Преди близо десетилетие икономистите Франческо Дакунто, Улрике Малмендиер и Майкъл Уебър направиха проучване на отговорите на 18 000 американци в рамките на допитването Chicago Booth Expectations and Attitudes Survey. То беше извършено от бизнес училището към Университета в Чикаго и проследяваше потребителските настроения за икономиката. Според него средно жените очакват ценови ръст от 5,1%, докато мъжете очакват инфлация от „само“ 4,6%, пише авторката Джилиан Тет за Financial Times.
Жените обикновено основават очакванията си на базата на пазаруване. Попитани цената на кой продукт, следят най-отблизо, водещият отговор е млякото. За разлика от тях мъжете наблюдават цените на бензина, тъй като средно пазаруват много по-малко хранителни стоки. В семейства, в които мъжете пазаруват наравно с жените, инфлационните прогнози на мъжете и жените са по-сходни. „Традиционните полови роли на половете излагат жените на различни сигнали за цените от мъжете“, заключава групата, като отбелязва, че това генерира „различни вярвания за бъдещата инфлация“. И макар разлика от по-малко от 1 пр. п. да не изглежда голяма, по време на извършването на проучването (2015 г.) отчетената инфлация в САЩ е под 2%.
Разбира се, всички ние сме продукт на средата, в която живеем. Но по-горното наблюдение заслужава да бъде отбелязано отново сега, когато централните банки се стремят да контролират растящите цени. Все пак, ако според потребителите ръстът на цените ще се задържи висок, може да настояват за по-високи заплати, което може да създаде инфлационна спирала. Но ако са уверени, че цените могат да бъдат задържани, би било по-лесно за ръководителите на регулаторите да си свършат работата. Така че е по-важно от когато и да било да разберем какво се случва в главите на потребителите.
Това обаче е трудна задача. През последните десетилетия теорията за свободния пазар предполагаше, че икономиките се формират от „рационалния човек“ – наименование, дадено на икономически актьор с ясна, користна визия за бъдещето. Но както поведенческите икономисти отдавна отбелязват, хората никога не са напълно рационални по отношение на последователност и неутралност на възгледите си.
Инфлационната разлика между половете е само пример, но не е единствен. Вижте проучването на Университета в Мичиган за инфлационните очаквания – може би най-доброто и известното от този вид САЩ. Според него 5-годишните очаквания за инфлацията наскоро са се понижили от 3% на 2,9%. Това изглежда окуражително и икономисти като Ричард Кларида, бивш зам.-управител на Федералния резерв, го приемат като знак, че очакванията остават „добре закотвени“ (тоест „ниски“).
Но както отбеляза инвестиционният анализатор Джим Бианко, странното в това проучване е, че потребителите изглежда не са променили очакванията си миналата година, дори когато цените нараснаха. Това може да е заради надеждността на Фед, но може и да е защото потребителите просто казват на социолозите това, което според тях искат да чуят. „Проучването е пълен боклук“, туитна Бианко.
Друго възможно обяснение е, че фокусът на потребителите върху икономическите данни е непостоянен. Наскоро дузина икономисти в САЩ проведоха съвместна работа по огромна серия от контролирани проучвания на случаен принцип за изследването на въпроса за потребителското внимание към информация. Въпреки че факторът „внимание“ обикновено се пренебрегва, изследването показва, че има огромно значение. Техният документ Tell Me Something I Don’t already Know: Learning in Low and High-Inflation Settings твърди, че след като инфлацията отново започна да расте в развитите икономики, „и домакинствата, и фирмите станаха по-внимателни и информирани за инфлацията“. По ирония на съдбата, това ги кара да реагират по-малко на свежи данни, отколкото в по-спокойни времена.
Според отделно изследване на Федералния резерв за Сейнт Луис когато инвеститорите са изправени пред „необичайни БВП и инфлационни режими“, обръщат много повече внимание на речи на централни банкери дори и между решенията за паричната политика. Същевременно друг проект на трио икономисти от Израел (Юри Городниченко, Рафи Мелник и Ари Кутай) твърди, че компании, изправени пред инфлационни сътресения, са склонни да увеличават инфлационните си очаквания за следващата година – дори и другите данни за бъдещето да изглеждат благоприятни.
Казано по друг начин, това как потребителите си представят бъдещето, не се формира само от собственото им минало, но и от това колко фокусирани върху въпроса са те на първо място. Всичко това прави задачата на централните банки още по-трудна през идните месеци. И така, на фона на предупреждението на АЦБ, че ръстът на цените на стоките в магазините вероятно ще остане над 10% във Великобритания дори и другата инфлация да се забави, всички погледи трябва да бъдат насочени върху цената на млякото.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Британската инфлация се забави до 15-месечен минимум през юли
Поредна световна верига за бързо хранене премахва доматите от менюто си
Продавач в Etsy, изкарващ 169 000 долара годишно: Ето как да печелите пари по време на инфлация