Няма никакво замърсяване на Черно море вследствие на взривяването на язовира „Нова Каховка“. Това каза в интервю за бТВ министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
„Много странно в България започна да се надига паника, че взривяването на язовир „Нова Каховка“ може да замърси морето и българското и румънското крайбрежие. Наблюдението показва, че няма никакво замърсяване“, каза Попов.
Няма нищо притеснително, освен замърсяванията, които ние си правим по родното Черноморие, посочи той.
Още: Защо германските туристи се страхуват да почиват в България?
По думите му „Нова Каховка“ е много голям язовир – 27 пъти колкото язовир „Искър“. „Въпреки че питейната вода, слизайки надолу, повлича къщи и боклуци в Черно море, те въобще не стигнаха до България. Рискът от замърсяване на българската акватория на Черно море бе много нисък. Ние наблюдаваме не само състоянието на морето, но и риска в следващите пет до седем дни“, допълни Попов.
Още: Водеща Здравна каса в Германия подписа договори със СПА центрове по Черноморието
По отношение на въглищните централи, министърът на околната среда заяви, че пазарът в много по-голяма степен определя тяхната съдба.

„България е страната с най-голям спад на въглеродните емисии в първото тримесечие на 2023 г. в Европейския съюз. През последните две години цените на електроенергията бяха много високи и всички централи работеха на максимален капацитет. Цените паднаха и това е тенденция за по-нататък“, заяви  Попов. По думите му въглищните централи вероятно няма да могат да издържат на пазарните условия в бъдеще.
 
 

Правителството на Швейцария се присъедини към 11-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна. Швейцарската изпълнителна власт реши, че новите мерки, приети от европейския блок на 23 юни, ще влязат в сила в алпийската страна.
Швейцария, която не е член на ЕС, е ключов търговски партньор на блока и следва всеки пакет от неговите санкции срещу руски компании и физически лица, откакто руският президент Владимир Путин започна войната в Украйна през февруари 2022 г., предава БГНЕС.
11-ият кръг от санкции на ЕС цели да затвори „вратичките“ в наказателните мерки, така че стоки, жизненоважни за военните усилия на Путин, да не преминават към Русия през страни, търгуващи с ЕС и поддържа и обичайни бизнес отношения с Москва.

Многобройните кръгове от санкции засегнаха банки, компании и пазари и дори части от чувствителния енергиен сектор. Над 1000 длъжностни лица са обект на замразяване на активи и забрана за пътуване.
На 28 юни Швейцария въведе санкции по отношение на над 100 други компании и лица след стъпката на ЕС дни по-рано и ще приеме останалите санкции от 11-ия кръг, „които са от значение за Швейцария“, обяви правителството.
Швейцарските мерки ще забранят износа на някои „стоки с двойна употреба“ – гражданска и военна – на още 87 компании, а някои видове електронни компоненти и прекурсори за химически оръжия също ще бъдат засегнати, добавиха от правителството.
„Във финансовия сектор се разширява съществуващата забрана за продажба на ценни книжа, деноминирани в швейцарски франкове или в официална валута на държава – членка на ЕС, на руски граждани и юридически лица. Продажбата на ценни книжа на руски граждани и предприятия вече е забранена, независимо от валутата“, гласи съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС приема нов пакет санкции срещу Русия
Отлични резултати: Руската икономика ще се възстанови от западните санкции още догодина 
Колко загубиха най-големите европейски компании, когато напуснаха Русия?

След като в продължение на десетилетия преживяваха бум на изкопаемите горива, арабските държави от Персийския залив се насочват към зеления водород, опитвайки се да променят икономиките си и да облекчат с един удар климатичната криза.
Производителите на петрол – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Оман – инвестират значителни средства в екологично чистото гориво в търсене на алтернативни приходи на суровия петрол и газа.
Зеленият водород, който се получава при електролизата на вода от възобновяеми енергийни източници, изглежда решава много проблеми: той не замърсява околната среда и има широки възможности за използване, което може да го направи едновременно доходоносен и щадящ планетата.
Още: Защо водородът все още не се използва масово като енергиен носител?
Но горивото, което понастоящем съставлява по-малко от един процент от общото производство на водород, все още не е търговско жизнеспособно и се нуждае от значително увеличаване на възобновяемите енергийни източници – процес, който може да отнеме години.
Въпреки това монархиите от Персийския залив усещат възможността да останат основни играчи на енергийните пазари, тъй като приходите от петрол намаляват.
„Държавите от Персийския залив се стремят да заемат водещо място на световния пазар на водород“, казва Карим Елгенди, асоцииран сътрудник в британския мозъчен тръст Chatham House.
„Те смятат, че зеленият водород е от решаващо значение, за да останат големи енергийни сили, което ще им позволи да запазят влиянието си, докато търсенето на изкопаеми горива намалява.“
Още: Shell строи най-големия завод за зелен водород в Европа
По-голямата част от водорода се произвежда от замърсяващи изкопаеми горива, но зеленият водород се извлича от вода, като се използва възобновяема енергия като вятърна, слънчева и водна.
Докато при изгарянето на изкопаемите горива се отделят вредни парникови газове, при водорода се отделя само водна пара. Той се предлага за използване в отрасли с високи нива на замърсяване, като транспорта, корабоплаването и стоманодобива, пише БГНЕС.
Лидери в областта на износа
Използвайки огромния си инвестиционен капитал, богатата на петрол Саудитска Арабия изгражда най-големия в света завод за екологичен водород в NEOM – футуристичен мегаполис на Червено море на стойност 500 милиарда долара.
Заводът на стойност 8,4 млрд. долара ще интегрира слънчева и вятърна енергия, за да произвежда до 600 тона зелен водород на ден до края на 2026 г., твърдят официални лица.
През юли ОАЕ, които тази година ще бъдат домакини на конференцията на ООН за климата COP28, одобриха стратегия за водорода, чиято цел е да ги превърне в един от 10-те най-големи производители до 2031 г.
„Водородът ще бъде изключително важно гориво за енергийния преход“, заяви Ханан Балаа, високопоставен служител в петролната компания на ОАЕ ADNOC, като го нарече „естествено продължение“ за компанията.
„Смятаме, че водородът и неговите горива носители имат голям потенциал като нови, нисковъглеродни горива, от който ОАЕ са в състояние да се възползват“, каза Балалаа пред АФП.

Но именно Оман, който изостава от Саудитска Арабия и ОАЕ по производство на изкопаеми горива, изглежда е готов да поведе надпреварата за чист водород в Персийския залив.
Султанатът е на път да се превърне в шестия по големина износител в световен мащаб и най-големия в Близкия изток до края на десетилетието, се казва в доклад на Международната агенция по енергетика от юни.
Оман има за цел да произвежда поне един милион тона екологичен водород годишно до 2030 г. и до 8,5 милиона тона до 2050 г., „което би било повече от общото търсене на водород в Европа днес“, заяви МАЕ.
Според одиторската фирма Deloitte, държавите от Близкия изток, най-вече от Персийския залив, ще бъдат водещи в световната търговия с чист водород в краткосрочен план, като до 2030 г. ще изнасят около половината от вътрешното си производство.
До 2050 г. се очаква най-голям потенциал да имат Северна Африка и Австралия, въпреки че държавите от Персийския залив ще останат „лидери в износа“, се казва в доклад на компанията от юни.
Надежда или шумотевица?
Инвестициите в „зелен“ водород не са ограничили разширяването на производството на нефт и газ, като ОАЕ и Саудитска Арабия планират да развиват въглеводородната си промишленост.
Експертите прогнозират, че може да минат години, преди страните от Персийския залив да могат да произвеждат зелен водород на цена, конкурентна на алтернативите, базирани на изкопаеми горива.
Въпреки че цената на възобновяемата енергия е спаднала благодарение на технологичния напредък, зеленият водород все още не може да се произвежда с печалба.
„Държавите от Персийския залив ще се съсредоточат върху това да увеличат максимално продажбите на въглеводороди колкото е възможно по-дълго“, казва Айша ал-Сарихи, научен сътрудник в Института за Близкия изток към Националния университет на Сингапур.
„Ще са необходими години на опити и грешки, за да може зеленият водород да се превърне в търговска стока“, казва експертът и добавя, че той „може да бъде новото гориво на бъдещето“, след като технологията узрее и разходите спаднат.
Търсенето на водород също остава неясно
Но държавите от Персийския залив са дългогодишни енергийни доставчици на зависими от вноса азиатски държави като Япония и Южна Корея, които планират да го включат в плановете си за декарбонизация.
Абдула ал-Нуаими, бивш министър на ОАЕ по въпросите на изменението на климата, обаче предупреди, че „съществуващата инфраструктура за транспортиране на водород не е подходяща и ще изисква огромни инвестиции за промяна“.
„Времето, необходимо за преодоляване и решаване на предизвикателствата, пред които е изправен водородът, е твърде дълго“, каза той.