Над 82% от капацитета на газопровода IGB за газовата година 2023-2024 вече е резервиран, обявиха от компанията оператор. Резултатите бяха постигнати от независимия преносен оператор ICGB след провеждане на търгове за предлагане на тримесечен капацитет, осъществени на 7 август.
Към момента за първото тримесечие на предстоящата газова година IGB е със 76% резервиран капацитет. За останалите 3 тримесечия резервациите надхвърлят 84% от общия капацитет. ICGB продължава да предлага свободния капацитет и на дневни, и на месечни търгове, като осигурява прозрачен и равен достъп на всички заинтересовани търговци.
Капацитетът на интерконектора Гърция-България се предлага на 2 европейски платформи за резервации – PRISMA за точките на междусистемно свързване в Комотини, където газопроводът се свързва с Трансадриатическия газопровод и с мрежата на гръцкия национален оператор DESFA, и платформата RBP за точката на междусистемна свързаност при Стара Загора, където IGB се свързва с мрежата на „Булгартрансгаз“.

„В момента IGB оперира при общ технически капацитет от 3,3 млрд. куб. метра годишно, голяма част от него вече е запазена за предстоящата газова година“, заявиха изпълнителните директори на ICGB Теодора Георгиева и Джордж Сатлас.
По думите им ICGB вече предлага капацитет в точката на свързване с DESFA заради очакваното въвеждане в експлоатация на LNG терминала в Александруполис, което допълнително ще засили регионалното значение на интерконектора. Синергията между газопровода и LNG терминала създава нови възможности за пазара и ще допринесе за укрепване на енергийната независимост на региона.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко пълни са газохранилищата в ЕС и колко газ е съхранила България?
Оценяват подлежи ли на увеличение капацитетът на газовата връзка с Гърция
 ЕК одобри милионите за „Чирен“

Изисква се голяма доза кураж да запретнеш ръкави и да се хванеш с неблагодарна и тежка задача, за която знаеш, че няма да получиш похвала, напротив. Но ето че новото българско правителство показа, че не се страхува от трудното… и се хвърли с всичка сила да гаси пожарите, които наследи от служебната власт и да навакса със задачите, които изискват воля и решителност.
Изоставането в сектор „Енергетика“ е един от големите пожари. А там проблемите не касят само алтернативите за производство на ток. Енергийният преход неизбежно ще промени целия облик на 3 региона в страната – Стара Загора, Кюстендил и Перник. България има шанс да се възползва от общо близо 2,5 млрд. евро – от средствата по ПВУ (около 800 млн. евро), от RePowerEU (480 млн. евро), от ТПСП (1,15 млрд. евро), за да направи този преход пълноценен за хората и да не се окажем без алтернативи, когато е твърде късно.
Какво означава енергиен преход?
Още: Плановете за зелен преход: Нов индустриален парк в „Марица Изток“
Означава, че заради целите на ЕС, заради промените в климата и прехода към „зелена енергия“, е неизбежно да се откажем от въглищата. Не веднага, не твърде рязко, но в следващите няколко години. И вместо да си заравяме главата в пясъка, трябва да видим какво ще правим с работниците, с мощностите, които са нужни на електроенергийната система и как да направим умни инвестиции, които да изведат икономиката ни на ново равнище – с висока добавена стойност, високи заплати и най-вече по-чисто и устойчиво бъдеще. Защото когато създадеш икономика и условия, която осигурява добре платена работа с десетилетия напред, няма защо да се притесняваш за пенсията си, за бъдещето на децата си, за това, че цели региони се обезлюдяват.
 Твърде късно ли е вече?
Бездействието на служебния кабинет по темата е обяснимо само с една дума – популизъм. Хората в тези региони не се чувстват готови да се разделят с индустриите на миналото, бизнесът и администрацията оказва съпротиви. На пръв поглед изглежда, че нямаме никакво време и новият кабинет може и да не успее да предоговори ангажиментите на България по ПВУ. Факт, но разбрахме, че вече се обмислят и предлагат варианти, под пълна пара се работи на няколко фронта – разговаря се със засегнатите страни – работодатели и синдикати, с ЕК, а не на последно място и с народните представители, които държат „ключа от бараката“ с възможността да променят рестриктивното решение на Народното събрание от януари.
Министерството на енергетиката публикува за обсъждане Териториалните планове за справедлив преход, които очертават какво трябва да се случи, за да се преобразят регионите по устойчив начин в следващите няколко години. Ако се питате защо са важни, ами защото ако не се приемат от ЕК до края на годината, България губи 800 милиона евро за развитие на тези региони, които така или иначе ще осъществят енергийния преход.
Още: Готови са териториалните планове за зелен преход, ето кога ги пращаме на ЕК
При всички възможни критики към всеки план, Териториалните планове казват много истини и най-вече показват едно – воля на държавата да се погрижи за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник.
На първо място се адресира проблемът с работните места. Конверсията на въглищните райони е процес, който ще продължи повече от десетилетие. Става въпрос за огромни площи, които трябва да се рекултивират, които трябва да се поддържат, за да не се превърнат в зловонни и токсични езера. Нещо повече, Плановете предвиждат инвестиция в терените, за да могат върху тях да се изградят и индустриални паркове, комбинирани с мощности, създаващи чиста енергия, която пък чуждите инвеститори търсят, за да инвестират на определено място.
Новите технологии също са засегнати – създадеш ли условия да дойде един голям инвеститор, ще дойдат още, ще се създадат съпътстващи индустрии, колелото ще се завърти. Ще се окаже, че не просто квалифицираните кадри от Стара Загора, които са голямото богатство на региона, ще имат работа, ами ще трябва и да се внасят работници.
Плановете не са проекти, вярно е. Тепърва ще чакаме проектите. Но важното е, че парите от Фонда за справедлив преход ги има, държавата показва воля, задала е посока, а сега на ход са инвеститорите. И тук също държавата не остава пасивна – инвеститори се търсят активно. Вече се чува, че от различните министерства вървят активни совалки с големи компании, които са изкушени да отворят производства в региони, където има кадри, терени, енергийна и транспортна свързаност, че и Фонд, който да подкрепя техните инвестиции.
Дали ще е водород, дали ще е биометан, дали ще са фотоволтаици с електролизьори или пък ще е производство на автомобилни компоненти, части за соларни инсталации, батерии и акумулатори, бъдещето ще покаже. Но волята е налице, парите, които да подпомогнат прехода, също. Има ги и хората, земите, а щом Плановете бъдат одобрени от Европа, наред ще са инвеститорите и проектите. И тогава няма да викаме „дайте работни места“, а ще викаме „дайте работници“!
 
 

UBS Group прекратява споразумение с швейцарското правителство за покриване на загуби, които може да се получат от спасяването на Credit Suisse – знак, че активите на кредитора може да се окажат не чак толкова проблемни, колкото се предполагаше по-рано, съобщава Bloomberg.
Най-голямата швейцарска банка обяви в петък, че доброволно прекратява споразумението за защита от загуби за 9 млрд. швейцарски франка (10,3 млрд. долара) с швейцарското правителство след стрес тест на портфолио неосновни активи на Credit Suisse.
UBS обяви, че ще прекрати и инструмент за ликвидност с Швейцарската централна банка за до 100 млрд. франка. Банката също посочва, че Credit Suisse напълно е изплатила извънредната подкрепа за ликвидност, която е получила.

Подкрепата помогна за придобиването на банката, извършено с посредничеството на правителството през март. UBS настояваше за защита в случай на трудно предвидими загуби от активи на бившия си конкурент.
В рамките на споразумението UBS покрива първите 5 млрд. франка загуби, а правителството ще се включо за следващите 9 млрд. франка. Покритото портфолио активи включва основно заеми, деривати, структурирани продукти и други от неосновния бизнес на Credit Suisse.
По-рано правителството заяви, че приоритет е намаляването на загубите и предотвратяване използването на спасителния механизъм колкото се може по-дълго.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Интеграцията на Credit Suisse: UBS обяви за нови промени в ръководството си
UBS назначава служтиели, които да отговарят за богатите американци
UBS плаща близо 400 млн. долара глоби заради Credit Suisse