Обемът от инвестиции в Китай за строителството на нови атомни централи ще достигне 231 милиарда юана (31,8 милиарда долара) до 2025 година, съобщи инвестиционната банка CITIC Securities.
Такава финансова обезпеченост е предвидена в плана за развитие на атомната енергетика на страната, потвърди и Лин Боцян, директор на Китайския център за изследване на икономиката и енергетиката към университета в Сямън.
„Времето за строителство на АЕЦ обикновено е 6-7 години и инвестициите обхващат този период и всички останали индустрии, които имат отношение към този план“, заяви Лин.
Още: Ето къде ще се строят новите турски атомни централи
По данни на „Синята книга“ на Китайската асоциация за атомна енергетика (CNEA), в края на 2022 г. в промишлена експлоатация в страната са били 54 атомни енергоблока с обща мощност 56,82 гигавата, което е 2,2% от обема на всички генериращи мощности.
Китай се нарежда на трето място в света по налични атомни реактори, след САЩ и Франция.
Канада смята да изгради най-голямата атомна електроцентрала в света

Българската народна банка пуска в обращение от 21 август медна възпоменателна монета на тема „125 години от рождението на Димитър Талев“ от серията „Български творци“. Цената на монетата при пускане в обращение е 54 лева, а номиналната стойност – 2 лева. Тиражът ще бъде от 7000 броя.
Монетата е изработена от мед с проба 999/1000, а качеството е висше, мат-гланц. Тя тежи 16,4 гр. и е с диаметър 34,2 мм.
На лицето на монетата са изобразени следните елементи: горе – емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, под нея – в ореол от лъчи номиналната стойност „2 ЛЕВА“ на два реда и стилизиран горящ светилник, а отдолу годината на емисията „2023“. Околовръст горе има надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“.

На гърба е изобразен Димитър Талев, а под портрета му – стилизирано перо за писане. Околовръст има надпис „125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ“.
Монетата ще се продава в БНБ – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София, ул. „Михаил Тенев“ 10.
Всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да купи от касите на БНБ само по 1 монета, независимо дали купува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За купуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за купуването на конкретната възпоменателна монета.

Ако клиент, в качеството си на физическо лице, купи монета от касите на БНБ, той няма право да купи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети няма да се продават на лица, които не са навършили 18 години.
До края на работния ден на 21 август новата монета ще бъде предоставена от БНБ на „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за продажба в техните офиси и клонове.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на виден възрожденец
БНБ пуска възпоменателна монета в памет на Христо Ботев
БНБ пусна възпоменателна монета, посветена на птица

На този етап няма опасност за поскъпване на хляба в България, защото има достатъчно зърно от новата и от миналогодишната реколта. Това заявяват в позиция от България фермерски съюз. Тя е във връзка с напрежението в последните дни в района на Черно море, където търговски кораби се превърнаха във военни цели за Русия.
Пшеницата засега не поскъпва на световните борси. Освен това цената на електричеството се нормализира и ги няма високите стойности от миналата година, посочват от съюза.
На международния пазар при пшеницата за доставка след средата на септември 2023 г. се наблюдават сравнително ниски цени – от 229.25 евро/тон до 249,75 евро/тон. При царевицата за доставка през август 2023 г. цената стартира от 226,25 евро/тон. В края на месеца достига 248,00 евро/тон, като увеличението на котировките е с 21,75 пункта. Средната фючърсна цена за месец август е 238,62 евро/тон.
Още: Съюзът на хлебарите и сладкарите: Българският хляб се прави от българска пшеница
Износът на зърно на Украйна е нараснал до 2,56 милиона метрични тона досега през сезон 2023/2024 г. (юли-юни) спрямо 2 милиона тона по същото време на сезон миналата година, показват данни на Министерството на земеделието на Украйна. Общият обем на износа на зърно, включително този сезон, обхваща 1,27 милиона тона царевица, 977 000 тона пшеница и 329 000 тона ечемик. В сравнение, към 6 август 2022 г. са били изнесени 1,3 милиона тона царевица, 467 000 тона пшеница и 180 000 тона ечемик, показват данните. Износът за целия сезон 2022/23 беше почти 49 милиона тона, надхвърляйки 48,4-те милиона тона, изнесени през предходния сезон.

Украйна е основен производител и износител на зърно и производството ѝ спадна до около 53 милиона тона чисто тегло през календарната 2022 г., от рекордните 86 милиона тона през 2021 г.
От Фермерския съюз отчитат, че ситуацията в Черно море остава напрегната, но посочват, че за да защитят търговските си пътища, украинците разчитат все повече на експорта през Румъния и пристанището на Констанца.
Още: В Германия: Хлябът може да стигне 10 евро?

Подземното газово хранилище „Чирен“ вече е запълнено на над 90% от техническия капацитет за съхранение, обявиха от държавното енергийно дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД.
„За първи път в историята на експлоатацията на хранилището е постигнато такова ниво на запълняемост на такъв ранен етап“, подчертава главният изпълнителен директор на компанията Владимир Малинов.
Нагнетените количества природен газ ще допринесат в сериозна степен за гарантиране на сигурността на доставките през предстоящия есенно-зимен сезон, като заедно с това ще имат стратегическо значение за развитието на пазара на природен газ в региона, изтъкват още от „Булгартрансгаз“.
От дружеството припомнят, че съгласно европейското законодателство, е въведено задължение газовите хранилища в страните от ЕС да бъдат запълнени на 90% от обема им не по-късно от 1 ноември тази година.

Проектът за разширение на хранилището в Чирен ще осигури увеличаване обема на активния газ до 1 млрд. куб. метра и на дневните капацитети на нагнетяване и добив до 8-10 млн. куб. метра.
„Важно е да се отбележи, че при изпълнението на строителните дейности по проекта за разширение на ПГХ „Чирен“ се гарантира безпроблемното и непрекъсваемо нагнетяване, добив и съхранение на природен газ при настоящите технически параметри“, добавя Малинов.
Припомняме, че по-рано този месец ЕК одобри отпускането на държавни гаранции за разширението на газохранилището. Това ще бъде осъществено чрез 10 нови експлоатационни сондажа и изграждането на компресорна станция. Част от плановете е и изграждането на нов газопровод, който да свърже газохранилището със съществуващата газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“, който кандидатства за финансиране по RePowerEU.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК одобри милионите за „Чирен“
Колко пълни са газохранилищата в ЕС и колко газ е съхранила България?
Започва разширението на газохранилището „Чирен“

Първият търговски кораб, потеглил от украинско морско пристанище след изтеглянето на Русия от споразумението за износ на зърно през Черно море, се намира в истанбулския пролив Босфор, съобщи турската частна телевизия НТВ.
Корабът отплава от Одеса след оттеглянето на Русия от зърнената сделка и акостира в Босфора. Плаващият под хонконгски флаг „Джоузеф Шулте“ е съставен изцяло от украински екипаж.
Контейнеровозът е натоварен с над 2100 контейнера с 30 хиляди тона стока. Акостирал е в Одеса ден преди началото на войната – на 23 февруари миналата година, а сега беше първият, който премина по хуманитарния коридор в Черно море, който Украйна обяви, че въвежда, за да освободи блокираните кораби.
Още: Първи търговски кораб ще премине по хуманитарния коридор на Украйна през Черно море
 Москва не е давала уверения, че ще зачита коридора и към момента търговските кораби, използващи украинските морски пристанища, преминават на собствен риск.
След обявената от Русия стрелба по търговски кораб в Черно море: Всъщност такава не е имало?

Нови влакове и подобрена железопътна инфраструктура ще имаме най-рано през 2026 година. Това заяви новият председател на Борда на директорите в Холдинг БДЖ Юлия Варадинова-Миланова в ефира на БНР. По думите ѝ тогава трябва да завършат ремонтните дейности по железопътните трасета и да бъде доставен подвижният състав по Плана за възстановяване и устойчивост.
„Към момента ръководството на БДЖ проучва възможностите за доставка на влакове от няколко европейски производители. Имаме вече някои отговори, но не искам да коментирам, защото трябва да съберем отговори от всички производители. Аз съм доста обнадеждена. Търсим всякакви възможности, включително и за купуване на подвижен състав втора употреба, но с определени изисквания за комфорта и качеството на вагоните. Търсим и се надявам, че ще намерим изход от създалата се ситуация и възможно най-бързо да започне подновяването на вагонния парк“, отбеляза Варадинова. По думите ѝ това ще доведе до видимо подобряване на качеството на предлаганата услуга и ще се отрази пряко на клиентите.

Новият председател на борда на директорите в Холдинг БДЖ коментира и състоянието на релсите.
„Колегите от „Национална компания железопътна инфраструктура“ работят, в момента текат множество ремонти по железопътната мрежа, които са предвидени да завършат 2026 година и дотогава би трябвало ние да вдигнем тази скорост на 160 км в час. Така че няма проблем в момента да купим нов съвременен подвижен състав, който до приклюване на ремонтите, естествено, няма да може да се движи във всички участъци, защото има участъци, които позволяват движението с по-голяма скорост, но в участъците, в които има ремонти имаме намаления, така че, дотогава докато не приключат всички ремонти няма да можем да развием максималната скорост по цялото железопътно трасе“, обясни Варадинова. По думите ѝ това не означава, че не трябва да се подобри качеството на пътуване на пътниците. „Друг е комфортът да пътуват в климатизирани вагони, вагони с LED осветление, с контакти, USB изводи“, подчерта тя.
По отношение на случая с влака Русе-Бургас, който заради закъснение не изчака пътници и ги остави да нощуват в Стара Загора, Варадинова заяви, че има наказани служителите на БДЖ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БДЖ въвежда ПОС терминали във влаковете
Предлага ли БДЖ годишни карти за 2.35 евро?
Крачка към бъдещето: България произвежда 15 нови луксозни вагона за 27 млн. лева