Българската индустрия отчита спад в производството за шести пореден месец. Календарно изгладеният индекс на промишленото производство у нас намалява с 9.2% на годишна база през месец юни, сочат данните на Националния статистически институт. Така през първото полугодие на настоящата 2023 година, индустриалното производство не успя да отчете нито един месец на годишен ръст. Това до известна степен е логично, както поради високата база от миналата година, така и заради понижаването на икономическата активност навън.
Припомняме, че през миналата година България бе сред лидерите в Европейския съюз по ръст в промишленото производство, като през настоящата нещата се обърнаха и България се нареди сред страните с най-висок спад в произовдството, отчасти поради високата база от 2022 година.
На месечна база индексът на промишленото производство нараства с 0.7% през юни, записвайки втори пореден месечен ръст, след повишение от 1.5% през предходния май, сочат предварителните сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 27.4%, в добивната промишленост – с 10.8%, и при преработващата промишленост – с 6.2%.
Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 36.3%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 28.7%, производството на мебели – с 19.5%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 19.0%.
Цените на производител в промишлеността намаляват с близо 11% на годишна база през юни

Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 14.6%, производството на електрически съоръжения – с 8.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 8.3%.
Месечни изменения
Увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 6.6%, в добивната промишленост – с 4.2%, и в преработващата промишленост – с 0.4%.
По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на електрически съоръжения – със 7.6%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители – с 6.3%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 4.9%.
Промишленото производство намалява с 11% на годишна база през май

Намаление е регистрирано при: производството на превозни средства, без автомобили – с 6.3%, производството на хранителни продукти – с 6.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 5.2%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
България остава лидер по ръст на промишленото производство в Европа

Общо 254 735 души вече са взели участие в допитването на Европейската централна банка относно бъдещия вид на евробанкнотите, съобщиха от институцията. 
Германците са най-активни в проучването, като от всички участници техният дял е 41,7 на сто, следвани от гражданите на Франция (18 на сто) и Италия (14,9 на сто дял). Най-активна е групата на участниците между 25-39 години, а тази на хората на възраст 65 и повече години е с най-слабо представителство (2,3 на сто). 62,5 на сто от попълнилите анкетата са мъже, 35,8 на сто са жените.
При обявяването на допитването президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обяви, че приканва всички да се включат в проучването. „Силна е връзката между нашата единна валута и общата ни европейска идентичност. Новата ни серия банкноти трябва да подчертава това. Искаме европейците да чувстват близък дизайна на евробанкнотите, затова те ще изиграят активна роля в избора на новата тема“, допълни тя.
Още: Задава ли се рязко повишаване на лихвите по кредитите в България?

Предложените теми са седем: (Бъдещето е Ваше; Европейската култура; Европейските ценности, отразени в природата;  Нашата Европа – ние самите; Птиците – свободни, издръжливи, вдъхновяващи; Реки – водите на живота в Европа; Ръце – заедно строим Европа). Европейските граждани могат да избират сред тях и впоследствие предпочетените ще залегнат в дизайна на бъдещите евробанкноти.
Допитването на ЕЦБ бе обявено на 10 юли, като данните за броя на участниците са към 8 август. Крайният срок, до който участие могат да вземат и българските граждани, е 31 август.
ЕЦБ ще подменя евробанкнотите, пита каква тема да бъде заложена в новите купюри

Учителските заплати се увеличават с 15%. Това се случва по силата на Aнекс към Kолективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование. Той беше подписан днес от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и социалните партньори.
„Увеличението влиза в сила със задна дата от 1 януари 2023 г.“, съобщават от ведомството.
„По този начин правителството гарантира националния приоритет за поддържане на ниво на учителските заплати от 125% от средното възнаграждение в страната“, обясни проф. Цоков.

С подписания анекс минималната основна заплата на учителите става 1709 лв. Такава ще бъде заплатата и за всички останали педагогически специалисти – ресурсни учители, възпитатели, ръководители на направление „Информационни и комуникационни технологии“, логопеди, психолози, педагогически съветници, корепетитори, хореографи, рехабилитатори на слуха и говора и треньори по вид спорт в училищата и детските градини.
Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите става 1763 лв., а за главните учители и главните възпитатели – 1831 лв. Директорите ще получават най-малко 2082 лв. основно възнаграждение, а зам.-директорите – 1926 лв.
„За увеличението на заплатите на педагозите са осигурени 524 млн. лв. от държавния бюджет“, посочват от просветното министерство.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Учителската заплата скача над 2000 лв. от септември
Ясни са новите по-високи заплати на учители и директори
Учителската заплата трябва да стане 2000-2500 лева заради инфлацията

Оборотът в търговията на дребно у нас (без търговия с автомобили и мотоциклети) нараства с 2.4% на годишна база през юни, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт.

На месечна база оборотът на търговците на дребно през юни остава на същото ниво спрямо предходния май, според предварителните сезонно изгладени данни на националната статистика.
Годишни изменения
През юни 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 9.7%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4.2%), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано намаление (с 0.5%).
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, спад е отчетен при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 8.8%, търговията на дребно с разнообразни стоки – с 5.1%, и търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 1.6%.

По-значителен ръст е регистриран при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 9.0% и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 6.5%.  
Месечни изменения
През юни 2023 г. оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е без изменение спрямо май 2023 г., при търговията на дребно с хранителни стоки напитки и тютюневи изделия е отчетено увеличение – с 0.8%, докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано понижение – с 1.2%.
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, намаление се наблюдава при: търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 5.4%, търговията на дребно с разнообразни стоки – с 3.2%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 1.8%.

По-значителен ръст е отчетен в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 10.0%.
Спад в оборота на специализираните магазини за хранителни стоки за втори пореден месец
Оборотът в търговията на дребно у нас намалява през април
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки нараства през февруари
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове

Повече от половин милион чужденци са реализирали нощувки у нас през месец юни, генерирайки над 160 млн. лева приходи за родните места за настаняване. Въпреки добрия резултат, броят на чуждите граждани все още не може да достигне нивата от предпандемичната 2019 година, става ясно от данните на Националния статистически институт.
Общият брой на чуждите граждани, нощували у нас през юни, възлиза на 501 537 лица, което представлява ръст от 33.5% на годишна база. Чужденците са реализирали общо 2.19 млн. нощувки (3.07 млн. през юни 2019 г.) или средно по 4.4 нощувки на лице, като 75.6% от пренощувалите чужденци са пребивавали в хотели с 4 и 5 звезди.
Общите приходи на местата за настаняване от нощувки на чужденци достигат 161.1 млн. лева, което представлява ръст от 41.1% на годишна база. Логично за летния сезон, най-много приходи от нощувки на чужденци се отчитат в областите Бургас и Варна – съответно 76.5 млн. лева и 48.4 млн. лева. Ако към тези приходи добавим и постъпленията от нощувки на български граждани, то приходите от нощувки в Бургас и Варна през юни нарастват до съответно 96 млн. лева и 54.6 млн. лева.
Общите приходи на местата за настаняване от нощувки на чужденци и българи нарастват с 28.2% на годишна база до 229.2 млн. лева. Увеличението на приходите от нощувки а български граждани е 5.2% спрямо същия месец на миналата година.
Въпреки добрите резултати, нощувките на чужденци остават под нивото от предпандемичната 2019 година. За сравнение, през юни 2019 година чуждите граждани, нощували у нас през юни, са били над 620 000, като приходите за хотелите от тях са достигали 165 млн. лева.
Покачването на цените през последните години изглежда компенсира по-ниския брой чужди посетители, тъй като приходите от нощувки остават на сходно ниво, а общите приходи (българи и чужденци) даже записват ръст. За сравнение, през юни 2019 година общите приходите от нощувки на местата за настаняване са достигали 205 млн. лева.
Като цяло през месец юни, броят на пренощувалите лица (българи и чужденци) в местата за настаняване се увеличава с 16.4% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достига приблизително 975 500, което е под нивата от 2019 година (1.02 млн. пренощували лица през юни 2019 г.).
На фона на силния ръст на чужденците, българите, реализирали нощувки през юни нарастват с 2.5% на годишна база до приблизително 474 000 лица. Това е над нивата от юни 2019 година, когато българите с реализирани нощувки са възлизали на малко над 408 000 лица.
Българските граждани са реализирали средно по 2.4 нощувки, като 44% от нощувките са в хотели с 4 и 5 звезди. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 15.9% от нощувките на чужди и 25.7% – на български граждани, докато в 1 и 2 звезди те са съответно 7.1 и 29.8%.
23% ръст на посещенията на чужденци у нас през юни: От кои държави идват най-много?

Общият брой на нощувките през юни е 3.337 млн. или с 18.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо увеличение – с 21.3%, се наблюдава в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Резултатът е под нивата от 2019 година, когато през юни са отчетени малко над 4 млн. броя нощувки.
През юни 2023 г. в страната са функционирали 3 232 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване със 138 400 стаи и 310 100 легла в тях. В сравнение с юни 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 4.6%, а броят на леглата в тях – с 5.1%.
Общата заетост на леглата е 36.8%, като се увеличава с 4.4 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 48.8%, следват тези с 3 звезди – 29.9%, и с 1 и 2 звезди – 20.4%.
Ето колко излиза седмична почивка на морето
81% ръст на чужденците, нощували у нас през януари 
Ето от кои страни са туристите по Черноморието
Спад в броя на нощувките у нас през месец май