които участват в обучения
НАП започва информационни кампании срещу укриването на осигуровки