– Иване, да си ходил с детето в кръчмата, за да пиеш бири?
– Не, защо го казваш?
– Защото му правя мляко с какао и ми вика, „Предпоследно и тръгваме“.

Рекорден брой туристи са посетили турския средиземноморски курорт Анталия от началото на годината, предава БТА, като се позовава на данни на турското министерство на културата и туризма, цитирани от телевизия CNN-Turkey.
Броят на пътниците, пристигнали в Анталия със самолет в периода от 1 януари до 10 август е 9 560 921, което е с 21% повече спрямо същия период на 2022 г.

Само през първите 10 дни на август на летище Анталия са кацнали 872 833 души.
Туристите, посетили средиземноморския турски окръг тази година, са повече и отколкото през предпандемичната 2019 г. От 1 януари до 10 август 2019 г. на летище Анталия са пристигнали 9 270 348 туристи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Огромен брой туристи в Албания завари страната неподготвена 
Добри данни за туризма в Турция и Испания
Бум на посещаемост, но не задълго? Туристите в Дубай надскочиха нивата отпреди COVID-19

Bacardi, най-голямата непублична компания в света за производство на спиртни напитки, чиято американска централа е в Корал Гейбълс, беше санкционирана от Украйна заради разширяването на дейността си в Русия, предаде ДПА.
Украинското правителство обяви, че компанията е оказала икономическа подкрепа за войната, водена от руския президент Владимир Путин.
Националната агенция за предотвратяване на корупцията на Украйна включи вчера Bacardi Limited, базиран в Хамилтън, Бермудски острови в списъка си с „международни спонсори на войната“, обвинявайки компанията, че подкрепя руската икономика и спонсорира „агресията срещу Украйна“.

„След руската инвазия в Украйна Bacardi продължава да доставя продукти на стойност милиони долари на Русия и да привлича нови служители там“, обяви агенцията в комюнике, добавяйки, че компанията е платила над 12 млн. долара под формата на данъци върху приходите в Русия.
Определянето „международен спонсор на войната“ не носи юридически последствия като замразяване на активи или забрана за пътуване. Целта ѝ е да нанесе щети върху репутацията на големи международни компании, които продължават да правят бизнес с Русия през войната. Понастоящем в списъка са 32 компании, включително Unilever и Procter & Gamble.
Bacardi не отговори на молбата за коментар на „Маями Хералд“.
Включването на Bacardi в черния списък на Украйна идва 3 дни, след като американският вестник Wall Street Journal излезе с подробности как тя не е спазила по-ранното си обещание да спре износа за Русия малко след началото на войната в Украйна.

Вместо това Bacardi – в Русия внесъл стоки за 169 млн. долара между юни 2022 г. и юни тази година и обяви, че приходите му са нараснали с 314 млн. долара за 2022 г.
Други преки конкуренти като Pernod Ricard, дистрибутор на рома Havana Club, чиято търговска марка беше предмет на съдебен спор между Bacardi и кубинската държавна компания Cubaexport, напуснала руския пазар след войната в Украйна.
Основан в Сантяго де Куба през 1862 г. от Факундо Бакарди Масо, Bacardi продава своя едноименен ром и други популярни марки като водката Gray Goose, текилата Patron и вермута Martini в над 170 страни, пише в уебсайта.
Семейството е било принудено да напусне в изгнание, след като Фидел Кастро е конфискувал активите им без компенсация през 1960 г., но е продължило да произвежда ром в дестилерии в Пуерто Рико и други места. През 1965 г. компанията отворила офис в Маями, а след това се е преместила в настоящата си локация в Корал Гейбълс през 2006 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Bacardi купува производителя на текила Patron
Руснаците вече пият по-малко водка. Каква е причината?
Руснаците пият все повече алкохол: Отчетоха сериозен скок на продажбите в Русия

Представителството на Европейската прокуратура в София е извършило претърсвания вчера на различни адреси като част от разследване във връзка с два проекта за модернизация на железопътната инфраструктура за над 241 млн. евро, финансирани по програми на ЕС. Това става ясно от съобщение на сайта на Европейската прокуратура.
В обиските са участвали над 100 полицейски служители и агенти на ДАНС. Те са извършени на 28 адреса в областите София, Бургас, Варна, Стара Загора, Смолян и Пазарджик.
В полезрението на Европрокуратурата са два проекта за обновяване на железопътна инфраструктура. Първият е за участък между градовете Костенец и Септември по линията София – Пловдив, финансирани със средства на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда – бившата ИНЕА – за над 130 млн. евро. Вторият е за модернизация на жп отсечката между Оризово и Михайлово – част от втората фаза на ремонта на жп инфраструктурата по направлението Пловдив – Бургас, финансирана от Кохезионния фонд по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ със средства за над 111 млн. евро.

Бенефициент по двата проекта е българската Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), като двата договора са възложени на две частни компании с международно участие, посочва Европрокуратурата.
Строителните работи по двата участъка продължават, но към изпълнителите вече са направени няколко плащания от бенефициента.
При разследването са установени факти, които биха могли да представляват криминални престъпления, включително злоупотреба с европейски средства и пране на пари. Подозира се, че изпълнителите, само за кратък отрязък от време, са направили фиктивни парични преводи към поредица кухи фирми, които впоследствие са довели до изтеглянето на суми в брой за над 2,5 млн. евро (5 млн. лева) от лица с престъпни досиета, гласи прессъобщението от Люксембург.
При вчерашните претърсвания, извършени в домовете на заподозрените и в помещенията на разследваните фирми, са арестувани две лица. Освен това ще бъдат разпитани публични представители от НКЖИ във връзка с изплащането на европейските средства.

Разследването продължава, за да се установи естеството и размерът на предполагаемата престъпна дейност.
Всички засегнати лица се смятат за невинни до доказване на противното в компетентните български съдилища, гласи още прессъобщението.
Службата на Европейския главен прокурор е независима обществена служба на ЕС. Тя отговаря за разследването, преследването и изправянето пред правосъдието на извършители на престъпления срещу финансовите интереси на ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ОЛАФ установи злоупотреби с европейски средства в ЕС за 1,77 млрд. евро 
ЕК започва 4 наказателни процедури срещу България
Средства за сближаване: ЕK дава 2,5 млрд. евро за борба с бедността в България

Китайските регулатори предложиха правила, които ограничават времето прекарано пред екрана на смартфона на хора под 18 години до максимум 2 часа на ден, предава dailymail.co.uk.
Радикалните проекти на правила, изложени от все по-мощната Администрация за киберпространство на Китай (CAC), подчертават желанието на Пекин да упражнява контрол върху повече части от цифровия живот на страната.
Ако правилата бъдат въведени в закон, биха могли да имат последици за компании като Tencent и ByteDance, които управляват някои от най-големите мобилни приложения в Китай.

Проектоправилата на CAC са по-широк натиск от китайските власти за ограничаване и предотвратяване на пристрастяването сред лица под 18 години към приложения и смартфони. През 2021 г. Китай въведе регламент, ограничаващ тийнейджъри под 18-годишна възраст да играят онлайн видеоигри за повече от 3 часа седмично.
Някои от най-големите интернет гиганти в Китай се опитаха да предотвратят по-нататъшното затягане на мерките на регулаторите.
Изготвените правила изискват смартфоните да имат „кратък режим“ за лица под 18-годишна възраст, който трябва да е лесен за достъп, когато устройството се включи, като икона на началния екран или в системните настройки на устройството.

Режимът ще позволи на родителите да управляват какво виждат децата им и ще позволи на доставчиците на интернет услуги да показват съдържание спрямо възрастта на потребителя. Според CAC на деца под 3-годишна възраст трябва да се показват песни и аудио-фокусирано съдържание. Тези на възраст между 12 и 16 години могат да бъдат изложени на образователно и новинарско съдържание.
CAC предупреди онлайн фирмите да не предоставят услуги, които предизвикват пристрастяване или са вредни за физическото и психическото здраве на децата.
Слушалките не трябва да предоставя никакви услуги на деца след 22:00 часа. до 06.00 часа на следващия ден, съгласно проектоправилника.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя европейска страна слага край на телефоните по време на час?
Шеф в Samsung дал смартфон на дъщеря си чак на 11 години

Средната работна заплата в България надхвърли 2 000 лева през месец април, което се случва за първи път откакто страната ни преживя хиперинфлацията в края на миналия век, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт. За разлика от тогава, когато увеличението се дължеше на обезценяването на парите, понастоящем възнагражденията растат с бързи темпове в контекста на икономическото развитие на страната и ниската база от която стартират.
Така средната работна заплата в България през второто тримесечие нараства с 13.1% на годишна база до 1 957 лева (2 009 лева през април; 1 935 през май, 1 927 през юни).
Средната работна заплата у нас за първи път прехвърли 2 000 лева

Източник: НСИ
Понижението през май и юни се дължи на традиционната сезонна заетост, която се характеризира с по-ниски възнаграждения.
София и всички останали
Както е известно основен двигател на растежа на средната заплата у нас е София (столица), където средните възнаграждения уверено вървят към психологическата граница от 3 000 лева брутно. Това обаче не може да се каже за останалата част на страната, поне когато става дума за официалните данни за отделните области в България. Нито една друга област у нас не надхвърля размера на средната работна заплата за страната, което означава че данните за столицата изкривяват общата картина. А това има значение, тъй като според последните законови промени, размерът на минималната работна заплата за всяка година ще бъде в размер на 50% от средната за страната.
Къде у нас заплатите са най-високи
Средната брутна работна заплата в България е най-висока в София (столица), като през рекордния месец април нивото ѝ достига 2 810 лева, след което следва понижение през следващите два месеца. Така общо за второто тримесечие на тази година, средната заплата в столицата достига 2 697 лева месечно (2 092.82 лева нетно).
След София (столица) най-високи средни възнаграждения през второто тримесечие на 2023 година се наблюдават в област София – средно 1 815 лева.
Област Варна се нарежда на трета позиция със средна месечна заплата в размер на 1 790 лева (1 389.01 лева нетно) през второто тримесечие, като конкретно през пиковия месец април е достигала средно брутно ниво от 1 833 лева.
Челната петица се допълва от областите Стара Загора и Враца, където през второто тримесечие средните брутни заплати са достигали съответно 1 780 лева и 1 777 лева.
Със сравнително високи средни брутни възнаграждения на фона на останалите области, с изключение на столицата, са още областите Пловдив (1 676 лева), Русе (1 601 лева), Пазарджик (1 596 лева), Габрово (1 592 лева), Шумен (1 550 лева), Търговище (1 529 лева), Перник (1 528 лева), Плевен 1 506 лева) и Бургас (1 504 лева). Това са всички области у нас със средна брутна работна заплата през второто тримесечие, надхвърляща границата от 1 500 лева (1 163.97 лева нетно).
Къде у нас заплатите са най-ниски
Областите с най-ниски средни работни заплати през второто тримесечие на 2023 година са Видин (1 288 лева), Кюстендил (1 291 лева) и Благоевград (1 296 лева). Това са единствените три области у нас със средна брутна заплата под 1 300 лева (1008.77 лева нетно). От друга страна, растежът на заплатите през последните години направи така, че у нас вече да няма област със средни заплати под 1000 лева нетно, като само Видин се намира на ръба на тази граница – средно нетно възнаграждение от 999.46 лева.
Сред областите с най-ниски средни брутни заплати у нас попадат още Силистра (1 306 лева), Хасково (1 308 лева), Смолян (1 341 лева) и Монтана (1 392 лева).
Областите със средна брутна заплата в размер от 1 400 лева до 1 500 лева включват: Добрич (1 431лева), Сливен ( 1 446 лева), Кърджали (1 450 лева), Велико Търново (1 454 лева), Ловеч (1 471 лева), Разград ( 1 486 лева) и Ямбол ( 1 494 лева).
Колко ще бъде минималната работна заплата през 2024 година
„Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.”, гласи Кодексът на труда, след последните промени.
Според икономисти, размерът на минималната заплата у нас може да нарасне до 940 лева през следващата 2024 година, стига депутатите да не изменят текстовете в Кодекса на труда.
Така, изкривяването на данните за средната работна заплата у нас заради огромната разлика в заплатите в София (столица) и всички останали области, може да изиграе ключова роля за бързото нарастване на минималната работна заплата. За сравнение, ако извадим столицата от общата сметка, то средната работна заплата у нас би била приблизително 1 550 лева.
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Какви служители се търсят в София и как вървят заплатите?
Бюджет 2023 вече е факт – с основен акцент върху заплатите
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
Работещите в София вземат с 40% по-висока средна заплата от другите области