Правителството на италианския министър-председател Джорджа Мелони смекчи изненадващия данък върху неочакваните приходи на банките тази седмица след жестока пазарна реакция, но вредата върху доверието на инвеститорите беше нанесена.
„Най-вредното въздействие няма да бъде ударът по печалбите на италианските банки, а по-високата рискова премия, която инвеститорите ще поискат, за да ги компенсират за риска от бъдеща правителствена намеса“, отбеляза Йохан Шолц, анализатор в Morningstar.
В понеделник вечерта крайнодясно правителство на Мелони обяви неочаквано, че ще наложи 40-процентен данък върху „свръхпечалбите“ на банките, генерирани от повишаването на лихвените проценти, който ще продължи една година.
Още: Италия наложи 40% данък върху извънредните печалби на банките
На следващия ден акциите на италианските банки на борсата в Милано се сринаха, губейки 9,5 млрд. евро – сума, която значително надхвърля парите, които Рим се надяваше да събере от данъка.
Вечерта правителството обяви, че таксата ще бъде ограничена до 0,1% от общите активи на банката, което ги накара да възстановят част от загубените си позиции по време на търговията в сряда и четвъртък.
Но рейтинговата агенция Moody’s заяви в четвъртък, че еднократният данък „ще намали печалбите в цялата система и значително ще намали ползата за сектора от повишените лихвени проценти“.
Парламентът все още трябва да одобри законовия декрет, но ако бъде приложен в сегашния си вид, данъкът ще представлява „около 15%“ от нетните приходи на италианските банки през 2022 г., заяви тя.
Още: Италия слага край на социалното подпомагане на стотици хиляди граждани
Хаотични действия
Това беше първият сблъсък на Мелони с пазарите, откакто тя встъпи в длъжност през октомври, след като нейната крайнодясна партия „Братя на Италия“ зае първо място на парламентарните избори през септември.
Първоначалната тревога от възможността за радикална промяна в третата по големина икономика в еврозоната отстъпи място на облекчението, тъй като Мелони в по-голямата си част следваше пътя, начертан от нейния предшественик, бившия шеф на Европейската централна банка Марио Драги, обобщава АФП.
Един от министрите на Драги, Джанкарло Джорджети от крайнодясната партия „Лига“, остана на поста министър на икономиката на Мелони.
През юни той успокои банките, че не се предвижда въвеждане на извънреден данък, но в понеделник, когато мярката беше представена от лидера на Лигата Матео Салвини, той отсъстваше.
„Министър на икономиката, който не се явява на пресконференция в такъв случай, създава много лош имидж на страната“, отбелязва Франческо Джавази, бивш икономически съветник на Драги.
„Хаотичният начин на обявяване, при който правителството промени условията на данъка поне три пъти в рамките на един ден, няма да допринесе за възстановяване на доверието на инвеститорите“, допълва Шолц.

Популистка цел
Макар че Мелони остави обявяването на данъка на Салвини – нейния вицепремиер, тя го защити във видеоклип, публикуван в социалните мрежи в сряда.
Премиерът разкритикува „несправедливите маржове“ на банките и заяви, че събраните средства ще помогнат за „финансиране на мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията“, които се борят с рекордната инфлация.
Италианските банки, подобно на европейските си колеги, отбелязаха рязък ръст на нетните си приходи от лихви след повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка.
Според италианските медии, Мелони се е договорил със Салвини да въведе мярката, за да помогне за успокояване на десния им електорат.
Правителството, в което влиза и партията „Форца Италия“ на покойния бивш премиер Силвио Берлускони, е критикувано за съкращаването на механизма за борба с бедността и блокирането на призивите на опозицията за минимална работна заплата.
„Банките са лесна мишена за популистите и тяхното унищожаване може само да привлече политическа подкрепа“, каза Лоренцо Кодоньо, бивш главен икономист в италианското министерство на финансите.
Той обаче предупреди, че „данък в съветски стил“ като този от тази седмица „рискува да нанесе трайни щети на привлекателността на италианската икономика“.