Министерството на енергетиката и Министерството на регионалното развитие публикуваха дългоочакваните планове за териториално развитие на районите на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Дългоочаквани не само защото става дума за инвестиране на 2 млрд. лева европейски средства,, а и защото засяга съдбите на хиляди души. Това заяви в началото на днешното заседание на Министерския съвет премиерът Николай Денков.
„През следващите седмици тези планове ще бъдат обсъдени и по регионите и със социалните партньори, така че да се чуят всички предложения, да бъдат допълнени и до края на септември да бъдат изпратени в ЕК за обсъждане. Очакванията са до края на годината да бъдат приети, за да се стартират дейности и да започнат инвестициите“, обясни той.
Денков отбеляза, че тези планове предвиждат редица мерки, свързани, не просто със запазване на работни места, а с развитие на регионите по най-съвременен, модерен, технологичен и икономически начин.

„Двете министерства през следващите години трябва да работят много тясно с Министерство на икономиката, Министерство на иновациите и растежа, за да бъдат привлечени инвеститори, а и с Министерство на образованието и социалното министерство, за да може хората да бъдат подпомогнати в тяхната квалификация, да се адаптира образователната система с училищата, за да се реализират по най-добрия начин“, подчерта той.
„В плановете е предвидено да се развият съвременни технологии, свързани с производство, разпределение и използване на зелен водород, възможностите за производство на енергия от нови енергийни източници, които да допълват въглищните централи, възможности за привличане на инвеститори от ново поколение – производство на батерии, нови технологии, каквито у нас в момента няма“, коментира още Денков.
Правителството ще разгледа проект на постановление за възлагане на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД да продължи да извършва полети за осигуряване на въздушен транспорт с вертолети за нуждите на спешната медицинска помощ. Предстои кабинетът да определи вицепремиер за председател на Националния съвет за хората с увреждания. Ще бъде обсъдено и предоставянето на дерогация за ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Николай Денков обясни защо договорът с „Боташ“ крие големи рискове
Денков обвини служебното правителство в щети за милиарди
Стана ясно кога ще започне комуникационната кампания за еврото

Концесионерите на големите гръцки автомагистрали обявиха значително увеличение на пътните такси. То ще влезе в сила от следващия месец и предизвика остра реакция от страна на гръцкото министерство на инфраструктурата и транспорта, съобщават гръцките медии.
В съобщение на министерството, цитирано от АНА-МПА, се казва, че желанието му е било да бъде намерено реалистично решение без натоварване на гражданите през 2023 г. и се подчертава, че държавата ще изчерпи всички възможности, с които разполага, за да спре едностранни действия на компаниите.
На 3 юли концесионерите са поискали среща в министерството, на която да бъде обсъдено актуализирането на пътните такси на основата на концесионните договори. Били са проведени две срещи, на 18 и на 24 юли, на които са били дискутирани алтернативни сценарии за намиране на решение, което да не бъде в тежест на гражданите.
Властите изненадани
Още: Скок: Бензинът на гръцките острови надхвърли 2,50 евро за литър
Затова министерството е било изненадано, когато на 28 юли е получило писмо, в което концесионерите заявяват намерението си да пристъпят към значително увеличение на пътните такси.

Икономическият портал capital.gr пише, че увеличение на пътните такси, съобразено с инфлацията, е било предвидено от 1 януари, но е било замразено за шест месеца заради предизборния период и заради енергийната криза. Този срок обаче вече е изтекъл и концесионерите настояват за това, което е предвидено в договорите им. Според изданието увеличението тази година трябва да бъде в порядъка на 12 процента на базата на индекса на потребителските цени.
Сайтът newmoney.gr уточнява, че в искането на концесионерите увеличението на цените на някои пунктове за събиране на тол такси достига до 16 процента. Новите цени ще се отнасят само за периода септември-декември, тъй като през следващия месец трябва да се определят таксите, които ще се събират от началото на 2024 г., отново според индекса на потребителските цени.
Още: Ето къде разрешената скорост по магистралите става 150 км/ч
 

Тайванският производител на чипове TSMC се ангажира във вторник с инвестиция в размер на 3.5 млрд. евро (3.8 млрд. долара) в нов завод в Германия, който ще бъде първата европейска мощност на компанията, възползвайки се от внушителната държавна помощ, която ще осигури германското правителство за проекта на обща стойност 11 млрд. долара. Ходът идва в момент, в който Европа се опитва да привлече производители на чипове, премествайки по този начин веригата за доставки на собствена територия, пише CNN.
Заводът, който ще бъде третата мощност на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co (TSMC), намираща се извън нейните традиционни производствени дестинации Тайван и Китай, е в основната на амбициите на Берлин да засили местното производство на полупроводници, което ще помогне на германската автомобилна индустрия да остане конкурентоспособна на глобалния пазар.
Европейският съюз даде зелена светлина на програма за субсидии на стойност 43 млрд. евро, която цели удвояване на производствения капацитет на полето на полупроводниците до 20230 година. Този план би следвало да подобри позицията на ЕС в тази индустрия спрямо Азия и САЩ след като по време на COVID пандемията бе изпитан остър недостиг на чипове и високи цени, което нанесе удар по европейската автомобилна и машиностроителната индустрия.
Германия, която ухажва най-големият производител на чипове в света от 2021 година насам, ще допринесе с до 5 млрд. евро за новия завод в Дрезден, столицата на Саксония, посочват германските власти.
„Германия сега навярно се превръща в основна локация за производство на полупроводници в Европа”, казва канцлерът на Германия Олаф Шолц. Думите му идват по-малко от два месеца след като Intel обяви план на стойност 30 млрд. евро за изграждане на две мощности за производство на чипове в страната.
„Това е важно за устойчивостта на производствените структури по света, но също така е важно за бъдещата жизнеспособност на нашия европейски континент и, разбира се, е особено важно за бъдещата жизнеспособност на Германия.”, добавя Шолц.
Саксония, център на бившата индустрия за електроника на Източна Германия, вече разполага с няколко завода за чипове и е наследник на традицията на прецизната изработка: в един от 40-те кръга на преговорите служители от Taiwan Semiconductor Manufacturing Co (TSMC) са били заведени да разгледат изящно изработени бижута в музея Green Vault в Дрезден.
Тайванската TSMC се готви да строи завод за микрочипове в Германия
Заводът на TSMC, който е най-голямата единична инвестиция в историята на Саксония, идва в добър момент за премиера на консервативната федерална провинция Михаел Кречмер, който е изправен пред сериозното предизвикателство на крайно дясната, антиимиграционна партия „Алтернатива за Германия”, на фона на предстоящите регионални избори през следващата година.
Вот на доверие
„Това ще работи единствено, ако Германия се превърне в имигрантска страна”, казва Кречмер на пресконференция, признавайки, че запълването на 10 000 свободни позиции, които ще бъдат създадени от новия завод и неговите доставчици, ще отнеме повече усилия от планираните инвестиции за обучение на кадри, които той планира.
TSMC посочват, че ще инвестират до 3.499 млрд. евро в дъщерно дружество на име European Semiconductor Manufacturing Company (ESMC), от което ще притежават 70%.
Германските компании Bosch и Infineon, както и нидерландската NXP ще притежават по 10% от завода, който ще произвежда до 40 000 платки на месец за коли и продукти за индустрията и дома, когато отвори врати през 2027 година.
Заводът ще струва около 10 млрд. евро.
Производителят на полупроводници Wolfspeed също се възползва от щедрите субсидии, като е предложил да изгради мощност в Германия, тъй като ЕС се опитва да увеличи до 20% световния си пазарен дял на това поле до 2030 година.
Германският икономически министър Роберт Хабек приветства инвестицията като вот на доверие в икономиката на Германия, която се бори с високите цени на енергията след инвазията на Русия в Украйна, причинила опасения, че икономическият лидер на Европа може да изпадне в ситуация на деиндустриализация.
„Ще има истинска екосистема за производство на полупроводници в Германия”, казва той.
„Ще генерира поръчки от целия сектор: за производителите на машини, за производителите на оптика, за квалифицирани работници.”
TSMC инвестират също така 40 млрд. долара в нова мощност в щата Аризона, САЩ, подкрепяйки плановете на Вашингтон за повече местно производство. Паралелно с това компанията изгражда завод в Япония в съвместно предприятия със Sony.
TSMC посочва в изявление след среща на борда на директорите, на която бе одобрена инвестицията в Германия, че дава зелена светлина и за капиталова инжекция от до 4.5 млрд. долара за завода в Аризона, като част от общата инвестиция на стойност 40 млрд. долара.
Цените на енергията в Германия са толкова високи, че някои компании обмислят напускане на страната
Как Полша успя да привлече най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на страната?
Как недостигът на чипове се превърна в свръхпредлагане само за няколко години
Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?

Десетки кораби са блокирани в Дунав край ключови украински пристанища, дни след като бяха атакувани от Русия с дронове, сочат данните на специализирания сайт MarineTraffic, който проследява в реално време местоположението на кораби и яхти, предаде Reuters.
Река Дунав, която се влива в Черно море чрез широко устие, остава последният воден път, по който може да се извършва износ на зърно от Украйна.
Русия атакува складове за зърно в района на украинските пристанища на Дунав и други инфраструктурни обекти през последните седмици, след като на 17 юли спря участието си в сделката, благодарение на която беше гарантирана сигурността на превоза на зърно от Украйна през Черно море.
Украинските черноморски пристанища и портовете Измаил и Рени на Дунав, на практика са блокирани заради руските атаки, обявиха източници от сектора на корабоплаването, цитирани от Reuters.

По данни на MarineTraffic, най-малко 30 кораба са на котва край залива Мусура в Черно море, свързан чрез воден канал с Измаил.
Най-малко 20 плавателни съда буквално задръстват водния път към това ключово украинско пристанище на Дунав.
„Невъзможно е цялото количество (зърно – бел. ред.) да бъде превозено по реката или чрез железопътен транспорт. За да можем да го изнесем, трябва да бъдат отворени отново нашите пристанища на Черно море“, заяви украинският зам.-министър на земеделието Тарас Висоцки пред националната телевизия на Украйна.
Представители на застрахователния бизнес обявиха в средата на юли, че е преустановено застраховането на товарите с украинско зърно, транспортирани през Черноморския коридор. Това стана, след като Русия вече не гарантира безопасността на търговските кораби, които се движат по този маршрут, отбелязват анализатори.
Някои компании са започнали да ограничават и застрахователното покритие на корабите, които товарят украинско зърно на пристанищата, разположени на Дунав, са съобщили източници, цитирани от Reuters.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия атакува украински зърнени пристанища, цената на зърното тръгна нагоре
Русия проговори за зърнената сделка: Какъв е начинът да се върне?